Параша Микец

Минали две години. Фараонът на Египет сънувал два зловещи и загадъчни съня. Египетските мъдреци, които повикал, не могли да ги изтълкуват. Тогава винарят на фараона си спомнил за Йосеф, който навремето разгадал неговия сън. В Тората пише, че фараонът на сутринта извикал всички знахари и мъдреци на Египет. Мъдростта в древността се ползвала с голямо уважение. С тази дума едновременно наричали силата на духа на човек да постига истината, друг път пък наука или философия, или пък жизнения опит, знанията и уменията и т.н. За първи път тук в Тората се споменава думата мъдрец и много ясно се вижда разликата между Исраел и другите народи в разбирането им какво е мъдрост. Тук са противопоставени един на друг мъдреците на народите - египетските знахари и магьосници и мъдреца на Исраел - "мъж, в който е духът на Б-г", както сам фараонът описва Йосеф.

И така Йосеф незабавно бил освободен и заведен пред фараона. По тълкуванието на Йосеф сънищата на фараона предсказвали настъпването на седем години на необичайно изобилие и седем години на суров глад. Йосеф посъветвал фараона да назначи мъдър и проницателен човек, който да използва годините на изобилие като подготовка за тeзи на глад. Управителят на Егирет разбрал, че Б-г е надарил Йосеф с необикновени способности и го назначил за втори след него човек, доверявайки му ръководството за събиране и съхраняване на реколтата. Фараонът дал на Йосеф египетското име Цафнат-Панеах и му дал за жена дъщерята на Потифар - Аснат. Всъщност Аснат не била истинска дъщеря на Потифар, а приемна. Нейната майка била Дина, дъщерята на Яаков. Какъв урок можем да си вземем от този фрагмент на Парашата, която описва как Йосеф се издигнал благодарение на удачното изтълкуване на сънищата на фараона? Достигането на материалното благополучие и всякакъв друг успех във всеки случай е във властта на Ашем (Б-г). Ако той пожелае, то заключеният в тъмница роб се превръща за броени минути в цар. Сам Ашем определя да бъде ли човек богат или беден, силен или слаб, да бъде съпровождан от успехи или не - в зависимост от нашите дела в живота ни следват едни или други събития. Благодарение плана на Йосеф в Египет през първите седем години на богат урожай се натрупало много жито. След настъпването на седемте безплодни години имало достатъчно храна както за египтяните, така и за околните народи. Когато дошли годините на глад в кенаанската земя, Яаков чул, че в Египет има жито, и пратил синовете си. Там братята застанали пред Йосеф и му се поклонили. Йосеф веднага ги познал, но те не могли да разпознаят брат си в облика на управителя на Египет. Той решил чрез изпитание да доведе братята си към разкаяние и затова не им се открил и продължил да играе ролята на египетски велможа, държейки се с тях жестоко, обвинявайки ги в шпионаж. Йосеф ги разпитал за баща си, за семейството им, като в качеството си на заложник оставил при себе си Шимон. Като доказателство за честността им поискал да доведат най-младия им брат Бинямин, който бил при баща си в Кенаан. Така Йосеф ги отпратил с жито при баща си. Отначало Яаков не се съгласявал да пусне Бинямин да замине за Египет. Но след време житото свършило и в крайна сметка братята се върнали в Египет с Бинямин. Йосеф приел братята си сега като почетни гости. Дал им дарове и отново попитал за здравето на баща си. Виждайки по-малкия си брат Бинямин (брат по майка и по баща), Йосеф не удържал чувствата си, избягал от стаята и заплакал. Но въпреки всичко решил още да не се открива пред братята си и продължил изпитанието. Йосеф заповядва да сложот бокала му в дисагите на Бинямин, което станало повод за арестуването му.

Рав Абарбанел най-ясно формулира въпроса, който си задавали почти всички коментатори: Защо Йосеф се престорил на чужд пред братята си и се държал сурово? Нима това от негова страна не е престъпление - да помни толкова дълго стореното от братята и сега като че ли с всичко това си отмъщава! Ако братята замисляли зло против него, Б-г в крайна сметка го превърнал в добро, тогава защо да им отмъщава... след цели 20 години? Ако внимателно прочетем самата история в Тората, там на няколко места Йосеф не издържа от вълнение и се отделя плачейки в стаята си. Такова поведение не прилича на човек, който търси разплата и отмъщение. Не това е била идеята на Йосеф. Ранбан изказва мнение, доразвито от следващите мъдреци - въпросът бил в това, че на десетте сина на Яаков лежала голяма вина. Било невъзможно обединяване потомството на Яаков в единен народ на Исраел, без преди това да се изкупи злото, което те причинили на своя собствен брат. Йосеф искал да даде на братята си възможност да проявят истинско разкаяние за сторенето някога. Леко ще се отклоним, като изясним какво е това разкаяние, какво е човек да се разкае? Най-авторитетен е отговорът на Рамбам (Мишне Тора): "По какъв критерий да разпознаем истинското разкаяние? Ако човек отново попадне в такава ситуация, в която преди това е съгрешил, и пред него отново се отвори възможността да извърши същия грях, но той се овладее и въздържи да го извърши, не защото се бои от някой или защото няма сили да го стори (греха), а защото вече се е разкаял..." В случая Йосеф така направлявал събитията, че братята отново да се изправят пред същата ситуация както някога - да изоставят ли малкия си брат Бинямин, както някога Йосеф, или да се борят за него? Ще си кажат ли просто –“ Ние опитахме и нищо не можем да сторим повече, нима можем да се изправим срещу цяла империя, ние сме само десетина?” Или както в действителност става, начело с Йеуда са готови на саможертва за брат си, да отидат в робство само и само малкият им брат да се спаси и се върне при баща им. Един мидраш разказва, че братята били готови да воюват с целия Египет. Виждайки всичко това - готовността и саможертвата на братята за Бинямин, Йосеф разбрал, че те наистина се разкайвали за миналото. Сега вече нямало нужда от целия този "спектакъл" и Йосеф им се открил, успокоявайки ги, че няма да търси отмъщение за миналото.

Може би затова мъдреците, когато говорят за Йосеф не казват просто Йосеф, а Йосеф праведния (на иврит Йосеф а-цадик). В дома на светия Яаков, бидейки роб, затворник или господар Йосеф си остава Йосеф и с право носи името си Йосеф а-цадик.