Параша Вайехи

След 17 години, прекарани в Египет, Яаков почувствал, че краят на дните му наближава и извикал Йосеф, който му обещал под клетва да го погребе в гробницата на праотците - пещерата Махпела. Йосеф довел до болния и вече много стар Яаков двамата си синове - Ефраим и Менаше. Яаков приравнил дела на Ефраим и Менаше с този на собствените си синове, по този начин дал двоен дял на Йосеф. Правото на първородство било отнето от Реувен, а следващият първороден за Яаков бил Йосеф. Яаков сложил дясната си ръка (която поначало се възлага на първенеца) на главата на по-младия Ефраим. Йосеф опитал да поправи баща си, мислейки, че поради старостта си и слепотата си Яаков греши. Но последният съзнателно отделил Ефраим, защото предвидил бъдещото му величие. След това Яаков викнал останалите си синове също да ги благослови. В тези благословии Яаков отразява индивидуалния характер на всеки, неговите склонности и умения, а също бъдещата роля, която неговите потомци ще изиграят в историята на народа. Интересно е защо Яаков благословил Йеуда с първенството над другите братя и дал нему царството. Яаков не дал правото на власт на Реувен, тъй като когато починала Рахел и Яаков преместил ложето си при Била, Реувен, за да покаже възмущението си (че баща му не предпочел неговата майка Леа) и едновременно с това да защити честта й - демонстративно влезнал в шатъра на Била и легнал на постелята на баща си. Текстът на Тората: "И отишъл Реувен и легнал с Била" не бива да се разбира буквално - Реувен само легнал на леглото й в знак на протест срещу решението на баща си. Яаков преценил, че един лидер не бива да си позволява да действа прибързано. Талмуда казва по случая: "Всеки, който утвърждава, че Реувен е сгрешил, се заблуждава! "Както казахме, желанието му било благородно, но думите на Тората и пророците винаги са продиктувани от най-високите критерии на Ашем (Б-г), понякога непостижими за нас хората, порицаващи дори и най-малките грешки на човека. Реувен съжалявал за постъпката си през целия си живот. Той бил първородният, след него Шимон и Леви. Защо царството не било дадено на някой от тях? Спомняме си, че Шимон и Леви, отмъщавайки за изнасилването на Дина, избили цял град. Те наказали всички, защото жителите на града останали безучастни към злото, сторено от Шехем. Бездействието им говорело за безразличие към неправдата, нежелание да се осъди несправедливостта, което според братята заслужавало същото наказание. Яаков мислил да накаже само пряко виновните и затова в крайна сметка счел гнева им за ненужен. Дойде ред на четвъртия поред от синовете на Яаков - Йеуда. Йеуда имал трима сина. Първият се оженил за Тамар, но скоро починал и по закона на Тората (на починал бездетен брат жената се давала на друг близък член от семейството) Йеуда дал Тамар на втория си син. Скоро обаче и той починал и сега Йеуда се боял това да не стане и с третия му син, мислейки, че причината се крие в самата Тамар, затова и не бързал да му я даде за жена. След смъртта на съпругата на Йеуда Мидрашът разказва, че Йеуда и Тамар се оженили, като той не разбрал, че това всъщност е Тамар, защото тя скрила лицето си. Като дар Яаков й дал печата и скиптъра си, но още на другата сутрин Тамар изчезнала. След време съобщили на Йеуда, че Тамар развратничи и ето вече е бременна. Бейт-дин (съд) решил, че Тамар заслужава смърт, тъй като тя била дъщеря на свещеника Шем, а дъщерите на свещеници, позволявали си блудства, се убивали. В последния момент Тамар пратила на Йеуда печата и скиптъра му и казала, че е бременна от мъжа, чиито са тези вещи. Тук Йуеда можел да си замълчи, без да опетни името си пред другите (той бил виновен, тъй като не дал Тамар за жена на най-младия си син), обричайки я да продължава да живее като вдовица. Но Йеуда не замълчал. Станал смело пред всички и признал грешката и вината си към Тамар. Яаков преценил, че всеки в живота си може да направи грешка, но достоен за похвала и истински лидер може да бъде този, който не се бои да признае грешките си и да носи отговорност за тях. Йеуда съзнавал, че, признавайки, може би ще загуби благословията за царството, но не това било важно за него. Той не можел да мълчи пред неправдата - дори пред собствената. И точно в ревността за истината и справедливостта, в недопускането друг да страда, заради него се крие силата на Йеуда - царя на Исраел.

Яаков напуснал този свят на 147 години. Грандиозна траурна процесия съпровождала пътя от Египет до Кенаан, в пещерата Махпела, където бил погребан. След смъртта на баща си братята започнали да се опасяват, че сега Йосеф ще им отмъсти за стореното някога. Но Йосеф ги убедил в обратното и дори им обещал да издържа тях и семействата им. Всички последни години от живота си Йосеф прекарал в Египет, успявайки да види праправнуците на Ефраим. Преди неговата смърт той предсказал, че по волята на Б-г синовете на Исраел ще излязат от Египет, и взел от тях клетва да изнесат от там заедно с тях и костите му. Йосеф умира на 110 години и тялото му било балсамирано.

Така завършва книгата Берешит, първата от петте книги на Тората.