Параша Шмот

Със смъртта на Йосеф завършва епохата на патриарсите, на която е посветена по-голямата част на книгата Берешит. Книгата Шмот разказва за превръщането на потомците на Яаков в народа Исраел.

Парашата Шмот започва с разказ за това как фараонът, разтревожен от постоянно увеличаващата се численост на евреите в Египет, ги превърнал в роби. Въпреки това ръстът на раждаемостта продължавал и той заповядал на акушерките да убиват всички раждащи се еврейски младенци. Тези акушерки били Йохевед (майката на Моше) и Мириям (сестра му). Под смъртна опасност те не изпълнили заповедта на египетския владетел. След време Йохевед, която била дъщеря на Леви, родила момченце. Разбира се, тя искала да го спаси и затова го положила в кошница, обмазана с асфалт, която пуснала в реката Нил. Детето било намерено от дъщерята на фараона Батя, която го осиновила и му дала името Моше (т.е. взет от водата). По-голямата сестра на Моше Мириям следяла пътя на кошницата по реката и видяла как дъщерята на фараона взела брат й. Батя помислила, че детето е гладно, и веднага довела дойка от египтянките, но малкият Моше не искал да суче. Мириям предложила да доведат кърмачка еврейка, тъй като фараоновата дъщеря видяла, че детето е обрязано и е еврейче. Батя се съгласила и Мириям довела майка си. Йохевед, която не се страхувала и спасявала еврейските деца от смърт, сега била възнаградена и Б-г й дал възможност да спаси и се грижи за собствения си син. Когато поотраснал, Моше излязъл от царския дворец и видял как един египтянин бие до смърт един евреин. Моше получил откровение и разбрал причината за жестокостта от страна на египтянина. Веднъж този египтянин видял колко красива е жената на евреина и след като последният излязъл на работа, нечестивият египтянин влязъл при нея и я изнасилил. Сега египтянинът се боял да не бъде наказан за случилото се и жестоко биел евреина, разчитайки да го убие. Според седемте закона, валидни за синовете на Ной (еврейският народ има 613 заповеди, а останалите народи - 7), прелюбодейстото се наказва със смърт. Друга причина, накарала Моше да убие египтянина, е самият безпричинен опит за убийство на последния. Все пак Моше още не се решавал и затова се обърнал към Б-г: "Може би има някой ангел пазител, който иска да защити този човек (т.е. той може би има някакви заслуги)? Или може би от него ще се родят праведници?" Б-г му отговорил отрицателно и на двата въпроса, Моше се огледал да не го види някой, и произнесъл името на Б-г. Египтянинът умрял.

В резултат на случилото се на Моше се наложило да избяга от фараона и отишъл в Мидянската земя. Там спасил от беда дъщерите на местния жрец Итро, за което той му дал една от тях за жена. В коментарите си за парашата Шмот р. Хананел ( бивш главен равин на София) акцентира върху любовта и верността, която Моше проявява към своите братя и изобщо към всички. Моше не просто съчувства, а се опитва да облекчи мъките на своите братя, оставя всичко (лесния живот в двореца) и започва да страда повече от тях. Подобен е отговорът, който Мидрашът дава на въпроса защо Б-г избира Моше за водач на народа. Веднъж от стадото се отклонило малко агънце и Моше го последвал, докато то не стигнало до поточе. Там агънцето спряло и пийнало вода. Моше си помислил: "Не знаех, че толкова много вървя само защото искаш да пиеш вода. Сигурно сега си уморено?" Взел агънцето на раменете си и го завел обратно до стадото. Когато Б-г видял това, решил да избере Моше за лидер, защото първото и най-важно нещо за всеки лидер е да знае как и дали хората страдат. Той трябва добре да познава мъките на слабите и да бъде милостив, но когато се налага да проявава решителност да не му липсва смелост.Рав Овадия казва, че Моше ни учи на нещо важно: има моменти когато трябва да проявавяме милосърдие, но има и такива, при които няма друг начин и трябва да се постъпи решително в полза на правдата. Ако Моше си беше замълчал, виждайки как бият до смърт брата му евреин (и той беше умрял), нима това е милост? Това прилича на хирург, опериращ смъртно болен, който няма смелостта да вземе скалпела. Нима това е истински доктор? Не, истинският лекар умее на моменти да превъзмогва присъщото си милосърдие и да оперира.

След тази случка това се разчуло и Моше се наложило да избяга от Египет. Той се отправил към мидянската земя и стигнал до един кладенец. Там видял как местните пастири притеснявали някакви жени, които също пасяли стадата си. Това били дъщерите на местния жрец Итро, който се отрекъл от идолите си и затова бил отлъчен от останалите и никой не взимал дъщерите му за жени, като последните били принудени да пасат овцете на баща им.Когато вижда дъщерите на Итро в беда, Моше им помага, "защото най-благородният плод на дървото на религията е любовта, дейната любов към всеки човек, който се нуждае от нашата помощ, без разлика от произход и вяра, а най-скъпоценният камък на короната на еврейството е безспорно вярността към всички създания по образ и подобие на Б-г" (р. Хананел).

Веднъж, когато Моше се отправил да пасе стадото на тъста си Итро при планината Хорев, видял "горяща картина" - храст, който бил целият в огън, но не изгарял. Защо Ашем (Б-г) се явил на Моше под формата чудния огън върху този трънлив храст, а не над дъб или друго изящно дърво? Така Б-г показал на Моше, че и Той също страда заедно със синовете на Исраел. Явявайки се така, Б-г показва, че няма място, където да отсъства Шехината (Божественото присъствие). Освен това неизгарящият храст трябвало да вдъхне увереност и на самия Моше, защото той се боял, че египтяните могат да унищожат евреите. Сега му се явява видение: капинов храст (еврейският народ) не е погълнат от огъня (неговите врагове) в Египет. От огъня Б-г му заповядал да изведе еврейския народ от Египет в страната, обещана на Авраам, Ицхак и Яаков. Моше се опасявал, че няма да му повярват, че той е пратен от Б-г, но Ашем му помогнал и му дал да направи три чудеса: превърнал жезъла в ръката му в змия, здравата ръка в прокожена и обратно в здрава, а водата в кръв. Тези чудеса трябвало да разсеят всички съмнения на братята му в Египет. Моше заявил, че е лош оратор, но Б-г го успокоил и му казал, че занапред ще говори брат му Аарон. По пътя за Египет двамата се срещнали и заедно влезли в двореца на фараона. Те му казали: "Ние сме пратеници на Б-г, който ти казва: "Пусни народа ми да ми служи в пустинята." Фараонът попитал кой е Б-г, защото той не Го познава и не вижда причина да изпълнява заповедите Му. Египетският владетел направил положението на евреите още по-тежко и те се жалвали на Моше, но Б-г уверил последния, че в крайна сметка ще застави фараона да освободи Исраел. Думите на Моше били: "Г-споди, защо направи това зло на народа?" Първото нещо, което го вълнува, е положението на хората, той се идентифицира с тях и затова за него е важно - как са те, защо продължават да страдат? Такова е сърцето на истинския лидер и изобщо на добрия човек - мъките на народа са негови мъки.

Тората ни учи на две основни качества, необходими за лидера, а и за обикновения човек, за да има успех и благополучие в делата си и те да бъдат "чисти пред Б-г и пред Исраел".

1. Също като Моше да излезе от двореца (всеки от нас си има свой дворец) и да види слабите, угнетените, тези, които ги грози опасност и се нуждаят от помощ.

2. Когато види тези опасности и мъки, да ги вземе присърце и пак като Моше да се моли на Б-г и да направи всичко по силите си, за да помогне.

Любовта и вярността са живи в сърцата на Исраел и днес. Дали това са многобройните програми за събиране на пари и помощ, организирани от младежите в общността ни, или пък организирането на обеди за старите хора, писането от децата на картички за деца сираци и др., всички те говорят за едно: Ам Исраел хай - Народът на Исраел е жив!