Параша Ваера

Б-г пращал на египтяните наказания. Първото наказание било превръщането на цялата питейна вода в Египет в кръв (освен тази на евреите в земята Гошен), след това напълнил домовете им с жаби, но и магьосниците на фараона успели да направят същото. Веднага след като преминавало поредното бедствие, фараонът продължавал с упорството си и отказвал на Моше и Аарон да пусне Исраел в пустинята. След наказанието с насекомите (въшките) даже магьосниците на фараона признали, че само Б-г може да върши такива свръхестествени чудеса. Изумителен бил фактът и той потвърждавал Божията намеса, че по време на наказанията страдали само египтяните, но не и евреите.

Наказанията продължавали - нашествия на диви зверове, мор върху добитъка, поява на обриви по кожата и накрая силен разрушителен град. Въпреки обаче предложението на Моше да прекрати наказанията, в случай че фараонът позволи на евреите да напуснат Египет, фараонът продължавал да упорства и отказвал да даде разрешение.

Парашата говори за поличбите, които Б-г пратил върху фараона и Египет, за да освободи Исраел. Знаем, че има десет удара. Въпросът е защо Б-г се нуждае точно от десет удара, за да принуди египтяните да пуснат Исраел. Нима Б-г не може само с един удар да сломи съпротивата на фараона и египтяните? Разбира се, че може. Накратко ще се опитаме да обясним една от причините. Народът на Исраел бил потънал в скверност. От общо 50 нива на нечистотата те се намирали на 49-ото. Правели почти всичко както заобикалящите ги египтяни. За Б-г нямало причина да ги спаси, защото Той не помага на нечестиви. Пращайки 10 наказания върху Египет, Б-г се опитал да пробуди Исраел да се завърне във вярата на бащите си Авраам, Ицхак и Яаков. Така лека полека народът познал истината и възпитал вярата си във Всемогъществото на Ашем (Б-г). Логично можем да си зададем въпроса: Ако Б-г иска да възпитава народа Си, защо прави така, че заедно с това да страдат и египтяните? Мъдреците отговарят във вид на кратка история: синът на царя се разболял. Лекарят препоръчал детето да пие много силно лекарство и едновременно с това посъветвал царя да даде отварата на дойката на детето. Така детето по безопасен начин щяло да приеме лекарството във формата на мляко от дойката. Последната обаче отказала да изпие силната отвара. Царят внимателно преценил и казал: Ако детето се е разболяло отвън, не може да задължим дойката да изпие лекарството. Но ако причината за болестта на сина му идва от нея, то тя е длъжна да го направи. Същото е и в случая, за който споменахме по-горе. Б-г справедливо отсъдил между Египет и Исраел. Когато Исраел се заселва в египетската земя, те всички били праведници. Причина за падението им било влиянието на египтяните. Сега и те трябвало да страдат, докато Ашем "оздравява" народа Си Исраел. А всяко от наказанията било избрано от Ашем като съответсрващо на мъките, които причинявали египтяните на евреите. Никой на тази земя не може да направи дори най-малкото зло без рано или късно да си плати, защото Г-спод е Първия и Последния и няма друг освен Него. Неговият съд е справедлив и отчита всичко – от най-малкото до най-значимото било то добро или зло, никой не може да избяга от Него или да се скрие. Най-силната и процъвтяваща държава на света за кратко се превърнала в развалина, а измъчвания и поробен еврейски народ излезнал свободен.

Първото наказание в Египет било превръщането на реките в кръв. Аарон взел жезъла на Моше и ударил водата, която се превърнала в кръв. Въпросът е защо Аарон нанесъл удара, а не - Моше? Навремето Моше бил спасен от водите на реката Нил и сега се чувствал задължен към тях. Дори към водата човек не бива да се показва неблагодарен, която сама за себе си не искала да спасява Моше и не вложила нищо в това. Колко повече ние трябва да бъдем благодарни на човек, който ни е направил добро? Ако човек не помни тези, които му правят добро, то рано или късно стига до там, че забравя доброто, което Б-г му прави, и така Го забравя изцяло. Последното виждаме също в парашата: Фараонът забравил за доброто, сторено някога от Йосеф за Египет (спасил ги от гладна смърт), и стигнал дотам, че се отказал от Б-г. Някога фараонът сам описал Йосеф с думите: "Човек, в който е духът Божий." А сега казал пред Моше: "Кой е Б-г?" За край нека запомним едно: да не забравяме да бъдем благодарни на тези, които ни помагат, да не злословим срещу тях или по някакъв начин да им вредим. Така както те са мобилизирали интелекта и силите си в наша помощ и подкрепа, така справедливо би било и ние да мобилизираме нашите в тяхна защита. Нека на доброто да отвръщаме с добро - така светът би бил по-мирен, по-чист и в него ще царува любовта.