Параша Итро

Най-важният момент от еврейската история е откровението на планината Синай. 50 дни след Изхода от Египет еврейският народ стоял в подножието на планината. Хората слушали гласа на Всевишния, глас, произнесъл първите две заповеди. Глас, който дори виждат. Всичко наоколо се тресяло, планината пушела, народът треперел. Исраел не могли да чуят всички десет заповеди директно от Б-г, но самият Той произнесъл първите две, които стоят в основата на цялата Тора. Ето и заповедите:

1. Аз съм Г-спод, твоят Б-г, Който те изведох от египетската земя.

2. Да нямаш други богове освен Мене.

3. Не произнасяй напразно името на Г-спод, твоят Б-г.

4. Помни Шабат, за да го освещаваш.

5. Почитай баща си и майка си.

6. Не убивай.

7. Не прелюбодействай.

8. Не кради.

9. Не давай лъжливо свидетелство за ближния си.

10. Не пожелавай нищо, което е на ближния.

Десетте заповеди могат да се разделят на две групи: първите пет се отнасят за задълженията на човек към Всевишния и били начертани на първия скрижал; вторите пет са за отношенията между човек и човека и били написани на втория скрижал. Ще дадем кратко обяснение на всяка една от заповедите.

1. Аз съм Г-спод, твоят Б-г, Който те изведох от египетската земя.

Аз съм Г-спод, твоят Б-г - по мнението на Рамбам тези думи задължават човек да вярва в съществуването и абсолютното могъщество на Всевишния. Самият Б-г се обръща към нас - нашият Б-г не е само Източник на живот и сили, а също и Този, Който води диалог с човека, грижи се за правилно оформяне на нашия разум и духовно благополучие.

Който те изведох от египетската земя - Б-г казва: Който те изведох от египетската земя, а не Който създадох небето и земята, защото нашите бащи с очите си са видели чудесата, извършени от Него в Египет и сега знаят кой им говори. Знаят, че Б-г е всемогъщ и справедлив, че той ги е спасил от египетските мъчения и робство и сега могат да Му се доверят и със съвършена вяра и радост да приемат заповедите. Никой не може да каже, че юдаизмът е сляпа вяра и не сме виждали проявяването на силата на нашия Б-г. Б-г ни е извел от Египет, спасявал ни е от беди през поколенията и по милостта си ще ни изпрати Машиах скоро и в наши дни.

2. Да нямаш други богове освен Мене - тази заповед ни забранява да вярваме, че има изобщо нещо, което притежава самостоятелна, неподвластна на Всевишния сила, била тя видима от материалния свят или невидима.

3. Не произнасяй напразно името на Г-спод, твоят Б-г - това е забрана да се кълнем в името на Б-г. Всяко нещо, свързано с Всевишния, е обгърнато в святост и величие и ние трябва със страхопочитание да се отнасяме към името Му. Позволено е да се кълнем в името Му само по настояване на еврейския съд, и то в строго определени от закона случаи. Дори името на български, с което ние Го наричаме, не трябва да се употребява без предназначение и без нужното уважение.

4. Помни Шабат, за да го освещаваш - обяснявайки конкретното съдържание на тази заповед, че да помним Шабат, предполага нуждата да се подготвим за този ден, да помним за него, даже в делничните дни да разказваме за неговата святост. По този начин разпространяваме влиянието на Шабат върху обикновените дни. Главно задължение, произлизащо от повелението да помним Шабат, е, че трябва да произнесем специални благословии, с които подчертаваме значението на този ден и въздаваме хвала на Всевишния за това, че ни е дарил с ден, излъчващ и вливащ в душите ни святост и чистота. Тези благословии са кидуш и авдала.

5. Почитай баща си и майка си - в Талмуда се казва: "Ето нещата, които човек, правейки ги, вкусва от плодовете им в този свят, а истинската награда за тях му остава в бъдещия свят. И ето ги: почитането на баща си и майка си, добрите дела, оказването на помощ от всякакъв характер, посещаването на болни, каненето на гости, подраняването в синагогата, любовта към мира между човек и приятеля му и между мъж и жена му, а ученето на Тора тежи колкото всички тях." В раждането на човек има три компонента - бащата, майката и Б-г, който ги е създал. От тях идва детето. Човек трябва изключително дълбоко да почита всеки един от тези три елемента. Тората повелява страха, който човек има към Б-г, да има и към родителите си. Някои равини казват, че дори и самият човек има нужда да се държи почтително към някой. Това е част от действията, спомагащи за усъвършенстване на характера - както да не краде, да не лъже и т.н. От друга страна, самоотверженото изпълнение от страна на децата на тази заповед оказва благотворно влияние и на родителите: повечето родители виждайки такова отношение и от децата, се стараят да останат винаги достойни за това уважение (р. Херц).

6. Не убивай - не с ръка, не с език, нито с мълчание.

7. Не прелюбодействай - прелюбодейство, това е мъж да легне с чужда жена или обратно. Има три неща, които дори и да е заплашван със смърт, евреинът не бива да престъпи:
идолопоклонство
убийство
прелюбодейство

8. Не кради - конкретният смисъл на тази заповед тук е забраната за кражба на човек. Относно кражбата на вещи има, разбира се, също забрани, но в случая се касае за хора.

Нарушаването на шестата, седмата и осмата заповед при наличието на двама свидетели, предупредили извършителя (има и други детайли), се наказва със смърт.

9. Не давай лъжливо свидетелство за ближния си - човек няма право да свидетелства за нещо, което не е видял със собствените си очи, и това е много строго определение, от което можем да се поучим и ние днес.

10. Не пожелавай нищо, което е на ближния - тази заповед се отличава от предишните, тя ограничава не деятелността на човек, а неговите емоции и желания, даже не намерили израз в думи или действия. Една от целите на забраната е да унищожи корена на всички престъпления, за които се говори в предишните заповеди. Човек, който не желае принадлежащото на ближния му, няма да дава против него нито лъжливо свидетелство, нито да открадне, нито да убие или пък да стане прелюбодеец. Всевишният никога не дава заповед, която ние не можем да изпълним - всеки е способен да контролира своите желания и да не позволява те да го завладяват. Невъзможно е да си представим, че има истински достоен човек, без той постоянно да се самоконтролира. Самоконтролът е критерий за оценка достойнството на човека. Мъдреците питат: “Кой може да се нарече силен?” и отговарят "Този, който потушава своите лоши желания" (Пирке Авот). Заповедта има едно изключение - имаме право да завиждаме за знанията в Тората и мъдростта, с които някой друг се е сдобил, защото е невъзможно те да бъдат ограбени. Напротив - за човек, който пожелае да се състезава с мъдреците, е казано: "Съревнованието с мъдреците изостря знанието."

Тората продължава: "Целият народ видя звуците и пламъците и звука на шофара и планината в облак и когато видя това, народът потрепериха и се върнаха назад. И казаха на Моше: Говори ти с нас, и ние ще слушаме, и нека не говори с нас Б-г, за да не умрем. И Моше каза на народа: Не бойте се, защото за да ви изпита дойде Б-г и за да бъде Неговият страх на вашите лица, за да не грешите." Рабейно Вехтай говори по този повод много изразително. Той се опира на мидраша Мехилта, където мъдреците казват: Какво е "Неговият страх на вашите лица" и отговарят, че това е срамът. Т.е. Всевишният се е явил в святостта и силата си пред тях, за да има срам по лицата на народа. Тази срамежливост тук - това не е, когато човек открадне, да почервенее от срам - това го има във всеки човек. Срамежливостта, която евреите получили на Синай, се състои в това, че аз почервенявам при мисълта, че може да ми хрумне да открадна. Наистина Моше е бил прав, защото само може да си представим какъв срам ще изпита човек, ако той се окаже пред лицето на своя Създател. Мъдреците ни предават, че душите на всички евреи са стояли на планината Синай - тези, които са били живи тогава, заедно с всички евреи от всички поколения, и нашите души също са били там и в нашите сърца също е вложен този срам. Нека по-често се вслушваме в него и той ще ни ръководи към святост и истина. Знаем, че цар Шломо е бил най-мъдрият човек на земята. Когато бил на 12 години, Б-г се явил в съня му и му казал да си пожелае каквото иска. Цар Шломо си пожелал: "Лев шомеа" - сърце, което умее да слуша. Неразделна част от способността на сърцата ни да се вслушват в поуките на мъдростта на Тората трябва да бъде и вслушването в този вътрешен глас на срамежливост пред лицето на Б-г. Може би това е бил и един от аспектите на молбата на цар Шломо. Думите на Тората са: "... за да бъде Неговият страх на вашите лица, за да не грешите...", т.е. когато имаме тази вътрешна срамежливост пред Б-г, тогава ние няма да сгрешим в делата си. Мъдреците казват: "Исраел се характеризира с три качества - срамежливост, милосърдие и добри дела." Всички те са потенциално заложени в нас и ние с Божията помощ трябва да се научим да ги проявяваме в делата си. Амен.