Параша Мишпатим

Преди всичко трябва да кажем, че разделът Мишпатим е много богат на заповеди (общо 53). Хатам Софер отбелязва, че по-голямата част от тези заповеди касаят отношението между човек и човека. Поначало хората в живота си действат в три сфери едновременно: отношението между човек и другите хора, тези между него и Твореца и тези между човек и самия него (човек по отношение на самия себе си също трябва да прави нещо). Тези три обекта са предмет на нашето внимание и грижи. В Талмуда има много съдържателен спор за това какво трябва да изучава, какво трябва да прави човек, който иска да бъде порядъчен. Един мъдрец казва, че трябва да започне с изучаване законите за "вредите" (ако някой повреди вещ или каквото и да е нещо на ближния си, има множество закони, оказващи как точно да заплати за дадената вреда). Друг мъдрец казва, че трябва да изучава частта от Мишната "Пирке авот" ("Изреченията на отците"), целта на която е постоянно пред очите ни да бъдат всички положителни качества, които всеки желаещ да работи над себе си човек трябва да преследва. Трети мъдрец пък казва, че трябва да изучава законите "Брахот" ("Благословиите").

Маарал от Прага обяснява, че законите за вредите, това е област на отношенията между човек и човека, законите "Пирке авот" - това е изработването на нравствени добродетели, т.е. работата над самия себе си - отношенията между човек и самия него, а законите "Брахот" - това са отношенията между човек и Б-г. Спорът между тези мъдреци е не кое от тези три неща човек трябва да учи, а това, което търсещият порядъчност човек трябва първо да започне да изучава. И тези мъдреци ни подсказват, че първо трябва да се учат законите за вредите, тъй като какъвто и "супермен" да си мисли, че възпитава в себе си човек, ако той вреди с нещо на другите, това не струва и пукната пара. За това и веднага след синайското откровение първите заповеди, които Исраел получава, са предимно за взаимоотношенията между хората. Може би всеки един от нас сам би се досетил за нуждата от такива справедливи правила между нас, защото те са много логични и ясни, но първите заповеди, които Б-г ни дава след Синай, са точно тези, с които Той иска да ни научи и да ни подчертае, че Неговото желание е преди всичко в справедливостта, истината, мира и човеколюбието между самите нас. Това е приятно в очите на Б-г, това е Неговото желание. Да помогнеш на приятел или на неприятел (разбира се, не всички видове неприятели), да таиш любов в сърцето си, чужда от всякаква завист, омраза, гняв, злоба, гордост и др. Взаимоотношенията между нас са много сложни, последствията от тях са винаги реални. Ако човек сгреши и не изпълни някоя заповед пред Б-г, не касаеща взаимоотношенията му с хората, това остава следа в света като цяло, но самият грях не дава плодове след себе си. В следващия момент човек се разкайва и се поправя - и няма и следа от този грях. Каквото и да правим, ние не можем да повлияем по никакъв начин на Б-г, да го изменим. Но ако нагрубиш някой, излъжеш някой, откраднеш и т.н., това оставя недобра следа в самия човек. Това вече е реална вреда и нейното изкупуване е по-трудно. За това Йом Кипур не изкупва греховете между човек и човека - трябва самият сгрешил да поиска прошка от този, когото е обидил, излъгал и т.н. Виждаме, че заповедите между нас са изключително отговорни и изискват на моменти дори по-големи усилия отколкото тези, касаещи взаимоотношенията ни с Б-г.

Нека разгледаме един от законите между човек и човека в парашата Мишпатим. Имаме следната ситуация: Евреин открадва нещо, уличават го, че е виновен - от гледна точка на закона той трябва да върне откраднатото, а ако няма пари съдът го продава на някой (задължително на евреин) и с тези пари връщат на първоначалния собственик откраднатото. Сегашният му господар няма право да се отнася към него непочтително, трябва да му дава работа не повече от 8 часа, в ситуации, в които трябва да избере някое удобство за себе си или за роба си - трябва да го даде на роба си евреин. За това Талмудът казва: който купува роб евреин, все едно си купува господар. Само много богати хора могли да купуват роби евреи. При това, както се вижда, не било от желание за печалба, а от желание да помогнат на братята си в тази срамна и тежка за самия роб и семейството му ситуация. Господарят се грижи също и за цялото му семейство, като им осигурява всичко необходимо. Тората дава срок, максимум 6 години, който е откраднал, да бъде роб (зависи от размера на кражбата). На седмата година евреинът е свободен.

Ще се опитаме да извадим поука от закона на Тората със следния пример: Човек забива пирон с чук, без да иска вместо пирона удря ръката си. Какво прави? Превързва ръката си, а не взима чука, за да накаже здравата ръка. Така вместо безсмислени затвори, в които човек трудно може да излекува корена на грешката си, Тората го поставя в коренно различна ситуация. При човек, който се грижи за него и семейството му, с добро отношение и т.н. - всичко това за да му се даде нов шанс. В тази ситуация той може да се излекува, като, разбира се, наравно с това Тората и го наказва (каквито и привилегии да има, все пак той е роб и това е срамно). А смисълът на затвора какъв е? Равинът на рав Кахлон казвал, че затворът - това е академия за престъпници, защото там се говори само за това кой какво е направил и как са го хванали. Статистиката показва, че много голям процент от тези, които веднъж са били там, се връщат отново. Напротив, Тората не иска само да наказва, тя иска даденият евреин да се излекува и единствено Божията мъдрост може да съчетае по такъв съвършен начин най-строгата справедливост с най-великата и съкровена милост. Виждаме как ние имаме тези закони от две-три хиляди години, а в света едва едва отскоро започват да се прокрадват закони като - "осъждане на общественополезен труд", което е някакъв еквивалент на споменатата по-горе заповед. Ще завършим с думите на Тората: "... и пазете закона, защото той е вашата мъдрост и вашият разум пред очите на народите, които ще чуят за всички тези повеления и ще рекат: "Ето мъдър и разумен е този велик народ."