Параша Терума

Ашем (Б-г) пожелал общината на Исраел да построят Мишкан (преносен Храм), където постоянно, намирайки се сред еврейския народ, пребивавала Неговата Шехина (присъствие). Мишкана обаче, построен от дърво и други материали, е само символ на истинското местонахождение на Шехината. А къде е нейното истинско място? В сърцето на всеки евреин. Заповедите на Тората и изпълнението им са дадени на човека, за да може той, овладявайки нейните тайни, да се научи да вика духа Божи върху себе си на помощ. Важно е, ако се изразим по-алегорично - как човек ще изоре, как ще засее за размера на крайния урожай. Ако ние изпълняваме заповедите ревностно, както повелява Тората, то скоро ще видим "плодовете" - това е великият Божи дар - мъдростта. (р. Бахя бен Пакуда). Рамбан говори, че Мишканът бил предназначен да съхрани за всички поколения свидетелство за Славата на Ашем, която се открила на народа на Исраел на планината Синай. Друг коментатор - Сфорно, обяснява, че ако не бил грехът със златния телец, нямало да има нужда от никакви съоръжения от злато и сребро, за да се привлича Божественото присъствие на земята. Дори най-обикновен олтар, построен където и да е, би бил достатъчен, за да послужи като място, където Шехината да пребивава в средите на Исраел. Разделите на Тората Терума и Тецаве предшестват описването на греха със златния телец, за който се говори по-късно в парашата Ки тиса. Хронологически първо бил грехът с телеца, но Тората нарочно сменя хронологията, за да ни научи, че Б-г приготвя лекарство за човешките грехове, още преди човек да съгреши. Със своя грях евреите прогонили Шехината да се отдели в Небесата, благодарение на Мишкана Шехината отново се върнала на земята.

Мишканът бил източник на духовен подем, целият народ постоянно бил свидетел на явните чудеса в Мишкана и по-късно в Храма. (Мишканът съществувал само докато евреите били в пустинята. По-късно цар Шломо построил Храма и внесъл в него много от частите на Мишкана.) Тези явни чудеса убеждавали хората, че между тях и Б-г има особени отношения, подобни на тези, както между баща и децата му.

Всеки трябвало да даде по половин шекел за построяването на Мишкана, а след това доброволни дарове (терума) от злато, сребро, платове и др. - така всички заедно участвали в привличането на Божественото присъствие между нас и всеки чувствал Мишкана близък, като свой. Никой евреин няма да обеднее с половин шекел, а всеки от нас има еднакво право на близост с Б-г всички ние сме еднакво скъпи в Неговите очи. Ако знаем тази проста истина, че човека до нас е също толкова обичан от Г-спод като нас ще виждаме качества като завист, омраза и подобни, че са наистина грозни и безсмислени.

Преди да опишем накратко някои от най-основните части на Мишкана, ще отбележим, че като цяло Б-г е дал на Исраел три корони - Короната на Тората, Короната на Свещениците и Короната на Царете.

Части на Мишкана

Ковчег на Завета - символичното му значение е Короната на Тората.

Жертвеник - символ на Короната на Свещениците.

Маса - символ на Короната на Царете. Ще отбележим, че днес нямаме маса, която е била източник на благословия за прехраната ни. Вместо това за източник на такова благословение днес служи масата на всеки евреин. Щастлив е човекът, на масата на който се казват думи от Тората (Биркат амазон) и има дял за бедните. Ако човек така устрои масата си, то накрая се появяват двама ангели. Единият казва: "Ето това е маса, която е пред лицето на Всевишния. Нека на нея винаги да има небесно благословение!" Вторият ангел повтаря тези думи и завършва: "Нека тази маса бъде пред лицето на Ашем в този свят и в бъдещия свят!"

Короната на изучаването на Тората е на по-високо ниво от другите две, затова мястото, където се държи Ковчегът на Завета (скрижалите с десетте Божи заповеди били в него) се нарича Светая Светих. Короната на Свещениците е дадена на Аарон и синовете му, а тази на Царете - на Давид и потомството му. Затова и заповедите за построяването на масата и жертвеника са дадени в единствено число. Но заповедта за построяване Ковчега на Завета е дадена в множествено число, защото Ашем иска целият еврейски народ да има дял в Короната на Тората.

Менората представлява самата мъдрост на Тората, която се сравнява със светлина. Всяка заповед се сравнява със свещ, горяща пред Б-г. ("Защото заповедта е светилник, а Тората светлина" - Мишлей, Притчи.) Когато евреинът изпълнява заповед, се приближава до Б-г, светлината на Менората прогонва тъмнината на неведението и освещава душата.

Ще завършим с една история. Когато рав Кахлон преди 8-9 години отишъл за пръв път в Пловдив, случайно видял стара жена да пали свещи в Бейт мидраша. Той я попитал какво е това и тя му отговорила, че това е нер тамид. Равинът се поинтересувал дали знае какво означава това, но жената вдигнала рамене и казала: "Не знам, но вече 40 години всеки ден паля тези свещи." Дори в далечния галут (заточение), дори по най-символичен начин евреинът пази най-съкровеното, което има - светлината на нашата Тора, която ни пази от беди. Когато Антиохус влязъл да разруши Храма, издал заповед: "Първо загасете Менората, защото иначе не можем да ги победим!"...