Параша “Ноах”

Всички десет поколения от първия човек Адам до Ноах гневели Б-г, но Той проявил търпение и само в десетото поколение ги наказал с потоп. По време на Адам Божественото присъствие (Шехина), което обитавало по рано в света, се отделило заради греха на първия човек. По време на Енош, внука на Адам, човечеството започнало да се кланя на същества освен Б-г, обявявайки, че слънцето, луната и съзвездията заслужават уважение, защото изпълняват волята на Ашем (Б-г). Такъв е произходът на идолопоклонничеството. И така от поколение на поколение човечеството все повече се отдалечавало от Него. Интересно е защо именно поколението на Ноах заслужило пълно унищожение? За Б-г те казвали: Да бъде далече от нас, не искаме да знаем Неговите пътища. Кой е Всемогъщият, че да му служим? Защо да му се молим? Хората станали убийци, тяхната развратност била сходна с тази на хората в нечестивия Содом. И въпреки това Ашем пак би проявявал търпение и сдържаност, ако не било още едно тяхно престъпление - грабежа. Когато обвинението за кражбите стигнало до Него, Той казал: “Краят на всяка плът е пред мен”. Грабежите и кражбите били поголовни. Защо именно този грях, а не идолопоклонничеството, кръвопролитието или безнравствеността се оказал решаващ? Отговорът се заключава в това, че кражбите и безредието в това отношение подриват основите на всяка цивилизация. Ако в света цари безредие, смисълът за съществуването му изчезва. В тази Параша ние четем също за хората, построили вавилонската кула с цел да воюват с Б-г. Последвало само разбъркване на езиците. Допреди това всички говорили на светия език (лашон акодеш) - езика на Тората, а след това в света се появили основно 70 езика. Въпросът е: защо първите заслужили смърт (по време на потопа), а сега, когато хората искали да воюват с Б-г - само разбъркване на езиците? Мъдреците отговарят: първите правили реално зло един на друг и така разрушили идеята, заради която Б-г създал света, докато вторите искали да направят нещо невъзможно - да воюват с Б-г. При първите светът директно се разпада, а за поколението на вавилонската кула има надежда, че ще прогледнат и светът ще оправдае съществуването си.

Оттук също може да се види колко важни са взаимоотношенията между хората и че съдът за тях е по-тежък и сложен, отколкото дори за нещата между нас, хората, и Б-г.

Ние вярваме, че Б-г е безкраен, няма нищо извън него. Нашият свят е вътре в Него - как, ако не сме честни един към друг, не се обичаме и не си помагаме, ще бъдем чисти пред Него, Безкрайния и свят, Създател и Управител на всичко. Мъдреците заключават: “Благоприличието, честността предхождат учението на Тората”, т.е. не може някой да преуспее в учението на Тората, ако първо не е безупречен към хората.