Параша Ки тиса

В парашата Ки тиса се разказва за греха със златния телец.

Поколението, излязло от Египет, хората, видели явни чудеса - египетските наказания и разделядето на морето, които стояли на планината Синай и чули гласа на Б-г, Който им говорел из сред огъня, как могло изобщо да се случи подобно нещо - да си направят идол?

Ще цитираме обяснението на рав Йеуда а-Леви в книгата му "Кузари", което в общи линии е подобно на мнението и на по-голяма част от мъдреците: "По онези времена всички народи служели по някакъв начин. Даже философите, които говорели за единството на Б-г и неговото съществуване, не могли да се избавят от това - да не направляват своята служба в някаква определена видима форма. Те обяснявали, че този образ привлича към себе си определени божествени качества... подобно на това, както ние днес почитаме нашите свети места. Невъзможно било да се убеди тълпата да служи на нещо неосъзнаемо. Синовете на Исраел чакали Моше да се спусне от планината и да им донесе от Г-д нещо видимо, към което те ще могат да обърнат своето служение, както преди било с Облачния стълб и Огнения стълб, които ги съпровождали след Изхода им от Египет. Народът чул десетте заповеди и след това Моше се качил на планината, за да донесе на евреите скрижалите и да направи Ковчега, който би станал за тях видим символ, съдържащ скрижалите на завета с Г-д. Към този символ те ще могат да обърнат своето служение. Народът останал да чака Моше и всички евреи не сменили нито дрехите, нито украшенията си - всички останали точно така, както били по време на откровението на Синай. И така те го чакали четиридесет дни - а той (Моше) дори не се сбогувал с тях и не взел даже поне малко храна със себе си. И тогава в сърцата на някои от тях се зародили мрачни мисли. Душите се завладели от отчаяние и в края на краищата някои от тях почувствали необходимост от някакъв осезаем обект на служение, така както било у всички народи. При това те не се отказали от Б-г, Който ги извел от Египет. Те само искали пред тях да има някакъв предмет, на който да могат да гледат, когато разказват за чудесата, които им направил Г-д... така както ние гледаме (днес) небето (и си мислим за Б-г)... И грехът им се състоял в това, че направили изображение, което било забранено за тях, то било изградено от собствените им ръце, нещо, за което не им било заповядано от Б-г, както при някои от свещените предмети в Мишкана. Трябва да се помни, че създаването на телеца било предшествано от спорове и само 3000 от 600 000 (евреи в пустинята) започнали да му се кланят".

Въпреки че само 3000 души от народа се поклонили на телец, Б-г намерил всички за виновни, тъй като с мълчанието си позволили да стане такова позорно пред Него дело. Талмудът в частта "Авода зара" (“чужда служба” - идолопоклонство) казва: "Със служенето си на телеца евреите показали, че идолопоклонството ги устройва. По-конкретно същността на това идолопоклонство обяснява сина на Рамбам - р. Авраам: "Учи ме моят баща и учител, благословена да е паметта му, че това (правенето на телеца) станало, защото те още се държали за своите астрологически идеи и вярвали, че излезли от Египет под знака на съзвездието на Телеца и че тяхната съдба се управлява още (освен и от Б-г) и от някакви езически представи и вярвания." От случая с телеца виждаме, че никакви явни и безспорни чудеса не могат да изменят човешката природа. колкото и да са потресаващи, те могат да изменят поведението на човек временно, и не са (сами по себе) достатъчни да направят дадения човек завинаги друг. Рамбам в "Море невухим" говори точно за неспособността на човек да се прероди в своя противоположност (в различните сфери на живота) мигновено. Това според него е причината синовете на Исраел да обикалят в пустинята 40 години, преди да влязат в приготвената за тях земя... "докато народът не привикне към сила и безстрашие - тъй като е известно, че физическите лишения (те били в пустинята) закаляват, а тяхната противоположност - отслабва духа. Родило се ново поколение, непривикнало към робство и унижение". Затова не бива да се удивляваме, че 3000 (0.5% от народа), които стояли в подножието на планината Синай и чули гласа Божий из сред огъня, след 40 дни си направили телец и пляскали пред него. Човек не може да се превърне изведнъж от идолопоклонник в слуга на Б-г. Това може да стане само чрез продължително приучаване към живота по законите на Тората и нейните заповеди, които обхващат всички сфери на човешкото битие (Нехама Лейбович).

Въпреки всичко не бива да се омаловажа духовното величие на поколението от пустинята. След произнасянето на: "Ще правим и ще слушаме" хората от това поколение приличали по-скоро на ангели отколкото на хора. Те достигнали нивото, на което се намирал Адам преди греха му, и Ашем (Б-г) ги обявил за неподвластни на смъртта. Цар Давид казва за това поколение: "Щастливи са тези, чиито пътища са съвършени, които ходят по пътищата на Тората на Всевишния" (Теилим, псалми - 119:1). Ашем избрал поколението от пустинята от всички останали за получаването на Тората и Той знаел, че всички те са праведници. Те били силни духом и държали под контрол влеченията си към злото (прекаленото робуване на материалното и др...). Никой от нас не може да разбере що за изпитание е идолопоклонството, тъй като по времето на Втория храм Езра и Големият Синедрин се помолили на Б-г да премахне това изпитание от Исраел, защото видели колко пагубно влияе този грях на народа. Те също отменили интимните желания между деца и родители, близки и роднини и т.н. Днес просто такова желание няма у нас, затова никой от нас не може да разбере греха на тези 3000 ерев рав (египтяни, тръгнали с Исраел след напускането им на Египет). Цялата история с телеца ни учи и ни доказва, че колкото и далече да се е отклонила еврейската общност от пътищата на Тората, за нея винаги остава възможно разкаянието и връщането към Б-г. Ако след извършването на толкова страшен грях като греха с телеца, Всевишният отново приел синовете на Исраел, то сега нито една общност не може да заяви, че е паднала прекалено низко, за да се върне към Него.

Искали да научат един равин да играе шах и накратко започнали да му обясняват правилата, едно от правилата е както знаем, че веднъж ако ти вземат дадена фигура, то не може да си я върнеш (в общия случай). Когато чул това равинът отказал да играе и им казал: “Това не е еврейска игра, при нас каквото и да става може да се поправи. Ето вижте поколението на изхода, въпреки че направили златния телец после се покаяли и Ашем им простил.”