Параша Пекудей

Когато Мишканът и всички негови свещени принадлежности били готови, Моше събрал народа: "Позволете ми да дам точен отчет за това как използвах дадените от вас пожертвования". Моше направил своя отчет и дал сметките на Итамар, сина на Аарон, за проверка. Това ни учи, че човек трябва да очисти името си от всякакви подозрения в нечестност, колкото и безупречна да е репутацията му поначало (сам Б-г казва за Моше, че няма по-скромен от него на земята). Не е достатъчно човек да си каже: "На Б-г му е известна истината".

Всичко до най-малката подробност в Мишкана било изпълнено, както Б-г описвал предварително на Моше, затова на 18 места Б-г уверява, че Моше е изпълнил повелението му точно както Той му е заповядал.

Мишканът бил построен за три месеца и строителството свършило на 25 кислев 2449 г. от сътворението на света. Моше искал да освети Мишкана веднага, но Ашем му заповядал: "Мишканът няма да бъде осветен до настъпването на месеца нисан". Месец нисан е месец, в който Шехината (Божественото присъствие) освещава света, което се явява и целта на Мишкана. Доколкото месецът кислев тогава не бил отбелязан с нищо специално, Б-г като реванш избрал след време Храмът да бъде осветен на 25 кислев и това да бъде начало на празника Ханука. На първи нисан Облакът на Шехината напълнил Мишкана.

Поначало Всевишният създал света с идеята Шехината да пребивава вътре в него, но с всеки грях на хората тя се отделяла все по-далеч и по-далеч от целта. Мъдреците обясняват, че има седем небеса над земята. След греха на Адам Шехината се отделила на Първото небе, поколението на Енош накарало Шехината да се отдели на Второто небе, след това последователно поколенията на потопа, на Вавилонската кула, развратените египтяни по времето на Авраам, порочното поколение на Содом и безнравствените египтяни по времето на Моше изгонили Шехината на последното, най-далечно от нас Седмо небе. Но картината не останала така печална, седем праведници (всички баща и син) върнали Шехината отново на земята, а те са: Авраам, Ицхак, Яаков, Леви, Кеат, Амрам и накрая Моше, когато сглобил Мишкана. Въпреки че Божественото присъствие се явило само в Мишкана, то се разпространявало по цялата земя. Мъдреците казват, че Шехината никога не е напускала Западната стена (Стената на плача) в Йерушалайм. Облакът на славата стоял над Мишкана през деня, а Огненият стълб - през нощта, те се виждали от цялата общност на Исраел по време на странстванията им в пустинята. "Щастлив е народът, чиято съдба е такава, щастлив е народът, чийто Г-д е Б-г".(Теилим, псалми, 144:15)