Параша Ваикра

Парашата Ваикра в по-голямата си част говори за корбанотите (жертвоприношенията). Едни корбаноти целели изкупването на несъзнателни грехове (съзнателен грях не може да се изкупи с жертвоприношение, а само с разкаяние), други били доброволни, а имало такива, които се принасяли ежедневно (корбан а-тамит). Парите за ежедневните жертви се давали от целия Исраел. Корбан а-тамит включва две жертвоприношения: едно рано сутрин и едно привечер. Днес, когато поради греховете ни Храма го няма, ние заместваме сутрешната жертва с молитвата Шахрит, а следобедната жертва с молитвата Минха. Има спор в Талмуда дали изобщо трябва да се молим вечерната молитва Арвит, но в крайна сметка мъдреците го приели като задължение за всички. В Храма в рош-ходеш (нов месец), Шабат и празниците се добавяли допълнителни към ежедневната жертви - наречени Мусаф (допълнителни). Днес ние ги заместваме като във всеки един от гореспоменатите дни се молим с още една допълнителна молитва - Мусаф.

Разбира се, ясно е, че Б-г няма нужда от корбаноти и по мнението на Рамбам (Маймонид) това целяло той да ни отдели от идолопоклонството по "тактичен начин". По онова време всички народи принасяли жертви на измислените си богове и може би пълна отмяна на такъв вид служба към Б-г би била прекалено рязка за хората тогава. Според Рамбам практическото жертвоприношение трябва да се изведе на чисто духовно равнище, иначе само за себе си не означава нищо. Рамбан (Моше бен Нехман) не се съгласява с мнението на Рамбам за липсата на практически смисъл в жертвоприношенията, като отбелязва, че ако само това е целта на Б-г (да ни отдели от идолопоклонството), то не би било нужно да бъде посветена на този проблем цяла книга от Тората (книгата Ваикра). Знаем също, че дори и след идването на Машиах, когато "Б-г ще бъде един и Името Му едно", дори тогава част от жертвоприношенията ще продължат. Ще се опитаме да дадем обяснение на един от аспектите на жертвоприношенията, дадено от Торат а-хасидут и Алтер ребе, р. Йосеф Ицхак и р. Менахем Шнеерсон.

В началото на парашата Ваикра, която мъдреците наричат също "глава на жертвоприношенията", се казва: "Човек, когато принесе от вас жертвоприношение на Всевишния." На пръв поглед не всичко е ясно - ако трябва само буквално да тълкуваме този стих и думата "от вас" се отнася към думата "човек" - би трябвало да бъде написано "Човек от вас, когато принася жертва..." Защо в Тората се казва: "Човек, когато принася от вас жертва..."? Торат а-хасидут обяснява, че това изречение ни обяснява истинския смисъл и вътрешно съдържание на жертвоприношенията от гледна точка на духовната работа на човека. Известно е, че мъдреците в стиха "... и да Ми направят светилище и ще живея сред вас" подчертават: не е казано "в него" (и направете Ми светилище и ще живея в него), а е казано: "сред вас" - вътре във всеки един отделен евреин. Оттук става ясно, че всички видове Служения, които се правели в Мишкана и Храма, дават отражение и присъстват на духовно ниво в духовния Мишкан и Храм, намиращ се във всеки един евреин. Това се отнася към всеки вид от службата и още повече е в сила при принасянето на жертвоприношения, което само по себе е и служба на духовна основа. Коените, както обяснява "Зоар", извършвали корбанотите "със сърдечно желание", "левитите - с песни". Както казахме, строенето на Мишкана (или Храма) дава отражение в душата на всеки евреин и Б-г обитава сред нас. Строенето само по себе си е нещо материално, колкото повече службата при жертвоприношенията (която, както загатнахме и ще доизясним - е в основата си духовна) ще привлече в душите ни Божественото. (Думата корбан - жертва, и каров - близък, са с еднакъв корен.)

"... от вас жертва на Всевишния" - означава, че такъв човек трябва да принесе в жертва самия себе си. Припомняме, че в човека има две природи - стремеж да върши добро (йецер а-тов), който идва от божествената душа, която има във всеки евреин, и йецер ара - стремеж, страст към материалното, който идва от тялото на човека. В гореспоменатите жертви се открояват две частности:

а) "от вас" - жертва от божествената душа в евреина;

б) принасяне на самото животно - като символично принасяне на стремежа ни към материалното.

Преди животното да бъде принесено, се правела щателна проверка дали то няма някакъв недъг. В духовен план това означава, че началото на службата се явява проверка - човек трябва да провери всички ъгли на своята душа и което е негодно за жертва (близост към Б-г), да поправи (това са разумът, емоционалните качества и най-вече "облеклата на душата” - мислите, думите и действията). Тази проверка трябва да бъде трезва и сложена "на везните на мъдростта". "... от вас жертва" означава, че годността на жертвата (степента на близост към Б-г) зависи от самите нас. Всеки евреин е годен да каже и трябва винаги да си задава този въпрос: "Кога моите дела ще бъдат подобни на делата на бащите ми Авраам, Ицхак и Яаков?" След като животното било проверявано и се виждало, че няма никакви недъзи, му се правела шхита (заколване). След шхитата животното продължавало да се счита като без недостатък - единственото, което му се отнемало, бил духът на живота. След това животното се полагало на жертвеника, където се изгаряло неговото материално тяло (във всички жертвоприношения - само тлъстината, а по време на жертвата "ола", което е първото и основното от всички жертвоприношения), животното се изгаряло изцяло на жертвеника, където горял Божественият Огън, който се спускал от Небесата. Логиката е същата и на духовно равнище - след поправяне на намерените недъзи, се прави шхита (заколване) на тялото, т.е. животинската душа в него, и от нея се отнема "духът на живота" - това е страстта, която изпитва тази животинска душа към материалността. При това материалното ни съществуване остава в своята пълнота (както и жертвата продължавала да се счита като без недостатъци), то се лишава само от кипенето на кръвта към материалното. Тогава става възможно жертвоприношението и жертвата да се положат на жертвеника с Божествения Огън на него. Така и нашето тяло (с животинската душа в него) се включва в Божествения Огън. Мъдреците казват, че се включва: "... както огънят, който идвал свише" - този огън представлява великата любов на душата към Всевишния. По този начин ние включваме в любовта към Него (Божествения Огън) жертвата (нашата животинска душа) до такава степен, че даже тя (животинската душа) се пробужда за любов към Всевишния. Това ни помага да изпълним казаното в Тората: "И възлюби Всевишния, Б-га твой, с цялото си сърце, ..." Казали са мъдреците значението на: "... с цялото си сърце..." е, че трябва да обичаме Б-г и с животинската си душа, и с божествената си душа, т.е. с двата си инстинкта - с йецер а-тов и йецел ара - с всичко в нас.