בס"ד

Параша Цав

Една част от парашата говори, че е забранено да се яде кръв. Всеки, който яде кръв, заслужава най-тежкото наказание - карет (унищожение на душата), ако не се разкая впоследствие. Забранено е да се яде кръв дори от кашерно заклана птица или животно. Тъй като месото обикновено е пълно с кръв, е нужно да изкараме тази кръв от него, преди да го сготвим. В следващата параша - Шмини - ще кажем някои от кашерните и некашерни птици, животни и риби и белезите за тяхното разпознаване. Всички животни и пилета могат да бъдат заклани само от професионален коляч - шохет, който има положен изпит пред рабанута. След заколването (шхитата) е нужно да направим месото кашерно, като изкараме кръвта от него. Мъдреците открили, че солта има такова свойство - да спомага за изкарването на кръвта от месото. Сега ще обясним реда на каширане:

След шхитата трябва да сложим месото в някакъв съд, пълен с вода, и така да стои в него - минимум 30 минути. Така се отстраняват нечистотиите от месото и то омеква, с което се улеснява излизането на кръвта от него. След половин час месото се взема и хубаво се овалва в сол (която е средно стрита - нито прекалено ситна като готварската, нито прекалено едра, приблизително с едрината на зрънца черен пипер). След това месото се поставя в съд, който задължително трябва да има дупки, през които кръвта ще може да изтече. Ако съдът няма дупки, кръвта, която излиза от месото, ще проникне в стените му, а оттам и обратно в месото. Но тъй като поради солта температурата на тази кръв ще е вече висока, тя дълбоко ще проникне в месото и съда и вече не може да я изкараме от месото. Така месото седи един час, след което го измиваме хубаво с хладка вода (минимум три пъти го изплакваме, за да измием цялата сол). Не бива да забравяме, че споменатата процедура се прави само на кашерно месо (което е заклано от шохет). Не може от месото на поначало кашерно животно, но не заклано от шохет, да направим кашерно месо, колкото и да го топим и мием. Черният дроб, тъй като е пълен с кръв, не може да се кашира само с вода и сол, можем да го ядем само след изпичането му на открит огън.

Защо забраната да не ядем кръв е толкова сериозна? Тората казва: защото кръвта е животът. Рамбан обяснява, че човек се влияе от това, което яде, то става част от неговото същество. Ядейки кръв, има опасност да станем жестоки и свирепи като животните. Затова и Тората ни казва да не ядем кръвта, да бъдем хора, да бъдем човечни и да отдалечаваме в живота си качества като жестокост, ярост и т.н.

Ще добавим част от беседа за парашата на равин д-р Хананел, бивш главен равин на София.

В парашата на три места се повтаря: "Вечен огън да гори върху олтара, да не изгасне." С право отбелязват мъдреците, че в началото на парашата е обяснено: "огънят да гори в олтара", а не е казано върху олтара (Мидраш Раба). Това означава, че огънят е горял вътре в олтара. В тази къса бележка на мъдреците откриваме една голяма истина. Поначало мъдреците съпоставят олтара в Мишкана и Храма със сърцето на евреина. Огънят на олтара трябва да гори не само върху олтара, но и във вътрешността му - дотам трябва да достигне свещеният огън, който се спуска от Небесата и никога не бива да гасне. Така и истинската религиозност, която се намира в сърцето на човек, трябва да го овладее изцяло и да извира от сърцето му, а не да бъде повърхностна и плитка. А същевременно огънят, който пада от небесата, трябвало да бъде поддържан от коените. Така и нашата религиозност се нуждае от постоянна грижа и оценка. Това е една от причините, поради която еврейската религия по своята същност не цели да въздейства външно, тя иска да бъде разбрана в нейното съдържание, а не чрез външен блясък и лукс. Юдаизмът не е агресивна религия, стремяща се на всяка цена да печели все повече и повече поклонници. Човек сам трябва да достигне до Истината, сам трябва да се убеди в нея. Иначе сърцето му никога не би могло да гори за нея. Мъдреците в Талмуда са казали, че Б-г иска от нас службата на сърцата ни. А как се стига до такава служба, ни учи цар Шломо (Соломон): "Ако я потърсиш като сребро и я подириш като скрити съкровища." А когато човек се доближи до Истината, тя го оживява и го осветява в нов живот, пълен със смисъл и идеи, подчинени на смисленото и разумното. Тогава огънят гори в олтара, тогава от божествените искри в нас блика любов и светлина, способни да осветяват света. Нужно е самият човек да търси, защото "всичко е в ръцете на Б-г, освен страха пред Него".

vљechna prбva jsou strбћena zбkony Tуry i mezinбrodnнmi zбkony
לעילוי נשמת משה בן ישראל סייפערט