Параша “Лех Леха”

Тази Параша говори за нашия баща Авраам. Ще разкажем няколко случки от живота на Авраам, за да разберем откъде произлизаме, наследници на какво сме ние.

Когато Авраам се ражда, цар на земята бил Нимрод. Астролозите на царя му предрекли, че в неговото царство ще се роди скоро дете, което ще отрече неговата божественост и ще го победи. Царят издал указ да избиват всички мъжки отрочета, които се раждат от този момент нататък. Терах, бащата на Авраам, бил един от най-високопоставените придворни на царя и първоначално бил пощаден поради положението си, но скоро на астролозите станало ясно, че именно в сина на Терах се крие опасността за царя. Така малкият Авраам трябвало да бъде скрит и той израснал сам в една пещера, далеч от шумния свят на хората. Притежавайки необикновен разум, Авраам признал съществуването на Твореца още на три години. Минало много време, а предсказанието не се сбъднало, царят отменил жестокия си указ и Авраам се върнал вкъщи при баща си. Веднъж дошъл ред на Терах да прави ритуална служба пред божествата в двореца на Нимрод. Терах взел и Авраам със себе си. Когато ги довели в залата с безбройни божества, Терах сложил подноси с вино и хляб пред тях. Авраам викнал високо: “Вземете това и яжте и пийте”, но нито един от идолите не помръднал, нито проронил звук. “Виждаш ли, те не струват и пукната пара”, казал Авраам на баща си, след което съборил всички идоли на земята и ги събрал на голяма купчина. Терах и слугите на царя онемели. Авраам запалил купчината и избягал. Цар Нимрод заповядал веднага да намерят и да доведат Авраам, което веднага било изпълнено. Този цар имал една тайна от целия свят. Всички мислели Нимрод за бог, той бил известен с това, че бил най-силният ловец на земята, на който се покорявали всички животни, и т.н. Тази негова сила се дължала на специалните дрехи, които той имал. Това били същите дрехи, с които Б-г облякъл Адам. Те имали свойството, че всяка твар на земята, като ги види, да се подчини на човека, който ги носи. И така цялото човечество мислело, че Нимрод е божество. Когато довели Авраам пред царя, той го запитал: “Как посмя да запалиш моите божества, нима не знаеш, че аз съм властелин над цялата земя, небето, луната и звездите?” “Извинявай - казал Авраам, - аз чух за това и наистина искам да ти повярвам, затова изпълни, ако обичаш, едно мое желание - нека слънцето да изгрее от запад и да залезе на изток, или открий ми какво мисля сега в момента.” В двореца всички замрели и с ужас гледали младежа, осмелил се да изпробва всемогъществото на царя. Нимрод бил най-зашеметен от всички. Авраам продължил: “Не се преструвай, нищо неразбиращи, никакъв бог не си ти и никого не можеш да спасиш!”. Нимрод не знаел къде се намира от страх, но се окопитил и заповядал да хвърлят Авраам в тъмницата. Там Авраам прекарал 10 години, но вярата му не се разколебала. След 10 години отново довели Авраам пред царя. “Дай да се поклоним заедно пред огъня”, казал Нимрод. “По-добре на водата -казал Авраам, - тя гаси огъня.” “Чудесно! - отговорил царят. - Да се поклоним на водата”. “Но облакът е по-силен от водата, защото той я носи” - казал Авраам.

“Тогава да се поклоним на облака”. “Но вятърът разсейва облаците, така че той е по-силен от тях!”. “Съгласен съм, да паднем с лице пред вятъра!”. “Но човекът е по-силен от вятъра, защото е напълнен с въздух, въпреки дупките в тялото.” Нимрод пламнал: “Виждам, че ти се подиграваш с мен. Моят идол е огънят, след три дни ще те хвърлим в него и ще видим моят идол ли е по-силен или твоят Б-г е по-силен от него.” Приготвили огромна пещ и я напълнили с много дърва. Събрала се голяма тълпа. Амтелей, майката на Авраам, излязла напред, стражата я пуснала и тя помолила сина си: “Само веднъж се поклони пред Нимрод, синко, и ще ти простят!”. “Никога няма да направя това, мамо!” - отговорил Авраам. Дали му последен шанс: “На чия страна си, Авраам?”. Авраам отвърнал: “На страната на Ашем, Властелина на вселената!”. Запалили пещта и огънят пламнал. Тогава ангел Гавриел застанал пред Б-г и го помолил: “Позволи ми да загася огъня и да спася праведника”. Ашем отговорил: “Подобен на Мен няма на небесата, а подобен на Авраам няма на земята. Аз сам ще се спусна и ще го спася.”. Дървата в пещта оживели и се отрупали с плодове. Три дни и три нощи Авраам бил вътре. Когато по заповед на царя отворили пещта всички в изумление видели Авраам жив в пещта и ангели да го съпровождат. Нимрод, тресейки се от страх, попитал: “Защо си още жив?”. “Б-г, който е сътворил небето и земята и над който ти се надсмиваше, ме спаси.”

Царят и министрите паднали и се поклонили пред Авраам.

“Не се покланяйте пред мен - казал Авраам, - по-добре се поклонете пред Живия Б-г, Създателя на вселената!”.

Може би след тази случка, която дори не е едно от десетте изпитания, с които Б-г изпитвал Авраам, ние по-добре ще разберем какво означава името “иври” - евреин. Това е човек, който върви срещу течението, готов да се опълчи срещу целия свят. Чак след като Авраам стигнал до такова ниво, че давал живота си, отстоявайки истината, Б-г започнал да говори с него и да го изпитва и както казахме, го е изпитал 10 пъти.

Може би друг път ние направим описание на всички тези изпитания, а сега ще зададем по-мащабния и логичен въпрос. Защо е било нужно на Б-г да изпитва Авраам, нима Той не е знаел, че Авраам ще устои във всичко. Та нали Б-г е създал и Авраам и Той най-добре го познава, Б-г е знаел със сигурност, че Авраам ще изпълни всичко, което Б-г заповяда. Авраам не се е съмнявал в пътищата на Ашем, той знаел, че всяко нещо, което поиска Б-г, е дълбоко логично, справедливо и в същото време изпълнено с доброта и любов към хората. Има поне две причини за тези изпитания - първата е, за да знаят всички народи защо Б-г е избрал Авраам и потомството му след него за Свой народ, чрез който да се проявява Божията воля на земята и по този начин светът да бъде по-близо до своя Създател. Втората е, че по този начин самият Авраам разбрал каква вътрешна сила притежавал и предал тази сила на потомците си.