Параша Кедошим

Тази параша заема едно от централните места изобщо в цялата Тора. Мъдреците казват, че тя съдържа "по-голяма част от законите на Тората". Затова ще я разгледаме малко по-подробно от обикновено, тъй като темите в самата параша са многобройни.

Парашата започва с думите: "Свети бъдете, защото Аз, Г-д Всесилният ваш, съм Свят." Човек не бива просто да служи на Б-г и безчувствено да изпълнява заповедите. От нас се изисква да служим на Б-г със святост в сърцата и желание да се опитваме да подражаваме на Б-г във всичко, което ни е по силите. Но как човек може да бъде подобен на Твореца, да бъде свят? "Бъди подобен на Всевишния. Той е милостив и преизпълнен с жалост и ти бъди милостив и изпълнен с жалост" - казват мъдреците. Тората казва: "Ходи след Всевишния, твоя Б-г и се прилепяй към Него." Мъдреците от Талмуда питат: как може човек да се прилепи до Всевишния, та Той е като огън, изгарящ всичко около себе си? Отново това приближаване и прилепване на човека към Б-г се отнася за приближаване на свойствата ни към Неговите. Талмудът продължава: "Обърни внимание на това, че в началото на Тората се разказва за това как Всевишният направил дрехи за Адам и Хава, а в края на Тората се говори, че Сам Той погребал Моше. Той лекува болните, освобождава пленените, Той е търпелив дори по отношение на враговете Си и оказва милост както към живите, така и към мъртвите." По такъв начин всички споменати по-горе качества, които са характерни за Б-г, могат да станат свързващо звено между Б-г и човека. Затова няма по-голямо приближаване на човек към Него от момента на проявяване на искрена доброта. Трябва да отбележим - Тората не говори за това, че трябва да подражаваме на Б-г, когато Той проявява съда Си в света. Напротив, човек трябва всячески да избягва да съди и произнася решения, осъждащи околните. Съдопроизводството, разрешаването на спорове, произнасянето на присъди и наказването на престъпници не са от аспектите, които могат да ни приближат към Него. (Изключват се, разбира се, мерките, които самата Тора предписва на съдиите за един или друг случай.)

"Нека се бои всеки от майка си и баща си и съботите Ми пазете, Аз съм Всесилният ваш Б-г." - Талмудът казва: "Трепетът пред родителите трябва да бъде като трепета към Б-г."

"Не се обръщайте към идоли и лети богове не си правете, Аз съм Всесилният ваш Б-г." - единствено Б-г е достоен да отправим към Него зов за помощ, срамно за самия човек е да се обръща към измислиците на народите. Идолите и суеверията на народите се разглеждат от Тората като нещо нереално и несъществуващо.

"Когато жънете жътвата си във вашата страна, не дожънвай докрай полето си и това, което пада при жъненето, не събирай." Това се отнася за полето, лозето и дърветата... "на бедния и чужденеца ги оставяй."

"Не крадете!" - дори човек да има намерение по-късно да върне откраднатото, дори да мисли, че го прави само на майтап, дори и от крадец. Забранено е всяко действие, което наподобява на кражба. Мъдреците говорят за "кражба на знания" - когато представяме дадено събитие в изгодна нам светлина, спестявайки на слушателя чистата истина. Така крадем правото на знания на съответния човек.

"Не отричайте истината!" - не говорете нещо, което й противоречи.

"Не лъжете!" - "Нека твоето "да" да бъде твърдо и твоето "не" също да бъде такова. Този, Който е държал сметка на поколението на потопа, ще държи сметка и на тези, които не държат на думата си. Истината е един от стълбовете, на които се държи светът, тя принадлежи на Всевишния. Лъжецът ще бъде отделен от Божественото Присъствие. Неговото наказание сред хората ще бъде, че когато той говори истината, няма да му вярват. Добър е човекът, който се представя пред хората такъв какъвто е всъщност." (Талмудът)

"Не се кълни лъжливо!"

"Не обирай ближния си!" - не задържай полагаемото възнаграждение на наемния работник.

"Не злослови глухия!" - т.е. дори този, който не чува, както, разбира се, и всички останали.

"Пред слепия не слагай препятствия!" - забраната се отнася, разбира се, както в буквален, така и в по-общ смисъл. Не трябва да печелим за сметка на незнанието на някой в дадена ситуация, ако той иска от нас съвет. В някаква степен тази забрана се отнася и за родителите - ако възпитават децата си с прекалена мекота или без достоен пример за поведение в тяхно лице, - това може да се окаже спънка за децата и те може да станат лекомислени или дори престъпници. (р. Херц)

"Бой се от Всесилния свой, Аз съм Б-г!" - Всевишният вижда в сърцето на човек, Той знае всички негови мисли. Човек трябва винаги да мисли, да внимава, да проверява пътищата си - да не се намери нещо неправилно в тях.

"Не бъди снизходителен към нямащия!" - "Съдията не бива да казва: той няма нищо, богатият трябва да го издържа. Ще го оправдая в съда и богатият ще му даде препитание." (Раши)

"И не угаждай на богатия!" - "Не казвай: Той е богат и знатен, как да го засрамя?" (Раши)

"По правдата съди ближния си" - това се отнася както за съдиите, така и за другите хора. Талмудът ни учи: "Винаги съди човека, като гледаш на него от добрата му страна."

"Не ходи като сплетник (да сплетничиш) в народа си" - разпространението на всяка информация с цел да представим даден човек в недобра светлина, да събуди завист в околните, да се нанесат морални или материални загуби са преки нарушения на горната заповед. Сплетните разделят сърцата на хората. В молитвата Амида ние три пъти на ден се молим: "Всевишни, пази езика ми от зло, устните ми да не произнасят думи с лоши намерения!"

"Не изпитвай ненавист в сърцето си към своя брат" - има се предвид истинска дълбока ненавист, когато човек желае на другия зло. Изпитването на неприязън към някой не се определя като ненавист. (Ор а-Хаим) Когато евреите съблюдавали тази заповед живеели в земята Исраел, а от безпричинна ненавист бил разрушен вторият Храм. (Евен Езра)

"Не мъсти и не пази злоба към синовете на народа си!" - ако си поискал от някой да ти услужи с нещо и той не ти го даде, а после той те помоли да му помогнеш с нещо друго и ти му кажеш: Ти не ми даде и аз няма да ти дам - това е нарушение на забраната "Не мъсти". Ако му помогнеш, но при това му напомниш, че въпреки че той не ти е дал, ти му даваш, защото не си като него - това е нарушение на забраната "Не пази злоба в сърцето си", тъй като ти пазиш злоба в сърцето си, но не мъстиш. (Раши) Отплатата на зло със зло в случая не води към нищо. Напротив, ако покажеш на другия, че не пазиш зло в сърцето си, не искаш да си отмъщаваш - такава доброта е способна да преобрази и човека до нас.

Раби Акива издига едно от изреченията на днешната параша като крайъгълен камък на цялата Тора: "И обичай ближния си като самия себе си" - ако човек има само любов в сърцето си към останалите, не би нарушил нито една от заповедите на Тората, касаещи взаимоотношенията между хората.