Параша Емор

Парашата говори подробно за празниците. В празничните дни целият народ се събирал заедно. В пустинята хората идвали в двора на преносимия Храм, за да принасят празничните жертви. В Исраел място на това "свещено събрание" бил храмът в Йерушалаим. Законът задължавал всички мъже най-малко три пъти в годината на празниците Песах, Шавуот и Сукот да идват в Храма. Там ходели не само мъжете - те се съпровождали от жените и децата. Въпреки че Йом Кипур не е от дните, в които Тората задължава хората да посещават Храма, в този ден дворовете му се пълнели с хора, идващи да молят на Всевишния и да видят великолепието на първосвещеника, извършващ службата.

Празникът Песах е спомен за Изхода ни от Египет, Шавуот - за получаването на Тората, Сукот е спомен за суките, в които са живели нашите предци, а също и за облаците на славата, които обграждали стана на Исраел в пустинята. Има и други дати, които споменаваме по един или друг повод, незаписани в Тората: 9 ав, Ханука, Пурим, Йом Ашуа и т.н. Ако се замислим по-дълбоко, виждаме, че през годината празнуваме или помним дадени събития от историята ни - от момента на зараждането ни като народ до днешни дни. Отбелязваме не само веселите дни, но и тъжните. Въпросът е защо са нужни тези ежегодни напомняния на факти от историята:

- за да си вадим поуки от миналото;

- трябва да знаем историята си и самото празнуване или отбелязване на дадена дата ни предоставя тази възможност;

- празнуването на даден празник е нещо обединяващо. Тогава хората са заедно. Всички евреи по света, независимо къде са, се събират на групи, четат еднакви книги, молят се един с друг.

Един философ казва: "Народ, който не помни миналото си, няма бъдеще." Примерно даден човек има син и дъщеря, които възпитал в пътя на идеалите си и тези на предците му. Ако дъщерята и синът, след като пораснат, не продължат да живеят с тези идеи, даденият човек няма да се чувства добре, за него няма продължение в бъдещето - неговите идеали и тези на бащите му нямат вече продължение. Равинът на рав Кахлон казвал: "Всяко поколение на Исраел е като частица от верига. Ако едно поколение прекъсне Традицията, веригата ще се скъса."

Разбира се, не бива да забравяме, че нашата Традиция не е нещо фолклорно. Тя е наследство от Б-г, тя е истината, с която трябва да живеем и която трябва да разпространяваме. Парашата казва: "Не осквернявайте Моето свято име и ще се осветя сред синовете исраелеви - Аз Всевишният съм Който ви освещавам." Рамбам казва: "Когато настъпят дни на голяма угроза за синовете на Исраел, когато религиозното безумие и бяс завладеят хората и те търсят насила да отвърнат исраелевите чеда от техния Б-г, когато настъпи моментът, когато публично пред 10 души евреи се иска от някого да поругае някоя повеля или обичай, за да бъде осквернено светото име на нашия Б-г, или пък в мирни дни ви карат да убивате, или да се кланяте на идоли, или да извършвате полова безнравственост - оставете се да ви убият и не се подчинявайте, защото това би било "хилул Ашем" (оскверняване на святото име на Б-г), а вие трябва винаги да сте готови да се жертвате за "кидуш Ашем" (освещаване на името Б-жие). Трябва всички да знаят, че служителите на Всемогъщия могат да бъдат измъчвани, бити, убивани и изгаряни, но не могат да бъдат победени и принудени да променят своята вяра, в която вълните на преследването рано или късно трябва да се разбият."