Параша Беар

Ще говорим за две от темите в парашата:

Шмита (седмата година)

По време на седмата година земята трябва да си почива - забранено е не само обработването и засяването й, но и самото събиране на урожая по начин, по който той се събирал в обикновените години. В тази година земята не подлежи на конкретния собственик - тя е собственост на нейния Творец и никой няма право да си присвоява плодовете от реколтата, тъй като по волята на Всевишния те се явяват общо достояние и всеки може да взима колкото му е нужно за ядене. Самите плодове на реколтата са свети - забранено е да се унищожават или да се използват не по предназначение. Този закон (за Шмитата) трябва да се спазва само в Исраел. По време на първия Храм имало няколко продължителни периода, когато синовете на Исраел пренебрегвали тези закони. Мидрашът казва, че една от основните причини за вавилонското изгнание била именно неспазването на законите за седмата година. При възобновяването на съюза (когато Исраел върнали отново сърцата си към Б-г) и завръщането им едно от обещанията, които дал народът на Твореца, било да спазват законите за Шмита. Синедринът (еврейският съд, управлявал страната) въвел много закони, целящи възпрепятстването на продажби на плодовете от реколтата на седмата година. Известно е, че Александър Македонски имал специално постановление, с което се съкращавали налозите, събирани от евреите в седмата година - "защото те не орат в тази година земите си" (Йосиф Флавий). Такова разпореждане издал и Юлий Цезар.

Защо Б-г решил да има такава седма година, в която не се работи и всеки трябва да отвори имота си свободно за всички?

- Полезно за самата почвата е една година почивка.

- Така една година ни припомня, че не наша е земята, че тя е на Б-г - така човек се подчинява на своя Б-г и не мисли, че неговата сила и умение му носят всичко, което има. Б-г казва, че ще дава на шестата година урожай, който ще стигне за три години. И така е било - хората са виждали, че не единствено трудът им ги води до благополучие, а благословията на Б-г - всичко това е един хубав урок на вяра.

- Това е година, в която всички са равни - собственикът на голям имот и бедният му брат. Бедните свободно ядат от полетата на своите братя и така се чувстват по-добре. Това сплотява хората, учи ги да се чувстват равни, равни в очите на Б-г.

- Това е година, в която всички са свободни да учат Тората. Животът понякога е много трудоемък и отнема силите на човека, стремящ се да изхрани себе си и семейството си - не му остава много време да учи Тора. Б-г дал подарък на Исраел - една година на отдих и приближаване към Него.

Ювел (петдесетата година)

В петдесетата година робите евреи се пускали на свобода и те се връщали при семействата си независимо дали вече са отработили определеното от съда време да бъдат роби или не. Всички наследствени имоти се връщали - ако някой е имал дългове, продавал земята и дома си, но това било само временно - в годината Ювел земята отново се връщала на първоначалния й собственик. Това целяло да се запазят дяловете на дванадесетте племена така, както Б-г (чрез Йешуа бин-Нун) разделил при влизането им в кенанската земя. Така всяко племе запазвало границите на наследството си. Това припомня на хората, че никой не може да отменя правото на Б-г да дава наследство на синовете Си - това е вечно наследство от Самия Него.