Hlaviиka levб  
לעילוי נשמת משה בן ישראל סייפערט
Copyright rabi Jicchak Seifert
CZBG
verze pro tisk diskuse download
Mogen Ovaus
בס"ד

Параша Бехукотай

Парашата говори за наградата и наказанието - при изпълняването или не на заповедите в Тората. Ако вникнем внимателно в думите на Тората, виждаме, че Б-г обещава, ако изпълняваме заповедите и Му служим със сърцата си, мислите си и слушаме гласа Му - тогава ще има дъжд за земята, когато е необходимо, неприятелите няма да ни надвиват и няма да могат да устоят пред нас и т.н. И обратно - ако не бъдем предани в изпълняването и изучаването на Тората - ще последват много беди - диаспора, врагове, дори дотам да ядем плътта на децата си.

Един човек задал логичния въпрос: Къде остава при тези условия свободният избор на човека? Нима при тези условия имаме право на избор, това не е ли един вид заставяне да спазваме Тората? Равинът му отговорил, че всички злини, описани в Тората, следствие от неспазването й не са заплахи, а са диагноза, поставена от доктор. Това не са заплахи, а следствие от болестта "отдалечаване от Б-г", която болест води до морална деградация, а оттам и липса на всякаква помощ от страна на Б-г. Тогава враговете сами ще дойдат (вече няма да има кой да ги спира), тогава човек може да изпадне дотам, че да яде от плътта на собствените си деца, защото липсата на близост към Б-г унищожава божественото у човека и го приближава все повече към нивото на животно, а там подобни неща са нещо нормално. Сега разбираме, че наистина думите на Б-г са диагноза. Както самата Тора казва, пред всеки един от нас стоят два пътя - пътят на живота и доброто и пътят на смъртта и злото. Всеки сам взима своя избор и носи последствията от него.

В наградите и наказанията, които Тората споменава, се говори само за нещата от този свят. Тората не говори за бъдещия свят - какво има там и т.н. Възниква въпросът защо Б-г не говори за наградите и наказанията в бъдещия свят. Знаем, че всеки праведник ще получи дял в бъдещия свят, а душите на грешниците или ще бъдат напълно унищожени, или ще страдат определен период в "гейнома" (нещо като ад) и после ще отидат в рая. Възниква и втори въпрос: виждаме, че в този свят има праведници, които страдат, и от друга страна, много грешни хора, които са в идеално здраве и благосъстояние. Щом Тората казва, че ако някой изпълнява нейните заповеди, ще има благословия, защо тогава има такива праведници, които страдат, и грешници, които преуспяват. За да отговорим на тези въпроси, ще започнем с още един въпрос. Много хора питат кой ще ни докаже, че Тората наистина е истина? Тората говори за награди и наказания само в този свят, тъй като ние живеем в него, не в бъдещия свят, и можем да виждаме последствията единствено в него. Ако имаше описани последствия в бъдещия свят - кой би могъл да ги докаже? Затова Тората говори за награди и наказания, които ние можем да видим, и с това тя доказва своята истинност, кара ни да се размислим. Всичко, което е казано в Тората, е станало в историята ни до най-малки подробности - и в положителна, и в (за съжаление) отрицателна посока. Никой не може да упрекне, че думите на Тората не са истина, защото всичко, което тя говори - рано или късно става. Човек има очи и разум - щастлив е този, който ги използва разумно и по предназначение.

За да отговорим на втория въпрос, ще тръгнем от малко по-далеч. Значи имаме праведник и грешник. Какво иска праведникът - да бъде близо до Б-г, т.е. да бъде в бъдещия свят, където няма прегради между него и Б-г. Какво иска грешникът, за бъдещия свят той дори не иска и да чуе - той иска "щастлив" (разбира се, по неговите си критерии) живот в този свят. В Мишлей (притчи) пише, че няма праведник, който да е на земята, който да прави добро и да не сгреши. Абсолютен праведник няма. От друга страна - няма и абсолютен грешник. Б-г отсъжда справедливо за всеки от тях: на праведника (който, разбира се, е направил и някои грешки) дава страдания в този свят (според размера на греховете му) и така, когато той отиде в бъдещия свят, вече ще е изкупил всички свои грешки, така той ще може да се наслаждава в цялата пълнота на бъдещия свят. На грешника дава материално благополучие и така му се отплаща за всички добрини, които е сторил (колкото и да са малки и незначителни в сравнение с греховете му), но когато дойде време да умре - за него вече няма място в бъдещия свят, който той е презирал и над който се е надсмивал. Хармонията и красотата на бъдещия свят са неизмеримо по-големи от удоволствията на земята - и затова има много праведни хора, които много страдат, и грешници, които са в голямо благополучие. Така всичко е еднакво справедливо към всички!

vљechna prбva jsou strбћena zбkony Tуry i mezinбrodnнmi zбkony
לעילוי נשמת משה בן ישראל סייפערט
verze pro tisk diskuse download