Параша Насо

Ще разгледаме две от темите на парашата.

1. Законите за жена, пробудила ревност у мъжа си.

Тората нарича сключването на брак "кидушин" (взаимно посвещение на мъжа и жената). Думата кидушин може да се преведе и като "освещение" при даване на святост. Съюзът между мъжа и жената се счита за свещен и неговото разрушаване (въпреки че законът дава такава възможност) е нежелателен. Но този съюз може да се съхрани, само ако се е запазила взаимната любов и уважение. В дадения текст от Тората става въпрос за жена, която е влязла в безлюдно помещение с чужд мъж, след което съпругът й я предупреждава да не го прави повече, защото въпреки уважението си към нея това поражда в него подозрения. Но дори и след предупреждението, ако жената повтори това и отново се уедини с чужд мъж, Тората осъжда поведението на такава съпруга, но дава възможност на всеки от съпрузите да провери искреността на собствените си чувства и да се убеди в любовта и невинността на близкия човек. Жената трябвало да се закълне, че въпреки подозрителното й поведение тя никога не е изневерявала на мъжа си, след което тя преминавала през изпитание, за да се провери верността на думите й. Жената се водела в Храма (дори против желанието й), където пред Божието Присъствие всяка лъжа отстъпвала. Тук коенът й давал да изпие вода с разтворени в нея откъси в Тората и малко пръст от земята на Храма. Ако жената била невинна, от Небесата й пращали благословение и тя раждала син като компенсация за срамната процедура. Но ако била виновна - очаквала я смърт от тежко и бързо развиващо се заболяване, което правело престъплението й очевидно за всички. Разбира се, тук става въпрос за ситуация, в която мъжът се съмнява в жена си - но дори и да има само един свидетел на изневярата й, то той е задължен да се разведе веднага, като жената губи правото си на издръжка, уговорено в ктубата (брачния договор).

В периода на разпространението на елинизма прилагането на този закон било забранено от мъдреците, тъй като тази проверка на верността на жената действала само ако самият мъж притежавал безупречно поведение в интимните отношения. Елинизмът дотам повлиял на живота на евреите, че в много кръгове от обществото изневярата от страна на мъжа не се считала за грях. Получило се, че част от посочените по-горе кръгове (без да разбират същността на закона) се надсмивали на проверката с водата, тъй като тя не давала резултати поради неверността на самите мъже. Като следствие от всичко това мъдреците забранили изпълняването на тази заповед по онова време.

2. Закони за назира

Назир е човек, който доброволно прави обрек за определен период от време (от 30 дни до цял живот), в който той се отстранява от съприкосновение с всякакви източници на ритуална нечистота. Затова той не може да ходи на гробища, да се докосва до мъртвец (изобщо да бъде в едно помещение с такъв) - дори за най-близките си родственици - майка, баща и деца. Освен това Тората му забранява да се подстригва и бръсне, да пие вино и други опияняващи питиета, както и да яде грозде и всичко, което излиза от него. Такъв обет давали както мъже, така и жени. Причината тези хора да си "усложняват" живота и да поемат върху себе си тези допълнителни ограничения били различни - израз на благодарност към Твореца, за излекуване от болест или спасяване от голяма опасност, раждането на дете, както и много други. Мъдреците дават друга причина за приемането на тези ограничения от страна на назира. Те обясняват, че понякога човек не е достатъчно силен да се пребори с даден свой недостатък или влечение. С помощта на едно такова отделяне от забавленията с вино и грижата за външния вид (неща, които често карат човек да бъде лекомислен и суетен) човек би могъл да си помогне и да се засили в службата си към Б-г.

След приключването на времето на обета той трябва да принесе жертва за непреднамерен грях (корбан хатат) в Храма. Мъдреците питат защо е нужна тази жертва - та той е увеличил старанията си в службата към Б-г, къде тук е грехът му (макар и непреднамерен)? В Талмуда се обяснява, че поначало не е необходимо да се прави повече от това, което Тората заповядва и така Тората го наказва, затова че не е пил вино. Хората трябва да живеят нормален живот, без да се ограничават от неща, позволени от Тората. Рамбам учи в своите трудове, че най-добрият път е средният. Разбира се, не бива, щом Тората позволява да се пие вино, някой да стане пияница. Подобни хора мъдреците наричат "мерзавци, които си мислят, че това става с позволението на Тората". В Талмуда се казва, че истинската радост - това е радостта от изпълнението на заповедите. Лекомислието и подигравките, които от мнозина се смятат за забавление, строго се порицават от Тората. Но да пиеш вино на Шабат и празниците - това е част от самата радост на празника, защото виното весели сърцето на човека. Човек сам трябва да намери своя път, в който той ще бъде в хармония с Божествения закон. Тората предвижда, че ще има и хора, на които ще е нужна подобна отделеност, затова ни дава тази заповед за назира.

Рамбан дава друго обяснение за нуждата от жертвоприношение след периода на назарейство: "През цялото време, докато той бил назир, бил отстранен от суетите на този свят и се посвещавал изключително на службата си към Всевишния. Той би могъл да остане назир за цял живот, но решил да се върне към обикновения живот и отново да се отдаде във властта на светските страсти. Затова той е длъжен да принесе жертва на Б-г.”