Параша Баалотха

Знаем, че през 40-те години, в които Исраел странствал в пустинята, Б-г им давал мана от небесата и вода от кладенеца на Мириям (скала, която поради заслугите на Мириям давала вода). От друга страна, когато четем Тората, виждаме, че народът на няколко пъти се оплаква от Б-г. Едно от тези оплаквания било, че постоянно ядат мана, която вече им е омръзнала. Те казали, че още помнят храните, които яли в Египет "безплатно". Мъдреците обясняват: безплатна храна няма, тъй като те са били роби. Безплатна тук означава - свободна от заповеди. Един вид те скърбели за времето, когато не били задължени да изпълняват заповедите на Б-г и живели "свободен" от заповедите живот. Моше силно се разгневил, защото видял, че само искат да се оплакват, тъй като вкусът на маната бил такъв, какъвто всеки поотделно си пожелавал. Ако му се ядял хляб с мед, маната имала такъв вкус и т.н. Б-г казал на Моше, че ще даде на хората месо (в стана навалели ята от пъдпъдъци), но след това ще прати наказание на грешните в народа си. Когато Моше разбрал намеренията на Б-г, се обърнал към Него: По-добре не им давай месо и запази живота им. Нека плачат и се оплакват, само не ги наказвай. Господ отговорил: Ако сега не им дам месо, те ща започнат да мислят, че Аз нямам властта и силата да го сторя, затова ще им дам това, което искат - за да разберат, че във властта Ми е да сторя всичко, което пожелая. Въпреки всичко Всевишният предупредил народа за предстоящото наказание и така им дал възможност да се разкаят (Ор а-хаим). Разбира се, така и станало, последвала голяма епидемия, от която загинали мнозина. От тази параша трябва да се поучим, че всеки трябва да бъде доволен от дела си в този живот и с това да бъде радостен пред Б-г, дори и да мисли, че му липсват много неща. Човек не бива да се оплаква от нищо, а да вярва, че Б-г дава на всеки това, което му е нужно и което заслужава. Оплакването е един вид съмнение, че Б-г е несправедлив (дано никой не стигне дотам наистина да го мисли), че не разбира изцяло нуждите ни. Това е съмнение в самата същност на Б-г, в Неговото съвършенство и справедливост. Дали ще сме едни, когато имаме 5 лв. или 5 милиона, не се знае. Божествената мъдрост разпределя всичко (и в духовен, и в материален план) по справедливост и според заслуги. Желанието на Б-г е всички ние да сме добре. Ние просто не трябва да правим прегради за Неговата благословия. Ако достигнем до такова ниво на вяра и успеем да очистим делата си, ако всички те преследват справедливостта и истината и от тях лъха любовта към Създателя и всичките Му творения - тогава наистина ще знаем, че всеки притежава това, което му е нужно на този етап от развитието му, и причината е една: Б-г е справедлив и едновременно с това е добър към всички нас.

В края на парашата се разказва как Мириям и Аарон се усъмнили в правилността на действията на Моше. Тъй като Моше по всяко време общувал с Б-г, той трябвало да бъде винаги в състояние на ритуална чистота, едно от условията за наличието й е да не си спал същия ден с жена, защото ако си го сторил, трябва да се потопиш в микве. За да избегне всякаква вероятност да се окаже неподготвен, Моше се отделил от жена си Ципора. Мириям обвинила Моше в разговор с Аарон, че той се е отделил от жена си от гордост, считайки, че е прекалено свят, за да се осквернява от близостта с жена. В качеството на доказателство тя казала: Нима само с Моше е говорил Б-г? Нима с нас не е говорил? Ние също сме пророци, а на нас не ни е забранена съпружеската близост. За да им покаже, че не са прави, Б-г се явил внезапно на Аарон и Мириям. В този момент и двамата били нечисти от съпружеска близост. Б-г се обърнал към тях и сам засвидетелствал за Моше: "Чуйте думите Ми - дори и да има между вас пророк на Б-г, то Аз му се откривам чрез видение, по време на сън говоря с него. Не е така с моя роб Моше - в целия Ми дом доверен човек е той. От уста в уста говоря с него и наяве, без загадки, и образа на Б-г вижда той. Как не се боите да говорите против роба Ми Моше?"

От цялата случка Моше дори не се разсърдил на Мириям и на Аарон, защото както самата Тора казва: Моше беше най-скромният от всички хора на земята. Последвало наказание - Мириям била поразена от проказа и се отделила от стана на Исраел. Моше се помолил: "О, Всемогъщи, умолявам Те, изцели я", която е най-кратката молитва в Тората. Раши обяснява, че Моше се помолил толкова кратко, да не би хората да кажат: за сестра си той възнася дълги молитви, а за нас - не.

Една от 613-те заповеди на Тората е: "Помни какво стори Всевишният на Мириям по пътя, когато излизахте от Египет" и ние трябва да си спомняме тази случка всеки ден. Известно е, че има няколко фактора, които смекчили суровостта на наказанието й - Мириям говорела за брат си, когото много обичала; тя рискувала живота си, за да го спаси, когато бил още бебе; тя го отгледала като малък; в действителност не казала нищо, унижаващо Моше, а просто намалила степента на величието му; самият Моше не се засегнал изобщо от случилото се. Виждаме, че въпреки всички тези обстоятелства наказанието не закъсняло. Колко наистина човек трябва да бъде внимателен с греха лашон а-ра (злоезичие).

Преди около 50 години в Йерушалайм живели двама велики мъдреци. Целият си живот те отдали за изучаването и разпространението на Тората и достигнали до нива на голяма святост. Когато остарели, те си дали обещание един на друг: който пръв си отиде, да направи така, че после да се яви някак си и разкаже на живия за красотите на бъдещия свят. Минало известно време и единият починал. След 5 дни умрелият равин се явил в съня на живия и му казал: за красотите на бъдещия свят аз нямам право да ти разказвам, но едно ще ти кажа за наказанията в бъдещия свят - те са неописуемо тежки, но най-суровите от тях са тези за греха от лашон а-ра (злоезичие), сплетните и омразата между хората.