Параша Шелах леха

В тази част Тората ни разказва как поколението, излязло от Египет и получило Тората на Синай, поискали от Моше, преди да влязат в земята, обещана на бащите им, да изпратят шпиони (мераглим), които да проверят добра ли е тази земя, по кой път да тръгнат при завземането й, какви са градовете й. Моше се допитал до Б-г какво да стори и Г-спод му отговорил с думите, с които парашата започва: "Прати си хора" ("Шелах леха"), т.е. по свое усмотрение. Раши както винаги обяснява - защо Б-г отговорил така на Моше: "По твое усмотрение си прати хора. Аз не ти позволявам да пращаш шпиони, но ако ти искаш - прати. Аз вече им казах, че тази страна е добра, като е казано: "И ще ви изведа от бедността в Египет в страната на кенаанците... в страната, в която текат мляко и мед." Но ако те не Ми вярват, ще им дам възможност да последват лошия съвет на шпионите, така че това поколение да не завладее страната."

Мераглимите (общо 12 човека - по един представител от всяко племе) обходили земята за 40 дни и се върнали в стана, събрали народа около себе си и казали, че земята наистина е много богата, но че хората там са изключително силни, градовете - укрепени с високи стени и в тях живеят великани. Заключили, че е невъзможно за народа на Исраел да завладее тази земя - така те объркали народа и всички забравили за обещаната поддръжка на Всевишния. Само двама от мераглимите се опитали да успокоят хората и да влеят надежда в сърцата им, но вече било късно и никой не ги послушал.

Възниква въпросът защо Б-г наказал мераглимите (всички те били наказани от Б-г със смърт)? Та те казали истината за всичко, което видели, и не излъгали за нищо! Рамбан обяснява, че ако някой лидер на държава примерно прати шпиони за събиране на информация, когато те се завърнат, отиват при него и докладват, а не събират народа и не съобщават пред всички за видяното. Самият факт, че мераглимите събрали народа и успоредно с истините за земята Исраел започнали да вадят заключение за това могат ли да я завладеят или не, се вижда желанието към бунт. Не е работа на шпионина да вади заключения - за това там бил Моше, избраният от Б-г лидер на народа. Зоар обяснява, че причините на мераглимите да искат такова объркване сред народа е, че те се бояли да не би след влизането им в Исраел да загубят постовете, които сега заемат. Така те решили да направят всичко възможно така че народът да остане в пустинята или да се върнат в Египет. След тази случка Б-г незабавно ги наказал (без Йошуа бин Нун и Калев бен Йефуне). От друга страна, народът също бил наказан, че повярвал на внушенията на мераглимите. Всички те били свидетели на Изхода, на получаването но Тората, на победата над Амалек, на маната, която падала от небето, облаците на Славата и всички чудеса, обгръщащи народа и свидетелстващи за присъствието на Б-г сред стана им. Б-г се надявал, че след всичко това тяхната вяра вече би трябвало да бъде непоколебима. Но след поменатата по-горе случка Той решил, че вече е дал достатъчно шансове на това поколение и то няма да завладее земята, обещана на бащите им Авраам, Ицхак и Яаков.

От последните няколко параши виждаме, че вярата на човек не зависи от броя на чудесата, които той вижда. Исраел е бил свидетел на толкова много чудеса, но ето че многократно в пустинята показват недостатъчна вяра в Б-г. Истинската вяра е, когато човек сам свърже мислите си и сърцето си с Б-г и тогава той прави здрава връзка със своя Създател, усеща постоянно съществуването Му. Такава една жива връзка храни вярата. От друга страна, каквито и чудеса и страшни картини да виждаш с очите си, ако стремежът на самия човек не е да се приближава до Б-г, то тези "картинки" биха имали краткотраен ефект. Полека-лека, тъй като цел на неговото знание не е Б-г, той ще ги забрави, ще започне да ги представя пред самия себе си в светлина, удобна на сегашното му поведение. Днешната параша ни учи, че Божието търпение и доверие, въпреки че са много големи, имат граници. Десет пъти Исраел изпитал Б-г в пустинята. Б-г иска да ни дава само добро, но ако ние упорстваме и вършим неправилни (във всяко отношение) неща - идва момент, когато вече не можем да получим това добро и за съжаление се налага да изпитваме страдание. Може би чрез тези страдания умният човек би могъл да разбере, че нещо не е наред в самия него. Тогава би могъл да започне да търси в самия себе си и да поправя грешките си. Б-г възпитава човека така, както добрият родител възпитава децата си - без да пести критика към тях и наказания, когато е нужно, защото "Б-г изобличава оня, когото люби".

Но въпреки, че знаел цялата тази случка още предварително, Б-г проявил своята доброта към народа Си и Мидраш Танхума разказва: "За да обходят целия Исраел, от изток на запад и от юг на север, на мераглимите им трябвали 160 дни, а не 40, но Всевишният извършил чудо и те успели да минат през страната за 40 дни. Всевишният знаел, че мераглимите ще сгрешат и за всеки ден от тяхното пребиваване в страната Той ще даде на Исраел по една година наказание. За да съкрати срока на това наказание, Той ограничил времето на огледа на 40 дни. Така и периодът на странстването в пустинята бил съкратен на 40 години.