בס"ד

Параша Корах

"И отдели се Корах, сина на Ицар, син на Кеат, син на Леви и Датан и Авирам, синове на Елиав, и Он, син на Пелет, синове на Реувен. И застанаха пред Моше с хора от синовете на Исраел - 250 (човека), водачи на обществото, които се призовавали на събрания, хора известни. И те се стълпили около Моше и Аарон и им казали: "Не ви ли дойде много!? Защото цялото общество, всички са свети, и сред тях е Б-г. Защо вие се възнасяте над събранието на Б-г?" Раши обяснява ситуацията и причината за този бунт срещу Моше и Аарон. Корах завиждал на Елицафан, сина на Узиел, който Моше по повеление на Всевишния назначил за водач на дома на Кеат. Той казал: "Синовете на Кеат са Амрам, Ицар, Хеврон и Узиел. Амрам е първенец и неговите синове заеха важни постове: единият стана цар (Моше), другият - първосвещеник (Аарон). Кой трябва да заеме следващия по значение пост, ако не аз? Защото аз съм синът на Ицар, следващият по старшинство след Амрам. А той (Моше) назначил за водач на дома на Кеат сина на по-младия брат. Затова аз не приемам неговото решение. Датан и Авирам (от коляното Реувен) се присъединили към Корах, тъй като те мислели, че на тях се полага да служат в Храма - тъй като до избирането на коляното Леви службата в Храма изпълнявали първенците. Датан и Авирам и Он били от коляното Реувен, първенеца на Яаков. Те обвинили Моше, че по своя воля е избрал коляното Леви, и затова се присъединили към бунта на Корах. От друга страна, те обвинили Моше, че сам се е провъзгласил за лидер на народа и пак сам е избрал брат си Аарон за първосвещеник. Накратко Корах искал да стане коен а гадол, а всички негови поддръжници също да станат коени и да служат в Храма. Един мъдрец казва за 250-те мъже, Датан и Авирам, че всеки от тях поотделно се надявал, ако с Корах стане нещо, той да стане коен а гадол. Затова и решили да го последват. Моше им казал на следващата сутрин всеки от тях да вземе съд, с който се принасяли благовония (кеторет), да положат в тях огън и сместа от благовонията и да ги възнесат пред Б-г. И така да бъде - този, който избере Б-г, той ще бъде светият служител в Храма. Моше упрекнал Корах и заедно с това всички разбунтували се от племето Леви: "Слушайте, синове на Леви! Малко ли ви е това, че ви отдели Всесилният Исраелев от обществото на Исраел и ви приближи към Себе Си да извършвате службата в Шатъра на Откровението на Б-г, за да стоите пред обществото и да служите (на Б-г) за тях. И те приближи тебе и всички твои братя, синове на Леви, заедно с тебе - а вие искате още и свещенослужението?"

През цялата нощ Корах обикалял и настройвал народа срещу Моше и Аарон и на сутринта вече бил успял да убеди цялото общество. Всички се събрали пред входа на Шатъра на Откровението, там се явила Славата на Б-г и Той се обърнал към Моше и Аарон: "Отделете се от това общество и ще ги унищожа за един миг." Но Моше и Аарон се застъпили за народа: " Всесилни на всяка душа и всяка плът, един човек сгреши, а Ти се гневиш на цялото общество?!" Б-г ги послушал и всички се отделили от жилищата на Корах, Датан и Авирам. Моше заявил, че ако Корах, Датан и Авирам и семействата им умрат от естествена смърт, значи наистина той си е измислил всички тези неща (да бъде водач на народа, да поставя Аарон за първосвещеник и т.н.), но ако земята отвори устата си и ги погълне и влязат живи в преизподнята, то по това нека познаят всички, че делото на Корах е бунт против волята на Б-г. Точно след като изрекъл тези думи, земята се отворила и погълнала Корах, Датан и Авирам и семействата им. Огън излязъл от Б-г и изгорил 250-те човека, които принесли по-рано благовонията.

На следващия ден цялото общество възроптало срещу Моше и Аарон и казало: "Вие умъртвихте народа на Б-г." Рамбан обяснява, че те ги обвинили в съзнателно съдействие за смъртта на 250-те вождове на обществото, предлагайки им да принесат благовония. Народът твърдял, че Всевишният не дал на Моше такова повеление, а той сам им го предложил, знаейки, че който принася благовония, ще бъде изгорен. Всички се отправили към Шатъра на Откровението и там отново се явила Славата на Б-г. Той казал на Моше и Аарон да се отстранят от народа и ще ги унищожи, но Моше казал на Аарон бързо да вземе своя съд за принасяне на благовония и така да изкупи вината на народа, тъй като морът, пратен от Б-г, вече бил започнал и хората измирали. Наказанието било пратено за това, защото синовете на Исраел още се съмнявали - има ли право Аарон да е първосвещеник или не. Затова Аарон прекратил мора именно с помощта на благовония, за да видят всички, че едно и също нещо може да изпълнява различни роли в ръцете на различни хора. В ръцете на 250-те вождове сместа от благовонията станала смъртоносно оръжие против самите тях, защото те действали против волята на Всевишния. В ръцете на Аарон тя станала оръжие на спасение, защото той изпълнявал волята на Б-г.

След това Б-г заповядал на Моше да вземе от всяко коляно по една пръчка от всеки от вождовете и на тези 12 пръчки да напише името на представителя на коляното. На пръчката на Леви Моше трябвало да напише името на Аарон. След това трябвало да ги положи в Шатъра на Откровението пред Свидетелството на Съюза и този, който Б-г избере за свой служител, неговата пръчка ще разцъфне. След като изпълнил всичко това, на следващия ден, когато Моше влязъл в Шатъра на Откровението, видял, че пръчката на Аарон е цъфнала, вързала и на нея има узрели бадеми. Той изнесъл всички пръчки пред народа и всички видели пръчката на Аарон. По повеление на Б-г Моше върнал пръчката на Аарон пред Свидетелството на Съюза за вечен спомен и знамение на всички, предявяващи претенции относно избраността на Аарон.

Накрая ще погледнем под по-различен ъгъл постъпката на Корах. Раши обяснява, че Корах видял бъдещето, че от неговото потомство ще излезе пророк Шмуел. Решил, че щом е така, значи ако въстане срещу Моше, ще остане жив, а от друга страна, щом потомците му ще бъдат лидери, значи и той сега може да бъде такъв. Сметките му се оказали погрешни, понеже не отчел следното - синовете му не били съгласни с него и въстанието, което вдигнал. Затова и Б-г не ги убил заедно с него. Именно техен потомък е пророк Шмуел. В книгата Теилим (Псалми) има няколко псалма, написани от синовете на Корах, един от които казваме всеки ден в молитвата Минха.

Някои мъдреци виждат в желанието на Корах и сподвижниците му нещо много положително - желанието да се приближат колкото се може по-близо към Б-г. Всички те искали да служат в Храма и така да се отдадат напълно в служба на Б-г и такова едно желание е наистина достойно за похвала. Но дори и едно такова добро желание не бива да преминава границите на указаното в Тората относно всеки човек място. Най-добре човек да търси как да направи все по-добре своята част от божествения план (ролята, която Тората му е определила - било коен, леви или исраел), отколкото да се опитва да сваля някого от поста му. Мъдреците заключават, че такъв един вид спор не е в Името на Б-г. Поради обема на нашето издание не можем да цитираме всички примери, дадени от мъдреците за това как Корах успял да настрои народа срещу Моше и Аарон, но основното в тях било опитът да се докажат следните неща - от една страна, недостатъчният авторитет на Моше от гледна точка на това как той обяснявал Тората, и от друга страна, незаконното (според него) обогатяване на коените и левитите (даването на първи маасер на коена - една десета част от реколтата; втори маасер за левита; първородните животни; първоберките и т.н.). Накратко казано Корах се опитал да постави под въпрос цялата Тора, на която Моше учел народа. Мъдреците от Талмуда разказват следната история за Корах. Раба бар Бар Хана се отличавал с виденията, които получавал и умението си да възприема елементите на духовния свят, неща, недостъпни за обикновените хора. Веднъж, когато той минавал през пустинята, срещналите го по пътя месни хора му показали мястото, където Корах пропаднал в земята. Раба бар Бар Хана се навел, сложил ухо на земята и чул гласа: "Моше и неговата Тора са истинни, а ние сме измамници."

vљechna prбva jsou strбћena zбkony Tуry i mezinбrodnнmi zбkony
לעילוי נשמת משה בן ישראל סייפערט