Параша Хукат

В началото на парашата се разглежда законът за Пара адума (червената крава), който се отнася към правилата за възстановяване статуса на ритуална чистота. Ако някой човек се докосне до мъртъв или се намира в едно помещение с такъв или дори се докосне до уред, с който са убили някой, придобива статус на ритуално нечист и не може да ходи в Храма. Законът за Пара адума ни обяснява как един такъв човек може да се очисти. За целта евреите трябвало да занесат на коена една изцяло рижава крава - ако дори и два от космите на тялото й били с различен от този цвят, тя се считала за негодна. След внимателна проверка кравата се изкарвала извън стана, където я заколвали и след това изгаряли. В кладата, на която се изгаряла, трябвало да се хвърли клонче от кедрово дърво, червен копринен конец и късче исоп. Пепелта, събрана от кладата, се разтваряла във вода и дори капка от нея, попаднала върху нечист човек, го правела вече чист.

Този закон се счита за най-загадъчния и необясним от всички повеления на Тората. Мъдреците изброяват редица елементи от този закон, които си противоречат един на друг и са необясними от гледна точка на логиката. Целта на приготвянето на рижавата крава е отстраняването на ритуалната нечистота, при това пепелта правела нечист този, който я събирал от кладата. Всеки човек, който носел водата с разтворената в нея пепел, без да бъде поръсен с нея, също придобивал статус на ритуално нечист. Както мъдреците казват: "Пепелта на рижавата крава прави ритуално нечистия - чист, а ритуално чистия - нечист." Наличието на такива противоположни свойства в един и същ предмет е дотолкова необяснимо, че по думите на мъдреците на Талмуда дори цар Шломо, най-мъдрият измежду хората, не могъл да разбере същността на тази заповед.

Тази заповед се нарича от Тората "хука", както и името на парашата, и тя спада към тези заповеди, които човек е неспособен да разбере със своя разум. Раши обяснява, че сатаната и злото начало в човека, както и другите народи се надсмиват над Исраел и ги питат какъв е смисълът на тази заповед. Б-г се обърнал към Исраел и казал, че това е заповед, която не можем да разберем и трябва да я изпълняваме въпреки това. С изпълнението на подобна заповед Исраел демонстрира съвършената вяра, която има в своя Б-г, вяра, различна от тази на другите народи, които правят заповеди единствено които разбират и си обясняват, т.е. единствено неща, в които те вярват, неща, които излизат от самите тях. Напротив - Исраел, който още от самото си зараждане като народ - от раждането на Ицхак, което е явно чудо (Авраам бил на 100 години, Сара на 90), и по продължение на цялата му история е обгърнат с безбройни чудеса, излизащи извън границите на обяснимото и логичното. С изпълнението на такива заповеди ние свидетелстваме за правото на Всемогъщия Б-г, Твореца на Вселената да определя правилата, по които да съществува светът, в който живеем. Заради такава една вяра Б-г е избрал именно нас, проявявайки чрез нас Своето всемогъщество и единство на волята Си. Всички ние днес сме пазители на тази вяра. Никой от нас дори не може да си представи какви великани в мъдростта и службата към Б-г са били бащите ни Авраам, Ицхак и Яаков, съдиите, пророците, мъдреците на Мишната и Талмуда и т.н., но точно нас сега Б-г е определил за Свои свидетели и пазители на тази свята вяра на този свят път. Всеки от нас със съвършена сериозност, а също и гордост трябва да поеме своята част от този план, защото това е Божият план. Трябва да успяваме да се отърсим от понякога болната амбиция, която владее света, и да погледнем приоритетно на нещата, т.е. преди всичко да изпълняваме функциите, с които Б-г ни е пратил и заповядал да вършим, а чак след това да идва редът на другите неща в живота. Тогава ние ще разбираме дори и самия този свят по-добре. Разбира се, човек трябва да приложи усилия да се сдобие с професия и занаят - това е нещо безспорно, но не трябва това да бъде центърът, около който се върти животът ни.

Раши прави връзка между заповедта за червената крава и греха със златния телец - т.е. че чрез червената крава се изкупва грехът от златния телец. Така както синовете на Исраел свалили от ушите си златните си обици, за да направят телеца, сега те трябвало да занесат на коена червената крава. А защо точно червена крава? Кравата е майка на телето. Ако синът на слугинята направи беля в двореца, на майка му казват "Иди и оправи след него". Червена - защото греховете поначало се наричат червени, както е казано в пророк Йешаяу: "Ако са греховете ви... червени като багрило..." Кравата трябвало да бъде без порок (т.е. да не се е съвкуплявала с бик) - както синовете на Исраел били безпорочни, но създавайки златния телец, нанесли ущърб на душите си, така нека кравата, която ще ги изкупи, бъде без порок и така те да избавят от този порок душите си. Заповедта била възложена на Елазар, сина на Аарон, защото Аарон направил златния телец, отстъпвайки пред желанието на народа (както вече споменахме - той просто искал да спечели време до идването на Моше). Въпреки всичко правото на Аарон да изпълни тази заповед било отнето и дадено на сина му Елазар. Кравата се изгаряла, както преди това бил изгорен и телецът. На кладата се слагали и кедрово дърво, червен конец и исоп. Тези три материала символизират трите хиляди човека, загинали заради греха със златния телец. Кедърът, едно от най-високите дървета, символизира гордостта, червеният конец - греха, който неминуемо идва при всеки, който се възгордява. Лека в тази ситуация дава исопът, нискорасло растение, символизиращо скромността, заради което качество на човек ще му бъде простено. Заповедта за Пара адума трябва да се пази в обществото на Исраел като спомен - така както и грехът с поколението на телеца оставя отпечатък по протежение на цялата ни история. Няма наказание върху Исраел, в което да няма и част от наказанието за златния телец, както е казано: "А в този ден, когато Аз пожелая да Си спомня - ще им припомня този грях." (Шмот 32:34) Подобно на това както телецът направил нечисти всички, които имали отношение към него (идолопоклонството прави нечист този, който има допир с него), така и червената крава прави нечисти всички, които се занимават с изпълнението на тази заповед. И подобно на това, както прахът от златния телец очиства от тези, които го направили, защото е казано: "... и стрий го на прах, и го разтвори във вода, и застави синовете на Исраел да пият тази вода...", така и сега за червената крава пише: "И да вземат за нечистия малко пепел от тази изгорена грехоочистителна жертва, и да я сложат в съд, и да я залеят с жива вода."

Казахме за тази заповед, че трябва да я правим, без да я разбираме, защото дори и да се опитваме, това не е по човешките ни сили. Мъдреците задават следния въпрос: изобщо човек трябва ли да се опитва да си обяснява заповедите, не се ли крие опасност в това или напротив - това е наше задължение. Основно се формират две групи мнения, изказани съответно от Рамбам и Рамбан. Рамбан мисли, че обикновеният човек не бива да се опитва да си обяснява заповедите, тъй като така може да стигне дотам, че неразбирайки някоя заповед, да си каже, че няма смисъл да я прави. Рамбам, от друга страна, учи, че човек трябва според силите си да търси смисъл на всяка отделна заповед, но ако стигне до някоя, в която не вижда логичен (за него) смисъл да я изпълнява - то той трябва да я направи заради доверието и вярата си към Б-г. Но всеки, преди да започне да търси смисъл в заповедите, първо трябва ясно да знае едно, че не може да разбере всички заповеди и целия смисъл, скрит в тях.

Ако Рамбам е прав и Б-г наистина иска да търсим смисъл и обяснение на заповедите, тогава защо Сам Б-г не ни е дал в Тората ясно обяснение на всички мицвот и причината за тяхното даване. Мъдреците обясняват, че всъщност има само две заповеди, които Б-г е обяснил в Тората, и те се отнасят за еврейския цар: "Да не умножава (да има) много коне" за да "не върне народа в Египет", а втората е "да не си взима много жени, за да не се разврати сърцето му". Разврат в Тората се има предвид чужди на Тората обичаи, идолопоклонство. Р. Ицхак в Талмуда обяснява: "Казал си цар Шломо: Аз ще имам много коне и няма да върна народа в Египет, ще имам много жени, но те няма да отделят сърцето ми от Б-г." Танаха опровергава думите на цар Шломо и разказва, че той се препънал именно в тези две заповеди. В заключение мъдреците казват, че щом цар Шломо, най-мъдрият от всички на земята, сгрешил в заповеди, чието обяснение му било известно, колко повече Б-г е прав в това, че не е дал обяснение на всички заповеди и смисъла на тяхното даване.