Параша Балак

Новото поколение, израснало в пустинята, преминало през дългия и труден път по хълмовете на Сеир, пристъпило към източната граница на Святата земя. Като че ли и последното препятствие до достигането на река Йордан било преодоляно - еморейският цар Сихон и башанският цар Ог били разбити. Но ето че бедата дошла от страна на Моав, не много силна държава, която дори не била на пътя на Исраел. Царят на Моав Балак, ръководен не от политически интерес и стратегическите възможности на малката си държава, а от ненавист, неочаквано решил да предприеме мерки срещу пришълците - евреи, противници на идолопоклонството. Балак решил да викне на помощ Билам. Въпросът е защо Балак потърсил помощта на пророк, за да победи Исраел. Нормално е всяка страна, когато има проблем с друга - те да воюват. Първо се проучват силата и възможностите на врага и след това се предприемат адекватни мерки. Затова всяка страна има своите шпиони, които да уведомяват за заплахи. Балак започнал да проучва каква армия има Исраел, на какво се дължи постоянният им успех в битките досега. Накрая Балак разбрал, че всичко относно успеха на Исраел се дължи на лидера им - Моше Рабейну. Балак се поинтересувал за самия Моше и му отговорили, че силата на Моше е в устата му. Когато Моше се молел, т.е. използвал устата си - тогава Исраел успява. Мерките на Балак били да намери подобен човек, силата на който също е в устата му, за да се противопостави на Моше. Така Балак открил Билам - неевреин, пророк, който повикал и наел да прокълне народа на Исраел. Билам бил известен с това, че всяка негова благословия или проклятие се сбъдвали винаги. След като Балак изложил предложението си, Билам отговорил, че ще му е нужно да остане да пренощува една нощ и тогава Б-г ще му открие дали може да стори това или не. Б-г му се явил през нощта и му казал, че не може да ходи с тези хора да проклина Исраел, тъй като този народ е благословен. На сутринта Билам им казал, че не приема предложението на Балак, тъй като то е против волята на Б-г. След като разбрал всичко това, Балак изпратил нова делегация, съставена от по-важни в царството му хора, като му предложили богато възнаграждение. Те отново поискали да прокълне Исраел, но Билам казал, че независимо от количеството на богатствата, които му предлагат, той не може да промени волята на Б-г. Но накрая той им казал да останат да преспят още една нощ там, за да може той отново да попита Б-г какво да стори. През нощта Б-г говорил с него и този път му дал разрешение да продължи пътя си с тези хора, но че той ще говори само това, което Той вложи в устата му. Мъдреците обясняват, че Билам се опитал няколко пъти да прокълне Исраел, но Б-г не му позволил и ставало така, че думите му се обръщали в благословии.

Тук се забелязва нещо много интересно. Първата нощ Б-г забранил на Билам да ходи с хората на Балак, а втората вечер Б-г променил нещата и му позволил да го стори. Нима Б-г изменя мнението си според желанието на Билам? Имаме един основен принцип в живота, изказан от мъдреците: "По пътя, по който иска да върви човек, Небесата му помагат (оставят го) да върви по него". Първата вечер Б-г му отказал разрешение да върви с хората на Балак и така на Билам вече му било пределно ясно какво е Неговото желание. Но той решил наново да Го попита - което означава, че той наистина много искал да отиде и да прокълне Исраел, това бил неговият път, пътят, по който той искал да върви. Тогава се задействал и споменатият по-горе закон и Б-г го оставил да върви, въпреки че Б-г не го искал, а самият Билам чудесно разбирал всичко това.

Въпреки че Билам на практика произнесъл само благословение към Исраел, всички без изключение мъдреци и коментатори от времето на Талмуда и до наши дни разглеждат Билам като един от най-големите злодеи на всички времена. Критерии за оценка в дадения случай са неговите намерения. Билам а-раша (Билам грешника): така го наричат мъдреците в своите книги. В трактата Авот на Мишната се изброяват няколко черти на характера, които ако човек избере като свои мироглед и правила за поведение, се счита за част от "учениците на Билам" (учението му оказало влияние на целия свят и не е изчезнало и до днес). Тези качества са: лошото око (желанието да виждаш във всичко само лошото), високомерието и "широката душа" (с ненаситни желания). Мъдреците поставят Билам редом с Амалек и Аман и го разглеждат като непримирим враг на духовността и доброто в света, готов във всеки момент да встъпи в сражение с Исраел, чрез които се разкрива Божественото Присъствие в света. При това пророческият дар, който притежавал Билам, се считал за равен с този на Моше, но Талмудът в трактата Синедрин казва: "(Билам) отначало бил пророк, а после станал магьосник". При това фактът, че на него би могло да се открие толкова колкото на Моше, не служи като критерий за праведност. Тората ни дава този пример, за да ни научи, че праведността зависи от това доколко човек ще съумее да реализира способностите си да прави добро в полза на другите. Ако в човека няма доброта, то каквито и познания и способности да има - в крайна сметка той нищо не разбира, не осъзнава дори какво сам върши. Също като Билам: всеки път, когато се опитвал да върви против желанията на Твореца, му се налагало да направи всичко против собственото си желание. Но въпреки всичко той така и не разбира, че волята на Всевишния е непобедима и че тя се направлява от желанието да дарява хората с добро. Пътят на Билам бил точна противоположност на горното: омраза, завист и желание да проклина, и затова той завинаги остава нещастен, тъй като не разбира същността на Божественото - любовта и творенето на добро.

Разбира се, принципът, казан по-горе, важи и в положителна насока - ако някой иска да бъде по-праведен, да бъде по-близо до Б-г, то Небесата му оказват помощ, защото "Г-спод е щит за ходещите в незлобие" и казва: Отворете Ми порта с големината на главата на игла и Аз ще ви отворя порта широка колкото света!