Параша Пинхас

След неуспеха на Билам да прокълне народа ни, последното, което успял да направи преди да умре е да подучи моавитяните и другите племена да изкусят Исраел с дъщерите си, след което да ги принудят да направят идолопоклонство - така Исраел сам щял да се прокълне. Такъв бил замисълът на Билам и за съжаление до голяма степен успял. Тората ни разказва, че синовете на Исраел легнали с дъщерите на Моав, принесли жертва на боговете им и се поклонили на Баал Пеор, с което си навлекли Божия гняв и 24 хиляди от народа в последствие умрели (от племето на Шимон). Главата на коляното на Шимон пред очите на всички вкарал мидианитка в шатъра си и с това демонстративно осквернил стана на Исраел, където се откривало Божественото присъствие, като едновременно с това дал лош пример. Внукът на Аарон - Пинхас станал в ревността си към Божията Святост и влязъл в шатъра, където те вършели това срамно за Исраел дело и ги промушил с копието си. Без съд, без предвидените от закона предупреждения, без изслушването на свидетели, въпреки всички правила на съда и следствието, предписани от Тората, които на практика правели смъртната присъда почти невъзможна - Пинхас взел закона в свои ръце и постъпил по опасен от социална, морална и възпитателна гледна точка начин. Мъдреците от Талмуд Йерушалми разказват, че Моше и старейшините не одобрили това и искали да отлъчат Пинхас, но Божественото присъствие уверило всички за чистотата на намеренията на Пинхас. След делото на Пинхас Божият гняв приключил и морът сред народа прекъснал. Като награда за стореното Б-г сключил завет на мир и свещенослужение с Пинхас и наистина по-късно той станал Първосвещеник. Анализаторите на еврейската история казват, че с изключение на малък период по времето на съдиите първосвещениците винаги са били от рода на Пинхас. Един от аспектите за смисъла на завета на мир, който Б-г сключва с Пинхас (освен гаранцията за мир и запазване на живота му от отмъстители от страна на семейството на водача на племето Шимон) е и гаранция за защита от вътрешния враг, от вредата, която може да бъде нанесена на личността на ревнителя на Божията Истина, извършил подобна постъпка като убийство (умъртвяване на човек без съд). Нецив допълва, че Б-г дал на Пинхас със завета Си на мир миролюбие и способност да не се гневи и пали. Б-г изцелил травмата, която оставя подобно дело и заменил вътрешното безпокойство и напрежение с душевен мир, здраве и спокойствие.

Щом Б-г дал на Пинхас награда за това, което сторил, може да си помислим, че е добре и правилно да се проявяваме като ревнители за волята на Б-г и това да ни дава право да вършим подобни на делата на Пинхас. Както видяхме от реакцията на Моше и старейшините това не по начало истинския път на Тората. Тората казва за Пинхас, че той е изревнувал за ревността на самия Б-г към правдата и затова мъдреците обясняват, че единствено в такава ситуация, когато човек ревнува заради самия Б-г и е толкова отдаден за правдата и истината, когато те са единствената причина за неговите действия - само тогава някой може да си позволи да направи нещо подобно на делото на Пинхас. Рамбам продължава и казва, че друго условие е самият човек да направи това дело автоматично без да се появи каквото и да е съмнение за това дали то е правилно или не. Когато някой отиде и попита мъдрец какво да стори ако иска да направи нещо в ревността си за истината, тогава мъдрецът трябва да го поучи, че е забранено да го направи. Причината е, че по начало тава не е пътя на Тората - насилие война и т.н., а и в този случай той вече не го прави автоматично.

Проблемът е в това каква е целта на едно подобно действие. Ако целта е да поучим, да покажем на хората каква е Тората и юдаизмът и да ги приближим към тях - пътят е единствено както Шломо А-мелех казва: "Пътищата й са пътища приятни и всичките й пътеки - мир." Ако някой се прояви като фанатик и действа с крайни средства (обвинения, обиди, насилие) - това кара хората, които са по-далече от Тората като защитна реакция на свой ред да се противопоставят, да се защитят от тях. Получава се конфликт. Единствено любовта е способна като свързващо звено между дадени групи хора да стане причина за възникването на желание за сближаване между тях. Пинхас е имал тази любов, но дали всеки от хората, които се проявява като ревнител за Тората я има и дали тя е достатъчна, за да бъде разбрана - че е наистина ревност за Истината, нетърпимост към неправдата, а не просто конфликт с недотам изяснени мотиви. Наистина малцина са истинските ревнители, но помним и друга случка с подобен характер - делото на Мататяу. Обхванат от велика ревност и гняв към неправдата той посича с меча си човек, което слага началото на въстанието на макабейците и ...очистването и освещаването на Храма.

През цялото време до тук ставаше въпрос за проява на ревност относно Божията воля, а не за неща, касаещи наши лични дела. В Танаха се говори за цар Давид по времето, когато се криел от цар Шаул. Докато се криели Давид и хората му помагали на всеки с каквото могат. Веднъж вървели заедно с пастирите на един богаташ и им помагали като пазели стадата денем и нощем. Наближили града на богаташа, който се казвал Навал, а храната на Давид и хората му свършила. Давид учтиво помоли пастирите да предадат на господаря им молбата му да даде малко храна на хората му, като също му обяснят за доброто, което те им сторили пазейки стадата им. Давид вече бил известен в Исраел след битката с Голиат и многобройните победи над пелиштимляните. Но неочаквано Навал грубо отвърнал, че Давид е за него просто разбунтувал се роб и той не му дължи нищо. Когато Давид разбрал това се ядосал и решил да избие всички от мъжки пол от дома на Навал, но съпругата на Навал - Авигаил побързала да се срещне с Давид и занесла храна за него и хората му. Поклонила се и казала на Давид, че не бива да си отмъщава, цапайки си ръцете със саморазправа тъй като той води войните на Б-г и трябва да бъде чист пред Него. Давид се окопитил и когато разбрал, че бил на крачка от голяма грешка на свой ред се поклонил и благословил Б-г, Който пратил Авигаил да го удържи да стори подобно зло. Само ще отбележим, че Давид решил да убие Навал и всяко мъжко от дома му, защото считал, че това изисква от него закона, тъй като той бил помазан за цар, а Навал го нарекъл роб. По начало това се наказва със смърт, но в случая Авигаил му напомнила, че все още цар Шаул е жив и законът не му дава право да стори подобно нещо. В края на краищата след десет дни Навал умрял, а Авигаил станала жена на Давид. Случката ни учи, че за лични дела човек няма право на саморазправа - има закон и съд. Наистина много по-голямо щастие е човек да бъде чист пред това да се гневи и отмъщава особено, когато причина за гнева е лична обида.

Като заключение ще кажем само, че преди някой да си позволи да се разгневи и направи или каже нещо в подобно състояние - най-добре е преди това многостранно и задълбочено да размисли, да премери тежестта на аргументите за гнева думите или действието си. Щом праведник и пророк като цар Давид бил на крачка да сбърка в момент на гняв, колко повече хора като нас трябва да внимават. За гнева мъдреците казват, че всеки, който се гневи - все едно прави идолопоклонство и всякакви видове злини се изсипват върху душата му. Може би някои праведници биха могли да достигнат до нивото нивото на истински ревнители на Божията воля, но за повечето от нас то е доста далечно. Може да звучи странно на някой, но самите ние правим ежедневно множество грешки, държим се понякога надменно, понякога лекомислено и т.н., та да може да си позволим да обвиним някой друг за нещо или да му държим сметка. Това е все едно някой крадец да каже на друг човек "Не кради!" - би било най-малкото смешно. Най-добре е да насочим силите си не да съдим, а да помагаме - първо на себе си - да сме достойни чеда на Б-г, което разбира се е възможно само когато помагаме и на околните, но всеки по начин, който му приляга, който е заслужил с качествата си, който ще бъде разбран и който ще донесе реално добро. Единствено любовта към човека до нас и искреното желание да му помогнем, а не да го обидим е гаранция думите ни да бъдат приети и разбрани. Шалом!