Матот

Парашата Матот започва с думите: "И говори Моше на водачите на колената на синовете на Исраел, казвайки: това е, което повелява Б-г - ако човек даде обет на Б-г или Му се закълне с клетва, приемайки върху себе си някаква забрана, то не трябва да наруши думите си - всичко, каквото е казал е длъжен да изпълни." Мъдреците от всички поколения считат, че изискването на Тората да се отнасяме напълно отговорно и с уважение към обещанията, които даваме е закон, който трябва да се разбира буквално. По този начин Тората иска да осигури честност в едно общество. Ако в закона не съществува подобна заповед може да се получат много усложнения - хората да не вярват на думите си, което със сигурност би породило хаос - понятие противоположно на цялостната концепция и цел на учението на Тората - хармония и мъдрост във всичко. В Талмуда мъдреците казват: "Нека твоето "да" бъде "да", а твоето "не" бъде твърдо "не". Този, който не свикне себе си да държи на дадената от него дума, извършва толкова тежък грях, както и идолопоклонството. Този, който говори неправда се лишава от възможността да бъде там, където се разкрива Божественото присъствие."

За обет се считат само думи произнесени на глас. Въпреки, че човек трябва да бъде твърд в своите намерения и да ги изпълнява дори и когато не ги е изрекъл с думи, все пак в такъв случай ако човек не изпълни това, което е решил в сърцето си - това не се счита за нарушение на закона на Тората. Обета стъпва в сила само в случай, че е произнесен доброволно, без физическа и морална принуда. Освен това в момента на произнасяне на обета трябва добре да се осъзнава какво се изговаря и какви последствия следват от даденото обещание или клетва. Ако след определено време се окаже, че той не добре е осъзнал всички последствия - то може да бъде освободен от дадения обет. Обет може да даде човек само за себе си. По никакъв начин никой не може да наложи ограничения на действията на друг, било той да е негов съпруг или съпруга, син или дъщеря. Въпреки, че Тората разрешава произнасянето на обети и клетви, все пак тя ги счита за нежелателни: "Но ако се въздържаш от обети, то няма да на тебе грях." И още в Коелет е казано: "Не бързай с устата си и нека твоето сърце не бърза да произнася какво да е пред Б-г ...По-добре обет не давай, отколкото да дадеш и да не изпълниш. Не допускай устните ти да вкарат в грях плътта ти." Филон Александрийски казва: "Думата на добродетелния човек трябва да бъде като негова клетва, т.е. откровена, неизменна и честна. За това самите обети и клетви следва да се приемат като нещо излишно. Има хора, които произнасят обети и клетви, движени от ненавист към ближните си. Например те се кълнат, че няма да седнат повече на една маса с някой или че няма да стъпят в дома му и т.н. Такива хора трябва да се обърнат към Всевишния с молитва за да им спусне в душите излечение." Мъдреците, живели по времето преди Мишната (т. нар. танаими) казвали: "Не привиквай да даваш обети." Шмуел, велик мъдрец от Вавилон казвал: "Този, който дава обети се нарича злодей, даже тогава, когато ги изпълнява." Въпреки това мъдреците признават, че има случаи, когато произнасянето на обети помага - когато човек иска да избави сам себе си от лош навик или да се задължи да прави някое добро дело, които неща (поради липсата на воля и др.) без наличието на обета много по-трудно би се решил да направи. За това раби Акива казва в Пирке Авот: "Обетите са ограда на въздържанието", т.е. те са една от възможностите за достигане на въздържанието.

Но тъй като повечето хора произнасяме кога неволно, кога нарочно множество обещания почти ежедневно, така с времето върху ни се натрупва вина за неспазването им. Мъдреците установили процедура за отмяна на тези не дотам обмислени обещания и с това изкупуване на вината ни. Тази процедура се нарича "Атарат недарим" (развързване на обещанията), и се прави поне два пъти годишно - преди Рош Ашана и преди Йом Кипур. Сутринта в синагогата след молитвата Шахаит се прави събрание от трима религиозни евреи, които отменят обещанията на всички присъстващи, дадени през годината. Мъдреците също решили да направят специална молитва преди Йом Кипур съставена в Испания през VII век. Тогава тамошните еврейски общности били подложени на жестоки гонения от страна на вестготите - цели общини били обречени на унищожение, хората се полагали на мъчения или смърт ако не склонят да се откажат от вярата на отците като дадат клетвено обещание, че никога повече няма да спазват заповедите на Тората. Когато след време заплахите преминавали много от тези, които дали такива подобни клетви се бояли да се върнат към изпълняването на заповедите на Тората. Мислели, че с това ще нарушат думите на клетвата, която дали и старанието, което биха вложили в изпълняването на заповедите не биха били угодни Б-гу. Необходимо било да се разсея това масово заблуждение и с това да се завърнат голямо число евреи към юдаизма и практиката на изпълнение на еврейския закон. С тази цел било прието постановление да се сваля отговорността от всички обещания пред еврейски съд в навечерието на Йом Кипур като това постановление касаело мъжете и жените.