Масе

В тази параша се изброяват всички станове, на които се установявали синовете на Исраел от момента на Изхода от Египет до влизането им в обещаната земя. За 40 години те били на общо 42 места. През първата година - на 14, в последната - на 8, а през 38-те години между тях - на 20 различни стана. Тората изброява всички станове да не би някой да си помисли, че Исраел е обикалял безводната и жарка пустиня постоянно без почивка. Тя споменава всички места, времето, което прекарвали там, непрестанните грижи, които Б-г полагал за народа си. Разказът ни разкрива картина на духовни подеми и падения, уроци по пътя на правилното и истинското служене на Всевишния, които уроци народът ни полека лека през тези 40 години, въпреки всички несполуки, овладял.

Мидрашът използвайки притча пояснява, че в имената на отделните станове има скрит смисъл, свързан както със самите събития в миналото, така и с правилното им осмисляне. "На какво прилича описанието на всички станове? - пита Мидрашът и отговаря: На един цар, който разговаря със сина си било се случило така, че синът заболял и се наложило да отидат заедно в далечна страна при прочут доктор. Болестта била тежка, а пътят дълъг и никой не знаел ще може ли този доктор да изцери царския син. Когато се връщали обратно и синът вече бил здрав, бащата с голямо вълнение му разказвал за всяко място, където те минавали или спирали по пътя за доктора. Той споменал за всичко, което им се наложило да преживеят по пътя, всички тревоги и вълнения и разказът му бил изпълнен с любов. "Тук спахме - припомнил бащата, показвайки едно място. - А тук през нощта почти не замръзнахме от студ защото нямахме дърва. Тук те мъчи силно главоболие." Исраел е син на Всевишния, който Той жалее, така както бащата има жалост към своето момченце."