Параша Деварим

Парашата Деварим е първата от последната книга на Тората - Деварим, която мъдреците нарекли Мишне Тора (Двойна Тора). Моше решил да повтори наново всички заповеди с желанието да ги припомни на Исраел преди влизането им в обещаната земя, тъй като поколението, получило Тората преди 39 години вече било си отишло и сега към Исраел се отправяло напълно ново поколение. Затова Моше припомнил всички заповеди и цялата история на Изхода от Египет, даването на Тората и странстванията на бащите им в пустинята - за да поучи това ново поколение и да се увери, че те добре ще познават законите на Тората.

Един от предметите, за които говори Моше в парашата е въпросът за съдиите. В този период съдията бил едновременно и лидер на народа и затова Моше счел за изключително важно да даде описание на основните качества, които един съдия би трябвало да притежава за да бъде такъв според изискванията на Тората. Лидерите са основен показател за състоянието на народа и както се казва: "Рибата се вмирисва откъм главата." Отговорността да се създаде общество на правдива основа лежи именно на лидерите. Моше обяснил, че народът трябва да показва уважение към тях. Ето и качествата, които Моше изброил: а) мишпат цедек - да правят справедлив съд; б) забранено им е да правят протекции - към приятел, роднина, богаташ; в) забранено им е да се боят от хора, а единствено от Б-г; г) ако съдията не знае нещо - без срам трябва да попита другите какъв е закона, тъй като истинският лидер трябва да има силата да превъзмогва собствената си гордост и в името на правдата да търси помощ когато е нужно.

Ето още някои закони, свързани с еврейския съд. Раби Ханина в Талмуда казва, че съдията не може да изслушва само едната страна на делото, ако там не присъства и другата. Ор а-Хаим обяснява, че съдията търпеливо трябва да изслушва страните в съда без да ги прекъсва. Колкото и да се проточва дадено дело, колкото и нови аргументи и свидетелства да вадят страните в съда, съдията абсолютно търпеливо трябва да ги изслушва и да не отлага делото за друг път. Тората забранява протакането на дела. Съдията трябва да вниква в думите на страните по делото, внимателно да търси истината в думите, да отчита дори излъчването на хората - дали казват истината или не. Съдията трябва да гледа и двете страни с еднакво изражение на лицето и да има еднакво отношение към тях. Ор а-Хаим разказва, че в дните му чул от мъдрия и праведен съдия раби Моше Бердуго, че той никога не гледал ищеца и ответника, защото чувствал, че ако погледне единия, другият веднага се губи в сърцето му. Дори в съда да има дело между злодей и праведник съдията не може да осъди злодея несправедливо само защото е такъв. Това се отнася и за положението на самите хора - бедни или богати - всички трябва да бъдат съдени еднакво, без да се отдава предпочитание на никой дори и за най-малкото нещо. В очите на съдията дело за един грош трябва да е толкова важно колкото и дело за цяло състояние.

Мъдреците разказват в Талмуда, че веднъж цар Ирод, който управлявал под диктата на римляните, трябвало да бъде съдия в Бейт дина (еврейския съд) и мъдреците му казали преди съдът да започне, че трябва да стане пред хората, които ще съди. Ирод се ядосал и попитал: "Как аз, царят ще ставам пред обикновени хора?" Мъдреците му отговорили, че Бейт дина олицетворява Божествения съд, думите на живия Б-г, за това всеки съдия трябва да стане отдавайки почит на Този, от чието име той върши дадения съд. Ирод се съгласил с обяснението на мъдреците и станал пред народа.

Да се съди справедливо според мъдреците не касае само съдиите, а и всеки от нас - с оценките, които даваме, с мненията, критичното отношение ние съдим човека до нас. Думите на Тората: "По правда съди ближния си" в Мишната се обясняват така: "Винаги съди ближния си от към добрата страна."