Параша Екев

В тази параша ще разгледаме някои нейни пасажи с някои тълкувания.

"И помни целия този път, по който те води Б-г, Всесилния твой, ето вече 40 години в пустинята, за да те смири и да те изпита, и да узнае какво е в сърцето ти - ще пазиш ли заповедите Му или не. И те смиряваше и те изпитваше с глад и те храни с мана, който не знаеше ти и не знаеха и бащите ти, за да ти покаже, че не само с единия хляб живее човека, но с всичко, което излиза от устата на Б-г, живее човек."

И помни целия този път - значението на дългия път, изминат от еврейския народ, трябва да се разкрива отново и в нова светлина пред хората, които сами доскоро преживели усещането за непосредственото вмешателство на Всевишния в хода на събитията в живота на еврейския народ.

за да те смири - Г-д поставял народа в най-различни ситуации с една-единствена цел: да им покаже, че Творецът дава сили на всеки човек и на народа ни като цяло да преодолее препятствията, възникващи в живота ни и че хората са съвършено безпомощни без Него.

и те изпита - само в трудни ситуации (като пътя в пустинята без запаси от вода и храна) се проявява истинският характер на човек. Синовете на Исраел издържали изпитанията, въпреки че те постоянно трябвало да напрягат всички духовни и физически сили. Не е удивително, че много от тях се оплаквали и жалвали, но под влиянието на Моше народът останал верен на съюза с Всевишния.

и те смиряваше - отстранявайки теготата към материалните удоволствия и блага, които засенчват в човека светлината на духовния свят.

не само с единия хляб живее човек - в случая думата хляб се използва като събирателно. Тората иска да ни каже, че материалната обезпеченост никога не може да бъде единственото условие за благополучие и радост. Без духовни ценности, без идея и търсене на смисъл и истина в живота, той се превръща в нещо безсмислено, с колкото и удоволствия да го запълваме. Всички ние от народа на Исраел, които сам Той нарича Негови синове, трябва да знаем, че животът на човек постоянно се поддържа от словото на Твореца. Също трябва да помним, че освен тялото всеки човек притежава и душа и така както на тялото е нужна определена храна, така и душата ни се нуждае от съответния тип храна - молитви, размишления за Създателя, задълбочаване смисъла и тайните на Тората, изпълнението на заповедите, добрите дела и т.н. Да обърнем внимание на тази проста истина особено в наше време е наистина важно, тъй като в много съвременни държави се култивира идеята, че материалните блага, високият жизнен стандарт, способността да се удовлетворяват всички потребности на човека се явяват единственият критерий за благополучие на отделния човек и обществото като цяло. (р. Херц)

"И познай със сърцето си, че както човек наставлява съня си, така Б-г, Всесилният твой, те наставлява."

И познай със сърцето си - сърцето се разглежда като център, в който са съсредоточени човешките желания. Това изречение на Тората ни призовава да осъзнаем любовта на Всевишния към народа Си толкова ясно, със сърцата си, откъдето като отговор на тази любов ще се роди ответната любов към нашия небесен Баща и Създател.

както наставлява човек сина си, така Б-г, Всесилният твой, те наставлява - даже глада и физическите трудности, които се налагало да преодолява народът в годините на странстванията в пустинята, били неслучайни, а част от Божествения план. Мъдреците на Талмуда въвеждат понятието "мъчения, пращани от любов." “Спасява Той страдащия от страданието му.”Този, който иска да достигне мъдростта на Тората, трябва да разбере, че често страданията се явяват средство, водещо до по-високи нива на съществуване. "Страданията се явяват нещо добро. Само по пътя на страданията се получават големите дарове: Тората, Святата земя и бъдещият свят, които са дадени на Исраел. Този, който приема страданията с любов, обича Всевишния." (Талмуда)

"И ще ядеш и ще се наситиш и ще благословиш Г-д, Всесилния твой..."

И ще ядеш - светът е създаден за благо на човека и юдаизмът не забранява на хората да получават удоволствия от него, стига да се намират в хармония с Творението, тоест да имат хармонични отношения с Б-г и хората. Един псалм казва: "На Г-д е земята и всичко, което я изпълва, и тогава Той я даде на човешките чеда." Когато ние признаем, че земята е на Б-г, само тогава Той ни я дава и можем да се ползваме от благата й.

и ще благословиш - изказването на благодарност трябва да бъде естествена потребност на човека. В тези думи на Тората мъдреците виждат пряка заповед да се произнася благословия след ядене. Ние благодарим на Г-д за добротата и милостта Му, за това, че Той е създал света и Го храни с безбройните неща, сътворени в него. Благодарим Му за завета, който е сключил с нас, за Тората, която ни е дал и ни учи ежедневно, за земята Исраел. Молим се Той да се смили над Йерушалаим и скоро да възстанови светия град във величието му заедно с Храма. Тази молитва, както знаем, се нарича "Биркат амазон" и се чете само след ядене на минимум 30 грама хляб за не повече от 4 минути. Преди трапезата ръцете се измиват и след това се казва молитвата за хляба: "Барух ата Адо-най елоейну мелех аолам амоци лехем мин аарец" ("Благословен да си Г-ди, Всемогъщи царю на света, който правиш да израсне хляб от земята.")

Мъдреците разказват за Авраам Авину, че след трапезата гостите, които постоянно канел, искали да го благославят и да му благодарят, но Авраам Авину казвал: Не на мен благодарете, а но Този, Който е създал всичко и ми е дал, за да ви дам. Талмудът казва: "Човек, който получава удоволствие, ползвайки се от благата на природата, а не произнася благословение, извършва престъпление аналогично на кражба." Привичката да благодарим на Твореца може да помогне на човек да съхрани правилното възприятие на света - и в дни на бедност и на богатство. Разбирайки добре мястото си в този свят, човек може лесно да стигне и до успехи както в духовното, така и в материалното.