Параша Рее

Парашата говори, че ако се появи някакъв лъжепророк и обяви знамения и чудеса и те станат и той ни каже да се поклоним на някакъв идол - не бива да го слушаме. Това е изпитание дали обичаме Б-г с цялото си сърце и душа. Рамбам казва: "Трябва повече да се доверяваме на разума си, който е способен да опровергава собствените си доводи, отколкото на очите, които виждат само това, което е пред тях." Раби Йеошуа формулира принципа "не разчитаме на чудо", едно от тълкуванията на който е, че чудесата не са доказателство за правилността на нещо или справедливостта на даден закон. Раби Йеуда а-Леви и Рамбам обясняват, че никакви свръхестествени явления, предизвикани от човек не се приемат като доказателства, че той се явява наистина божествен посланик с определена мисия.

Има три групи, за които Тората ни предупреждава да бъдем внимателни в приемането на съвети от тяхна страна. Тората започва с лъжепророк, тоест човек, който иска да изглежда важен в очите на хората и по някакъв начин да ги ръководи, и ни предупреждава да внимаваме. В наши дни в някакъв аспект това може да се окаже политикът, лидерът в общността, изтъкнатият учен и т.н. - тоест хора, важни в обществото. Ако по някакъв начин те изкажат мнение или ни подтикнат да извършим нещо против духа на Тората и заповедите й, независимо от цялата им слава и "чудеса", ние не бива да ги слушаме, а да не отделяме сърцата си от Б-г и заповедите Му. Колкото и ерудиран и известен да е някой човек, Тората и принципите й са несравнимо по-големи във важността си от него. Мъдростта на Б-г, израз на която е Тората, не може да се сравни с тази на хората.

Другата група, в която Тората вижда потенциална опасност е семейството. Дори някой от най-близките ни роднини да ни подтиква към идолопоклонство или нарушаване на заповедите, ние отново не бива да го слушаме, а трябва, както и лъжепророка, да предадем на съда (разбира се, има много детайли, предхождащи последното - да го предупредим, че това, което прави, е неправилно, и т.н.). Въпреки заповедта "Уважавай баща си и майка си" има два случая, в които не трябва да ги слушаме (майка си и баща си).

1. Ако ни карат да нарушаваме заповедите на Тората.

2. Ако искат да ни оженят (омъжат) насила.

Последно Тората се спира на общността, тоест обкръжението на човека, и отново ни предупреждава да внимаваме и да претегляме съветите, мненията и като цяло мирогледа на заобикалящите ни и никога да не се съгласяваме с неща, които са в противоречие с Божествената воля - Тората. Поначало средата оказва своето влияние дори и да не следваме лошите навици потенциално, проявяващи се в нея. В Тората пише: "И видяхте вие гнусотата им и идолите им, дърво и камък, сребро и злато, които са у тях." Равинът на Рав Кахлон казвал, че тук Тората ни учи, че наистина средата оказва винаги своето влияние. Отначало в изречението от Тората пише, че в очите им това били идоли и гнусни обичаи, после станали полека-лека дърво и камък, а след време вече сребро и злато. Ако средата е лоша, тя изкривява съзнанието и гнусните идоли стават вече сребро и злато.

Тези групи - уважаваните хора (които могат да се окажат лъжепророци), семейството и средата, са централни в живота на кой да е човек, те като че ли обхващат цялата област на живата му. Така Тората ни учи, че трябва да внимаваме навсякъде - на улицата или в службата, сред приятели, а дори и вкъщи и да проверяваме щателно във всяка ситуация - прави и угодни ли са делата ни пред Б-г.

Между думите на парашата се откроява и тържественото: "Синове сте вие на Б-г, Всесилният ваш. ...защото народ свят сте вие на Б-г, Всесилният ваш, и тебе избра Б-г за да Му бъдеш народ, избран от всички, които са на земята." Б-г е мой баща, а аз се наричам Негов син - нима има по-голямо щастие за някой на земята - да се нарича син на Всесилния и Свят Б-г? Най-многото, което иска един баща от децата си, не е нищо друго освен любов и Тората на много места говори в този дух: "И възлюби Г-да, Всесилният свой (Б-г) с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила."

Раби Йеуда счита, че синовете на Исраел остават деца на Всевишния само дотогава до когато спазват Божиите заповеди. Ако престанат да го правят, то връзката, позволяваща да се види в тяхно лице "синове на Всевишния", се губи. За разлика от раби Йеуда раби Меир смята, че свойствата, говорещи за наличието на особена връзка, позволяваща да се говори за синовете на Исраел като деца на Всевишния, се запазва независимо от това спазва ли еврейският народ Тората или не.