Параша Шофтим

"Правдата, правдата преследвай..." Това изречение на Тората може да се разбира като - правдата и само правдата преследвай... или към праведността, за която е известно, че е праведност - към нея се стреми. Удвояването на думата правда (цедек) придава особен смисъл на това изречение на Тората. То превръща достигането на правдата в самоцел във всяка минута от живота ни и така изключва възможността да признаваме лъжата дори и в единичен частен случай като допустимо средство за достигането на каквато и да било дори най-благородна цел. Рабейну Бахя казва: "Ти трябва да бъдеш правдив, без значение дали това ще ти донесе загуба или полза."

Човек не бива да се бои, че честността на делата му, добрините, които прави, истината, която преследва, не ще устоят в този свят, където те не се срещат толкова често. Трябва да се научим да виждаме, че в правдата се крие Божественото начало и тя въпреки на пръв поглед на не дотам голямата й сила и популярност е способна да устоява с пълна сила на всички изпитания и превратности на живота. Тя не се нуждае от "помощта" на лъжата и измамата. Пророк Йешаяу използва една и съща дума "цедака" за две различни понятия, като с това той като че ли ги отъждествява - справедливостта и победата. Цедаката в крайна сметка винаги води до победа (р. Херц). "Справедливостта - това е уважение към личностите на другите хора и признаване правата на другите. В основата на справедливостта лежи трепетът пред Всевишния, Твореца на човека. Зад проявяването на несправедливост често се крие неуважение към личността." (Адлер)

"И ако не ти стане ясен закона за различаване между кръв и кръв, дело и дело, между недъг и недъг в спорните дела у портите ти, то стани и иди на мястото, което ще избере Б-г, Всесилният твой. И отиди при коените, левитите и при съдията, който ще бъде в тези дни и попитай и те ще ти кажат какъв е законът. И постъпи по думата, която те ти кажат от мястото, което избере Б-г, и точно направи всичко, което те ти кажат... не се отклонявай от думите, които те ти кажат ни надясно, ни наляво."

Раши обяснява, че при възникването на спор в местните съдилища относно някой закон на Тората те се обръщали към Върховния съд, който се помещавал на територията на Храма. Големият синедрион (Върховният съд) бил съставен от 71 мъдреци, всеки от които трябвало да владее редица науки и езици наред с нужния обем знания в Тората. Те били едновременно доктори, математици, полиглоти и, разбира се, мъдреци на Тората. В повечето градове имало съдилища, съставени от 23 членове, и така във всяко селище дори имало съответен Бейт дин (Еврейски съд).

Тората уточнява (виж горе в цитата) "в тези дни", с което ни учи, че ние трябва да се обръщаме към съдиите и равините в нашето време, без да си казваме, че те не са достатъчно ерудирани в сравнение с мъдреците от предишните поколения. Раши обяснява, че Тората счита за закономерен процеса на постепенно отслабване знанията в Тората, което се наблюдава от поколение на поколение.

и не се отклонявай ни надясно ни наляво - "даже да ти се струва, че те наричат лявото дясно, а дясното ляво, ти ги слушай", тълкува Сифри. Дори и да сме сигурни, че решението на мъдреца не е правилно, пак трябва да го слушаме. Така противоречията в дадена общност се прекратяват, което е основен приоритет на закона на Тората, дори някой път това да коства грешка. Важно е всички в общността да са обединени в позициите си да следват единни норми, които обединяват хората в общност, и мирът, липсата на противоречия осигуряват единство в тази общност. В ежедневните си молитви ние казваме: "Прати ни мир, добро и благословия, живот, благосклонност и милосърдие..." Мъдреците обясняват, че в молитвата първо се молим за мира, който е съдът, който може да събере другите благословии. Без мира, те биха се пръснали.

"Осе шалом бимромав у яасе шалом алену веал кол амо Исраел, веимру амен."

"Този, Който прави мир в небесата, надари и нас с мир и целия ни народ Исраел и кажете амен."