Параша Хайеи Сара

Парашата разказва първо за смъртта на нашата майка Сара: “и живя Сара 100 г., и 20 г. и 7 г. - това са годините на живота на Сара. И умря Сара в Кирят Арба, който е Хеврон, в кенаанската земя”. Раши обяснява защо е казано така странно “100 г., и 20 г., и 7 г…”. Казано е в такава форма, за да се подчертае - на 100 г. Сара била безгрешна като на 20 г. , а на 20 г. била мила като 7-годишно момиченце. ”В нашата история има 7 пророчици: Сара, Мириам, Девора, Хана (майката на пророк Шмуел), Авигаил (жената на цар Давид), Хулда (живяла по време на пророк Йермияу) и Естер, но Сара е единствената, към която Б-г се обръщал непосредствено, докато към другите Той говорил чрез знамения, сънища и др. Авраам през целия си живот възхвалявал жена си Сара: ”Нима има друга жена в света като тебе?” Когато цар Соломон (Шломо) съчинявал частта от Мишлей (Притчи) - Ешет хаил (Добродетелната жена), той имал предвид Сара и всички стихове на тази песен, която и до днес евреите по света пеят на всеки Шабат вечер, от алеф до тав (от начало до край) се отнасят за нея, защото тя следвала Тората от алеф до тав - от първата буква до последната.

Авраам също остарявал и едно от последните неща, които решил да направи, било да намери жена на сина си Ицхак. Авраам изпратил своя доверен роб Елиезер в родния си град. Там Елиезер, току-що пристигнал, застанал с камилите си до кладенеца с вода и започнал да се моли, поставяйки условие пред Б-г: “Нека момичето, на което аз кажа ”Наклони делвата си да пийна вода” и тя ми отговори “Пий, също и на камилите ти ще дам да пият”, нека тя се окаже определена за Ицхак” (т.е. ще бъде достойна да влезе в дома на Авраам - защото охотно върши добро, Раши). Още не свършил молбата си, и се задала Ривка, която изпълнила всичко точно според думите на условието. Елиезер дал златни дарове на Ривка, убеден, че Ривка е пратена от Б-г, а когато разбрал, че тя е от рода на Авраам, паднал по лице и благословил Б-га на Авраам за милостта и истината, които има към господаря му.

Основният въпрос тук е защо Авраам пожелал за сина си дъщеря от родното си място и дори с клетва обвързал Елиезер: ”Да не вземеш жена за сина ми от дъщерите кенаански.” Каква е разликата между кенаанските дъщери и жителите на Харан (Ур Касдим, родното място на Авраам) - и едните, и другите били идолопоклонници? Мидраш-гадол дава едно обяснение: ”Авраам си казал: “Доколкото аз довеждам хората до вяра в един Б-г, ще направя това сега първо с моето семейство и с дома на моя баща, защото за тях трябва да се погрижа първо. А освен това те действително са много близо до това да се разкаят за греховете си.” Както са казали мъдреците, че човек винаги трябва да мисли за своите близки и да се старае да им прави добро, и да оказва при нужда първо на тях материална и друга помощ. Аран дава друго обяснение: Заповедите на Тората и нарушенията, свързани с тях, се делят на 2 групи: някои от тях са свързани с принципите на поведение на човек и чертите на неговия характер и те оказват влияние и на тялото, и на душата. Други, отнасящи за вярата в Б-г, оказват влияние само на душата. Освен това нарушението на заповедите, въздействащи и на тялото, и на душата (свързани с поведението на човека), оказват влияние също и на неговото потомство, продължавайки в рода му качества като ненавист, отмъстителност, жестокост, разврат, стиснатост и т.н. Тората многократно свидетелства за жителите на Кенаан да не следваме пътищата им, защото нямало в света по-развратени и пропаднали хора от тях (Раши). Както казахме, поведението на човек влияе и на потомството му - затова жителите на Кенаан били толкова отблъскващи в очите на Авраам. Обаче нарушаването на заповеди, оказващи влияние само на душата (т.е. свързани с вярата във Всевишния), не се разпространяват на потомството, колкото и глупави и лъжливи да са те. Затова, въпреки че жителите на Харан били идолопоклонници, техните потомци изобщо можело да не последват техния път. От друга страна, Авраам искал Ицхак да не се засели заедно със роднините на бъдещата му жена - така той няма да се сближи нито с едните, нито с другите (Кли якар). В наши дни ние сме изправени пред друг проблем - да запазим създадения вече така щателно от нашите бащи народ на Исраел и все по-често да се питаме кога нашите дела ще бъдат достойни като тези на бащите ни.