Параша Ки Таво

"И когато отидеш в страната, която Г-под, Всесилния твой ти дава в наследство и я овладееш, и се заселиш в нея, то вземи първите от всичките плодове на земята, които ще ти роди земята, която Г-под Всесилният твой ти дава и ги положи в кошница и отиди на мястото, което ще избере Г-под, Всесилния твой да настани Името Си там. И ела при коена, който ще бъде в тези дни и му кажи: Говоря аз днес на Г-под, Всесилния твой, че дойдох в страната, за която се закле Б-г на бащите ни да им я даде. И ще вземе коенът кошницата от ръцете ти и да я постави пред жертвеника на Г-под, Всесилния твой. А ти възгласи и кажи пред Г-под, Всесилния твой: арамеец - скитник беше баща ми и слезе в Египет и живя там с немного хора и стана там народ велик, силен и многочислен и лошо се отнасяха с нас египтяните и ни угнетяваха и ни възлагаха тежка работа и викнахме към Г-под, Всесилния на нашите бащи и видя бедствието ни и непосилната ни работа и угнетението ни. И ни изведе Г-под от Египет със силна ръка и издигната мишца и с велик страх и със знамения и чудеса. И ни доведе до това място и ни даде тази страна, страна, където текат мляко и мед. А сега ето аз донесох първите плодове на земята, която Ти ми даде, Г-поди. И постави пред Г-под, Всесилния твой и се поклони пред Г-под, Всесилния твой. И радвай се на всичкото добро, което ти дава Г-под, Всесилния твой на теб и на дома ти, ти и левита и пришълеца, който е при тебе."

Първите плодове, пренасяни в Храма са най-прякото доказателство на постоянната помощ на Всевишния по протежение на всички поколения, насочена към това да пази еврейския народ, да го въведе в Ерец Исраел и да му даде благословия, изразена в цъфтеж и плодородие, които отразяват духовния ръст на народа. (р. Херц) Тората не поменава количеството на плодовете, които трябва да се принесат, но в Талмуд Йерушалми мъдреците приели в Храма да се принася не по-малко от една шестдесета част на реколтата от плодовете на всеки вид. Само човек, в чиито земи се отглежда поне един от петте вида плодове, с които се слави Исраел (фурми, смокиня, нар, грозде и маслини) бил задължен да ходи до Йерушалаим. Самите плодове също трябвало да бъдат от най-добрите сортове и с най-добро качество. В Мишната се прави описание на празничната процесия, която се отправяла към Храма, за да принесе първите плодове (бикурим): "Как се отделя първият плод? Когато човек дойде в градината си и види за пръв път узряла смокиня или грозде или нар, той му завързва лист тръстика (нещо да го отбележи) и казва: "Ето това е първият плод (бикурим)." Как принасят бикурим в Йерушалаим? Всички, които живеят в малки градове с определен районен център се събират в него. Нощуват в града под открито небе. Рано сутринта представител на този град казва: "Ставайте и да идем да се качим на Цион към Г-под, Всесилния наш." Тези, които живеели близо до Йерушалаим принасяли свежи фурми и грозде, а тези, които живеели далеч - принасяли сушени фурми и смокини. Пред тях вървял бик, рогата на който украсявали със злато, а на главата му слагали маслинени клонки. Пред процесията вървял флейтист. Когато приближавали до Йерушалаим пращали пред себе си пратеници. Важни хора, управители и назначените да пазят съкровищата излизали насреща им. Когато минавали по улиците всички занаятчии на Йерушалаим ставали пред тях и ги поздравявали: "Братя наши, жители на едикое си място, благословено да бъде вашето пристигане с мир." Флейтистът свирел пред тях докато не достигнели да Храмовия хълм. Когато стигали да Храмовия хълм даже цар Агрипа поемал на рамото си собствената кошница и влизали в дворовете на Храма. Когато влизали в дворовете на Храма левитите започвали да пеят: "Ще хваля Всевишния за това, че ми помогна и не даде на враговете ми да тържествуват над мене." (Теилим, псалми) Докато кошницата още била на рамото му той преразказвал откъса от Тората (цитиран в началото) започвайки от "Говоря аз днес на Г-под, Всесилния твой..." и до края. Раби Йеуда казва: "До думите арамеец - скитник беше баща ми." Стигайки до тези думи той свалял кошницата от рамото си и я държал в ръце. Коенът слагал ръце под тези на принасящия бикурим и вдигал и пускал движейки напред-назад към себе си кошницата. След това човекът прочитал откъса от "арамеец - скитни." и до края. После поставял кошницата до жертвеника, покланял се и си тръгвал. Богатите хора принасяли бикурим в кошници, слагайки под плодовете сребро и злато, бедните принасяли своите бикурим в кошници от върбови клонки. Кошниците и плодовете бикурим ставали собственост на коанимите."

Мъдреците обръщат внимание на един въжен детайл на заповедта за бикурим - за разлика от другите заповеди, свързани с живота в Святата земя, които влизат в сила непосредствено след пристигането на народа на Исраел в него, то бикурим можело да се принасят чак след като земята се завладее и раздели между синовете на Исраел. Чак 14 години след стъпването в пределите на Исраел окончателно завършила подялбата. През тези години даже тези евреи, които получили свой дял не трябвало да изпълняват заповедта за бикурим. Това още веднъж подчертава заповядания принцип на Тората за любовта към човека до нас. Евреинът не може да благодари с пълна радост на Всевишния за дадения му благодатен дял докато братът му все още е лишен от това.

От друга страна първите плодове, отглеждани от хората са особено скъпи за тях. Тората намира за важно именно тези плодове да посветим на Г-под, принасяйки ги в Йерушалаим. Цялата тържествена процесия и поклонението в Храма ни подсеща, че Г-под е причината за всеки успех и добра реколта, защото "Той е Който ти дава сили да вършиш делата си", в Неговите ръце са земята и нейното плодородие. Мъдреците казват, че по начало в Исраел няма много вода и плодородието зависи от небето. Така сърцата на хората, живеещи в Исраел са насочени постоянно към Него.