Параша Ницавим

"Всички вие стоите днес пред Г-под, Всесилния ваш - главите на колената ви, старейшините ви и пазачите ви, всеки мъж в Исраел, децата ви, жените ви и пришълецът ти, който е сред стана ти, от дървосекача до водочерпеца ти. За да встъпите в съюз с Г-под, Всесилния твой и да приемеш клетвения договор, който Г-под, Всесилния твой сключва с теб. За да те направи днес Свой народ, а Той ще ти бъде всесилен, както обеща на бащите ти Авраам, Ицхак и Яаков. И не само с вас сключвам този съюз и този клетвен договор, но и с тези, които стоят днес с нас пред Г-под, Всесилния наш и с тези, които не са тук с нас днес."

Мидръшът коментира началните думи на парашата: "Всички вие стоите днес..." - както денят понякога е светъл, а понякога тъмен така сте и вие. И въпреки че ви е тъмно - в бъдеще ще засияе вечна светлина, защото е казано от пророка Йешаяу: "И ще ти бъде Г-под вечна светлина". Кога ще бъде това? Когато бъдете единно общество както е казано: "В тези дни и в този час казва Г-под ще дойдат синовете на Исраел и синовете на Йеуда заедно" (Йермияу).

Сега ще се върнем на цитата от парашата, говорещ за сключването на съюз между Г-под и Исраел. Както знаем Тората говори на езика на хората. Затова и по-добре можем да разберем смисъла на този съюз между Исраел и Г-под като разгледаме съюзите или договорите между отделни хора. В Тората се споменават съюзи сключени между Авраам и Авимелех. Яаков сключва съюз с Лаван за взаимно ненападение. Но изобщо ако дружбата между двете страни е истинска и трайна, то каква е нуждата от подобни церемонии? И обратно, ако между тях няма искрено доверие, то какво би се променило с поставянето на някакъв паметник за свидетелство на съюза, както е в случая с Яаков и Лаван. Разбира се когато става въпрос за честни хора, то сключвайки помежду си съюз за вечна дружба, те изпитват съвършено искрени и дълбоки чувства. В този конкретен момент съюзът де факто не им е нужен. Но може да настъпи друго време и да настъпят други обстоятелства, когато двете страни са отделени една от друга, отношенията са охладнели, дори възниква вражда. Тогава се изразява истинската роля на съюза, сключен в момента, когато чувствата по между им са били в апогея си. Сега този съюз ще съхрани дружбата им, като страж ще бди за вечна вярност - като тази в момента на съюза, въпреки всички обстоятелства и чувства. Затова може би мидрашът казва, че денят понякога е светъл, понякога е тъмен, но въпреки че е тъмно, заради съюзът между целия еврейски народ и Г-под ще дойде времето и на вечната светлина, когато неправдата ще се изтрие от земята, когато всички народи ще идват на поклон в Йерушалаим, "В този ден Г-под ще бъде един и името му едно". Условието да дойде този ден е да бъдем единни. Да не мислим, че ние не сме по-важни от човека до нас, да изкореним вредната страна на егоизма и горделивостта, надменността и високомерието. Преди началото на месец Адар по цялата земя на Исраел се пускали вестоносци, които събирали пари от народа, тъй като в Тората пише, че всеки трябва да даде по половин шекел за закупуването на жертвени животни в Храма, които се пренасяли през годината. В Тората казва: "Богатият не може да даде повече и бедният - по-малко", а всеки точно по половин шекел. Въпросът е защо богатият да не даде повече? Може би било по-справедливо. Мъдреците отговарят, че жертвите и службата в Храма са изкупвали греховете на Исраел, което на свой ред е давало възможност за разкриване на Божественото Присъствие в Храма и света като цяло. Знаем че там са ставали десет чудеса пред очите на всички, което е оказвало огромно влияние върху духовния живот на народа. Така виждаме, че жертвоприношенията водят до по-голяма близост между човека и Г-под, а на това всеки отделен евреин има еднакво право. Затова Тората предупреждава, че нито богатият може да даде повече, нито бедният - по-малко, защото всички ние сме еднакво скъпи на Г-под и Той еднакво желае всеки от нас да се приближи към Него. Знаейки добре тази проста, но толкова важна истина, качества като омразата, завистта, гнева, злобата, лошото око, злоезичието и гордостта стават наистина нищожно ниски и безпочвени. Знаейки че човекът до нас е като самия нас в очите на Б-г, разбираме и по-добре думите на Тората: "Възлюби ближния като себе си". Тогава ще възцарим единство в народа ни, което както видяхме от мидраша ще доведе до крайното ни и пълно избавление и това да стане в близки дни. Амен!