Параша Вайелех

Небесен глас открил на Моше в последния ден от живота му: "Остана ти да изживееш още един ден." Чувайки това той излязъл от лагера на левитите и се отправил към този на исраелите, за да се прости с тях и да ги успокои. С присъщата си скромност и душевна простота той счел за свой личен дълг да се сбогува с народа. Казал им, че вече е стар човек и е на 120 години и вече било свършило времето, в което трябвало да ги обучава Тора: "120 години съм днес, не мога повече да излизам и да влизам." Някои коментатори разбират думите "не мога" като не ми е разрешено, но повечето ги приемат буквално. Евен Езра тълкува: "Да излизам и да влизам на война", а Раши: "Закриха ми се източниците на мъдростта." Рамбам отбелязва, че Моше споменава пред народа за своята слабост, за да ги утеши като че ли казвайки: "Аз вече съм стар, нямам бъдеще." Анаф Йосеф пояснява, че Моше загубил способността да предава своите знания на евреите. По-рано можел да излага Тората така че да бъде разбрана от всички, но сега вече близо до края на живота си Моше достигнал до такива дълбочини на знанието, че вече не бил в състояние да разяснява Закона на народа. Последното мнение ни помага да разберем тълкуванието на Сифри към стиха на Тората, отнасящ се за Моше: "Неговите очи не потъмняха" - т.е. той все още можел да разграничава между чистото и нечистото, забраненото и позволеното; "неговите клепачи не паднаха", т.е. той все още така усърдно се занимавал с ученето на Тората.

"Б-г не ми разрешава да пресека Ярден (Йордан), но това не трябва да ви тревожи. Пред вас ще шества Неговото присъствие, а Йеошуа ще бъде ваш вожд. Б-г ще разбие народите на Кенаан подобно на това както разби царствата на Сихон и Ог. Аз си тръгвам от вас, защото съм човек и дните ми са преброени. Но Б-г няма да ви напусне докато Му служите и Му останете верни." (не е цитат от Тората)

В деня на смъртта си (7 адар 2488 г. от създаването на човека) Моше свършил доста неща. Сключил нов завет между Ашем (Б-г) и синовете на Исраел, за който стана дума в парашата Ницавим, обучил евреите на песента Аазину, благословил всички колена (виж параша Зот а-браха) и тринадесет пъти преписал цялата Тора от начало до край. Разбира се, всичко това успял да свърши с помощ от Небесата. Моше разпределил 12 свитъка между колената, а тринадесетия положил в Ковчега да се пази от левитите. Той обяснил на народа заповед, която трябвало да се изпълни от бъдещия цар и целия народ. Веднъж на седем години, по време на Хол а-моет Сукот всички трябвало да се съберат и да слушат как царя чете и тълкува Тората. Трябвало да присъстват всички - мъже, жени и деца. Началото на това тържествено събрание се отбелязвало с тръбен звук. Даже най-великите мъдреци били длъжни да слушат четенето на Тората с благоговейно внимание. Цялата тази атмосфера оказвала огромно впечатление и влияние върху всички и дори децата още от малки привиквали към сериозно отношение към ученето и изпълняването на заповедите на Тората.

Опирайки се на тази заповед мъдреците установили правила за четенето на Тората в синагогите. Отначало е имало различни традиции - да се прочита веднъж на 7 или на 3 години, но те с времето изчезнали. Обичаят, който днес са приели всички общности в света възникнал в Месопотамия. Според него Тората се прочита изцяло по веднъж на година.