Параша Аазину

Песента Аазину въпреки, че едно от последните неща, които Моше направил не е пропита с тъга - напротив тя е преизпълнена с непоколебима сила, думите й са огнени. Моше поглежда в бъдещето и вижда непреходното значение на изминатия от тях път за всички поколения. Обръщайки се едновременно към миналото и настоящето той свързва в едно всички времена. Моше разкрива на синовете на Израел смисъла на събитията, свързвайки ги в определена последователност, след което става очевиден замисълът на Твореца, водещ своя народ към духовно съвършенство. В тази песен той съпоставя постоянната любов на Всевишния и Неговото желание да проявява милосърдие към народа Си, с от друга страна измяната на Исраел и способността им бързо да забравят и отстъпват от съюза. Моше сравнява Твореца с любещ баща, а синовете на Исраел - с непослушно дете. Нещастията, които идват не са резултат на безпричинен гняв, а справедливи наказания. Но нека народите на света не тържествуват и не говорят, че Твореца е напуснал народа Си, че сме останали беззащитни и безпомощни. Всичко, което прави Всевишния преследва единствената цел - да върне синовете на Исраел на предишната духовна висота, в святата земя, където те ще получат непроявявали се досега нива на благоденствие. Ще дойде време и всички народи ще се радват на освобождението на Исраел, което ще дари света с нова светлина.

"Скалата (Г-под), съвършена е Неговата дейност, защото всичките Му пътища са правосъдие, Б-г верен е и няма несправедливост, праведен и справедлив е Той."

"Скалата (Г-под), съвършена е Неговата дейност..." - Той силен и могъщ, когато докарва наказания на тези, които престъпват волята Му, но не в порив на гняв, Той ги докарва (наказанията), а правосъдно, "защото съвършена е Неговата дейност".

"... Б-г верен е..." - при награждаването на праведните за тяхната праведност в бъдещия свят. И въпреки, че той отлага техните награди накрая ще покаже верността на Своите обещания.

"... и няма несправедливост..." - нечестивите той награждава за добрите им дела в този свят.

"...праведен и справедлив е Той..." - всички ще признаят Неговата справедливост на съда Му над тях и това е достойно и правилно да сторят. (Раши)

Този стих разкрива един от най-важните принципи на вярата - етическото съвършенство на Всевишния, произтичащо от Неговото абсолютно единство. За човека, който по начало не притежава пълно знание Божественото управление на света не винаги му се струва справедливо. Тората изисква от синовете на Исраел вяра в абсолютната справедливост на Всевишния. Рамбам включва вярата в Божествената справедливост в тринадесетте основи на вярата. Мъдреците ни призовават да изработим в себе си качество, наречено "цидук а-дин" (оправдание на съда) - умение да приемаме всички несгоди като справедливо наказание. (Сончино)

Ще завършим с една история от Талмуда:

Раби Йеошуа бен Леви много дни постил и се молил да се удостои да види пророк Елияу. Накрая усилията му се увенчали с успех и пророк Елияу застанал пред него и попитал:

- Какво искаш?

- Искам да те съпровождам в твоите странствания, за да ме научат делата ти на мъдрост.

- Но ти не можеш да постигнеш смисъла им и ще ме безпокоиш с въпроси.

- Ще мълча. - обещал раби Йеошуа - Само ми позволи да те следвам.

Пророк Елияу се съгласил при условие, че раби Йеошуа няма да му задава въпроси. Тръгнали на път и вечерта останали да спят в скромна къщичка, стопаните на която посрещнали странниците приветливо. На сутринта пророк Елияу се молил на Б-г кравата на бедняка да умре и животното скоро умряло. Раби Йеошуа бил потресен - да получат такава награда за искреното им гостоприемство.

- Защо им докара тази мъка - попитал той пророка.

- Нали помниш за своето обещание. Ако искаш да се върнеш в къщи ще ти дам отговор.

Раби Йеошуа замълчал и продължили нататък. Следващия ден прекарали в дома на богат човек, който се отнесъл към тях крайно негостоприемно. Преди да си тръгне пророк Елияу се молил почти рухналата вече стена на дома му да се възстанови, което мигновено станало. Явната несправедливост възмутила раби Йеошуа, но той превъзмогнал възмущението си и замълчал. На третата вечер спали в синагогата на преуспяваща община, най-влиятелните членове на която седели в синагогата на сребърна скамейка. Когато едни от тях попитали "Кой днес вечерта ще снабди бедните с храна?" Друг с насмешка им отвърнал: "Няма страшно, на тях им стига хляб и вода." Въпреки всичко напускайки мястото на сутринта пророк Елияу благословил богаташите: "Дано всички станете лидери." Сърцето на раби Йеошуа горяло от негодувание, но отново замълчал. На следващата вечер били приети сърдечно и уважително от друга общност, но на сутринта пророк Елияу ги благословил с думите: "Нека Б-г постави над вас само един лидер." Раби Йеошуа повече не можел да се сдържи и поискал обяснение за всички тези невероятни за него събития. И пророк Елияу му отговорил:

- Знаех, че по решение на Небесата в същия ден трябваше да умре жената на бедняка и умолявах Ашем да приеме кравата в качеството на откуп за нейния живот. Ако не се бях молил за възстановяването на стената в дома на стиснатия богаташ, то укрепвайки я той щеше да намери съкровище. Молих се безсърдечните богаташи да станат лидери защото с това неизбежно ще последва разкол и борба, което ще ускори разпадането на общността. Когато молих Б-г да стори така, че в другата общност да има само един лидер, то го направих за тяхно благо. Така всички единодушно ще следват своя водач и в резултат общността ще процъфтява. Защото не случайно казват - на кораба трябва да има само един капитан, иначе той бързо тръгва към дъното. Сега трябва да ме оставиш, но запомни, ако видиш преуспяващ грешник не позволявай на лошото си влечение да те кара да недоумяваш защото в случая това носи само вреда. Ако видиш праведник в беда и нужда отново усмири гнева си. Не позволявай на лошото си побуждение да те кара да се съмняваш в справедливостта на Създателя. Нека в сърцето и ума ти трайно се вкорени мисълта за това, че Той е праведен, Неговия съд е правилен, че Той надзирава над всички човешки дела и никой няма да посмее да Го упрекне, казвайки "Какво правиш?"