Hlaviиka levб  
לעילוי נשמת משה בן ישראל סייפערט
Copyright rabi Jicchak Seifert
CZBG
verze pro tisk diskuse download
Mogen Ovaus
בס"ד

Параша Везот а-браха

Народът на Исраел се събрал да получи благословия от своя духовен лидер водач и верен защитник. Дори и в последния ден на живота си Моше не мисли за себе си, за наградата, която го чака в бъдещия свят и подобни, а насочва поглед в бъдещето, напряга всичките сили на душата си, за да помогне на синовете на Исраел. подобно на Яаков, който се повдигна от постелята си, полагайки ръце на главите на синовете и внуците си да ги благослови и надари със сили да поправят недостатъците си, сега Моше за последно застава пред народа си да им пожелае да достигнат съвършенство, да им вдъхне сили за дълги години напред до настъпването на новата епоха - времето на окончателното спасение на народа на Исраел.

"Обича Той племената на всички свои свети, които са в Твоите ръце и насочиха се към Твоите стъпки, произнасяйки думите Ти: Тората ни заповяда Моше наследство на общината на Яаков." (Тора цива лану Моше мораша кеилат Яаков.) Има два вида наследство: йеруша - наследство, с което наследникът може да се разпорежда както пожелае; мораша - при което наследникът има право да ползва, но няма юридическата възможност да продава наследството си. За това Тората е наречена като мораша - наследство, което сме длъжни да предаваме от поколение в поколение, от което не можем да се отклоним да го забравим и да изменим същността му. От друга страна мъдреците казват: "Не чети мораша, а меураса (сгодена)", т.е. Тората е като невеста на народа на Исраел, а не наследство. Невеста, за която трябва да се грижим и обичаме. Така трябва да чувстваме Тората и с такава привързаност да се привързваме към нея, защото тя не идва в наследство. Тората е от трите неща, които задължително се постигат трудно. Пак ще припомним кои са те:

1. Тората.

2. Земята на Исраел.

3. Бъдещият свят.

"И стоя народът надалеч и Моше се приближи до мъглата (облака), където там е Всевишния. Раби Бахя казва, че думата, която преведохме като мъгла всъщност означава място, където светлината грее в тъмнината и обяснява, че такъв е пътят на ученето на Тората. Отначало човек вижда тъмнина - полага много труд в изучаването й, но не вижда все още ясно; на друг пък му се струва, че изобщо няма да може да изпълнява заповедите, но идва и вторият етап, за тези, които въпреки трудностите останат верни и упорити в път й и пред тях се разкрива скритата в тъмнината светлина. Раби Хафец Хаим привежда с доказателство и думите на Шломо Амелех (Мишлей - притчи): "Синко мой, ако приемеш думите ми при себе си и съхраниш заповедите ми, направиш внимателно ухото си към мъдростта, наклониш сърцето си към разума. Ако призовеш разума и повдигнеш гласа си към разбирането, ако го търсиш като сребро и го дириш като съкровище, то тогава ще постигнеш страха пред Г-под и ще се сдобиеш с познание за Б-г. Защото Г-под дава мъдрост, от устата Му - знания и разум. Той дава успех на стоящите в правда, щит е за ходещите в непорочност. Да охранява пътищата на правдата и да пази стъпките на благочестивите Си." Който търси усърдно ще намери вечната Истина.

Ще завършим с желанието да акцентираме на може би основната заповед, която Тората повтаря: "И да възлюбиш Г-под своя Б-г с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." Стремежът за изпълняването на тези думи трябва да бъде в центъра на нашето съществуване. Живеейки с този свят стремеж всичките ни дела, мисли и думи получават оттенъка на непреходната истина, която сме способни да познаваме и разкриваме в този свят. разкривайки я ние правим щастлив нашия Г-под, нашия Баща, усещаме, че Той благоволи в пътя ни, храни ни по Своята милост и ни закриля от всякакви беди и несгоди. За да стигнем до великото ниво на обичта към Б-г и да се научим постоянно да я увеличаваме трябва да започнем да подреждам нещата около нас - топлото, добронамерено отношение и нагласа към всички; честност и истина; постоянно обръщане на сърцата ни към Б-г и разбира се, изпълняването на заповедите. В този път човек често пада, но дори това да става хиляди пъти не бива да мисли, че вече е станал неповторим грешник и няма смисъл дори и да опитва да се бори и усъвършенства - това е недобър съвет. Мъдреците са казали, че всеки ден човекът като че се създава наново. Щом Б-г още вдъхва живот в него значи го намира за достоен - за това, което е в момента и това, което може да стане.

Да бъдем достойни чеда на Б-г и да живеем така че Той да ни обича е най-святата цел на живота и тя е запечатана в еврейската душа, която никога не спира да обича своя Б-г. Затова нека вървим гордо и смело напред и славим с мъдростта на делата си Всесветия Б-г и дано милостта Му ни закриля и помага да живеем в пътя на Тората, да имаме благополучие в духовното и материалното. "Г-под ще даде величие на народа Си, Г-под ще благослови народа Си с мир." "Ад-най оз леамо итен, Ад-най йеварех ет амо башалом." Амен.

vљechna prбva jsou strбћena zбkony Tуry i mezinбrodnнmi zбkony
לעילוי נשמת משה בן ישראל סייפערט
verze pro tisk diskuse download