Параша Толдод

Ицхак продължил пътя на баща си Авраам. Когато се състарил и приближил свършекът на дните му, той пожелал да благослови своя по-голям син Есав. Както знаем, Ицхак имал двама сина близнаци - първият Есав и брат му Яаков. Те пораснали и Есав станал “човек на полето”, ”където той нерядко нападал минувачи, ограбвал ги и ги убивал, а на баща си казвал, че отива в полето да се моли на Б-г” (Зоар), ”а Яаков бил човек кротък” - откровен, чистосърдечен, не умеещ да лъже (Раши). В деня на смъртта на Авраам Яаков готвел на баща си Ицхак леща (тази традиция е запазена и до днес: близките на починалия да ядат леща след погребението). От полето дошъл гладен и уморен Есав. Когато разбрал за смъртта на дядо си, той възкликнал: “Какво от това човек да бъде праведен, като и той, като всички, ще умре!” Есав считал, че главна цел за човек е да живее дълъг и приятен живот в този свят. Виждайки лещата, пожелал да хапне от нея и помолил Яаков да му сипе малко. Яаков си помислил: “Как може този невежа и нечестивец, отричащ съществуването на бъдещия свят, да носи отговорността в бъдеще на водач на семейството? Нима той ще бъде достоен да принася жертви от името на целия дом?” Затова Яаков му предложил: ”Продай ми днес своето първородство.” Предложението на Яков е завършек на отдавна започнали преговори (Зоар). Докато в качеството на свещеници било избрано коляното Леви, тези функции се изпълнявали от първенците в семейството. Яаков ясно виждал, че Есав не е подходящ за това (Раши). След като го запознал добре със законите за първородство и отговорността на свещениците пред Б-г, сложността на тяхната служба, Есав бил готов да даде първородството си и безплатно (Зоар). Есав възкликнал: ”Защо ми е това първородство?” Глас от небето му отговорил: “Защо ти е тогава благословия?” Яаков заплатил със злато за първородството, а като завършек на сделката нахранил Есав с леща. Небесата одобрили това и оттук нататък Ашем (Б-г) нарича потомците на Яаков ”Сине мой, първенец мой Исраел”. (Едно от имената на Яаков, което Б-г му дава, е Исраел.) И така “когато Ицхак се състари, отслабна зрението му и той викна Есав, своя по-голям син” ... да го благослови. Мъдреците през поколенията са си задавали въпроса защо Ицхак искал да благослови нечестивия Есав. Дон Ицхак Абарбанел критикува Ицхак авину: ”И беше, когато Ицхак се състари, отслабна зрението му” - зрението на разума му отслабнало по отношение на Есав, не виждал постъпките на Есав и не ги обмислял както трябва. За разлика от Абарбанел повечето мъдреци, занимавали се с този проблем, търсели корена на “грешката” на Ицхак в неговото съвършенство. Берешит раба: ”... отслабнало зрението му” - защото в момента, когато Авраам, нашият праотец, връзвал сина си и го полагал на жертвеника, заплакали ангелите, служителите на Всевишния, и техните сълзи капнали на очите на Ицхак, оставяйки следи в тях, и когато той се състарил, не можел да вижда добре.” Друг мидраш разказва - “отслабнало зрението му” от това, че в момента, когато Авраам завързвал своя син и го слагал на жертвеника, вдигнал очите си и видял Шехината (Божественото присъствие). Човек, който вече е бил толкова близо до Б-г, че бил готов да отдаде живота си, подчинявайки се на волята му, вече не е способен да разбере този свят, който в голямата си част е пълен с лъжа. От друга страна обаче, самата Тора, преди Ицхак да извика Есав да го благослови, говори за това, че ”хетейските дъщери”, за които се оженил Есав, станали “причина за постоянни огорчения за Ицхак и Ривка”, т.е. Ицхак не бил чак в такова неведение. Вървейки в хода на тези мисли, Рабак казва, че Ицхак искал да благослови Есав не защото не знаел кой е той, а именно защото знаел и така се надявал, че благословението му ще удържи Есав от окончателното му падение. В същия дух и Ор а-хаим обяснява: ”Причината, че Ицхак искал да благослови злодея Есав, се крие в това, че той се е надявал чрез това благословение да измени поведението на Есав към добрата страна.” Ако внимателно сравним благословението, което Яаков получава, преструвайки се на Есав, и това, което Ицхак му дава, преди Яаков да избяга от брат си в Падан Аран при вуйчо си Лаван, ще видим съществена разлика. При първото благословение (мислейки, че е Есав) Ицхак го благославя с небесна роса, плодородие на земята, власт и т.н., но нищо по- специално, докато Ицхак изпраща Яаков, той благославя сина си: “и Всесилния Б-г да те благослови... и да ти даде благословението на Авраам, на теб и на потомството ти заедно с теб...” Това е истинската благословия - продължаване мисията на Авраам. В заключение по въпроса: Ицхак иска да благослави сина си Есав, напълно съзнавайки какъв е той, с идеята да му помогне, защото той е негово дете и той го обича, но когато става въпрос за продължението мисията на Авраам, Ицхак определя еднозначно Яаков като достоен за това.

Друг интересен въпрос е как самата Тора оценява това, което прави Яаков - да вземе по такъв начин благословия от баща си, преструвайки се на Есав. Знаем, че това го накарала да направи майка му Ривка, на която самият Б-г чрез пророк казва: “два народа има в утробата ти... и по-старият ще служи на по-младия.” Ривка знаела, че пътищата на синовете й ще се разделят и продължител на рода ще бъде Яаков. Доколкото Всевишният скрил това от Ицхак, Ривка преценила, че не е нужно да го огорчава, и никога не му говорила за това, но сега, когато чула как праща Есав да му налови дивеч, за да го благослови, вече било късно за обяснения и тя решила да прибегне до хитрост. Когото чува идеята на майка си, Яаков като че иска да я разубеди: “Може би ще се докосне баща ми до мен...” Той не иска да върши нещо против волята на баща си. Тората описва как Яаков взема козле от стадото, за да нахрани с него Ицхак. ”И отиде, взе и донесе на майка си и направи тя ядене, както го обича баща му.” Обикновено на места, където някой върши нещо с желание, Тората старателно ни го подсказва с думи като “побързал”, ”побягнал” и т.н., а в случая “и отиде, взе и донесе”. Раши коментира: ”против волята си, принуден от майка си, целия в сълзи.” Сега обаче се връщаме на въпроса: Как Тората оценява постъпката на Яаков? Ще започнем с един общ принцип в Тората “мяра срещу мяра”, т.е. че Небесата винаги се отнасят към човека така, както той се отнася към света и хората. Както казва цар Давид: ”Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, към непорочния - непорочен, към чистия - чист, а към развратния - противен.” От всичко, което се разказва по-нататък в Тората, ясно се вижда, че целият живот на Яаков преминава в непрекъснати трудности и мъки. Първо бил принуден да бяга от дома на баща си, страхувайки се от отмъщение от страна на Есав, и цели 20 години прекарва в дома на вуйчо си Лаван, където също срещнал множество трудности. Сега ще посочим няколко примера от живота на Яаков, демонстрирайки действието на споменатия принцип. Първи пример. Есав бил космат и за да не го разпознае, Яаков сложил на ръцете си кози кожи. Вече стар и сляп, синовете му казват: “познай, това ли е дрехата на твоя син?”. Това е, когато братята на Йосеф го продават - те също като Яаков заколват козле, натопяват в кръвта му дрехата на Йосеф и така карат баща си да мисли, че Йосеф е разкъсан от звяр. Това е мяра за мяра. Така както той се преструвал пред баща си, така сега синовете му се преструват пред него. Друг пример. Старият мидраш раби Танхума, Вайеце 11: цялата нощ Лея се преструвала, все едно била Рахел, дошло утро и... ”и ето това е Лея”. Казал и той: “Дъщеря на лъжец, защо ме излъга?” А тя отговорила: “А ти защо излъга баща си? Когато той те попита ти ли си синът ми Есав, ти му каза “аз съм Есав, твоят първороден син”, а сега ме питаш защо съм те излъгала.” Та самият твой баща е казал за теб: “Дойде брат ти и с хитрост взе благословията.” Още един пример: Яаков, заставяйки Есав да изтръгне горестния вопъл: “взе ми първородството”, сам на свой ред чува от Лаван за случая с Лея (Яаков работил 7 години за Рахел, но Лаван му дал вместо Рахел - Лея), търсейки обяснения от Лаван, последният му отговаря: ”Така не се прави по нашите места - да се дава за женене по-младата, преди по-старата. В нашите места, не както вие правите във вашите, където младият брат взима първородството от по-стария.”

След 20 години, когато Яаков се връща обратно в своята страна, било необходимо да се сдобри с брат си. Преди това той удържа изпитание при борбата с ангел и резултатът бил, че същата благословия, която той получил чрез хитрост, сега получава по напълно почтен начин. И казал му (ангелът): “Пусни ме, защото дойде сутринта, но той (Яаков) казал, няма да те пусна, докато не ме благословиш. И казал му ангелът “как се казваш?”, “казвам се Яаков” и ангелът продължил, “не Яаков трябва да бъде името ти, а Исраел, защото ти се бори с ангел и хора и победи”. Защо ангелът пита Яаков за името му? Някои коментатори отговарят: за да може Яаков да признае, че е излъгал брат си и че не случайно името му е Яаков (което може да се преведе - да изхитриш). Само след това, когато той сам казва името си и по този начин признава, че преди се е държал точно според това негово значение, това име вече се заменя с друго почтено име - Исраел. Именно така тълкува Раши: “Повече няма да говорят, че благословиите са дошли при теб в резултат на хитрост и лъжа, но че ти си ги получил по почтен начин, както заслужена награда. Всевишният ще ти се открие в Бет Ел и Сам ще смени твоето име.” Не ангелът, посланикът на Всевишния, изменя името на Яаков, той само му съобщава това, което има намерение да направи Този, Който го е изпратил. Ако попитате защо не е изменил името му сега, то отговорът е закон от Тората - прегрешения, извършени от един човек срещу друг човек, не се опрощават от Б-г, преди засегнатият да не прости на този, който го е наранил. Чак след като той казва на брат си “вземи, моля те, моята благословия”, чак след като Есав действително приема тази благословия (подаръците на Яаков), само тогава Всевишният може да му се открие и да му каже: “И каза му Б-г няма да бъде името ти Яаков, а Исраел ще бъде твоето име.”