Параша Ваеце
Яаков, бягайки от своя брат Есав, оставяйки родината и бащиния си дом, странстващ в нощите по пътища, спящ на голата земя и на камъни вместо възглавница - за първи път се удостоява с откровение от Всевишния. Чрез всички тези трудности Б-г иска да покаже на Яаков, че ако иска да получи земята на Исраел, няма да му е лесно. Изобщо мъдреците учат, че 3 неща ще получим чрез изпитания - Исраел, знания в Тората и Аолам аба (бъдещия свят). Откровението на Яаков му се явява през нощта по време на сън. Бенно Яаков пише, че множеството сънища, които са описани в Тората, се разделят на 2 групи - в някои Б-г говори директно с хората, а в други той ни говори посредством сънища, нуждаещи се от разтълкуване. Сънят на Яаков включва както и непосредствено думи на Всевишния, така и образ, призван да изрази нещо по-различно от думите, и този образ се нуждае от разтълкуване. Тълкувания на този сън има много, но нека първо се запознаем със самия сън.
Ето каква картина видял Яаков: ”И ето стълба стои на земята, а краят й достига небесата, и ето ангели Г-сподни се качват и слизат по нея. И ето Б-г стои над тях.” Тази картина занимавала тълкувателите във всички поколения, тук ние ще разгледаме някои от тях. Започваме с Мидраш Танхума: ”Казал раби Шмуел от името на раби Нахман: ”И ето ангели на Всевишния се качват и слизат” - това са ангелите на езическите народи. (Мъдреците разказват, че според Тората има 70 народа в света и всеки един от тях си има ангел пазител. Гибелта на даден народ се предхожда от падането на неговия ангел пазител, който е духовният образ на дадения народ, изразяващ най-характерните му качества.) Светият, благословен да бъде Той, показал на праотеца ни Яаков как ангелът на Вавилон се качва на 70 стъпала и паднал, ангелът на Мидия на 50 и паднал, ангелът на Гърция на 100 и паднал, а ангелът на Едом (Рим) - се качвал все по-нагоре и по-нагоре и не падал. Тогава нашият праотец Яаков се уплашил и казал: “Нима този никога няма да падне?” Отговорил му Всевишният, благословен да е Той, с думите на пророк Ирмияу: ”А ти не се бой, слуга Мой Яаков, не се страхувай Исраел! Дори толкова да се качи, че все едно е стигнал до трона Ми, и оттук ще го изхвърля.” Сънят на Яаков тук е изтълкуван като алегория на световната история: изгрева и залеза на народи и цивилизации до края на поколенията. В този сън се говори не за Яаков човека, а за Яаков народа, излизащ от своята собствена страна, скитайки се в течение на много поколения сред народи и земи, наблюдавайки подема и падението на нации и култури. Стълбата, която вижда Яаков - това е времето, а на върха й стои Всевишният. Той е Хазяинът на историята и обещава, че всеки високомерен и превъзнасящ се ще бъде унижен.
Съвършено друго тълкувание на съня дава Раши. В центъра на вниманието на Раши е нашият праотец Яаков, който излиза от Кенаан (Исраел) в Падам Аран, бягайки от своя брат.
Яаков сънува, че ангели “се качват и слизат” - по този повод Раши отбелязва: “Първо се качват, а после слизат?” - Как така първо се качват, а после слизат? Нали става въпрос за ангели, които са обитатели на висините, редът би трябвало да бъде друг: слизат и се качват. На този въпрос Раши отговаря така:
“Ангелите, съпровождащи го в земята Исраел, не излизат извън нейните граници и затова те се качили на небесата, а се спуснали ангели, които трябвало да го съпровождат след границите на земята Исраел.”
Друго тълкувание дава Рава. Стълбата с качващите се и слизащи ангели, която Яаков сънува, символизират връзката на материалния свят с висшите духовни сфери: всичко, което става на земята, зависи от това, което става на небесата. Така Яаков видял, че ангелите, качващи се по стълбата, носят на небесата вест за случващото се на земята, а други ангели се спускат по нея - за да изпълнят на земята поръчаното им от Всевишния.
|