Параша Ваишлах

Връщайки се от Харан от дома на Лаван, Яаков праща пред себе си пратеници към своя брат Есав. Посланиците се връщат към Яаков и му носят страшна вест: “Отидохме до брат ти, до Есав, и той също идва да те посрещне и 400 човека заедно с него.” Какво почувствал в този миг Яаков? Отговаря Тората: “И страшно се уплаши Яаков и сърцето му се стесни.”

Бехилта, Бешалах: “Възможно ли е човек, на който Всевишният е дал обещание, да изпитва страх и ужас .Б-г му казва: “Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да отидеш, и ще те върна в тази страна - защото Аз няма да те оставя, докато не направя всичко, което съм ти обещал.”. Всъщност причината се крие в това, че Яаков си казал: “Горкият аз! Дали извършеният от мен по-рано грях ще повлияе на развитието на събитията?”

Танхума, Хукат 25: “Това е същото, за което е написано в Мишлей (Притчи на Соломон): “Щастлив е този, който се бои постоянно, а този, който закоравява сърцето си, ще падне в беда.” Така се държали благочестивите хора: въпреки че получавали обещания от Всевишния, не отхвърляли от себе си чувството на страх пред Него. И така е написано за Яаков: и страшно се уплаши Яаков - от какво се е уплашил? Той помислил: може би съм извършил някакъв грях при Лаван и Всевишният ме е изоставил.

Дон Ицхак Абарбанел дава съвсем друго обяснение, че страхът на Яаков бил подобен на страх, който изпитва на практика храбрият воин, излизайки на война. Това не е страх от самия Есав, защото той след това продължава пътя си и по този начин на практика доказал, че действително вярва в своето пророчество и твърдо вярва в предназначението, определено му от Б-г.

Получавайки известието, че Есав лично идва с 400 човека срещу него, той от своя страна започва да се готви за срещата.

Раши: “Той избрал три форми на поведение, защита: изпратил на Есав подаръци, молил се на Всевишния и (се готвил) да воюва с Есав. Откъде се вижда това? Казано е в Тората: “И отправи той подаръци пред себе си” (32:22) - това са подаръците, “Б-г на моя отец Авраам...” (32:10) - това е молитвата, “Другият лагер ще се спаси” (32:9) - това е подготовката за война.

През поколенията коментаторите са се удивлявали на това съчетание - от една страна, човек да използва своя разум и всичките свои сили и възможности, а от друга - абсолютно да се уповава на Всевишния. Мъдреците са извели от текстовете на самата Тора, че истинският начин на поведение на човек е твърдо да се придържа от една страна, за усъвършенстване на своите постъпки пред Всевишния, съзнавайки че единствено от Него зависи всичко, а от друга - винаги да предприема всякакви усилия да се защити от опастност. И тези две неща се сливат в едно цяло, както е казал мъдрият цар Соломон: “Сърцето на мъдреца изчислява пътищата си, а Г-спод направлява стъпките му.” Също е казано (Деварим 2:7): “Защото Г-спод, твоят Б-г, ще те благослови във всички дела на твоите ръце” - т.е. ако човек работи, ще получи благословение, ако не работи - то няма да го получи.

Преди срещата с Есав Яаков скрива своята дъщеря Дина, доколкото се боял,че тя ще се хареса на Есав и той ще я поиска за жена. Но Ашем (Б-г) решил: “Ако ти не искаш да извършиш това добро дело и дадеш Дина за жена на своя обрязан брат, кълна ти се - тя ще бъде взета от необрязан, дори и без брачен обред!” Дина притежавала такова величие на духа, че ако се бе оказала заедно с Есав, то той би могъл да извърши разкаяние и да продължи пътя на баща си Авраам. Яаков с цялото свое семейство преминал през реката Ябок, а след това се върнал, за да провери не е ли забравил някаква своя вещ (били забравени няколко глинени делвички). От това ние правим следващия извод, че праведникът цени своето имущество, защото знае, че всичко, което той има, го придобил с честен труд и с помощта на Б-г. На противоположния бряг на реката Яаков среща “човек”: “И бори се с него някакъв мъж до сутринта, но видя, че не може да му надвие, и се докосна до ставата на бедрото му и изсъхна бедрената става на Яаков, когато той се бори с него”. Ще дадем тълкувание от мидраша Леках тов: “И бори се с него някакъв мъж до сутринта” - докато не изгрее зората за Исраел. Избавлението на Исраел е като изгрева, а изгнанието е подобно на нощта. Народите на света и царството на Едом се борят с Исраел, за да го отклонят от пътищата на Всевишния. “Но видя, че не може да му надвие” - т.е. не може да отстрани Исраел от вярата в единството на Всевишния: “И се докосна до ставата на бедрото му” - това е брит мила - така много царства в историята вземали решения срещу Исраел да спрат да обрязват своите синове “И изсъхна бедрената става на Яаков, когато той се бори се него” - това са тези, опетнили себе си, изменяйки на нашата вяра в епохата на гоненията. Рамбан вижда обратно на това - намек за светите праведници и герои, отдали живота си за освещаване Името на Всевишния. Нашият народ загубил най-скъпите свои синове, но въпреки това ние ще устоим и Тората свидетелства за това, защото е казано: “И премина Яаков благополучно”.