Параша Вайешев

Праотецът ни Яаков с жените си и 12-те си сина се установил в кенаанската земя. 17-годишният Йосеф пасял стадата със своите братя и винаги разказвал на баща си за недобрите (според него) понякога дела на братята си. Той казвал на Яаков: "Видях ги как ядат месо от живо животно" - на практика обаче не било точно така. Йосеф просто едностранно тълкувал видяното, защото братята му действително яли месо, което просто след заколване на животното (според закона) помръдвало чрез конвулсии. Друг път казвал: "Чух как наричат синовете на Била и Зилпа синове на слугини". Когато Яаков се женил за Лея и Рахел, Лаван дал на дъщерите си в качеството на прислуга Била и Зилпа. Всичките четири обаче били сестри по баща, но Тората говори за Била и Зилпа като за слугини, защото били родени от наложници на Лаван. И Била, и Зилпа се оженват за Яаков и му стават законни съпруги: Била ражда на Яаков - Дан и Нафтали, а Зилпа - Гад и Ашер. Дефакто обаче другите братя наричали Дан, Нафтали, Гад и Ашер "синове на слугини" само за да подчертаят какъв бил статусът на майките им, преди да се оженят за Яаков, и как сега това е изменено. На подозрението, което Йосеф хвърлил върху братята си, Ашем (Б-г) казал: "Твойте подозрения са погрешни и затова и ти самият ще преминеш през робство". Това било наказание за несправедливото обвинение към братята в надменност към другите. Йосеф поднасял тази информация на баща си с надеждата той да повлияе на синовете си към по-добро. Яаков на свой ред обичал Йосеф повече от другите свои синове и му подарил красива цветна дреха. Важна поука е, че родителите никога не бива да показват предпочитание на един син или дъщеря пред друг/а. Виждайки шарената дреха на Йосеф, братята се засегнали и се стигнало дотам, че решили да го убият. Щом оказването на такъв вид предпочитание повлиява на Яаков и синовете му, в праведността на които не бива нито за миг да се съмняваме, колко повече ние трябва да внимаваме с подобни неща. Съответно братята "завиждали" на Йосеф и не можели да говорят с него спокойно. И още повече се разпалило тяхното раздразнение, когато той разказвал своите сънища. В тях техните снопове пшеница се прекланяли пред неговия сноп, а в друг сън слънцето, луната и единадесет звезди също му се покланяли. Според братята това бил явен намек на желанията на по-малкия им брат да властва над тях, дори над баща си и майка си (символ на които в съня му били слънцето и луната). Затова и гневът към него растял - те не разглеждали сънищата на Йосеф като пророчески (каквито всъщност са те), а като отражение на неговите стремления. Когато Йосеф по заръка на баща си отишъл до братята си в Шехем, те се наговорили да го убият.

Реувен успява да убеди братята си само да вземат от Йосеф дрехата му и да го хвърлят в близката яма, без да проливат кръвта му, с идеята след това да дойде и да го спаси, като го върне жив на баща си. Реувен се върнал, намерил ямата празна и силно се натъжил. Братята напоили дрехата на Йосеф в кръв от козле и я показали на Яаков, който на свой ред решил,че Йосеф е разкъсан от диви зверове. Мъката на Яаков нямала мяра и той отказвал да приеме утешение. Междувременно търговци извадили Йосеф от ямата и го продали в Египет на Потифар, царедворец на фараона. И Г-д бил с Йосеф и във всичките му дела го съпътствал успех, което не останало незабелязано от господаря му. "И видял господарят на Йосеф, че Г-д е постоянно с него" - че името на Всевишния е винаги в устата му (Раши). Наистина Йосеф през всичките тези години не говори много. Малкото му думи са свързани единствено с предаността му към Б-г. Египтянинът Потифар въздигнал Йосеф до там, че го поставил управител на целия му имот. Малко по-надолу в Тората е следното изречение: "И стана Йосеф красив и строен". В Тората, както знаем, няма случайни думи и излишни описания. Затова тук се крие отговорът на въпроса каква била реакцията на самия Йосеф след стремителното му издигане. Ето тълкуванието на Раши: Доколкото Йосеф видял каква власт придобива, започнал да яде, да пие и да си заглажда косите. Тогава му казал Всевишният: "Твоят баща е в траур, а ти си гладиш косите?! Сега ще ти пратя мечка!" Тората продължава: "И вдигна поглед жената на господаря към Йосеф". Както знаем, жената на Потифар преследвала Йосеф, но той винаги отказвал интимна близост с нея. Веднъж те останали сами и Йосеф бил на прага да сгреши с нея. Мъдреците разказват, че според преданието точно тогава, в решителния момент на Йосеф му се явило лицето на Яаков, подсещайки го за всичко, което някога го е учил. Сега Йосеф, окрилен с нови сили, с лекота отхвърлил изкушението. Този, който произлиза от дома на Яаков, даже когато се намира в изгнание, вижда пред себе си лика на Яаков и намира спасение. Жената на Потифар в яростта си го наклеветила, че се е опитал да я изнасили, от страх Йосеф да не каже на съпруга й. В крайна сметка Йосеф се оказал в затвора. Там той изтълкувал сънищата на затворените с него винар и хлебар на фараона. На винаря предсказал, че фараонът ще го възстанови на длъжността му, а на хлебаря - че ще бъде обесен. Когато сънищата се сбъднали, винарят въпреки обещанието, което дал на Йосеф да си спомни за него пред фараона, забравил и Йосеф си останал в затвора. За двете думи на Йосеф към винаря: "Спомни си за мен и ми направи добро" - той прекарва още две години в затвора. Ашем (Б-г) счел за нужно да покаже на Йосеф, че е заблуда човек да се надява на хора, защото те са равнодушни и лесно забравят, силите им са ограничени. Въпреки че трябва да направим всичко зависещо от нас, за да се спасим от неприятности, никога не бива да забравяме, че няма на света човек, способен да спаси някой или да стори на някой зло, ако това не го иска Б-г. Всички, които ни оказват милост или ни правят зло - изпълняват волята на Ашем. Истинската вяра е в това: над всички събития в този свят стои само Един и той е Единственият, който може да изменя нашите съдби. И затова и ние винаги се молим само на Него. Ще завършим с кратък Мидраш. Грехът за продажбата на Йосеф бил толкова голям, че братята не могли да го изкупят в течение на целия си живот. В бъдеще окончателното му опрощаване се постигнало чрез мъченическата смърт на десет велики равини, загинали от ръцете на римляните. Всъщност братята, когато продават Йосеф, са девет (без самия Йосеф, Бинямин и Реувен), но те взаимно си обещали никой да не каже за тази продажба на Яаков, страхувайки се да не си навлекат проклятието му. Включили и Ашем (Б-г) в тази клетва в качеството на десети. "Вината" на десетия (Ашем) изкупил чрез героичната си смърт раби Акива.