בס"ד | |
Rav Bechor Kahlon, Rav Eliau
Avraam Месец
Тишри Месец тишри е богат на празници. Първите му два дни са първият и вторият ден на Рош Ашана. Както отбелязахме това е денят на съда над цялото човечество. В молитвите си ние се молим за доброто на целия свят, за мир и единство между народите. Централно място в двата дни на Рош Ашана заема заповедта за свиренето с шофар. Рамбам дава няколко идеи за смисъла на заповедта: 1. Тръбенето с шофар означава, че в този ден ние коронясваме Всевишния като Цар на Земята - коронясването на монарха и качването му на престола винаги е съпроводено с тръбни звуци. 2. Чрез свиренето с шофара (направен е от рог на овен) ние напомняме за заслугите на нашите праотци и в частност за жертвоприношението на Ицхак, заменен в последния момент от овен. Преданието разказва, че тогава Г-под казал на Авраам: "Твоите потомци ще тръбят пред Мен с рог от овен и Аз ще Си спомня за заслугата на жертвоприношението на Ицхак, сина ти." 3. Тръбенето с шофар напомня за даряването на Тората, което било съпроводено със силни звуци и шофар, свидетелстващи за сключването на съюза между Всевишния и Исраел. Шофарът, с който свирим е извит, което ни намеква, че наш дълг е да се склоним пред волята на единствения Съдия, пред Който всички заставаме на Рош Ашана. Вечерта според нашата традиция правим специален седер, наподобяващ Седер Песах. Ядат се фурми, тиква, праз, ябълки с мед или захар, спанак, глава на овца или риба и се казват молитви и пожелания за добра година. Като цяло в историята ни на Рош Ашана са станали много чудеса и положителни събития, ден също като Йом Кипур - от една страна съда е съпроводен с вътрешно напрежение, но от друга страна това е ден на милост и благосклонност от страна на Всевишния. Затова и Алахата (еврейския религиозен закон) забранява в Рош Ашана да се тъжи, напротив молитвите на човека трябва да бъдат в радост и увереност, че ще последва добра година, както в материалното, така и в духовното. От Рош Ашана до Йом Кипур, включително са десет дни, наречени десетте дни на покаянието. В Талмуда се казва, че на Рош Ашана се разтварят три книги. В първата се вписват имената на праведниците, на които своевременно се дава живот през настъпващата година. Във втората се вписват имената на пълните нечестивци, които моментално се осъждат на смърт, а в третата се вписват имената на "средните", които имат на сметката си както добри така и лоши дела. Присъдата на последните се отлага до Йом Кипур. Така в тези промеждутъчни дни между Рош Ашана и Йом Кипур в ръцете на всеки от нас е да промени за по-добро своята присъда. В книгата на пророк Йешеяу се казва: "Търсете Г-под тогава когато Той е близо. Да остави нечестивецът своя път, неправедният човек своите мисли и да се върне към нашия Б-г, защото Той прощава много." "... когато Той е близо..." - това са десетте дни на покаянието обясняват мъдреците и добавят, че въпреки, че Г-под е близо до нас винаги в тези дни това е изразено още по-силно. На 3 тишри е постът на Гедалия (деня на убийството му). Той бил наместник на вавилонския цар в Юдея. След смъртта му и последните евреи, останали в Юдея били принудени да я напуснат, включително и пророк Йермияу. На 10 тишри е Йом Кипур, ден, в който всеки от нас трябва да укроти сърцето си пред Б-г. Ден предимно на молитви и разбира се, ден на пост. Има пет неща забранени на Йом Кипур - да ядем, да пием, да се мажем с различни мазила, да носим кожени обувки и интимните отношения. След Йом Кипур директно започват приготовленията за празника Сукот, "времето на нашата радост". Пречистени чрез работата ни още от месец Елул и освободени от множество грехове в деня на Йом Кипур идват дни на наистина голяма радост и веселие. Ако климатичните условия го позволяват всяко семейство трябва да си построи сука и да живеят там през дните на празника. Суката ни напомня за Изхода от Египет, за суките, в които тогава народът ни е живял, както и за облаците на славата, окръжавали стана на Исраел. Първата вечер на Сукот имаме заповед от Тората да направим трапеза вътре в суката (трапеза според Закона е когато ядем хляб над 30 грама за не повече от 4-5 минути). Друга заповед на Тората е за четирите плода (арбаат аминим) - адас, етрог, арава и лулав, които мъжете взимат в ръцете си и благославят съответната молитва. Жените, според традицията на сефарадимите, не трябва да благославят тази благословия, но могат да вземат плодовете в ръцете си. Накрая идват двата дни на празника Шемини Ацерет и Симхат Тора - дни много специални за народа на Исраел. На Симхат Тора едновременно завършва годишният цикъл на четенето на Тората и започва нов. Оттук идва и голямата ни радост, че сме успели през изминалата година да прочетем цялата Тора и сега отново започваме четеното й. Месец Мар-Хешван Новомесечието
на Мар-Хешван
винаги е два
дена. Преди
много време
новомесечието
е било като
празник. На
рош-ходеш в
Храма са се
принасяли
допълнителни
жертвоприношения.
Това е повод
да сме
весели, да
сме облечени
с празнични
дрехи и да
отбележим
рош-ходеш
дори с
по-специална
храна. В
молитвата имаме
добавки, като
след “Амида”
казваме “Алел”-псалми
от цар Давид,
които са се
чели в Храма,
и
допълнителна
молитва
“Мусаф”. Обикновено
месецът има 29
или 30 дни, но Хешван
винаги е с 30
дни.
Последният
ден от даден
месец винаги
е начало на
новия месец,
но започваме
да броим от
втория ден на
новомесечието.
Името Хешван
идва от
вавилонски, както
и имената на
останалите
месеци. През
Хешван няма
паметни дати
от историята
или празници.
В молитвата
“Мусаф” на
Шемини Ацарет
започваме да
казваме: “
Машив аруах у
морид
агешем”,
вместо:
“Морит атал”.
Благословията
“Бархену”
заменяме с
“Барех Алену”
на трети
декември в
молитвата
“Арвит”. Специални
дати и
събития Мъдреците
казват, че на
11-ти Хешван е
починала
нашата майка
Рахел и тя е
погребана в
Бейт Лехем,
където и до
ден днешен
много евреи
от цял свят
ходят и се
молят пред
гроба и.
Всички наши
бащи - Авраам,
Ицхак и Яков, а също и
Сара, Ривка и
Леа са
погребани в
пещерата Махпела,
днешен
Хеврон, но
само Рахел
не. Мъдреците
обясняват
това с факта,
че тъй като
Яков е бил
пророк и
въпреки че е
можел да
погребе
съпругата си
Ривка в
пещерата
Махпела, той
не го е
направил,
защото е
знаел, че
след време
Израел ще
бъде заточен
във Вавилония.
Тогава
народът на
Израел е бил
съкрушен, лишен
от своя Храм,
напускайки Светата
земя. Когато
синовете на
Израел минали
покрай гроба
на Рахел и
заплакали,
нашата майка
започнала да
се моли на Б-г
за синовете
си. Б-г и
отговорил:
“Удържи гласа
си от ридание
и очите си от
сълзи, защото
има въздеяние
за твоя труд,
ще се върнат
те (синовете
на Израел) от
вражеска
страна.”
(Ирмияу 31:15). И наистина,
70 години след
това народът
се връща и
построява
втория Храм. Месец Кислев Ханука
- празникът
на светлината,
се нарича още
празник на
Макабеите. Започва
на 25 Кислев и
продължава 8
дни. Както на
Пурим, така и
по време на
Ханука няма
ограничения
за работа или
други
занятия. Дните
на тези
празници са
свързани
само с радост
и веселие.
Към
молитвите
“Амида” и
”Биркат
амазон” се
добавя
благословението
за чудесата
-“Ал а-нисим”,
сутринта се
чете “Алел” и
после Тора. Книгите
на
Хашмонаимите,
Талмуда,
”Йудейските
древности” на
Йосиф Флавий
дават възможност
с достатъчна
яснота да
получим представа
за историята,
характера и
развитието
на празника
Ханука. Тези
древни
източници
разказват за
времето, когато
Йудея
преминала
във владение
от Птоломеите
към
Селевкидите -
царете на
гръко-сирийската
империя. За
Йудея всички
дни, прекарани
под чужда
власт, били
предимно тежки,
но въпреки
това още от
персийско
владичество
евреите се
ползвали със
сравнителна
самостоятелност.
Съществувала
религиозно-политическа
общност под
ръководството
на
първосвещеника.
Наред с
първосвещеника
и под негово
ръководство
функционирал
съвет на
мъдреците -
Синедрион. Но
мъдреците не
се заблуждавали
с лъжливи
надежди и
предчувствали,
че предстоят
тежки дни. По
време на
Антиох IV-Епифан
гръко-сирийските
власти
започнали да
се вмесват
във
вътрешния
живот на еврейския
народ,
стремейки се
да го
елинизират. Царят
издал
заповед:
Повелявам
всички народи
на моето
царство да
оставят
своите религии
и да се
подчиняват
само на моите
закони.
Съзнавайки
дълга,
великата
отговорност пред
Всевишния и
пред народа,
първосвещеник
Йоханан, внук
на раби Шимон
а-цадик, смело
се борил с
опитите на
елинизираните
евреи да
насадят
елинизма в
страната.
Сред евреите
имало
прослойка от
хора,
занимаващи
се с търговия,
която
станала
причина
по-състоятелните
слоеве на
Йерусалим да
се асимилират.
Четели
гръцка
философия,
драми и
разкази, съвършено
пренебрегвайки
своето
собствено
духовно
наследство.
Доколкото
прекият
контакт с
Тората бил
загубен, вече
нищо не могло
да ги удържи
от сливане с
културата на
окръжаващите
ги народи.
Елинизираната
част от
евреите не
давала на
благочестивия
Йоханан
възможност
да продължи
своята борба.
Собственият
му брат Иошуа
преминал на
страната на
Епифан и
сменил името
си на Ясон.
Жадността на
Антиох
Епифан за
пари,
неговото желание
да елинизира
евреите,
постоянните
войни,
изискващи
много
средства,
довели до това,
че Ясон заел
мястото на
Йоханан на
поста първосвещеник,
а по-късно на
управител на
святата земя,
с цел да се
съберат все
повече и повече
злато и
сребро от
евреите.
Еврейският
народ като
цяло се
държал
здраво за
Традицията
още от
времето на
пророк Езра и
само
богатата
върхушка от
търговците и
Ясон се
склонили към
елинизма.
През 168 г.
Епифан издал
указ,
съгласно
който били
забранени пазенето
на Шабат и
празниците,
обрязването,
ученето на
Тора и т.н. в
главните
градове на
Йудеа и даже
в
Йерусалимския
храм били
вкарани
статуи на
гръцки
богове и обожествени
образи на цар
Антиох.
Олтарът в Храма
бил
осквернен и
на него била
възнесена жертва
свиня.
Езически
жертвоприношения
се
устройвали
по цялата
страна и
евреите под
смъртна
опасност
били
принуждавани
да принасят
жертви на
идоли.
Свитъци на
Тората се унищожавали,
а тези, у
които ги
намирали,
били убивани.
Съдбата
донесла на
народа на
Исраел тежко
изпитание,
непосилно за
слабите духом
хора. Хората
бягали със
семействата
си и добитъка
си в
пустинята и
при опасност
се криели в
пещерите. За
да се спаси
Йудея, трябвало
борба.
Знамето на
това
въстание на духа
било поето от
Хашмонаимите
или както са
известни
Макабеите.
Древните
източници ни
разказват
как в
градчето
Модиин, което
е в Йудея,
живеело
знатно
семейство
Коени-Хашмонаи.
През 167 г. в
Модиин дошли
чиновниците
на царя. Те
издигнали на
площада
жертвеник, за
да се възнесе
в качеството
на жертва свиня
в чест на
Зевс.
Поначало
тази жертва не
принадлежала
към числото
на
обикновените
жертви,
приети да се
принасят на
Зевс.
Царските
чиновници
знаели, че в
градчето
главна роля
играело
семейството
на Мататяу. И
ето
чиновниците
се обърнали
към него с
предложение
той да
възнесе тази
жертва и така
да даде
пример на
всички
присъстващи. Но
Мататяу
отговорил:
”Всички
народи, живеещи
в империята
на царя,
могат да го
послушат и да
оставят
вярата на
своите бащи
от желание да
бъдат угодни
на царя, но аз,
моите синове
и моите братя
ще останем
верни на
съюза на
нашите
предци. Б-г да
ни пази да не
оставим
Учението и
заповедите.
Ние няма да
изпълним
заповедта на
царя и няма
да се отклоним
от нашата
вяра - ни
надясно, ни
наляво.” (I книга на
Хашмонаимите
2;19-22) И когато
след това
един от
евреите,
отрекли се от
юдаизма, поискал,
въпреки
думите на
Мататяу, да
принесе жертвата,
сърцето на Мататияу
закипяло, той
извадил меча
си и на място
убил
предателя.
След това
Мататяу разсякъл
и царския
офицер.
Синовете
обкръжили Мататяу,
за да го
защитят.
Мататяу
извикал: ”Вярващите
в Б-га, след
мен!” Към него
започнали да
се стичат
хора от
всички
краища на
Йудеа, готови
на открита
борба против
гръко-сирийското
владичество.
Бащата назначил
сина си за
вожд на Йудеа
и пълководец.
Мататяу
починал през
166 г. Синът му
Иеуда напълно
оправдал
доверието на
баща си.
Отначало той
организирал
отрядите си
като партизански,
нападайки
неголеми
части от
вражеската
армия. Имало
проблеми -
някои
ревностни
еврейски
воини
отказали да
се сражават през
Шабат, като
считали, че
така
нарушават святостта
на Шабат, но
били убити и
Мататяу отхвърлил
доводите на
тези
мъченици:
”Ако всички
постъпваме
така, то
скоро
сирийците ще
ни избият.” В
този ден
мъдреците
решили: ”Който
и да дойде
против нас в
Шабат, ще се
сражаваме с
него, за да не
умрем. Има
само три неща,
които дори
животът да ни
е застрашен,
пак не трябва
да правим:
идолопоклонство,
убийство и
прелюбодейство. Иеуда
все по-смело
нападал
вражеските
войски и след
няколко
големи
победи
накрая през 165
г. успява със
своите
полкове да
влезе в Йерусалим.
На свещеници
било
наредено да
очистят
Храма от
всички
нечистотии.
Храмът бил
окончателно
очистен от
всички
статуи и на 25
Кислев се
възобновила
службата в
Храма. Преданието
гласи:
”Когато
Хашмонаимите
влезли в Йерусалимския
Храм, те не
могли да
намерят чисто,
неосквернено
олио за
светилника
на Храма.”
Намерена
била само
малка
делвичка с
кашерно олио,
която била
достатъчна
само за една
вечер. За
приготвянето
на ново кашерно
олио били
нужни 8 дни, но
святата
служба не
била
отсрочена.
Свещениците
запалили менората
и отново
осветили
Бейт а-Микдаш
(Храма) със
светите
молитви. Това
се случило на
25-я ден на
месеца
Кислев 3622
година от
сътворението
на света.
Радостта на
народа била съпроводена
с велико чудо
- малкото
количество
олио
продължило
да гори в
менората в продължение
на 8 дни. По
указ на Йеуда
Макаби и духовните
водачи на
Исраел бил установен
празникът на
светлината и
освещението
Ханука. Това
били, са и ще
бъдат дни на
радост и
веселие -
спомен за
победата над елините
и
възстановяване
самостоятелността
на Йудея и
възобновяване
службата в Храма. Нашият
живот е
сложен,
динамичен и
напрегнат и
ние рядко се
замисляме за
неговия
смисъл, за
неговата
идея и изобщо
трябва ли да
има идея или
и ние като
някои от
евреите,
живели
тогава, да не
възцарим в
живота си
материалното.
Тогава
животът се
превръща в
нещо като лунапарк,
от който ние
извличаме
все повече и
повече
удоволствия -
и това е всичко.
Но идва
Ханука и пред
нас застават
образите на
Мататяу и
Хана (пред
очите на която
убиват 7-те й
сина, накрая
и нея, но
никой от тях
дори за миг
не трепва и
не се покланя
пред идолите
на царя).
Всички те и
безбройните
герои, за
които дори и
не сме чули,
се отрекли да
станат слуги
на царя и отстоявали
с
най-святото,
което имат -
живота си,
вярата в
живия Б-г и
изпълняването
на Неговата
воля, без
която
животът не би
имал никаква
стойност.
Презирайки
такъв живот,
в мъжество и
съвършена
увереност те
запалват
огъня на
вечната
любов в
сърцата на
своите братя
и става чудо -
една шепа
мъже удържа
победа над
многочислените
войски, предвождани
от
най-опитните
пълководци от
школата на
Александър
Македонски, и
успява да
извоюва
свобода за
своята вяра и
независимост
като народ.
Голяма част
от евреите, които
първоначално
били
повлияни от
елинизма,
сега заели
място в
редиците на
Мататяу. Това
е победа на
духа над
материята, на
смисъла,
скрит в
нашата вяра,
над
безсмислеността,
насилието и
неправдата,
която вършели
сирийците.
Затова
въпреки
голямото
чудо - победа
в толкова
неравностойна
битка, ние не
акцентираме
в дните на
Ханука на
това военно
чудо, защото
това не е
била нашата
цел, това е
било само
средство,
чрез което ние
сме
достигнали
до
истинската
цел - духовна
и
политическа
независимост. Традиции
и Закони за
Ханука 1.
Ханукията
трябва да
бъде
поставена не
по-високо от 80
см от пода на
вашия дом. 2.
Най-хубаво е
да сложите
Ханукията от
лявата
страна на
вратата. Така
че като
влезете в
дома си от
дясната
страна да е
мезузата, а
от лявата
Ханукията, 3. Ако
живеете на
по-горни
етажи,
Ханукията се
слага на
прозорец,
балкон, така
че да се вижда
от минаващи
хора. 4.
Свещите се
запалват
веднага след
излизането
на звездите
(след
вечерната
молитва -
Арвит), до
половин час
след това.
Ако не сте
успели да ги
запалите,
тогава може
да ги
запалите до
сутринта (преди
изгрева на
слънцето),
ако и тогава
не сте
успели,
можете да ги
запалите и
през целия
ден, без да
казвате
молитва. 5. Преди
да запалите
свещите в
първата
вечер на Ханука,
трябва да
кажете
следните три
благословии: Барух
ата Адонай,
Елоену Мелех
аолам, ашер кидешану
вемицвотав
вецивану,
ледлик нер ханука. Благословен
да си Ти, Боже
наш Цар на
вселената,
Който ни
освещаваш със
Своите
заповеди и ни
заповядваш
да запалваме
свещ за
Ханука. Барух
ата Адонай,
Елоену Мелех
аолам, шеаса нисим
лаавотену
баямим аем
баземан азе. Благословен
да си Ти, Боже
наш Цар на
вселената,
Който си
направил
чудеса за
нашите бащи в
онези дни по
това време. Барух
ата Адонай,
Елоену Мелех
аолам, шеехеяну
векийеману
веигиану
лаземан азе. Благословен
да си Ти, Боже
наш Цар на
вселената,
Който си ни
дал живот и
го поддържаш
в нас и си ни
дал да
доживеем до
този ден. От
втората
вечер до края
се казват
само първите
две
благословии. Преди
да кажете
благословиите,
трябва да запалите
шамаша
(най-високата
свещ).
Първата вечер
с него палите
най-дясната
свещ, а от втората
до края с
шамаша първо
се запалва поредната
свещ и след
това
предшестващите
я. 6.
Свещите ви трябва
да бъдат
достатъчно
големи, за да
могат да
горят поне
половин час.
Също така,
ако ползвате
олио
(най-добре е
да се палят
свещите за
Ханука със
зехтин), то
трябва да
бъде достатъчно,
за да гори
същото
минимално
време. 7. В
петък вечер
първо трябва
да запалите
свещите за
Ханука и
после свещите
за Шабат. Месец Тевет На 10 тевет
има пост, който
цели да помним
обсадата на
Йерушалаим,
осъществена
от царя на Вавилония
Навуходоносор.
Обсадата била
около стените
на Йерушалаим,
като влизането
и излизането
от града било
възпрепятствано.
Тя продължила
три години. В
месеца Тамуз,
разрушавайки
стената, те
влезли в града
и в месец Ав
разрушили
Храма. - 10 Тевет
- начало на обсадата - 17 Тамуз
- влизането
на войските - 9 Ав -
разрушаването
на Храма. През
всеки един
от тези дни
ние постим. Общо
през годината
имаме шест
поста - един е
от Тората
(Йом Кипур), четири
за спомен на
бедите, сполетели
Исраел през
годините, и
поста на Естер
- спомен за Естер
и нейния подвиг
за спасяването
на Исраел.
След 9 Ав народът
излиза в Диаспората.
Защо Г-д наказва
така Исраел?
Да го гони от
земята му? В
Тората е казано,
че ако народът
на Исраел не
спазва заповедите
на Б-г, то скоро
те ще бъдат
пленени и изселени
от нея. Самата
земя на Исраел
не може да
търпи в нея
хора, които
не пазят Тората.
Ние, народът
на Исраел,
имаме право
на земята само
при условие
че изпълняваме
волята на Този,
Който ни я е
дал. Появява
се също въпросът
защо ние трябва
да постим?
Ние не сме живели
в тяхното
време, какво
сме виновни
ние за случилото
се някога? Мъдреците
дават един
отговор, че
всяко поколение,
в дните на което
Храмът не е
построен, е
като това, заради
което е разрушен.
Защо Храмът
не е построен
- защото нивото
на поколението
не е това, което
Б-г и неговата
Тора искат
като поведение
от нас. Значи
ако в наши
дни няма
Храм (Бейт Микдаш),
ние сме същите,
заради които
той е разрушен.
Т.е. също ние
имаме вина, а
не трябва
просто безучастно
да гледаме
на този факт. По-общ
въпрос е също
защо Б-г изобщо
дава наказания:
това е както
бащата, който
наказва сина
си, направил
нещо неправилно.
Бащата не иска
да го наказва,
а само синът
му да бъде добър.
Така и Б-г не
иска да ни наказва,
а просто да
ни накара да
се размислим
над делата
си и да потърсим
в тях дали
има нещо неправилно.
Диаспората
е един от видовете
наказания,
които Б-г ни
праща. Той не
иска това,
обича ни и иска
да живеем добър
и спокоен живот,
единствената
причина, заради
която ни наказва,
е да ни накара
да се размислим,
да се поправим.
Никой обаче
не бива да забравя,
че Б-г ни е обещал
- ние винаги
ще бъдем негов
народ, винаги
ще съществуваме.
Самият пост
сам за себе
си не е целта,
той е просто
средство, което
помага да
анализираме
делата си,
сравнявайки
ги с тези на
нашите отци
в миналото,
заради които
са ставали
едни или други
беди. Правейки
тази проста
съпоставка,
всеки може
да прецени
къде се намира
той - дали неговите
дела биха заслужили
наказание
или не. Как
той се държи
сега?... На 3
Тишри, 10 Тевет
и 17 Тамуз и
деня преди
Пурим (таанит
Естер) не се
яде и пие
през деня до
изгрева на
звездите. Няма
ограничения
за работа
като през
Шабат и
празниците.
На 9 Ав и Йом
Кипур се
пости още от
преди залез
слънце
докато
изгреят звездите
на следващия
ден. На 9 ав
може да се
работи, а Йом
Кипур е като
шабат,
относно
работата. Месец
Шват В месеца
шват е празникът
Ту Бишват (15-ят
ден на месец
Шват). Това е
Рош Ашана на
дърветата.
Този ден е като
обикновен
делничен
ден. В него няма
забрана да
се работи, не
трябва да
правим нещо
специално,
няма допълнителни
молитви (но
не се казва
"Таханун").
Обичаите за
Ту Бишват
възникват
от мъдреците
кабалисти и
има традиция
да се ядат
плодове с
идеята да помним
земята на Исраел.
Затова мъдреците
решили всеки
Ту Бишват да
ядем от седемте
плода, с които
се слави земята
Исраел - грозде,
фурма, смокиня,
маслина, нар
и др. Мъдреците
казват, че в
този ден се
подновяват
силите на земята
и дърветата
започват да
раждат. Има
много видове
обичаи, един
от които е вечерта
на Ту Бишват
да пием четири
чаши вино. Преди
да се ядат
плодовете на
дърветата, се казва
благословия:
"БАРУХ АТА
АДОНАЙ ЕЛОЕЙНУ
МЕЛЕХ А ОЛАМ
БОРЕ ПРИ
АЕЦ." След като
свършим да
ядем, казваме
благословията
"МЕАЙН ШАЛОШ".
Най-важното
от всичко е
да си спомним
за нашата земя
Исраел, да си
спомним, че
имаме държава,
която ни е дадена
от Б-г. Ту Бишват
е сред новите
празници, съчетаващи
любовта към
земята Исраел
от евреите,
които са в Диаспората,
и на грижите
на евреите,
които са в Исраел
за страната.
Талмудът
разказва: "Веднъж
Хони Амаел
си вървял и
видял старец,
който засаждал
рожкови и го
попитал: - След
колко време
това дърво
ще донесе
плодове? - След 70
години - отговорил
старецът. - Нима
ти мислиш, че
ще живееш
още 70 години и
ще опиташ тези
плодове? - удивил
се Хони. Но човекът
отговорил: - Аз намерих
света, засаден
с рожкови
дръвчета: както
моите предци
са ги засаждали
за мен, така
аз ще ги засадя
за моите потомци." Месец Адар Тази
година имаме
два месеца
адар. Добавяме
един тринадесети
месец и той е
втори месец
адар. Пурим
се празнува
през втория
месец пак на 14
дата. Християните
вървят по слънчевия
календар и
имат 365 дни и четири
сезона. Мюсюлманите
са по лунния
календар и
имат 12 месеца,
като всяко
новолуние е
нов месец. Годината
им е 354 дни и няма
сезони. Разликата
между една
слънчева и
една лунна
година е приблизително
11 дни. Тората
пише, че Песах
трябва да бъде
всяка година
в месец нисан
през пролетта,
Шавуот - празник
на жътвата
на пшеницата,
а Сукот - празник
при събиране
на урожая.
Ако правим
като християните,
ще спазваме
условието
за сезоните,
но няма точно
да отчитаме
месеците.
Ако пък вървим
по календара
на мюсюлманите,
няма да знаем
кой сезон
сме. Затова
ние имаме календар,
който е смесен.
Вървим по
лунния календар,
но при някои
години добавяме
един месец
(втори адар) и
така изпълняваме
едновременно
изискванията
на Тората за
времето на
празнуване
на празниците.
Годините на
еврейския
календар образуват
цикли от по 19
години. Седем
от тези 19 са с
по 13 месеца - това
са трета, шеста,
осма, единадесета,
четиринадесета,
седемнадесета
и деветнадесета
година. Като
цяло Тората
нарича месеците:
първи, втори
и т.н. и мъдреците
обясняват,
че първи, втори
и т.н. - от Изхода
ни от Египет.
Дните на седмицата
също са първи,
втори и т.н., за
да ни напомнят
за Шабат. Така
ежедневно
при споменаването
на месец или
ден ние изпълняваме
две заповеди
от Тората: да
помним Изхода
от Египет и
Шабат. Пурим Празнуваме
Пурим на 14
адар в памет
на спасението
ни от пълно
изтребление
по време на
цар Ахашверош
(Артаксеркс),
управлявал
огромната
Персийска
империя (127
страни). Сановникът
на царя - Аман,
замислил да
погуби всички
евреи и хвърлил
жребий (пур),
за да разбере
кога е най-подходящото
време за това.
Аман дотам
мразел евреите,
че искал планът
му за пълно
унищожение
да се осъществи
само в един
ден, защото
знаел, че ако
се провали и
Исраел бъде
спасен, това
ще бъде ден
на празник
за народа.
Той не искал
Исраел да
има повече
от един ден
празник. Омразата
си Аман получил
от бащите си -
той бил от потомството
на Амалек, за
което има
специална
заповед от
Б-г - да изтрие
спомена от
лицето на земята.
Това било, защото
Амалек без
причина искал
да воюва с Исраел
(след получаването
на Тората),
единствено
с целта да
свали от пиедестала
на величието
и славата, на
който седял
народът на
Исраел, пред
лицето на
света. Самият
Амалек израснал
в скута на дядо
си Есав, за когото
в Тората пише,
че мрази
Исраел (това
е като аксиома)
и бил възпитан
с това - безпричинна
омраза и
стремеж към
изтребление
на Исраел, която
предал и на
потомците
си. По времето
на цар Шаул
(Саул) Б-г му заповядал
(на царя), когато
воювал с потомците
на Амалек, да
изтреби всички
от рода му, но
цар Шаул оставил
жив единствено
царя им Агаг.
Без знанието
на цар Шаул
един негов
роб хранел
Агаг и веднъж
му пратил една
слугиня в килията,
чрез която
родът на Амалек
продължил
съществуването
си. Интересно
е, че и Естер, и
Мордехай са
от потомството
на цар Шаул -
чрез неговите
деца сега по
време на Пурим
Исраел се е
спасил, тъй
като по негова
вина (на цар
Шаул) изобщо
станала цялата
беда. Това била
една от причините
Б-г да отнеме
царството
от Шаул и да
го даде на
младия Давид. Има равини,
които казват,
че и Хитлер
(да се изтрие
паметта му) е
също от потомството
на Амалек.
Един равин
пита в защита
на заповедта
от Тората (която
е трудно да
се разбере
от някои в морален
аспект) - за
убиване на
всички от потомството
на Амалек; та
равинът пита:
"Нима ако аз
вляза в една
детска стая
в началото
на ХХ век в
Германия и
видя едно
малко момче
от потомството
на Амалек и
го убия и това
момче се окаже
след години
Хитлер, нима 60
милиона няма
да ми благодарят
и 6 милиона от
народа ми също?"
Разбира се, че
ще му благодарят,
както и всеки
от нас, ако хипотетично
види Хитлер
жив, не би бил
далече от мисълта
да го убие. Никой
не бива да се
съмнява в заповедите
на Б-г, защото
ако само видим
последствията
от нарушаването
им, ни става
ясно основното:
само Той
знае всичко
и най-добре
за нас е да Го
слушаме. Може
би пък душите
на тези потомци
на Амалек са
дошли точно
с тази цел на
земята - да бъдат
убити и това
е нещо като
наказание
за някакъв
тежък грях и
т.н. Кой знае...
само Б-г. Изобщо
влагането
на разума в
заповедите
и стремежа
ни да ги разберем
напълно е нещо
на моменти
опасно. Човек
трябва да изпълнява
заповедите,
защото те са
дадени от
Единствения,
Който е достоен
да заповядва,
от Вечния и
Съвършен,
Безкраен и
Всемъдър Б-г,
а не защото
ги разбираме
или не. В Тората
пише, че тайните
са на Б-г, а за
нас са откритите
неща - да правим
цялата Тора
пред Него. Трябва
да се научим
да вярваме
на Б-г и да правим
заповедите -
те ни носят
добро както
на нас, така и
на света като
цяло. Така, както
този (пак хипотетично),
който би
убил малкия
Хитлер, знаейки,
че е от потомството
на Амалек, би
получил похвала
от милиони
хора, така това
в друг аспект
се отнася и
за останалите
заповеди. Изпълнението
им носи благословия
от Светия Б-г
и те са, както
се казва в Тората:
"... вашата мъдрост
пред лицето
на народите".
Няма нужда
да казваме
за ефекта,
който Тора е
давала и дава
на човечеството
- тя е основа
на правни и
морални норми
дори и за другите
народи. Има седем
заповеди освен
613-те на Тората,
които са ни
заповядани
от мъдреците.
Една от тези 7
заповеди е
отбелязването
на празника
Пурим през
поколенията.
Самата тази
заповед се
състои отново
от 7 заповеди.
Ето ги и тях: 1. Четенето
на Мегилат
Естер - вечерта
и сутринта. Знаем,
че има традиция,
когато се каже
името на
Аман, да шумим
с различни
предмети в
знак на неодобрение,
но е важно да
се отбележи,
че когато четецът
продължава,
всички заедно
трябва да
спрат и внимателно
да слушат
всяка дума
от Мегилата,
защото ако
човек изпусне
дори и една
дума - не е изпълнил
заповедта. 2. Пращане
на подаръци - Мишлоах
манот. 3. Подаръци
на бедните. Последните
две заповеди
имат за цел
да укрепят
дружбата и
братството
сред евреите
и също дават
възможност
да се проявят
характерните
за тях качества
на състрадание
и жалост. Заповедта
Мишлоах манот
е изпълнена
ако изпратим
на един свой
приятел минимум
два подаръка,
а заповедта
за подаръци
към бедните,
като дадем
минимум на
двама бедни
по два подаръка. 4. Четене
на Тората - чете се
частта от Тората,
в която се говори
за войната с
Амалек след
Изхода от
Египет, като
аналогия на
историята
на Пурим. 5. Произнасянето
на вставките
"Ал а-нисим"
(за чудесата)
в молитвата
Амида и Биркат
амазон (благословия
след ядене). 6. Весел
пир -
тук всичко е
ясно, но само
ще отбележим,
че тази заповед
касае деня
на 14 адар. През
деня трябва
да се устрои
пищна трапеза
и да се пие алкохол.
В България
кашерни са
уиски водка,
бира,мастика, сливова,
кайсиева ракия
- без вино и
гроздова ракия
и изобщо всичко,
направено
от грозде (дори
и виненият
оцет не е кашерен). 7. Забрана
за траур и
пост -
на самия ден 14
адар. Тук е
мястото да
отбележим,
че изброените
7 заповеди се
предшестват
от пост - поста
на Естер. Той
е на 13 адар
през деня до
вечерта. Постът,
както и друг
път сме казвали,
е нищо
да не се яде и
нищо да не се
пие. Болни, деца
и т.н. са освободени
от поста. В градове,
оградени
със стени
още по времето
на Йешуа
Бин-нун (преди
приблизително
3300 години), Пурим
се празнува
на 15 адар. Такъв
е Йерушалаим. Пурим
също ни учи,
че всичко е в
ръцете на Б-г,
няма друг освен
Него, който
определя
правилата
на живота.
Ако съдим по
"нормалното"
развитие на
нещата - никога
друг път Исраел
не е бил в толкова
благоприятна
ситуация (еврейка
е царица, с
цар управляващ
буквално целия
свят, Мордехай
е министър).
Ако всичко
се развиваше
по естествен
начин, нищо
не би могло
да помрачи
светлите за
народа дни.
Но Талмудът
казва, че Б-г
видял евреите
да се услаждат
от трапезата
на царя (който
бил грешник
пред Б-г) и яли
и пили от некашерната
му трапеза.
Тогава всичко
за миг се
обърнало и в
един ден народът
бил обречен
на пълно изтребване.
Ситуацията,
в която живее
еврейският
народ, зависи
изцяло от
степента на
преданост
на хората
към Него, а самият
Б-г справедливо
и с милост подрежда
сцената на
световната
история. Народът
се върнал с
разкаяние
към Б-г и милостта
му ни е спасила.
Способни ли
сме ние днес
да заслужим
спасение? Хаг Пурим
самеах! Месец Нисан "Пази
месеца
"авив" и устройвай
Песах в името
на Г-д, Б-га
твой." (Дварим
16,1). Три
имена има месецът,
в центъра на
който е празникът
Песах: нисан,
авив, рош ходашим.
Названието
нисан идва
от Вавилония.
Авив означава
времето на
годината, когато
зазряват
зърнените
култури в Исраел.
Тората нарича
този месец
рош ходашим
(главния месец),
защото това
е месецът на
Освобождението.
Въпреки че
човечеството
било създадено
през месеца Тишри,
Освобождението
е по-важно от
рождението,
за това месецът
нисан бил избран
като главен
месец на годината
и именно него
Тората избира
за първи. Мъдреците
предават, че
и бъдещото
спасение ще
бъде също в
месеца нисан. През
целия месец
нисан не четем
таханун
(част от молитвата
Шахрит и Минха),
в която молим
Б-г да ни прости
за всички
грешки и Го
молим да ни
помогне да
ги откриваме,
за да ги поправяме,
и да Му служим
с все повече
старание и
любов. Причина
да не казваме
таханун
през месец
нисан е, че на
рош ходеш нисан
бил издигнат
Мишканът и
през първите
му дванадесет
дни на освещаването
му се принасяли
жертви. На 14 нисан
се пренасяли
пасхалните
жертви, а от 15
нисан започват
седемте дни
на Песах. Така
повечето от дните
на този месец
са дни на радост
и в тях не четем
таханун, за
да не се опечаляваме
и да не тъжим. През
първата половина
на нисан се
подготвяме
за Песах. В началото
на месеца започвало
да се събират
средства за
нуждаещите
се - да може да
се обезпечат
нуждите им
за празника.
Тази традиция
продължава
и до днес, нарича
се “кимха
де-писха”. Съботата,
предшестваща
празника Песах,
се нарича
"Шабат а-гадол"
- Големия (велик)
Шабат. Ето някои
от причините
да го наричаме
така: 1. Първият
Песах, който
евреите празнували
още в Египет,
се паднал точно
в четвъртък.
На 10 нисан Всевишният
заповядал
да вземат "по
едно агне на
род, по едно
агне на дом"
и да го приготвят
за жертва на
Б-г, която предстояла
да се извърши
след 4 дни - т.е.
на 14 нисан. И наистина
на 14 нисан, в
сряда, за първи
път била пренесена
жертвата за
Песах. 10 нисан -
денят, когато
евреите взели
агнетата,
бил Шабат и
този Шабат
бил белязан
с чудо. В този
ден евреите,
вече четвърто
поколение
роби на фараона,
се осмелили
да вземат божеството
на египтяните
и да го вържат
към креватите
си. Изумените
и възмутени
египтяни питали
какво ще правят
с тези агнета,
а евреите им
отговаряли:
Нашият Б-г ни
заповяда да
му принесем
в жертва тези
агнета. И това,
че египтяните
не се осмелили
да направят
нищо против
евреите, било
велико чудо -
за това този
шабат получил
названието
си Шабат а-гадол,
т.е. Шабат на
великото чудо. 2. Има
старинен
обичай равинът
на общността
да даде разяснения
пред цялата
общност за
празника Песах,
законите,
свързани с
него, и агадата.
Доколкото
равинът е
"гадол" - голям
човек, и този
Шабат се нарича
Шабат а-гадол
или Шабат на
равина. Песах В празника
Песах Тората
ни заповядва: 1. Забранено
е да ядем и
изобщо да
имаме каква
да е полза от
хамец и всяка
храна, в която
има хамец. Хамец
е всяко брашно
от петте вида
най-използвани
(от пшеница,
ечемик, ръж и
т.н.), което е
престояло
дори малко
време в съприкосновение
с вода. Обикновеното
брашно в пакети
се счита за
хамец, тъй като
то не е било
специално
предпазвано
от влагата и
определена
част от него може би е втасала.
Хляб и макаронените
изделия са
абсолютен
хамец, но бира
както и ядки
(тъй като в
тях слагат
малко брашно)
също не са кашерни
за Песах. 2. Забранено
е да държим
пред очите
си в дома ни
хамец. За това
трябва хубаво
да почистим
цялата къща.
Една вечер
преди седер
Песах
се прави "бдикат
хамец" - търсене
на хамец. Това
е последна
проверка на
целия дом.
Прави се със
свещ (не трябва
да гасим лампата),
за да осветим
и тъмните
ъгълчета и
места в дома
си. На сутринта
спираме да
ядем хамец и
изхвърляме
окончателно
всички остатъци
от последните
яденета
навън. Максимум
в 10 часа сутринта
трябва да
преустановим
яденето на
хамец и изобщо
такъв да се намира
в дома ни. Хората,
които имат
много продукти,
съдържащи
хамец (макарони,
брашно и т.н.),
могат да дойдат
до равина в
синагогата
(или да се обадят)
и ще им се разясни
как да запазят
тези свои
продукти,
без да нарушат
Песах. Забраната
да използваме
хамец в Песах
преследва
две цели: - това
увековечава
спомена за
изхода ни от
Египет, осъществен
със Силната
Ръка на Всевишния; - това е
вечно напомняне
на всички бъдещи
поколения
за вярата в
Б-г, с която имали нашите
предци. Въпреки
че били лишени
от всякаква
духовна и материална
подготовка
да изпълнят
заповедта
на Б-г да напуснат
незабавно
Египет, те не
си направили
запаси от
храна и напълно
се доверили
на Всевишния,
Който ги освободил
от властта
на фараона,
че сега ще
обезпечи
всички техни
нужди. И с пълна
вяра поели
към пустинята,
за да получат
Тората. На това
забележително
качество на
тогавашното
поколение
се възхищавал
в последствие
пророк Ирмияу:
"Така казва
Г-д: Аз помня
милостта на
твоята младост,
твоята любов
на новобрачна
- как ти вървя
след
Мен в пустинята
по земя, която
никога не бе
засявана.” Заповед
в самия Песах
е да правим
Седер Песах
през първата
и втората вечер
(втората
вечер се
прави Седер
само от тези,
живеещи
извън Исраел). По време
на седера се
чете Агадата, с
което изпълняваме
написаното
да разказваме
на синовете
си за чудесата,
станали в
Египет, и
ядем маца и
марор. Дните
след първите
два се наричат
хол а-моед
(хем обикновени,
хем празнични).
Накрая има
още два дни,
които са празнични
(йом тов), но в
тях не се прави
седер - това
са шестият и
седмият ден
на Песах. Сфират
а-омер От втората
нощ на Песах
(от 18 април вечерта)
започваме т.
нар. сфират
а-омер - отброяване
дните на
омера. Тората
повелява да
си броим седем
седмици, т.е. 49
дни от деня,
когато в Храма
се принасял
омерът за
ечемика
(омер - 2480 куб. см).
Още в пророческото
видение с горящия
но не изгарящ
храст в подножието
на планината
Хорев Моше
чул от Всевишния:
Когато изведеш
този народ
от Египет, ще
служите на
Б-г на тази
планина. Моше
съобщил това
на народа и
за това те
още от самото
начало, от деня
на излизането
им от Египет
с нетърпение
започнали
да броят дните
и седмиците
до получаването
на Тората. Месец
ияр Това е
месецът, в
който цар
Шломо започнал
да строи първия
Храм. Този месец
има една специална
дата (14 ияр) - нарича
се Песах шени
(втори Песах).
Този ден не е
празник, но в
него казваме
Таханун. Хората,
които били
възпрепятствани
да принесат
корбан Песах
(на 14 нисан), сега
на 14 ияр принасяли
пасхалната
жертва в Храма.
Тората им
предоставя
допълнителна
възможност
да го сторят
точно месец
след Песах. Ще споменем
няколко специални
дати от нашата
история от
този месец. На 5 ияр
е Йом Ацмаут -
денят на основаването
на Държавата
Исраел. Нарича
се Денят на
независимостта,
защото от този
ден найсетне
сме независими
в собствената
си страна
след повече
от 2000 години диаспора.
Затова този
ден е много
важен за всички
нас и мъдреците
от нашето поколение
установили
специална
молитва. Всички
ние с радост
трябва да
празнуваме
този наистина
важен ден. На 18 ияр
е Лаг Баомер -
33-ият ден на
омера. Мъдреците
разказват,
че от Песах
до Шавуот загинали
24 000 ученици на
раби Акива.
На Лаг Баомер
тази "епидемия"
прекъснала.
Затова преди
тази дата
има някои ограничения
относно организирането
на сватби, забави
и т.н., а от Лаг
Баомер насетне
те отпадат. В
Исраел днес
на тази дата
се организират
многобройни
сватби. Лаг
Баомер е също
годишнина
от смъртта
на раби Шимон
бар-Йохай,
който бил
един от петимата
ученици на
раби Акива,
които останали
живи. Той е автор
на книгата
на Кабалата
"Зоар", разкриваща
най-дълбокото
съдържание
и смисъл на
Тората. "Зоар"
осветява мъдростта
на Тората, която
се сравнява
с огъня. Затова
на този ден
има традиция
да се палят
огньове и
всички с радост
пеят песни,
танцуват и
се молят заслугите
на този велик
праведник
да помагат
на целия ни
народ. Раби
Шимон бар-Йохай
е този, с който
Господарят
на вселената
се хвалил
всеки ден от
живота му пред
ангелите на
небеса. На 28 ияр
отново си
върнахме Йерушалаим
заедно със
Стената на
плача и част от Стария
град. Наричаме
този ден Йом
Йерушалаим.
Отново имаме
специална
молитва и не
четем таханун.
Надяваме се
съвсем скоро
да видим Йерушалаим
възстановен
заедно с нашия
Храм. Месец
Сиван Шавуот "И празнувай
празника Шавуот,
празника на
първоберките,
когато започва
жътвата на
пшеницата". Този
празник има
четири имена:
Шавуот, празникът
на първоберките
(бикурим), Ацерет
и празникът
на даването
на Тората. Източникът
на името Шавуот
се крие в самите
седмици (шавуот),
които се отброяват
от празника
Песах. Тези
седем седмици
свършват точно
преди шести
Сиван, който
се явява 50-ия
ден след Песах.
Друго обяснение
на името Шавуот
е съзвучието
му с думата
швуот (клетви),
тъй като с
две клетви е
свързан и този
ден: - клетвата,
която дал народът
на Исраел
при получаването
на Тората,
стоейки в подножието
на планината
Синай: "Наасе
ве нишма" (Ще
изпълняваме
и ще слушаме); - клетвата,
която дал
Всевишният -
никога да не
заменя избрания
от Него народ
с друг. Празникът
бикурим (първоберки)
е второто от
имената на
Шавуот. Причината
е, че когато
евреите идвали
в Храма, те носели
със себе си
"първоберки
от урожая на
своята земя"
- като израз
на благодарност
към Всевишния,
Който им дал
във владение
тази земя и
Който ги насища
с плодовете
й. Бикурим са
принасяли
само от седемте
вида плодове,
с които се
слави страната
Исраел - пшеница,
ечемик, грозде,
смокиня, нар,
маслини и
фурми. Церемонията
на принасянето
на бикурим
била изключително
тържествена
и в присъствието
на много хора.
Занаятчиите
на Йерушалайм
прекъсвали
работата си,
когато покрай
тях минавала
процесията
с хора, носещи
своите бикурим,
и ги посрещали.
Когато стигали
до дворовете
на Храма, поклонниците
давали своите
плодове на
коените, като
четели заедно
с това откъса
от Тората,
който говори
за тази заповед,
както и за събитията,
които станали
с Исраел, преди
да влязат
във владение
на обещаната
им земя. Четенето
завършвало
с декларацията
"А сега - ето
аз принасям
първите плодове
от урожая на
земята, която
Ти ми даде, Господи". В Талмуда
Шавуот се нарича
с името Ацерет.
Това название
отразява
идеята, че Шавуот
се явява завършек
на празника
Песах - неговият
осми ден, намиращ
се на седем
седмици от
него. Последното
четвърто
име е "Празникът
на даването
на Тората" и
то говори за
идеята, че изходът
от Египет на
Песах не се
явява самоцел,
а само подготовка
за нещо изключително
- получаването
на Тората. Такава
пряка намеса
на самия Б-г в
съдбата на
един народ
не би могла
да бъде просто
за извоюване
единствено
на неговата
физическа
свобода. Напротив,
Б-г освободил
Исраел и ги
водил през
пустинята с
една единствена
цел: даряването
на святата
Тора, която
отваря вратите
на знанието
на цялото човечество
- знанието на
добро и зло,
на истина и
суета, знание,
дадено не от
друг, а
от самия Б-г. Интересно
е защо Шавуот
се нарича
празник на
даряването
на Тората, а
не на получаването?
Мъдреците
обясняват,
че даряването
на Тората е
станало в
един определен
ден (шести Сиван,
на който е и
самият празник
Шавуот), а получаването
й става всеки
ден от всички
нас. Тората е
ключът на
близостта
на човек към
Б-г, ежедневно
всеки трябва
да прилага
сили да се
приближава
до Б-г и да слуша
гласа Му. Има три
неща, които
народът исраелев
получава само
когато прилага
изключително
много усилия,
и те са: Тората
(изучаването
на която се
сравнява с
изпълняването
на всички останали
заповеди), земята
на Исраел и
бъдещия
свят. Господ
дал Тората в
пустинята и
на планината
Синай. Това
ни намеква
за самата Тора
- че и тя като
всичко в пустинята
не принадлежи
никому. Всеки
може да учи
от Тората и това
не отнема
възможността
и на другите
да вземат от
нея. Господ
дал Тората
на най-ниската
от планините,
с което ни
учи, че всеки,
който иска
да бъде близо
до Истината,
трябва да бъде
скромен. Гордостта
и високомерието
са едни от качествата,
които Господ
ненавижда.
От друга
страна, и самият
човек трябва
да оприличи
себе си на пустиня,
преди да започне
да учи от Тората,
т.е. да се отърве
от всякакви
предразсъдъци
при изучаването
й. Все пак Тората
била дадена
на планина, а
не в долина
или в някаква
друга местност.
Това говори
за необходимостта
евреинът да
бъде горд с
вярата си, с
мисията си,
изобщо с това,
че е евреин. Традиции
на празника - Има
традиция да
се учи през
цялата нощ
на Шавуот. Този
обичай започнал
преди около 500
години от кабалистите,
живели през
средновековието.
Целта му е
чрез това
учене да се
поправи грешката,
която извършили
нашите бащи
в пустинята.
Тогава - въпреки
че знаели, че
Б-г ще им даде
Тората на този
ден, те спели
спокойно
през цялата
нощ и до сутринта.
Наложило се
Моше да ги буди
и да ги изкарва
от стана към
планината
Синай. Има
специална
книга "Тикун
лейл Шавуот"
("Поправка
на вечерта
на Шавуот"),
изготвена
от мъдреците,
която включва
основни моменти
от Тората,
Пророците и
Писанията,
Мишната и
Талмуда. През
Шавуот се чете
книгата Рут
от Писанията,
която разказва
за раждането
на цар Давид
(правнук на
Рут), за когото
мъдреците
казват, че е
роден и починал на Шавуот.
На Шавуот в
Храма се принасяли
два хляба от
пшенично
брашно, тъй
като точно
по това време
пшеницата
узрявала.
Действието
на книгата
Рут се развива
по същото
време на годината.
В книгата
Рут са описани
законите за
приемането
на юдаизма -
самата Рут е
моавитянка,
която става
еврейка благодарение
на привързаността
си към своята
свекърва Наоми,
нейния народ
и нейния Б-г.
Нещо аналогично
се случило и
на Шавуот.
Преди да получат
Тората, евреите
трябвало да се обрежат
и да се потопят
в микве, т.е. да
направят нещо
като гиюр. Тези
аналогии са
част от причините,
поради които
мъдреците
постановили
на Шавуот да
се чете книгата
Рут. На Шавуот
се ядат млечни
продукти и
мед, с което
намекваме,
че Тората, която
сме получили,
е сладка и
вкусна като
мед и мляко.
Но причината
да ядем млечни
продукти се
крие в самата
история:
след получаването
на Тората Исраел
не можели вече
да ядат некашерни
продукти и в
некашерни
съдове. След
като се върнали
от Синай, те
нямали кашерни
съдове и можели
да ядат само
млечни продукти,
защото каширането
на съдовете
за месо изисквало
време. Месец Тамуз 17 Тамуз
е един от четирите
поста, установени
в спомен за
разрушението
на Храма, наред
с Пост Гедалия
(3 Тишри), Десети
Тевет и Девети
Ав. На 10 Тевет
вавилонският
цар Навуходоносор
започнал обсадата
на Йерушалайм,
на 17 Тамуз неговите
войници пробили
градската
стена, а три
седмици
по-късно, на 9
Ав, настъпила
трагическата
развръзка
на събитията
- Храмът бил
изгорен. В историята
на еврейския
народ датата
17 Тамуз е ден
на бедствия.
В Талмуда, в
трактата Таанит,
се изброяват
пет бедствия,
случили се в
продължение
на историята
ни в този ден: 1. Моше
Рабейну счупил
скрижалите
на завета, когато
видял златния
телец; 2. По време
на обсадата
на Йерушалайм
в този ден се
прекратило
принасянето
на ежедневната
жертва "тамид",
поради невъзможността
да се осигуряват
жертвени животни,
което било и
признак на
надвисналата
катастрофа; 3. Както
се разказва
в книгата на
пророк Йермияу,
на 9 Тамуз по
време на обсадата
на Йерушалайм
в епохата на
Първия Храм
била пробита
градската
стена, а по
времето на
Втория Храм
същото се
случило на 17
Тамуз; 4. Апостомос,
наместник
на цар Антиох,
изгорил свитък
Тора, разбирайки,
че най-ефикасният
начин да пороби
евреите е като
нанесе удар
на тяхното
духовно наследство;
изгарянето
на Тората
станало начало
на гонения
на еврейството
като цяло и
се явило една
от главните
причини за
въстанието
на Макабеите; 5. В този
ден в Храма
била поставена
статуя на
идол. Според
едно мнение
това се случило
в епохата на
Втория Храм
и било едно
от делата на
Апостомус;
според друго
мнение (Талмуд
Йерушалми)
това извършил
царят на
Юдея Менаше,
който управлявал
в епохата на
Първия Храм
и се "прославил"
с това, че потопил
Йерушалайм
в невинна
кръв и бил
идолопоклонник,
по-голям от
всички свои
предшественици. Цар Менаше
бил син на
цар Хизкияу -
една от
най-светлите
личности, заемала
трона на
Юдея. Вавилонският
Талмуд в трактата
Берахот разказва,
че знаейки
какъв син ще
има, Хизкияу
не искал да
се жени. Но пророк
Йешаяу го
укорявал за
това и изисквал
Хизкияу да
изпълни заповедта
на Тората
"Плодете се
и се размножавайте".
В края на краищата
Хизкияу се
оженил и на
света дошъл
Менаше, който
извършил
множество
лоши дела, но
въпреки всичко
накрая извършил
разкаяние
(тшува) и Всевишният
- както казва
Талмудът - отворил
за него "тайна
врата" на Небето,
чрез която
той влязъл в
рая. Месец Ав В продължение
на цялата ни
история няма
по-тежък месец
от Ав, и по-специално
датата 9 ав. В
този ден Всевишният
произнесъл
присъдата
си над поколението,
излязло от
Египет заради
това, че повярвали
на шпионите
(мераглимите),
пратени от
Моше да проучат
Исраел - присъдата
била това поколение
да не влезе в
обещаната
земя, а всички
в продължение
на 40 години да
умрат в пустинята
(вж. параша
Шелах Леха).
На 9 ав били
разрушени и
двата храма
в Йерушалаим.
В този ден пада
град Бейтар
по времето
на въстанието
на Бар Кохба,
което довело
до смъртта
на стотици
хиляди евреи,
още толкова
в робство и
т.н. Бейтар били
и един от големите
центрове за
изучаване
на Тората.
След потушаването
на въстанието
на Бар Кохбар
римските
власти предприели
всякакви
мерки, целящи
да изтрият
всички следи
от еврейско
присъствие
в Исраел. Преименували
страната на
Палестина.
Йерушалаим
бил напълно
унищожен,
хълмовете
му изорани и
го нарекли
"Елил Капитолина".
Има и много
други черни
за народа ни
събития, случили
се на различни
общности на
тази дата. Затова
мъдреците
са казали:
"Когато дойде
ав, намаляваме
радостта
си." Шабат
преди 9 ав се
нарича Шабат
Хазон, тъй като
четем афтара,
започваща с
първа глава
на Иешаяу. В
тази афтара
се говори за
бъдещето на
Йерушалаим,
как враговете
на Исраел ще
успеят да
разрушат
Първия Храм.
Затова мъдреците
установили
да се чете тъкмо
тази афтара -
да ни послужи
като поука.
Мъдреците
питат защо
Б-г решил да
разруши Втория
Храм и отговарят,
че бил разрушен
заради безпричинната
омраза, за това,
че хората не
се поправяли
един друг, не
давали уважение
към мъдреците
на Тората и
се отнасяли
с тях като с
обикновени
хора, вярата
на народа отслабнала
и хората не
си прощавали
един друг. Виждаме,
че причините
за разрушаването
на Храма са
предимно
свързани с
взаимоотношенията
между самите
хора, което
само по себе
си говори за
важността
им. Мъдреците
установили
поста на 9 ав
не само за
спомен на
разрушаването
на Храма, а основно
като спомен
за причината
за разрушаването
му. Причина,
която всеки
от нас може
да поправя,
положение,
което всеки
от нас може
да промени. Мъдреците
задават и логичния
въпрос: А заради
какво ще се
построи Храма
наново? Т.е. какво
да направим
всички ние
за да заслужим
той отново
да бъде построен.
И отговорът
им е: Заради
безпричинната
любов - това е
поправката
на безпричинната
омраза, основно
поради която
бил разрушен
Втория Храм.
Всеки от нас
лично трябва
да си зададе
въпроса дали
има качеството
на безпричинната
любов, качество,
което впрочем
е основна
причина Б-г
да избере нашия
баща Авраам
измежду всички
хора. Безпричинната
любов ръководела
Авраам през
всичките
дни на живота
му - да обикаля
земята и да
помага навред
като учи хората
на пътищата
на доброто.
Това качество
е потенциално
заложено и в
нас, но всеки
който иска
да го изяви
трябва да работи
сериозно
върху себе
си. Мъдреците
казват, че от
момента на
разрушаването
на Храма в Йерушалаим
все едно желязна
завеса е спусната
между нас и
Б-г и още, че поколение,
в дните на което
Храма не е построен
е такова, че
все едно заради
него заслужава
да е разрушен.
Наистина тъжни
и тежки са тези
думи, но всеки
от нас има
възможността
да поправя
малко по малко
положението
- първо като
оправи себе
си и стигне
до безпричинната
любов, после
воден от нея
да помага и
на други. Кабалата
обяснява, че
с всяка заповед,
която един
евреин изпълнява
се слага още
един камък в
основите на
Третия Храм,
дано всички
ние да се удостоим
да го видим
скоро. Някой
може да попита:
Щом праведници
като Рамбам,
Ор а-Хаим, Баба
Сали (и, разбира
се, много, много
други) не са
заслужили
да бъде построен
Храма в техни
дни (т.е. поради
заслугите
им), нима аз мога
да направя
нещо днес?
Днешните равини
отговарят,
че наистина
Храма не е построен
заради Рамбам
и безбройните
праведници,
живели преди
нас, но те са
положили основите
на Третия
Храм, тъй като
всеки праведник
оставя светла
следа и с това
строи наново
Храма. Така и
всеки от нас
според силите
си, изпълнявайки
дори една
единствена
заповед може
да даде своята
лепта, да сложи
още един камък
в сградата на
Третия Храм,
чието величие
ще надмине
това на предишните
два, защото
тогава не само
Исраел ще се
покланя на
Б-г в него, но и
всички останали
народи, "Тогава
Б-г ще бъде
един и името
Му - едно.” Закони за
постът на 9 ав Мъдреците
казват, че
всеки, който
страда и пости
заради разрушаването
на Храма, ще
се удостои
да го види построен.
9 ав е ден на
пост и той започва
от вечерта
на 8 ав (преди
залез слънце)
и продължава
до изгрева
на звездите
на 10 ав. Забранено
е да ядем, да
пием, да се мием,
да ходим с кожени
обувки, да се
мажем с различни
мазила и да
имаме интимни
съпружески
взаимоотношения.
Преди началото
на поста се
прави сеуда
мафсекет
(разделителна
трапеза). Вечерта
на 9 ав се чете
книгата Ейха
(част от Танаха),
която говори
за времето
преди Б-г да
реши да разруши
Първия Храм.
Книгата Ейха
според някои
мъдреци е написана
от пророк
Йермияу, тя
се чете и по
време на молитвата
Шахрит. На 9 ав
не се казва
Таханун. Тфилин
не се слага
по време на
молитвата
Шахрит, а всеки
сам си слага
в къщи и после
без тфилин
отива на синагога,
облечен само
в талит. Причината
е, че тфилинът
за нас е украса,
корона, дадена
ни от Б-г, а в този
тъжен ден няма
място за радост
и украса. Има
мидраш, който
казва, че Машиах
е роден 9 ав и
за това след
обед отбелязваме
това радостно
събитие и си
слагаме тфилин
и заедно всички
се молим така
молитвата
Минха. 15 ав Мишната
в трактата
Таанит казва:
"Няма такива
празници за
Исраел като 15
ав и Йом Кипур."
Що за ден е 15 ав
и защо се сравнява
чак с Йом Кипур?
Мъдреците
разясняват:
Йом Кипур
символизира
прощаването
на греха с телеца,
тъй като то
било получено
именно на
Йом Кипур, когато
Моше слязъл
от планината
Синай с новите
скрижали на
Завета. 15 ав също
символизира
изкупление
на грях - греха
на шпионите
(мераглимите),
пратени в
Ерец Исраел
и по-късно я
оклеветили.
На 15 ав се прекратил
морът, унищожавал
поколението
излязло от
Египет, извършило
два тежки
гряха - създаването
на златния
телец и нежеланието
да влязат в
Исраел, вярвайки
на думите на
мераглимите.
Мъдреците
изброяват
още 6 значими
положителни
събития, станали
точно на 15 ав.
От всичко казано
по-горе се вижда,
че тази дата
е наистина
специална
за нас и днес
в Исраел на
нея се организират
множество
сватби. На 15 ав
не се казва
Таханун. Месец
Елул "Аз
принадлежа
на моя възлюбен,
а той на мен." Съгласно
Талмуда първият
ден на Творението,
когато "каза
Б-г: Да бъде
светлина",
бил на 25 Елул, а
шестият ден
на Творението,
когато "каза
Б-г: "Да направим
човека по
Наш образ, по
Наше подобие",
е именно първият
ден на месец
Тишри. 1Тишри (Рош
Ашана) -
това е рожденият
ден на човечеството,
който ден Тората
нарича "Ден
на тръбни
звуци", а Мишната
отбелязва
тази дата като
деня на съда
над цялото
човечество.
За да се подготвим
добре за този
ден, ние се
стараем предварително
да направим
равносметка
на всички наши
дела в течение
на изминаващата
година - какво
сме направили
добре, какво
не дотам добре,
кое сме пропуснали.
За всичко това
говори изречението:
"Пригответе
се да се срещнете
с твоя Б-г, Исраел."
Времето за
тази подготовка
е месец Елул,
предшестващ
деня на съда. Поначало
съдът на небето
се извършва
по подобен
на този на земята
начин - има ангели,
изпълняващи
ролята на адвокати-защитници,
и такива в ролята
на прокурори-обвинители.
Мишната казва
в трактата
Авот: "Всеки,
който извърши
добро дело,
се сдобива
със защитник,
а всеки, който
извършва
грях, си спечелва
обвинител."
От Мишната
ясно се вижда,
че шансовете
да бъдем оправдани
в съда зависят
от това дали
ще надделее
броят на добрите
ни дела или
броят на прегрешенията,
които извършваме.
Разбира се,
понякога едно
добро дело
може да бъде
равносилно
на хиляди
други такива
и обратно.
Във везните
на небесата
всичко влиза
в общата сметка,
до най-малката
подробност.
Основно нещо
освен самите
дела е и желанието
на сърцето
на човека -
към какво
той се е стремял,
за какво се е
борил през
изминалата
година. Почти
невъзможно е да поправим
всичко лошо,
сторено
през годината за един
ден, защото
разкаянието
(тшувата) е нещо
сложно, включващо
в себе си много
етапи: поправка
на характера
и поведението
и усъвършенстването
на постъпките.
За достигане
на разкаянието
(тшувата) е нужна
сериозна работа,
а това изисква
време. Месецът
Елул, месецът
на милосърдието,
е този, в който
ние можем да
се приготвим
за съда, да
сверим часовниците
си с времето,
в което бие
часовникът
на Вселената. Мъдреците
казват, че портите
на разкаянието
никога не се
затварят, защото
ръката на Господ
е винаги протегната
към тези, които
искат да се
върнат към
Него. Поначало
тшува на иврит
означава
връщане, това
е връщане
към нормалното
състояние
на човека. Когато
човек греши,
това води до
последствия
- от една страна,
той нанася
вреда на душата
си, от друга,
като следствие
от греха и Божественото
присъствие
се оттегля
от него. Както
Кабалата пояснява - човешката
душа е като
костилка, а
греховете
покриват тази
костилка с
пластове, така
и душата на
човек поначало
е чиста и създадена
да се радва
на съвършенството
на Б-г, но греховете
ни отделят
от Него и пречат
на душите ни
да виждат божественото
и да живеем
живота, за
който поначало
Б-г ни е създал.
Разкаянието
е връщане на
душата към
Божественото
присъствие
и в нейното
нормално състояние.
Зоар казва:
"От момента,
когато в гърдите
на грешника
се ражда чувството
на разкаяние
и започва да
си прокрадва
път към Небесата,
милосърдието
на Всевишния
се спуска
срещу него,
успокоявайки
душата му и
уверявайки
го, че тя ще получи
прошка от
Твореца и грехът
ще бъде забравен." Ето условията,
които трябва
да са налице
за разкаянието: 1. Човек
да признае
това, че е
сгрешил
(одаа). 2. Искрено
съжаление
за сторения
грях (харата). 3. Обещание
в бъдеще да
не повтаря
грешката си. 4. Възмездяване
на загуби
(ако е възможно). Ако са
налице тези
условия и човек,
след като се
е разкаял, попадне
в същата ситуация,
при същите
условия, при
които преди
това е сгрешил,
и ако сега
той не го направи
(греха), защото
вече знае и
вярва, че това
не е правилно,
тогава даденият
човек се е
разкаял съвършено
за конкретното
прегрешение.
В нашите свети
книги често
се срещат изброени
три средства,
чрез които можем
да смекчим
присъдата в деня
на съда: разкаянието,
молитвата и
цедаката
(справедливост
и взаимопомощ).
И казва Шломо
а-мелех:
"Чрез вършенето
на милост и
истина се
очиства грехът
и със страха
от Г-спод се
отстранява
(човек) от
зло." Но защо
точно месец
Елул е този, в
който сме
по-близо до
Б-г? Както е известно,
Моше Рабейну
разбил скрижалите
на Завета,
след като видял,
че евреите
са направили
златния телец.
Това е станало
на 17 Тамуз. На 1
Елул Всевишният
заповядал
на Моше отново
да се качи в
планината,
за да получи
вторите
скрижали, защото
Господ се
смилил над
Исраел, отстъпвайки
пред настойчивите
молитви на
Моше. Това
второ пребиваване
на Моше в планината
Синай било в
продължение
на 40 дни. Краят
на тези дни
бил на 10 Тишри,
на Йом Кипур.
В този ден
Всевишният
казал на Моше:
"Аз простих
(на Исраел), както
ти (Моше) помоли."
Затова тези 40
дни завинаги
остават дни
на милосърдие,
прошка и благосклонност
от страна на
Всевишния,
когато Той
охотно приема
молитвите
на народа ни
и прощава нашите
грехове. Това
са дни, в които
ние усещаме
Б-г не само като
Съдия и Цар
на света, а като
Баща, който
обича децата
си, готов да
им прощава,
да ги напътства
и милва. Тези
дни от небесата
във всяка еврейска
душа се излива
светлина,
святост се
излива по целия
свят, святост,
способна да
ни издигне и
изцели, за да
служим на нашия
Б-г, на нашия
Небесен Баща
с любов, благодарност,
радост и сърдечна
доброта и така
в деня на съда
да застанем
пред Него чисти
и извисени,
сдобили се
вече с много
защитници и
подготвили
се за съда. Традицията
при нас, сфарадимите,
е да казваме
през всички
дни от Рош Ходеш
Елул до Йом
Кипур (без Шабатите
и дните на
Рош Ходеш)
специални
молитви, наречени
"слихот". В
тях ние молим
за извинение
за всички
грешки през
годината.
Времето за
четенето на
слихот е
през нощта -
от средата
на нощта до
изгрев слънце.
Някои от многоуважаваните
и обичаните
от нас стари
хора още помнят
как като малки
бащите и дядовците
ги будели
през нощта и
ги водели в
синагогата
да четат слихот. Попитали
Мъдростта:
"Какво е наказанието
за грешника?",
Мъдростта
казала: "Грехът
ще преследва
грешника” (някъде
се среща:
"Гняв ще преследва
грешника").
Попитали
Пророците:
"Какво е наказанието
за грешниците?",
Пророците
отвърнали:
"Грешната
душа ще умре."
Попитали
Пресветия и
Той казал:
"Нека грешникът
се разкая и
ще му бъде
простено"
(Талмуд Йерушалми). | |
všechna práva jsou strážena zákony Tóry i mezinárodními zákony לעילוי נשמת משה בן ישראל סייפערט |