Rav Bechor Kahlon, Rav Eliau Avraam

 

Ме­сец Ти­ш­ри

 

Ме­сец ти­ш­ри е бо­гат на пра­з­ни­ци. Пър­ви­те му два дни са пър­ви­ят и вто­ри­ят ден на Рош Аша­на. Ка­к­то от­бе­ля­за­х­ме то­ва е де­нят на съ­да над ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во. В мо­ли­т­ви­те си ние се мо­лим за до­б­ро­то на це­лия свят, за мир и един­с­т­во ме­ж­ду на­ро­ди­те. Цен­т­рал­но мя­с­то в два­та дни на Рош Аша­на за­е­ма за­по­ве­д­та за сви­ре­не­то с шо­фар. Рам­бам да­ва ня­кол­ко идеи за сми­съ­ла на за­по­ве­д­та:

1. Тръ­бе­не­то с шо­фар оз­на­ча­ва, че в то­зи ден ние ко­ро­ня­с­ва­ме Все­ви­ш­ния ка­то Цар на Зе­мя­та - ко­ро­ня­с­ва­не­то на мо­нар­ха и ка­ч­ва­не­то му на пре­с­то­ла ви­на­ги е съ­п­ро­во­де­но с тръ­б­ни зву­ци.

2. Чрез сви­ре­не­то с шо­фа­ра (на­п­ра­вен е от рог на овен) ние на­по­м­ня­ме за за­с­лу­ги­те на на­ши­те пра­о­т­ци и в ча­с­т­ност за жер­т­во­п­ри­но­ше­ни­е­то на Иц­хак, за­ме­нен в по­с­ле­д­ния мо­мент от овен. Пре­да­ни­е­то раз­ка­з­ва, че то­га­ва Г-под ка­зал на Ав­ра­ам: "Тво­и­те по­том­ци ще тръ­бят пред Мен с рог от овен и Аз ще Си спом­ня за за­с­лу­га­та на жер­т­во­п­ри­но­ше­ни­е­то на Иц­хак, си­на ти."

3. Тръ­бе­не­то с шо­фар на­по­м­ня за да­ря­ва­не­то на То­ра­та, ко­е­то би­ло съ­п­ро­во­де­но със сил­ни зву­ци и шо­фар, сви­де­тел­с­т­ва­щи за склю­ч­ва­не­то на съ­ю­за ме­ж­ду Все­ви­ш­ния и Ис­ра­ел.

Шо­фа­рът, с кой­то сви­рим е из­вит, ко­е­то ни на­ме­к­ва, че наш дълг е да се скло­ним пред во­ля­та на един­с­т­ве­ния Съ­дия, пред Кой­то вси­ч­ки за­с­та­ва­ме на Рош Аша­на. Ве­чер­та спо­ред на­ша­та тра­ди­ция пра­вим спе­ци­а­лен се­дер, на­по­до­бя­ващ Се­дер Пе­сах. Ядат се фур­ми, ти­к­ва, праз, ябъл­ки с мед или за­хар, спа­нак, гла­ва на ов­ца или ри­ба и се ка­з­ват мо­ли­т­ви и по­же­ла­ния за до­б­ра го­ди­на.

Ка­то ця­ло в ис­то­ри­я­та ни на Рош Аша­на са ста­на­ли мно­го чу­де­са и по­ло­жи­тел­ни съ­би­тия, ден съ­що ка­то Йом Ки­пур - от ед­на стра­на съ­да е съ­п­ро­во­ден с въ­т­ре­ш­но на­пре­же­ние, но от дру­га стра­на то­ва е ден на ми­лост и бла­го­с­к­лон­ност от стра­на на Все­ви­ш­ния. За­то­ва и Ала­ха­та (ев­рей­с­кия ре­ли­ги­о­зен за­кон) за­б­ра­ня­ва в Рош Аша­на да се тъ­жи, на­про­тив мо­ли­т­ви­те на чо­ве­ка тря­б­ва да бъ­дат в ра­дост и уве­ре­ност, че ще по­с­ле­д­ва до­б­ра го­ди­на, ка­к­то в ма­те­ри­ал­но­то, та­ка и в ду­хо­в­но­то.

От Рош Аша­на до Йом Ки­пур, вклю­чи­тел­но са де­сет дни, на­ре­че­ни де­сет­те дни на по­ка­я­ни­е­то. В Тал­му­да се ка­з­ва, че на Рош Аша­на се раз­т­ва­рят три кни­ги. В пър­ва­та се впи­с­ват име­на­та на пра­ве­д­ни­ци­те, на ко­и­то сво­е­в­ре­мен­но се да­ва жи­вот през на­с­тъ­п­ва­ща­та го­ди­на. Във вто­ра­та се впи­с­ват име­на­та на пъл­ни­те не­че­с­ти­в­ци, ко­и­то мо­мен­тал­но се осъ­ж­дат на смърт, а в тре­та­та се впи­с­ват име­на­та на "сре­д­ни­те", ко­и­то имат на сме­т­ка­та си ка­к­то до­б­ри та­ка и ло­ши де­ла. При­съ­да­та на по­с­ле­д­ни­те се от­ла­га до Йом Ки­пур. Та­ка в те­зи про­ме­ж­ду­тъ­ч­ни дни ме­ж­ду Рош Аша­на и Йом Ки­пур в ръ­це­те на все­ки от нас е да про­ме­ни за по-до­б­ро сво­я­та при­съ­да. В кни­га­та на про­рок Йе­ше­яу се ка­з­ва: "Тър­се­те Г-под то­га­ва ко­га­то Той е бли­зо. Да ос­та­ви не­че­с­ти­ве­цът своя път, не­п­ра­ве­д­ни­ят чо­век сво­и­те ми­с­ли и да се вър­не към на­шия Б-г, за­що­то Той про­ща­ва мно­го." "... ко­га­то Той е бли­зо..." - то­ва са де­сет­те дни на по­ка­я­ни­е­то обя­с­ня­ват мъ­д­ре­ци­те и до­ба­вят, че въ­п­ре­ки, че Г-под е бли­зо до нас ви­на­ги в те­зи дни то­ва е из­ра­зе­но още по-сил­но.

На 3 ти­ш­ри е по­с­тът на Ге­да­лия (де­ня на убий­с­т­во­то му). Той бил на­ме­с­т­ник на ва­ви­лон­с­кия цар в Юдея. След смърт­та му и по­с­ле­д­ни­те ев­реи, ос­та­на­ли в Юдея би­ли при­ну­де­ни да я на­пу­с­нат, вклю­чи­тел­но и про­рок Йер­ми­яу. На 10 ти­ш­ри е Йом Ки­пур, ден, в кой­то все­ки от нас тря­б­ва да ук­ро­ти сър­це­то си пред Б-г. Ден пре­дим­но на мо­ли­т­ви и раз­би­ра се, ден на пост. Има пет не­ща за­б­ра­не­ни на Йом Ки­пур - да ядем, да пи­ем, да се ма­жем с раз­ли­ч­ни ма­зи­ла, да но­сим ко­же­ни обу­в­ки и ин­тим­ните от­но­ше­ния.

След Йом Ки­пур ди­ре­к­т­но за­по­ч­ват при­го­то­в­ле­ни­я­та за пра­з­ни­ка Су­кот, "вре­ме­то на на­ша­та ра­дост". Пре­чи­с­те­ни чрез ра­бо­та­та ни още от ме­сец Елул и ос­во­бо­де­ни от мно­же­с­т­во гре­хо­ве в де­ня на Йом Ки­пур ид­ват дни на на­и­с­ти­на го­ля­ма ра­дост и ве­се­лие. Ако кли­ма­ти­ч­ни­те ус­ло­вия го по­з­во­ля­ват вся­ко се­мей­с­т­во тря­б­ва да си по­с­т­рои су­ка и да жи­ве­ят там през дни­те на пра­з­ни­ка. Су­ка­та ни на­по­м­ня за Из­хо­да от Еги­пет, за су­ки­те, в ко­и­то то­га­ва на­ро­дът ни е жи­вял, ка­к­то и за об­ла­ци­те на сла­ва­та, ок­ръ­жа­ва­ли ста­на на Ис­ра­ел. Пър­ва­та ве­чер на Су­кот има­ме за­по­вед от То­ра­та да на­п­ра­вим тра­пе­за въ­т­ре в су­ка­та (тра­пе­за спо­ред За­ко­на е ко­га­то ядем хляб над 30 гра­ма за не по­ве­че от 4-5 ми­ну­ти). Дру­га за­по­вед на То­ра­та е за че­ти­ри­те пло­да (ар­ба­ат ами­ним) - адас, ет­рог, ара­ва и лу­лав, ко­и­то мъ­же­те взи­мат в ръ­це­те си и бла­го­с­ла­вят съ­о­т­ве­т­на­та мо­ли­т­ва. Же­ни­те, спо­ред тра­ди­ци­я­та на се­фа­ра­ди­ми­те, не тря­б­ва да бла­го­с­ла­вят та­зи бла­го­с­ло­вия, но мо­гат да взе­мат пло­до­ве­те в ръ­це­те си.

На­к­рая ид­ват два­та дни на пра­з­ни­ка Ше­ми­ни Аце­рет и Сим­хат То­ра - дни мно­го спе­ци­ал­ни за на­ро­да на Ис­ра­ел. На Сим­хат То­ра ед­но­в­ре­мен­но за­вър­ш­ва го­ди­ш­ни­ят ци­къл на че­те­не­то на То­ра­та и за­по­ч­ва нов. От­тук идва и го­ля­ма­та ни ра­дост, че сме ус­пе­ли през из­ми­на­ла­та го­ди­на да про­че­тем ця­ла­та То­ра и се­га от­но­во за­по­ч­ва­ме че­те­но­то й.

 

 Месец Мар-Хешван

 

Новомесечието на Мар-Хешван винаги е два дена. Преди много време новомесечието е било като празник. На рош-ходеш в Храма са се принасяли допълнителни жертвоприношения. Това е повод да сме весели, да сме облечени с празнични дрехи и да отбележим рош-ходеш дори с по-специална храна. В молитвата имаме добавки, като след “Амида” казваме “Алел”-псалми от цар Давид, които са се чели в Храма, и допълнителна молитва “Мусаф”.

Обикновено месецът има 29 или 30 дни, но Хешван винаги е с 30 дни. Последният ден от даден месец винаги е начало на новия месец, но започваме да броим от втория ден на новомесечието. Името Хешван идва от вавилонски, както и имената на останалите месеци. През Хешван няма паметни дати от историята или празници. В молитвата “Мусаф” на Шемини Ацарет започваме да казваме: “ Машив аруах у морид агешем”, вместо: “Морит атал”. Благословията “Бархену” заменяме с “Барех Алену” на трети декември в молитвата “Арвит”.

 

Специални дати и събития

 

Мъдреците казват, че на 11-ти Хешван е починала нашата майка Рахел и тя е погребана в Бейт Лехем, където и до ден днешен много евреи от цял свят ходят и се молят пред гроба и. Всички наши бащи - Авраам, Ицхак и Яков,  а също и Сара, Ривка и Леа са погребани в пещерата Махпела, днешен Хеврон, но само Рахел не. Мъдреците обясняват това с факта, че тъй като Яков е бил пророк и въпреки че е можел да погребе съпругата си Ривка в пещерата Махпела, той не го е направил, защото е знаел, че след време Израел ще бъде заточен във Вавилония. Тогава народът на Израел е бил съкрушен,  лишен от своя Храм, напускайки Светата земя. Когато синовете на Израел минали покрай гроба на Рахел и заплакали, нашата майка започнала да се моли на Б-г за синовете си. Б-г и отговорил: “Удържи гласа си от ридание и очите си от сълзи, защото има въздеяние за твоя труд, ще се върнат те (синовете на Израел) от вражеска страна.” (Ирмияу 31:15). И наистина, 70 години след това народът се връща и построява втория Храм.

 

 

 Месец Кислев

 

Ханука - празникът на светлината, се нарича още празник на Макабеите. Започва на 25 Кислев и продължава 8 дни. Както на Пурим, така и по време на Ханука няма ограничения за работа или други занятия. Дните на тези празници са свързани само с радост и веселие. Към молитвите “Амида” и ”Биркат амазон” се добавя благословението за чудесата -“Ал а-нисим”, сутринта се чете “Алел” и после Тора.

Книгите на Хашмонаимите, Талмуда, ”Йудейските древности” на Йосиф Флавий дават възможност с достатъчна яснота да получим представа за историята, характера и развитието на празника Ханука. Тези древни източници разказват за времето, когато Йудея преминала във владение от Птоломеите към Селевкидите - царете на гръко-сирийската империя. За Йудея всички дни, прекарани под чужда власт, били предимно тежки, но въпреки това още от персийско владичество евреите се ползвали със сравнителна самостоятелност. Съществувала религиозно-политическа общност под ръководството на първосвещеника. Наред с първосвещеника и под негово ръководство функционирал съвет на мъдреците - Синедрион. Но мъдреците не се заблуждавали с лъжливи надежди и предчувствали, че предстоят тежки дни. По време на Антиох IV-Епифан гръко-сирийските власти започнали да се вмесват във вътрешния живот на еврейския народ, стремейки се да го елинизират. Царят издал заповед: Повелявам всички народи на моето царство да оставят своите религии и да се подчиняват само на моите закони. Съзнавайки дълга, великата отговорност пред Всевишния и пред народа, първосвещеник Йоханан, внук на раби Шимон а-цадик, смело се борил с опитите на елинизираните евреи да насадят елинизма в страната. Сред евреите имало прослойка от хора, занимаващи се с търговия, която станала причина по-състоятелните слоеве на Йерусалим да се асимилират. Четели гръцка философия, драми и разкази, съвършено пренебрегвайки своето собствено духовно наследство. Доколкото прекият контакт с Тората бил загубен, вече нищо не могло да ги удържи от сливане с културата на окръжаващите ги народи. Елинизираната част от евреите не давала на благочестивия Йоханан възможност да продължи своята борба. Собственият му брат Иошуа преминал на страната на Епифан и сменил името си на Ясон. Жадността на Антиох Епифан за пари, неговото желание да елинизира евреите, постоянните войни, изискващи много средства, довели до това, че Ясон заел мястото на Йоханан на поста първосвещеник, а по-късно на управител на святата земя, с цел да се съберат все повече и повече злато и сребро от евреите. Еврейският народ като цяло се държал здраво за Традицията още от времето на пророк Езра и само богатата върхушка от търговците и Ясон се склонили към елинизма. През 168 г. Епифан издал указ, съгласно който били забранени пазенето на Шабат и празниците, обрязването, ученето на Тора и т.н. в главните градове на Йудеа и даже в Йерусалимския храм били вкарани статуи на гръцки богове и обожествени образи на цар Антиох. Олтарът в Храма бил осквернен и на него била възнесена жертва свиня. Езически жертвоприношения се устройвали по цялата страна и евреите под смъртна опасност били принуждавани да принасят жертви на идоли. Свитъци на Тората се унищожавали, а тези, у които ги намирали, били убивани. Съдбата донесла на народа на Исраел тежко изпитание, непосилно за слабите духом хора. Хората бягали със семействата си и добитъка си в пустинята и при опасност се криели в пещерите. За да се спаси Йудея, трябвало борба. Знамето на това въстание на духа било поето от Хашмонаимите или както са известни Макабеите. Древните източници ни разказват как в градчето Модиин, което е в Йудея, живеело знатно семейство Коени-Хашмонаи. През 167 г. в Модиин дошли чиновниците на царя. Те издигнали на площада жертвеник, за да се възнесе в качеството на жертва свиня в чест на Зевс. Поначало тази жертва не принадлежала към числото на обикновените жертви, приети да се принасят на Зевс. Царските чиновници знаели, че в градчето главна роля играело семейството на Мататяу. И ето чиновниците се обърнали към него с предложение той да възнесе тази жертва и така да даде пример на всички присъстващи. Но Мататяу отговорил: ”Всички народи, живеещи в империята на царя, могат да го послушат и да оставят вярата на своите бащи от желание да бъдат угодни на царя, но аз, моите синове и моите братя ще останем верни на съюза на нашите предци. Б-г да ни пази да не оставим Учението и заповедите. Ние няма да изпълним заповедта на царя и няма да се отклоним от нашата вяра - ни надясно, ни наляво.” (I книга на Хашмонаимите 2;19-22) И когато след това един от евреите, отрекли се от юдаизма, поискал, въпреки думите на Мататяу, да принесе жертвата, сърцето на Мататияу закипяло, той извадил меча си и на място убил предателя. След това Мататяу разсякъл и царския офицер. Синовете обкръжили Мататяу, за да го защитят. Мататяу извикал: ”Вярващите в Б-га, след мен!” Към него започнали да се стичат хора от всички краища на Йудеа, готови на открита борба против гръко-сирийското владичество. Бащата назначил сина си за вожд на Йудеа и пълководец. Мататяу починал през 166 г. Синът му Иеуда напълно оправдал доверието на баща си. Отначало той организирал отрядите си като партизански, нападайки неголеми части от вражеската армия. Имало проблеми - някои ревностни еврейски воини отказали да се сражават през Шабат, като считали, че така нарушават святостта на Шабат, но били убити и Мататяу отхвърлил доводите на тези мъченици: ”Ако всички постъпваме така, то скоро сирийците ще ни избият.” В този ден мъдреците решили: ”Който и да дойде против нас в Шабат, ще се сражаваме с него, за да не умрем. Има само три неща, които дори животът да ни е застрашен, пак не трябва да правим: идолопоклонство, убийство и прелюбодейство.

Иеуда все по-смело нападал вражеските войски и след няколко големи победи накрая през 165 г. успява със своите полкове да влезе в Йерусалим. На свещеници било наредено да очистят Храма от всички нечистотии. Храмът бил окончателно очистен от всички статуи и на 25 Кислев се възобновила службата в Храма. Преданието гласи: ”Когато Хашмонаимите влезли в Йерусалимския Храм, те не могли да намерят чисто, неосквернено олио за светилника на Храма.” Намерена била само малка делвичка с кашерно олио, която била достатъчна само за една вечер. За приготвянето на ново кашерно олио били нужни 8 дни, но святата служба не била отсрочена. Свещениците запалили менората и отново осветили Бейт а-Микдаш (Храма) със светите молитви. Това се случило на 25-я ден на месеца Кислев 3622 година от сътворението на света. Радостта на народа била съпроводена с велико чудо - малкото количество олио продължило да гори в менората в продължение на 8 дни. По указ на Йеуда Макаби и духовните водачи на Исраел бил установен празникът на светлината и освещението Ханука. Това били, са и ще бъдат дни на радост и веселие - спомен за победата над елините и възстановяване самостоятелността на Йудея и възобновяване службата в Храма.

Нашият живот е сложен, динамичен и напрегнат и ние рядко се замисляме за неговия смисъл, за неговата идея и изобщо трябва ли да има идея или и ние като някои от евреите, живели тогава, да не възцарим в живота си материалното. Тогава животът се превръща в нещо като  лунапарк, от който ние извличаме все повече и повече удоволствия - и това е всичко. Но идва Ханука и пред нас застават образите на Мататяу и Хана (пред очите на която убиват 7-те й сина, накрая и нея, но никой от тях дори за миг не трепва и не се покланя пред идолите на царя). Всички те и безбройните герои, за които дори и не сме чули, се отрекли да станат слуги на царя и отстоявали с най-святото, което имат - живота си, вярата в живия Б-г и изпълняването на Неговата воля, без която животът не би имал никаква стойност. Презирайки такъв живот, в мъжество и съвършена увереност те запалват огъня на вечната любов в сърцата на своите братя и става чудо - една шепа мъже удържа победа над многочислените войски, предвождани от най-опитните пълководци от школата на Александър Македонски, и успява да извоюва свобода за своята вяра и независимост като народ. Голяма част от евреите, които първоначално били повлияни от елинизма, сега заели място в редиците на Мататяу. Това е победа на духа над материята, на смисъла, скрит в нашата вяра, над безсмислеността, насилието и неправдата, която вършели сирийците. Затова въпреки голямото чудо - победа в толкова неравностойна битка, ние не акцентираме в дните на Ханука на това военно чудо, защото това не е била нашата цел, това е било само средство, чрез което ние сме достигнали до истинската цел - духовна и политическа независимост.

 

Традиции и Закони за Ханука

 

1. Ханукията трябва да бъде поставена не по-високо от 80 см от пода на вашия дом.

2. Най-хубаво е да сложите Ханукията от лявата страна на вратата. Така че като влезете в дома си от дясната страна да е мезузата, а от лявата Ханукията,

3. Ако живеете на по-горни етажи, Ханукията се слага на прозорец, балкон, така че да се вижда от минаващи хора.

4. Свещите се запалват веднага след излизането на звездите (след вечерната молитва - Арвит), до половин час след това. Ако не сте успели да ги запалите, тогава може да ги запалите до сутринта (преди изгрева на слънцето), ако и тогава не сте успели, можете да ги запалите и през целия ден, без да казвате молитва.

5. Преди да запалите свещите в първата вечер на Ханука, трябва да кажете следните три благословии:

Барух ата Адонай, Елоену Мелех аолам, ашер кидешану вемицвотав вецивану, ледлик нер ханука.

Благословен да си Ти, Боже наш Цар на вселената, Който ни освещаваш със Своите заповеди и ни заповядваш да запалваме свещ за Ханука.

Барух ата Адонай, Елоену Мелех аолам, шеаса нисим лаавотену баямим аем баземан азе.

Благословен да си Ти, Боже наш Цар на вселената, Който си направил чудеса за нашите бащи в онези дни по това време.

Барух ата Адонай, Елоену Мелех аолам, шеехеяну векийеману веигиану лаземан азе.

Благословен да си Ти, Боже наш Цар на вселената, Който си ни дал живот и го поддържаш в нас и си ни дал да доживеем до този ден.

От втората вечер до края се казват само първите две благословии.

Преди да кажете благословиите, трябва да запалите шамаша (най-високата свещ). Първата вечер с него палите най-дясната свещ, а от втората до края с шамаша първо се запалва поредната свещ и след това предшестващите я.

6. Свещите ви трябва да бъдат достатъчно големи, за да могат да горят поне половин час. Също така, ако ползвате олио (най-добре е да се палят свещите за Ханука със зехтин), то трябва да бъде достатъчно, за да гори същото минимално време.

7. В петък вечер първо трябва да запалите свещите за Ханука и после свещите за Шабат.

 

 

Ме­сец Те­вет

 

На 10 те­вет има пост, кой­то це­ли да по­м­ним об­са­да­та на Йе­ру­ша­ла­им, осъ­ще­с­т­ве­на от ца­ря на Ва­ви­ло­ния На­ву­хо­до­но­сор. Об­са­да­та би­ла око­ло сте­ни­те на Йе­ру­ша­ла­им, ка­то вли­за­не­то и из­ли­за­не­то от гра­да би­ло въз­пре­пя­т­с­т­ва­но. Тя про­дъл­жи­ла три го­ди­ни. В ме­се­ца Та­муз, раз­ру­ша­вай­ки сте­на­та, те вле­з­ли в гра­да и в ме­сец Ав раз­ру­ши­ли Хра­ма.

- 10 Те­вет - на­ча­ло на об­са­да­та

- 17 Та­муз - вли­за­не­то на вой­с­ки­те

- 9 Ав - раз­ру­ша­ва­не­то на Хра­ма.

През все­ки един от те­зи дни ние по­с­тим.

Об­що през го­ди­на­та има­ме шест по­с­та - един е от То­ра­та (Йом Ки­пур), че­ти­ри за спо­мен на бе­ди­те, спо­ле­те­ли Ис­ра­ел през го­ди­ни­те, и по­с­та на Ес­тер - спо­мен за Ес­тер и не­й­ния по­д­виг за спа­ся­ва­не­то на Ис­ра­ел. След 9 Ав на­ро­дът из­ли­за в Ди­а­с­по­ра­та. За­що Г-д на­ка­з­ва та­ка Ис­ра­ел? Да го го­ни от зе­мя­та му? В То­ра­та е ка­за­но, че ако на­ро­дът на Ис­ра­ел не спа­з­ва за­по­ве­ди­те на Б-г, то ско­ро те ще бъ­дат пле­не­ни и из­се­ле­ни от нея. Са­ма­та зе­мя на Ис­ра­ел не мо­же да тър­пи в нея хо­ра, ко­и­то не па­зят То­ра­та. Ние, на­ро­дът на Ис­ра­ел, има­ме пра­во на зе­мя­та са­мо при ус­ло­вие че из­пъл­ня­ва­ме во­ля­та на То­зи, Кой­то ни я е дал.

Появява се съ­що въ­п­ро­сът за­що ние тря­б­ва да по­с­тим? Ние не сме жи­ве­ли в тях­но­то вре­ме, ка­к­во сме ви­но­в­ни ние за слу­чи­ло­то се ня­ко­га? Мъ­д­ре­ци­те да­ват един от­го­вор, че вся­ко по­ко­ле­ние, в дни­те на ко­е­то Хра­мът не е по­с­т­ро­ен, е ка­то то­ва, за­ра­ди ко­е­то е раз­ру­шен. За­що Хра­мът не е по­с­т­ро­ен - за­що­то ни­во­то на по­ко­ле­ни­е­то не е то­ва, ко­е­то Б-г и не­го­ва­та То­ра ис­кат ка­то по­ве­де­ние от нас. Зна­чи ако в на­ши дни ня­ма Храм (Бейт Ми­к­даш), ние сме съ­щи­те, за­ра­ди ко­и­то той е раз­ру­шен. Т.е. съ­що ние има­ме ви­на, а не тря­б­ва про­с­то бе­зу­ча­с­т­но да гле­да­ме на то­зи факт.

По-общ въ­п­рос е съ­що за­що Б-г изо­б­що да­ва на­ка­за­ния: то­ва е ка­к­то ба­ща­та, кой­то на­ка­з­ва си­на си, на­п­ра­вил не­що не­п­ра­вил­но. Ба­ща­та не ис­ка да го на­ка­з­ва, а са­мо си­нът му да бъ­де до­бър. Та­ка и Б-г не ис­ка да ни на­ка­з­ва, а про­с­то да ни на­ка­ра да се раз­ми­с­лим над де­ла­та си и да по­тър­сим в тях да­ли има не­що не­п­ра­вил­но. Ди­а­с­по­ра­та е един от ви­до­ве­те на­ка­за­ния, ко­и­то Б-г ни пра­ща. Той не ис­ка то­ва, оби­ча ни и ис­ка да жи­ве­ем до­бър и спо­ко­ен жи­вот, един­с­т­ве­на­та при­чи­на, за­ра­ди ко­я­то ни на­ка­з­ва, е да ни на­ка­ра да се раз­ми­с­лим, да се по­п­ра­вим. Ни­кой оба­че не би­ва да за­б­ра­вя, че Б-г ни е обе­щал - ние ви­на­ги ще бъ­дем не­гов на­род, ви­на­ги ще съ­ще­с­т­ву­ва­ме. Са­ми­ят пост сам за се­бе си не е цел­та, той е про­с­то сре­д­с­т­во, ко­е­то по­ма­га да ана­ли­зи­ра­ме де­ла­та си, сра­в­ня­вай­ки ги с те­зи на на­ши­те от­ци в ми­на­ло­то, за­ра­ди ко­и­то са ста­ва­ли ед­ни или дру­ги бе­ди. Пра­вей­ки та­зи про­с­та съ­по­с­та­в­ка, все­ки мо­же да пре­це­ни къ­де се на­ми­ра той - да­ли не­го­ви­те де­ла би­ха за­с­лу­жи­ли на­ка­за­ние или не. Как той се дър­жи се­га?...

На 3 Тишри, 10 Тевет и 17 Тамуз и деня преди Пурим (таанит Естер) не се яде и пие през деня до изгрева на звездите. Няма ограничения за работа като през Шабат и празниците. На 9 Ав и Йом Кипур се пости още от преди залез слънце докато изгреят звездите на следващия ден. На 9 ав може да се работи, а Йом Кипур е като шабат, относно работата.

 

Ме­сец Шват

 

В ме­се­ца шват е пра­з­ни­кът Ту Би­ш­ват (15-ят ден на ме­сец Шват). То­ва е Рош Аша­на на дър­ве­та­та. То­зи ден е ка­то оби­к­но­вен дел­ни­чен ден. В не­го ня­ма за­б­ра­на да се ра­бо­ти, не тря­б­ва да пра­вим не­що спе­ци­ал­но, ня­ма до­пъл­ни­тел­ни мо­ли­т­ви (но не се ка­з­ва "Та­ха­нун"). Оби­ча­и­те за Ту Би­ш­ват въз­ни­к­ват от мъ­д­ре­ци­те ка­ба­ли­с­ти и има тра­ди­ция да се ядат пло­до­ве с иде­я­та да по­м­ним зе­мя­та на Ис­ра­ел. За­то­ва мъ­д­ре­ци­те ре­ши­ли все­ки Ту Би­ш­ват да ядем от се­дем­те пло­да, с ко­и­то се сла­ви зе­мя­та Ис­ра­ел - гро­з­де, фур­ма, смо­ки­ня, ма­с­ли­на, нар и др. Мъ­д­ре­ци­те ка­з­ват, че в то­зи ден се по­д­но­вя­ват си­ли­те на зе­мя­та и дър­ве­та­та за­по­ч­ват да ра­ж­дат. Има мно­го ви­до­ве оби­чаи, един от ко­и­то е ве­чер­та на Ту Би­ш­ват да пи­ем че­ти­ри ча­ши ви­но.

Пре­ди да се ядат пло­до­ве­те на дърветата, се ка­з­ва бла­го­с­ло­вия: "БА­РУХ АТА АДО­НАЙ ЕЛО­ЕЙ­НУ МЕ­ЛЕХ А ОЛАМ БО­РЕ ПРИ АЕЦ." След ка­то свър­шим да ядем, ка­з­ва­ме бла­го­с­ло­ви­я­та "МЕ­АЙН ША­ЛОШ". Най-ва­ж­но­то от вси­ч­ко е да си спом­ним за на­ша­та зе­мя Ис­ра­ел, да си спом­ним, че има­ме дър­жа­ва, ко­я­то ни е да­де­на от Б-г.

Ту Би­ш­ват е сред но­ви­те пра­з­ни­ци, съ­че­та­ва­щи лю­бо­в­та към зе­мя­та Ис­ра­ел от ев­ре­и­те, ко­и­то са в Ди­а­с­по­ра­та, и на гри­жи­те на ев­ре­и­те, ко­и­то са в Ис­ра­ел за стра­на­та. Тал­му­дът раз­ка­з­ва:

"Ве­д­нъж Хо­ни Ама­ел си вър­вял и ви­дял ста­рец, кой­то за­са­ж­дал ро­жко­ви и го по­пи­тал:

- След кол­ко вре­ме то­ва дър­во ще до­не­се пло­до­ве?

- След 70 го­ди­ни - от­го­во­рил ста­ре­цът.

- Ни­ма ти ми­с­лиш, че ще жи­ве­еш още 70 го­ди­ни и ще опи­таш те­зи пло­до­ве? - уди­вил се Хо­ни.

Но чо­ве­кът от­го­во­рил:

- Аз на­ме­рих све­та, за­са­ден с ро­жко­ви дръ­в­че­та: ка­к­то мо­и­те пре­д­ци са ги за­са­ж­да­ли за мен, та­ка аз ще ги за­са­дя за мо­и­те по­том­ци."

 

 

 

Месец Адар

 

Та­зи го­ди­на има­ме два ме­се­ца адар. До­ба­вя­ме един три­на­де­се­ти ме­сец и той е вто­ри ме­сец адар. Пу­рим се пра­з­ну­ва през вто­рия ме­сец пак на 14 да­та.

Хри­с­ти­я­ни­те вървят по слън­че­вия ка­лен­дар и имат 365 дни и че­ти­ри се­зо­на. Мю­сюл­ма­ни­те са по лун­ния ка­лен­дар и имат 12 ме­се­ца, ка­то вся­ко но­во­лу­ние е нов ме­сец. Го­ди­на­та им е 354 дни и ня­ма се­зо­ни. Раз­ли­ка­та ме­ж­ду ед­на слън­че­ва и ед­на лун­на го­ди­на е при­б­ли­зи­тел­но 11 дни. То­ра­та пи­ше, че Пе­сах тря­б­ва да бъ­де вся­ка го­ди­на в ме­сец ни­сан през про­лет­та, Ша­ву­от - пра­з­ник на жъ­т­ва­та на пше­ни­ца­та, а Су­кот - пра­з­ник при съ­би­ра­не на уро­жая. Ако пра­вим ка­то хри­с­ти­я­ни­те, ще спа­з­ва­ме ус­ло­ви­е­то за се­зо­ни­те, но ня­ма то­ч­но да от­чи­та­ме ме­се­ци­те. Ако пък вър­вим по ка­лен­да­ра на мю­сюл­ма­ни­те, ня­ма да зна­ем кой се­зон сме. За­то­ва ние има­ме ка­лен­дар, кой­то е сме­сен. Вър­вим по лун­ния ка­лен­дар, но при ня­кои го­ди­ни до­ба­вя­ме един ме­сец (вто­ри адар) и та­ка из­пъл­ня­ва­ме ед­но­в­ре­мен­но изи­с­к­ва­ни­я­та на То­ра­та за вре­ме­то на пра­з­ну­ва­не на пра­з­ни­ци­те. Го­ди­ни­те на ев­рей­с­кия ка­лен­дар об­ра­зу­ват ци­к­ли от по 19 го­ди­ни. Се­дем от те­зи 19 са с по 13 ме­се­ца - то­ва са тре­та, ше­с­та, ос­ма, еди­на­де­се­та, че­ти­ри­на­де­се­та, се­дем­на­де­се­та и де­ве­т­на­де­се­та го­ди­на.

Ка­то ця­ло То­ра­та на­ри­ча ме­се­ци­те: пър­ви, вто­ри и т.н. и мъ­д­ре­ци­те обя­с­ня­ват, че пър­ви, вто­ри и т.н. - от Из­хо­да ни от Еги­пет. Дни­те на се­д­ми­ца­та съ­що са пър­ви, вто­ри и т.н., за да ни на­по­м­нят за Ша­бат. Та­ка еже­д­не­в­но при спо­ме­на­ва­не­то на ме­сец или ден ние из­пъл­ня­ва­ме две за­по­ве­ди от То­ра­та: да по­м­ним Из­хо­да от Еги­пет и Ша­бат.

 

Пу­рим

 

Пра­з­ну­ва­ме Пу­рим на 14 адар в па­мет на спа­се­ни­е­то ни от пъл­но из­т­ре­б­ле­ние по вре­ме на цар Аха­ш­ве­рош (Ар­та­к­серкс), уп­ра­в­ля­вал ог­ром­на­та Пер­сий­с­ка им­пе­рия (127 стра­ни). Са­но­в­ни­кът на ца­ря - Аман, за­ми­с­лил да по­гу­би вси­ч­ки ев­реи и хвър­лил жре­бий (пур), за да раз­бе­ре ко­га е най-по­д­хо­дя­що­то вре­ме за то­ва. Аман дотам мра­зел ев­ре­и­те, че ис­кал пла­нът му за пъл­но уни­що­же­ние да се осъ­ще­с­т­ви са­мо в един ден, за­що­то зна­ел, че ако се про­ва­ли и Ис­ра­ел бъ­де спа­сен, то­ва ще бъ­де ден на пра­з­ник за на­ро­да. Той не ис­кал Ис­ра­ел да има по­ве­че от един ден пра­з­ник. Ом­ра­за­та си Аман по­лу­чил от ба­щи­те си - той бил от по­том­с­т­во­то на Ама­лек, за ко­е­то има спе­ци­ал­на за­по­вед от Б-г - да из­т­ри­е спо­ме­на от ли­це­то на зе­мя­та. То­ва би­ло, за­що­то Ама­лек без при­чи­на ис­кал да во­ю­ва с Ис­ра­ел (след по­лу­ча­ва­не­то на То­ра­та), един­с­т­ве­но с цел­та да сва­ли от пи­е­де­с­та­ла на ве­ли­чи­е­то и сла­ва­та, на кой­то се­дял на­ро­дът на Ис­ра­ел, пред ли­це­то на све­та. Са­ми­ят Ама­лек из­ра­с­нал в ску­та на дя­до си Есав, за ко­го­то в То­ра­та пи­ше, че мра­зи Исра­ел (то­ва е ка­то ак­си­о­ма) и бил въз­пи­тан с то­ва - без­при­чин­на ом­ра­за и стре­меж към из­т­ре­б­ле­ние на Ис­ра­ел, ко­я­то пре­дал и на по­том­ци­те си. По вре­ме­то на цар Ша­ул (Са­ул) Б-г му за­по­вя­дал (на ца­ря), ко­га­то во­ю­вал с по­том­ци­те на Ама­лек, да из­т­ре­би вси­ч­ки от ро­да му, но цар Ша­ул ос­та­вил жив един­с­т­ве­но ца­ря им Агаг. Без зна­ни­е­то на цар Ша­ул един не­гов роб хра­нел Агаг и ве­д­нъж му пра­тил ед­на слу­ги­ня в ки­ли­я­та, чрез ко­я­то ро­дът на Ама­лек про­дъл­жил съ­ще­с­т­ву­ва­не­то си. Ин­те­ре­с­но е, че и Ес­тер, и Мор­де­хай са от по­том­с­т­во­то на цар Ша­ул - чрез не­го­ви­те де­ца се­га по вре­ме на Пу­рим Ис­ра­ел се е спа­сил, тъй ка­то по не­го­ва ви­на (на цар Ша­ул) изо­б­що ста­на­ла ця­ла­та бе­да. То­ва би­ла ед­на от при­чи­ни­те Б-г да от­не­ме цар­с­т­во­то от Ша­ул и да го да­де на мла­дия Да­вид.

Има ра­ви­ни, ко­и­то ка­з­ват, че и Хи­т­лер (да се из­т­рие па­мет­та му) е съ­що от по­том­с­т­во­то на Ама­лек. Един ра­вин пи­та в за­щи­та на за­по­ве­д­та от То­ра­та (ко­я­то е тру­д­но да се раз­бе­ре от ня­кои в мо­ра­лен ас­пект) - за уби­ва­не на вси­ч­ки от по­том­с­т­во­то на Ама­лек; та ра­ви­нът пи­та: "Ни­ма ако аз вля­за в ед­на де­т­с­ка стая в на­ча­ло­то на ХХ век в Гер­ма­ния и ви­дя ед­но мал­ко мом­че от по­том­с­т­во­то на Ама­лек и го убия и то­ва мом­че се ока­же след го­ди­ни Хи­т­лер, ни­ма 60 ми­ли­о­на ня­ма да ми бла­го­да­рят и 6 ми­ли­о­на от на­ро­да ми съ­що?" Раз­би­ра се, че ще му бла­го­да­рят, ка­к­то и все­ки от нас, ако хи­по­те­ти­ч­но ви­ди Хи­т­лер жив, не би бил далече от ми­съл­та да го убие. Ни­кой не би­ва да се съм­ня­ва в за­по­ве­ди­те на Б-г, за­що­то ако са­мо ви­дим по­с­ле­д­с­т­ви­я­та от на­ру­ша­ва­не­то им, ни ста­ва яс­но ос­но­в­но­то: са­мо Той знае вси­ч­ко и най-до­б­ре за нас е да Го слу­ша­ме. Мо­же би пък ду­ши­те на те­зи по­том­ци на Ама­лек са до­ш­ли то­ч­но с та­зи цел на зе­мя­та - да бъ­дат уби­ти и то­ва е не­що ка­то на­ка­за­ние за ня­ка­къв те­жък грях и т.н. Кой знае... са­мо Б-г. Изоб­що вла­га­не­то на ра­зу­ма в за­по­ве­ди­те и стре­ме­жа ни да ги раз­бе­рем на­пъл­но е не­що на мо­мен­ти опа­с­но. Чо­век тря­б­ва да из­пъл­ня­ва за­по­ве­ди­те, за­що­то те са да­де­ни от Един­с­т­ве­ния, Кой­то е до­с­то­ен да за­по­вя­д­ва, от Ве­ч­ния и Съ­вър­шен, Без­к­ра­ен и Все­мъ­дър Б-г, а не за­що­то ги раз­би­ра­ме или не. В То­ра­та пи­ше, че тай­ни­те са на Б-г, а за нас са от­к­ри­ти­те не­ща - да пра­вим ця­ла­та То­ра пред Не­го. Тря­б­ва да се на­у­чим да вяр­ва­ме на Б-г и да пра­вим за­по­ве­ди­те - те ни но­сят до­б­ро ка­к­то на нас, та­ка и на све­та ка­то ця­ло. Та­ка, ка­к­то то­зи (пак хи­по­те­ти­ч­но), кой­то би убил мал­кия Хи­т­лер, зна­ей­ки, че е от по­том­с­т­во­то на Ама­лек, би по­лу­чил по­х­ва­ла от ми­ли­о­ни хо­ра, та­ка то­ва в друг ас­пект се от­на­ся и за ос­та­на­ли­те за­по­ве­ди. Из­пъл­не­ни­е­то им но­си бла­го­с­ло­вия от Све­тия Б-г и те са, ка­к­то се ка­з­ва в То­ра­та: "... ва­ша­та мъ­д­рост пред ли­це­то на на­ро­ди­те". Ня­ма ну­ж­да да ка­з­ва­ме за ефе­к­та, кой­то То­ра е да­ва­ла и да­ва на чо­ве­че­с­т­во­то - тя е ос­но­ва на пра­в­ни и мо­рал­ни нор­ми до­ри и за дру­ги­те на­ро­ди.

Има се­дем за­по­ве­ди ос­вен 613-те на То­ра­та, ко­и­то са ни за­по­вя­да­ни от мъ­д­ре­ци­те. Ед­на от те­зи 7 за­по­ве­ди е от­бе­ля­з­ва­не­то на пра­з­ни­ка Пу­рим през по­ко­ле­ни­я­та. Са­ма­та та­зи за­по­вед се съ­с­тои от­но­во от 7 за­по­ве­ди. Ето ги и тях:

1. Че­те­не­то на Ме­ги­лат Ес­тер - ве­чер­та и су­т­рин­та.

Зна­ем, че има тра­ди­ция, ко­га­то се ка­же име­то на Аман, да шу­мим с раз­ли­ч­ни пре­д­ме­ти в знак на не­о­до­б­ре­ние, но е ва­ж­но да се от­бе­ле­жи, че ко­га­то че­те­цът про­дъл­жа­ва, вси­ч­ки за­е­д­но тря­б­ва да спрат и вни­ма­тел­но да слу­шат вся­ка ду­ма от Ме­ги­ла­та, за­що­то ако чо­век из­пу­с­не до­ри и ед­на ду­ма - не е из­пъл­нил за­по­ве­д­та.

2. Пра­ща­не на по­да­ръ­ци - Ми­ш­ло­ах ма­нот.

3. По­да­ръ­ци на бе­д­ни­те.

По­с­ле­д­ни­те две за­по­ве­ди имат за цел да ук­ре­пят дру­ж­ба­та и бра­т­с­т­во­то сред ев­ре­и­те и съ­що да­ват въз­мо­ж­ност да се про­я­вят ха­ра­к­тер­ни­те за тях ка­че­с­т­ва на съ­с­т­ра­да­ние и жа­лост. За­по­ве­д­та Ми­ш­ло­ах ма­нот е из­пъл­не­на ако из­п­ра­тим на един свой при­я­тел ми­ни­мум два по­да­ръ­ка, а за­по­ве­д­та за по­да­ръ­ци към бе­д­ни­те, ка­то да­дем ми­ни­мум на два­ма бе­д­ни по два по­да­ръ­ка.

4. Че­те­не на То­ра­та - че­те се ча­ст­та от То­ра­та, в ко­я­то се го­во­ри за вой­на­та с Ама­лек след Из­хо­да от Еги­пет, ка­то ана­ло­гия на ис­то­ри­я­та на Пу­рим.

5. Про­из­на­ся­не­то на вста­в­ки­те "Ал а-ни­сим" (за чу­де­са­та) в мо­ли­т­ва­та Ами­да и Бир­кат ама­зон (бла­го­с­ло­вия след яде­не).

6. Ве­сел пир - тук вси­ч­ко е яс­но, но са­мо ще от­бе­ле­жим, че та­зи за­по­вед ка­сае де­ня на 14 адар. През де­ня тря­б­ва да се ус­т­рои пи­щ­на тра­пе­за и да се пие ал­ко­хол. В Бъл­га­рия ка­шер­ни са уи­с­ки во­д­ка, би­ра,мастика, сли­во­ва, кай­си­е­ва ра­кия - без ви­но и гро­з­до­ва ра­кия и изо­б­що вси­ч­ко, на­п­ра­ве­но от гро­з­де (до­ри и ви­не­ният оцет не е ка­ше­рен).

7. За­б­ра­на за тра­ур и пост - на са­мия ден 14 адар.

Тук е мя­с­то­то да от­бе­ле­жим, че из­б­ро­е­ни­те 7 за­по­ве­ди се пре­д­ше­с­т­ват от пост - по­с­та на Ес­тер. Той е на 13 адар през де­ня до ве­чер­та. По­с­тът, ка­к­то и друг път сме ка­з­ва­ли, е  ни­що да не се яде и ни­що да не се пие. Бол­ни, де­ца и т.н. са ос­во­бо­де­ни от по­с­та.

В гра­до­ве, ог­ра­де­ни със сте­ни още по вре­ме­то на Йе­шуа Бин-нун (пре­ди при­б­ли­зи­тел­но 3300 го­ди­ни), Пу­рим се пра­з­ну­ва на 15 адар. Та­къв е Йе­ру­ша­ла­им.

Пу­рим съ­що ни учи, че вси­ч­ко е в ръ­це­те на Б-г, ня­ма друг ос­вен Не­го, кой­то оп­ре­де­ля пра­ви­ла­та на жи­во­та. Ако съ­дим по "нор­мал­но­то" раз­ви­тие на не­ща­та - ни­ко­га друг път Ис­ра­ел не е бил в тол­ко­ва бла­го­п­ри­я­т­на си­ту­а­ция (ев­рей­ка е ца­ри­ца, с цар уп­ра­в­ля­ващ бу­к­вал­но це­лия свят, Мор­де­хай е ми­ни­с­тър). Ако вси­ч­ко се раз­ви­ва­ше по ес­те­с­т­вен на­чин, ни­що не би мо­г­ло да по­м­ра­чи све­т­ли­те за на­ро­да дни. Но Тал­му­дът ка­з­ва, че Б-г ви­дял ев­ре­и­те да се ус­ла­ж­дат от тра­пе­за­та на ца­ря (кой­то бил гре­ш­ник пред Б-г) и яли и пи­ли от не­ка­шер­на­та му тра­пе­за. То­га­ва вси­ч­ко за миг се обър­на­ло и в един ден на­ро­дът бил об­ре­чен на­ пъл­но из­т­ре­б­ва­не. Си­ту­а­ци­я­та, в ко­я­то жи­вее ев­рей­с­кият на­род, за­ви­си из­ця­ло от сте­пен­та на пре­да­ност на хо­ра­та към Не­го, а са­ми­ят Б-г спра­ве­д­ли­во и с ми­лост по­д­ре­ж­да сце­на­та на све­то­в­на­та ис­то­рия. На­ро­дът се вър­нал с раз­ка­я­ние към Б-г и ми­ло­ст­та му ни е спа­си­ла. Спо­со­б­ни ли сме ние днес да за­с­лу­жим спа­се­ние?

Хаг Пу­рим са­ме­ах!

 

 

Ме­сец Ни­сан

 

"Па­зи ме­се­ца "авив" и ус­т­рой­вай Пе­сах в име­то на Г-д, Б-га твой." (Два­рим 16,1).

Три име­на има ме­се­цът, в цен­тъ­ра на кой­то е пра­з­ни­кът Пе­сах: ни­сан, авив, рош хо­да­шим. На­з­ва­ни­е­то ни­сан ид­ва от Ва­ви­ло­ния. Авив оз­на­ча­ва вре­ме­то на го­ди­на­та, ко­га­то за­з­ря­ват зър­не­ни­те кул­ту­ри в Ис­ра­ел. То­ра­та на­ри­ча то­зи ме­сец рош хо­да­шим (гла­в­ния ме­сец), за­що­то то­ва е ме­се­цът на Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то. Въ­п­ре­ки че чо­ве­че­с­т­во­то би­ло съ­з­да­де­но през ме­се­ца Ти­ш­ри, Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то е по-ва­ж­но от ро­ж­де­ни­е­то, за то­ва ме­се­цът ни­сан бил из­б­ран ка­то гла­вен ме­сец на го­ди­на­та и имен­но не­го То­ра­та из­би­ра за пър­ви. Мъ­д­ре­ци­те пре­да­ват, че и бъ­де­що­то спа­се­ние ще бъ­де съ­що в ме­се­ца ни­сан.

През це­лия ме­сец ни­сан не че­тем та­ха­нун (част от мо­ли­т­ва­та Ша­х­рит и Мин­ха), в ко­я­то мо­лим Б-г да ни про­с­ти за вси­ч­ки гре­ш­ки и Го мо­лим да ни по­мо­г­не да ги от­к­ри­ва­ме, за да ги по­п­ра­вя­ме, и да Му слу­жим с все по­ве­че ста­ра­ние и лю­бов. При­чи­на да не ка­з­ва­ме та­ха­нун през ме­сец ни­сан е, че на рош хо­деш ни­сан бил из­ди­г­нат Ми­ш­ка­нът и през пър­ви­те му два­на­де­сет дни на ос­ве­ща­ва­не­то му се при­на­ся­ли жер­т­ви. На 14 ни­сан се пре­на­ся­ли па­с­хал­ни­те жер­т­ви, а от 15 ни­сан за­по­ч­ват се­дем­те дни на Пе­сах. Та­ка по­ве­че­то  от дни­те на то­зи ме­сец са дни на ра­дост и в тях не че­тем та­ха­нун, за да не се опе­ча­ля­ва­ме и да не тъ­жим.

През пър­ва­та по­ло­ви­на на ни­сан се по­д­го­т­вя­ме за Пе­сах. В на­ча­ло­то на ме­се­ца за­по­ч­ва­ло да се съ­би­рат сре­д­с­т­ва за ну­ж­да­е­щи­те се - да мо­же да се обе­з­пе­чат ну­ж­ди­те им за пра­з­ни­ка. Та­зи тра­ди­ция про­дъл­жа­ва и до днес, нарича се “кимха де-писха”.

Съ­бо­та­та, пре­д­ше­с­т­ва­ща пра­з­ни­ка Пе­сах, се на­ри­ча "Ша­бат а-га­дол" - Го­ле­мия (ве­лик) Ша­бат. Ето ня­кои от при­чи­ни­те да го на­ри­ча­ме та­ка:

1. Пър­ви­ят Пе­сах, кой­то ев­ре­и­те пра­з­ну­ва­ли още в Еги­пет, се па­д­нал то­ч­но в че­т­вър­тък. На 10 ни­сан Все­ви­ш­ни­ят за­по­вя­дал да взе­мат "по ед­но аг­не на род, по ед­но аг­не на дом" и да го при­го­т­вят за жер­т­ва на Б-г, ко­я­то пре­д­с­то­я­ла да се из­вър­ши след 4 дни - т.е. на 14 ни­сан. И на­и­с­ти­на на 14 ни­сан, в сря­да, за пър­ви път би­ла пре­не­се­на жер­т­ва­та за Пе­сах. 10 ни­сан - де­нят, ко­га­то ев­ре­и­те взе­ли аг­не­та­та, бил Ша­бат и то­зи Ша­бат бил бе­ля­зан с чу­до. В то­зи ден ев­ре­и­те, ве­че че­т­вър­то по­ко­ле­ние ро­би на фа­ра­о­на, се ос­ме­ли­ли да взе­мат бо­же­с­т­во­то на еги­п­тя­ни­те и да го вър­жат към кре­ва­ти­те си. Изу­ме­ни­те и въз­му­те­ни еги­п­тя­ни пи­та­ли ка­к­во ще пра­вят с те­зи аг­не­та, а ев­ре­и­те им от­го­ва­ря­ли: На­ши­ят Б-г ни за­по­вя­да да му при­не­сем в жер­т­ва те­зи аг­не­та. И то­ва, че еги­п­тя­ни­те не се ос­ме­ли­ли да на­п­ра­вят ни­що про­тив ев­ре­и­те, би­ло ве­ли­ко чу­до - за то­ва то­зи ша­бат по­лу­чил на­з­ва­ни­е­то си Ша­бат а-га­дол, т.е. Ша­бат на ве­ли­ко­то чу­до.

2. Има ста­ри­нен оби­чай ра­ви­нът на об­щ­но­ст­та да да­де ра­зя­с­не­ния пред ця­ла­та об­щ­ност за пра­з­ни­ка Пе­сах, за­ко­ни­те, свър­за­ни с не­го, и ага­да­та. До­кол­ко­то ра­ви­нът е "га­дол" - го­лям чо­век, и то­зи Ша­бат се на­ри­ча Ша­бат а-га­дол или Ша­бат на ра­ви­на.

 

Пе­сах

           

В пра­з­ни­ка Пе­сах То­ра­та ни за­по­вя­д­ва:

1. За­б­ра­не­но е да ядем и изо­б­що да има­ме ка­к­ва да е по­л­за от ха­мец и вся­ка хра­на, в ко­я­то има ха­мец. Ха­мец е вся­ко бра­ш­но от пет­те ви­да най-из­по­л­з­ва­ни (от пше­ни­ца, ече­мик, ръж и т.н.), ко­е­то е пре­с­то­я­ло до­ри мал­ко вре­ме в съ­п­ри­ко­с­но­ве­ние с во­да. Оби­к­но­ве­но­то бра­ш­но в па­ке­ти се счи­та за ха­мец, тъй ка­то то не е би­ло спе­ци­ал­но пре­д­па­з­ва­но от вла­га­та и оп­ре­де­ле­на част от не­го може би е вта­са­ла. Хляб и ма­ка­ро­не­ни­те из­де­лия са аб­со­лю­тен ха­мец, но би­ра както и яд­ки (тъй ка­то в тях сла­гат мал­ко бра­ш­но) съ­що не са ка­шер­ни за Пе­сах.

2. За­б­ра­не­но е да дър­жим пред очи­те си в до­ма ни ха­мец. За то­ва тря­б­ва ху­ба­во да по­чи­с­тим ця­ла­та къ­ща. Ед­на ве­чер пре­ди седер Пе­сах се пра­ви "бди­кат ха­мец" - тър­се­не на ха­мец. То­ва е по­с­ле­д­на про­вер­ка на це­лия дом. Пра­ви се със свещ (не тря­б­ва да га­сим лам­па­та), за да ос­ве­тим и тъм­ни­те ъгъл­че­та и ме­с­та в до­ма си. На су­т­рин­та спи­ра­ме да ядем ха­мец и из­х­вър­ля­ме окон­ча­тел­но вси­ч­ки ос­та­тъ­ци от по­с­ле­д­ни­те яде­не­та навън. Ма­к­си­мум в 10 ча­са су­т­рин­та тря­б­ва да пре­у­с­та­но­вим яде­не­то на ха­мец и изо­б­що та­къв да се на­ми­ра в до­ма ни. Хо­ра­та, ко­и­то имат мно­го про­ду­к­ти, съ­дър­жа­щи ха­мец (ма­ка­ро­ни, бра­ш­но и т.н.), мо­гат да до­й­дат до ра­ви­на в си­на­го­га­та (или да се оба­дят) и ще им се ра­зя­с­ни ка­к да за­па­зят те­зи свои про­ду­к­ти, без да на­ру­шат Пе­сах.

За­б­ра­на­та да из­по­л­з­ва­ме ха­мец в Пе­сах пре­с­ле­д­ва две це­ли:

- то­ва уве­ко­ве­ча­ва спо­ме­на за из­хо­да ни от Еги­пет, осъ­ще­с­т­вен със Сил­на­та Ръ­ка на Все­ви­ш­ния;

- то­ва е ве­ч­но на­по­м­ня­не на вси­ч­ки бъ­де­щи по­ко­ле­ния за вя­ра­та в Б-г, с ко­я­то имали на­ши­те пре­д­ци. Въ­п­ре­ки че би­ли ли­ше­ни от вся­ка­к­ва ду­хо­в­на и ма­те­ри­ал­на по­д­го­то­в­ка да из­пъл­нят за­по­ве­д­та на Б-г да на­пу­с­нат не­за­ба­в­но Еги­пет, те не си на­п­ра­ви­ли за­па­си от хра­на и на­пъл­но се до­ве­ри­ли на Все­ви­ш­ния, Кой­то ги ос­во­бо­дил от вла­ст­та на фа­ра­о­на, че се­га ще обе­з­пе­чи вси­ч­ки те­х­ни ну­ж­ди. И с пъл­на вя­ра по­е­ли към пу­с­ти­ня­та, за да по­лу­чат То­ра­та. На то­ва за­бе­ле­жи­тел­но ка­че­с­т­во на то­га­ва­ш­но­то по­ко­ле­ние се въз­хи­ща­вал в по­с­ле­д­с­т­вие про­рок Ир­ми­яу: "Та­ка ка­з­ва Г-д: Аз по­м­ня ми­ло­ст­та на тво­я­та мла­дост, тво­я­та лю­бов на но­во­б­ра­ч­на - как ти вър­вя след  Мен в пу­с­ти­ня­та по зе­мя, ко­я­то ни­ко­га не бе за­ся­ва­на.”

За­по­вед в са­мия Пе­сах е да пра­вим Се­дер Пе­сах през пър­ва­та и вто­ра­та ве­чер (втората вечер се прави Седер само от тези, живеещи извън Исраел). По вре­ме на се­де­ра се че­те Ага­дата, с ко­е­то из­пъл­ня­ва­ме на­пи­са­но­то да раз­ка­з­ва­ме на си­но­ве­те си за чу­де­са­та, ста­на­ли в Еги­пет, и ядем ма­ца и ма­рор. Дни­те след пър­ви­те два се на­ри­чат хол а-мо­ед (хем оби­к­но­ве­ни, хем пра­з­ни­ч­ни). На­к­рая има още два дни, ко­и­то са пра­з­ни­ч­ни (йом тов), но в тях не се пра­ви се­дер - то­ва са ше­с­ти­ят и се­д­ми­ят ден на Пе­сах.

 

Сфи­рат а-омер

От вто­ра­та нощ на Пе­сах (от 18 ап­рил ве­чер­та) за­по­ч­ва­ме т. нар. сфи­рат а-омер - от­б­ро­я­ва­не дни­те на омера. То­ра­та по­ве­ля­ва да си бро­им се­дем се­д­ми­ци, т.е. 49 дни от де­ня, ко­га­то в Хра­ма се при­на­сял оме­рът за ече­ми­ка (омер - 2480 куб. см). Още в про­ро­че­с­ко­то ви­де­ние с го­ря­щия но не из­га­рящ храст в по­д­но­жи­е­то на пла­ни­на­та Хо­рев Мо­ше чул от Все­ви­ш­ния: Ко­га­то из­ве­деш то­зи на­род от Еги­пет, ще слу­жи­те на Б-г на та­зи пла­ни­на. Мо­ше съ­о­б­щил то­ва на на­ро­да и за то­ва те още от са­мо­то на­ча­ло, от де­ня на из­ли­за­не­то им от Еги­пет с не­тър­пе­ние за­по­ч­на­ли да бро­ят дни­те и се­д­ми­ци­те до по­лу­ча­ва­не­то на То­ра­та.

 

 

Ме­сец ияр

 

То­ва е ме­се­цът, в кой­то цар Шло­мо за­по­ч­нал да строи пър­вия Храм. То­зи ме­сец има ед­на спе­ци­ал­на да­та (14 ияр) - на­ри­ча се Пе­сах ше­ни (вто­ри Пе­сах). То­зи ден не е пра­з­ник, но в не­го ка­з­ва­ме Та­ха­нун. Хо­ра­та, ко­и­то би­ли въз­пре­пя­т­с­т­ва­ни да при­не­сат кор­бан Пе­сах (на 14 ни­сан), се­га на 14 ияр при­на­ся­ли па­с­хал­на­та жер­т­ва в Хра­ма. То­ра­та им пре­до­с­та­вя до­пъл­ни­тел­на въз­мо­ж­ност да го сто­рят то­ч­но ме­сец след Пе­сах.

Ще спо­ме­нем ня­кол­ко спе­ци­ал­ни да­ти от на­ша­та ис­то­рия от то­зи ме­сец.

На 5 ияр е Йом Ац­ма­ут - де­нят на ос­но­ва­ва­не­то на Дър­жа­ва­та Ис­ра­ел. На­ри­ча се Де­нят на не­за­ви­си­мо­ст­та, за­що­то от то­зи ден на­йсе­т­не сме не­за­ви­си­ми в со­б­с­т­ве­на­та си стра­на след по­ве­че от 2000 го­ди­ни ди­а­с­по­ра. За­то­ва то­зи ден е мно­го ва­жен за вси­ч­ки нас и мъ­д­ре­ци­те от на­ше­то по­ко­ле­ние ус­та­но­ви­ли спе­ци­ал­на мо­ли­т­ва. Вси­ч­ки ние с ра­дост тря­б­ва да пра­з­ну­ва­ме то­зи на­и­с­ти­на ва­жен ден.

На 18 ияр е Лаг Ба­о­мер - 33-ият ден на оме­ра. Мъ­д­ре­ци­те раз­ка­з­ват, че от Пе­сах до Ша­ву­от за­ги­на­ли 24 000 уче­ни­ци на ра­би Аки­ва. На Лаг Ба­о­мер та­зи "епи­де­мия" пре­къ­с­на­ла. За­то­ва пре­ди та­зи да­та има ня­кои ог­ра­ни­че­ния от­но­с­но ор­га­ни­зи­ра­не­то на сва­т­би, за­ба­ви и т.н., а от Лаг Ба­о­мер на­се­т­не те от­па­дат. В Ис­ра­ел днес на та­зи да­та се ор­га­ни­зи­рат мно­го­б­рой­ни сва­т­би. Лаг Ба­о­мер е съ­що го­ди­ш­ни­на от смърт­та на ра­би Ши­мон бар-Йо­хай, кой­то бил един от пе­ти­ма­та уче­ни­ци на ра­би Аки­ва, ко­и­то ос­та­на­ли жи­ви. Той е ав­тор на кни­га­та на Ка­ба­ла­та "Зо­ар", раз­к­ри­ва­ща най-дъл­бо­ко­то съ­дър­жа­ние и сми­съл на То­ра­та. "Зо­ар" ос­ве­тя­ва мъ­д­ро­ст­та на То­ра­та, ко­я­то се сра­в­ня­ва с огъ­ня. За­то­ва на то­зи ден има тра­ди­ция да се па­лят ог­ньо­ве и вси­ч­ки с ра­дост пе­ят пе­с­ни, тан­цу­ват и се мо­лят за­с­лу­ги­те на то­зи ве­лик пра­ве­д­ник да по­ма­гат на це­лия ни на­род. Ра­би Ши­мон бар-Йо­хай е то­зи, с кой­то Го­с­по­да­рят на все­ле­на­та се хва­лил все­ки ден от жи­во­та му пред ангелите на небеса.

На 28 ияр от­но­во си вър­на­х­ме Йе­ру­ша­ла­им за­е­д­но със Сте­на­та на пла­ча и част от Ста­рия град. На­ри­ча­ме то­зи ден Йом Йе­ру­ша­ла­им. От­но­во има­ме спе­ци­ал­на мо­ли­т­ва и не че­тем та­ха­нун. На­дя­ва­ме се съ­в­сем ско­ро да ви­дим Йе­ру­ша­ла­им въз­с­та­но­вен за­е­д­но с на­шия Храм.

 

 

 

 

 

 

Месец Сиван

 

Ша­ву­от

 

"И пра­з­ну­вай пра­з­ни­ка Ша­ву­от, пра­з­ни­ка на пър­во­бер­ки­те, ко­га­то за­по­ч­ва жъ­т­ва­та на пше­ни­ца­та".

То­зи пра­з­ник има че­ти­ри име­на: Ша­ву­от, пра­з­ни­кът на пър­во­бер­ки­те (би­ку­рим), Аце­рет и пра­з­ни­кът на да­ва­не­то на То­ра­та.

Из­то­ч­ни­кът на име­то Ша­ву­от се крие в са­ми­те се­д­ми­ци (ша­ву­от), ко­и­то се от­б­ро­я­ват от пра­з­ни­ка Пе­сах. Те­зи се­дем се­д­ми­ци свър­ш­ват то­ч­но пре­ди ше­с­ти Си­ван, кой­то се явя­ва 50-ия ден след Пе­сах. Дру­го обя­с­не­ние на име­то Ша­ву­от е съ­з­ву­чи­е­то му с ду­ма­та шву­от (кле­т­ви), тъй ка­то с две кле­т­ви е свър­зан и то­зи ден:

- кле­т­ва­та, ко­я­то дал на­ро­дът на Ис­ра­ел при по­лу­ча­ва­не­то на То­ра­та, сто­ей­ки в по­д­но­жи­е­то на пла­ни­на­та Си­най: "На­а­се ве ни­ш­ма" (Ще из­пъл­ня­ва­ме и ще слу­ша­ме);

- кле­т­ва­та, ко­я­то дал Все­ви­ш­ният - ни­ко­га да не за­ме­ня из­б­ра­ния от Не­го на­род с друг.

Пра­з­ни­кът би­ку­рим (пър­во­бер­ки) е вто­ро­то от име­на­та на Ша­ву­от. При­чи­на­та е, че ко­га­то ев­ре­и­те ид­ва­ли в Хра­ма, те но­се­ли със се­бе си "пър­во­бер­ки от уро­жая на сво­я­та зе­мя" - ка­то из­раз на бла­го­дар­ност към Все­ви­ш­ния, Кой­то им дал във вла­де­ние та­зи зе­мя и Кой­то ги на­си­ща с пло­до­ве­те й. Би­ку­рим са при­на­ся­ли са­мо от се­дем­те ви­да пло­до­ве, с ко­и­то се сла­ви стра­на­та Ис­ра­ел - пше­ни­ца, ече­мик, гро­з­де, смо­ки­ня, нар, ма­с­ли­ни и фур­ми. Це­ре­мо­ни­я­та на при­на­ся­не­то на би­ку­рим би­ла из­к­лю­чи­тел­но тър­же­с­т­ве­на и в при­съ­с­т­ви­е­то на мно­го хо­ра. За­на­я­т­чи­и­те на Йе­ру­ша­лайм пре­къ­с­ва­ли ра­бо­та­та си, ко­га­то по­к­рай тях ми­на­ва­ла про­це­си­я­та с хо­ра, но­се­щи сво­и­те би­ку­рим, и ги по­с­ре­ща­ли. Ко­га­то сти­га­ли до дво­ро­ве­те на Хра­ма, по­к­лон­ни­ци­те да­ва­ли сво­и­те пло­до­ве на ко­е­ни­те, ка­то че­те­ли за­е­д­но с то­ва от­къ­са от То­ра­та, кой­то го­во­ри за та­зи за­по­вед, ка­к­то и за съ­би­ти­я­та, ко­и­то ста­на­ли с Ис­ра­ел, пре­ди да вля­зат във вла­де­ние на обе­ща­на­та им зе­мя. Че­те­не­то за­вър­ш­ва­ло с де­к­ла­ра­ци­я­та "А се­га - ето аз при­на­сям пър­ви­те пло­до­ве от уро­жая на зе­мя­та, ко­я­то Ти ми да­де, Го­с­по­ди".

В Тал­му­да Ша­ву­от се на­ри­ча с име­то Аце­рет. То­ва на­з­ва­ние от­ра­зя­ва иде­я­та, че Ша­ву­от се явя­ва за­вър­шек на пра­з­ни­ка Пе­сах - не­го­ви­ят ос­ми ден, на­ми­ращ се на се­дем се­д­ми­ци от не­го.

По­с­ле­д­но­то че­т­вър­то име е "Пра­з­ни­кът на да­ва­не­то на То­ра­та" и то го­во­ри за иде­я­та, че из­хо­дът от Еги­пет на Пе­сах не се явя­ва са­мо­цел, а са­мо по­д­го­то­в­ка за не­що из­к­лю­чи­тел­но - по­лу­ча­ва­не­то на То­ра­та. Та­ка­ва пря­ка на­ме­са на са­мия Б-г в съ­д­ба­та на един на­род не би мо­г­ла да бъ­де про­с­то за из­во­ю­ва­не един­с­т­ве­но на не­го­ва­та фи­зи­че­с­ка сво­бо­да. На­про­тив, Б-г ос­во­бо­дил Ис­ра­ел и ги во­дил през пу­с­ти­ня­та с ед­на един­с­т­ве­на цел: да­ря­ва­не­то на свя­та­та То­ра, ко­я­то от­ва­ря вра­ти­те на зна­ни­е­то на ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во - зна­ни­е­то на до­б­ро и зло, на ис­ти­на и су­е­та, зна­ние, да­де­но не от друг,  а от са­мия Б-г.

Ин­те­ре­с­но е за­що Ша­ву­от се на­ри­ча пра­з­ник на да­ря­ва­не­то на То­ра­та, а не на по­лу­ча­ва­не­то? Мъ­д­ре­ци­те обя­с­ня­ват, че да­ря­ва­не­то на То­ра­та е ста­на­ло в един оп­ре­де­лен ден (ше­с­ти Си­ван, на кой­то е и са­мият пра­з­ник Ша­ву­от), а по­лу­ча­ва­не­то й ста­ва все­ки ден от вси­ч­ки нас. То­ра­та е клю­чът на бли­зо­ст­та на чо­век към Б-г, еже­д­не­в­но все­ки тря­б­ва да при­ла­га си­ли да се при­б­ли­жа­ва до Б-г и да слу­ша гла­са Му. Има три не­ща, ко­и­то на­ро­дът ис­ра­е­лев по­лу­ча­ва са­мо ко­га­то при­ла­га из­к­лю­чи­тел­но мно­го уси­лия, и те са: То­ра­та (изу­ча­ва­не­то на ко­я­то се сра­в­ня­ва с из­пъл­ня­ва­не­то на вси­ч­ки ос­та­на­ли за­по­ве­ди), зе­мя­та на Ис­ра­ел и бъ­де­щия свят.

Го­с­под дал То­ра­та в пу­с­ти­ня­та и на пла­ни­на­та Си­най. То­ва ни на­ме­к­ва за са­ма­та То­ра - че и тя ка­то вси­ч­ко в пу­с­ти­ня­та не при­на­д­ле­жи ни­ко­му. Все­ки мо­же да учи от То­ра­та и то­ва не от­не­ма въз­мо­ж­но­ст­та и на дру­ги­те да взе­мат от нея. Го­с­под дал То­ра­та на най-ни­с­ка­та от пла­ни­ни­те, с ко­е­то ни учи, че все­ки, кой­то ис­ка да бъ­де бли­зо до Ис­ти­на­та, тря­б­ва да бъ­де скро­мен. Гор­до­ст­та и ви­со­ко­ме­ри­е­то са едни от ка­че­с­т­ва­та, ко­и­то Го­с­под не­на­ви­ж­да. От дру­га стра­на, и са­ми­ят чо­век тря­б­ва да оп­ри­ли­чи се­бе си на пу­с­ти­ня, пре­ди да за­по­ч­не да учи от То­ра­та, т.е. да се отър­ве от вся­ка­к­ви пре­д­ра­з­съ­дъ­ци при изу­ча­ва­не­то й. Все пак То­ра­та би­ла да­де­на на пла­ни­на, а не в до­ли­на или в ня­ка­к­ва дру­га ме­с­т­ност. То­ва го­во­ри за не­об­хо­ди­мо­ст­та ев­ре­и­нът да бъ­де горд с вя­ра­та си, с ми­си­я­та си, изо­б­що с то­ва, че е ев­ре­ин.

Тра­ди­ции на пра­з­ни­ка

- Има тра­ди­ция да се учи през ця­ла­та нощ на Ша­ву­от. То­зи оби­чай за­по­ч­нал пре­ди око­ло 500 го­ди­ни от ка­ба­ли­с­ти­те, жи­ве­ли през сре­д­но­ве­ко­ви­е­то. Цел­та му е чрез то­ва уче­не да се по­п­ра­ви гре­ш­ка­та, ко­я­то из­вър­ши­ли на­ши­те ба­щи в пу­с­ти­ня­та. То­га­ва - въ­п­ре­ки че зна­е­ли, че Б-г ще им да­де То­ра­та на то­зи ден, те спе­ли спо­кой­но през ця­ла­та нощ и до су­т­рин­та. На­ло­жи­ло се Мо­ше да ги бу­ди и да ги из­кар­ва от ста­на към пла­ни­на­та Си­най. Има спе­ци­ал­на кни­га "Ти­кун лейл Ша­ву­от" ("По­п­ра­в­ка на ве­чер­та на Ша­ву­от"), из­го­т­ве­на от мъ­д­ре­ци­те, ко­я­то вклю­ч­ва ос­но­в­ни мо­мен­ти от То­ра­та, Про­ро­ци­те и Пи­са­ни­я­та, Ми­ш­на­та и Тал­му­да.

През Ша­ву­от се че­те кни­га­та Рут от Пи­са­ни­я­та, ко­я­то раз­ка­з­ва за ра­ж­да­не­то на цар Да­вид (пра­в­нук на Рут), за ко­го­то мъ­д­ре­ци­те ка­з­ват, че е ро­ден и починал на Ша­ву­от. На Ша­ву­от в Хра­ма се при­на­ся­ли два хля­ба от пше­ни­ч­но бра­ш­но, тъй ка­то то­ч­но по то­ва вре­ме пше­ни­ца­та уз­ря­ва­ла. Дей­с­т­ви­е­то на кни­га­та Рут се раз­ви­ва по съ­що­то вре­ме на го­ди­на­та. В кни­га­та Рут са опи­са­ни за­ко­ни­те за при­е­ма­не­то на юда­и­з­ма - са­ма­та Рут е мо­а­ви­тян­ка, ко­я­то ста­ва ев­рей­ка бла­го­да­ре­ние на при­вър­за­но­ст­та си към сво­я­та све­кър­ва На­о­ми, не­й­ния на­род и не­й­ния Б-г. Не­що ана­ло­ги­ч­но се слу­чи­ло и на Ша­ву­от. Пре­ди да по­лу­чат То­ра­та, ев­ре­и­те тря­б­ва­ло да се об­ре­жат и да се по­то­пят в ми­к­ве, т.е. да на­п­ра­вят не­що ка­то ги­юр. Те­зи ана­ло­гии са част от при­чи­ни­те, по­ра­ди ко­и­то мъ­д­ре­ци­те по­с­та­но­ви­ли на Ша­ву­от да се че­те кни­га­та Рут. На Ша­ву­от се ядат мле­ч­ни про­ду­к­ти и мед, с ко­е­то на­ме­к­ва­ме, че То­ра­та, ко­я­то сме по­лу­чи­ли, е сла­д­ка и вку­с­на ка­то мед и мля­ко. Но при­чи­на­та да ядем мле­ч­ни про­ду­к­ти се крие в са­ма­та ис­то­рия: след по­лу­ча­ва­не­то на То­ра­та Ис­ра­ел не мо­же­ли ве­че да ядат не­ка­шер­ни про­ду­к­ти и в не­ка­шер­ни съ­до­ве. След ка­то се вър­на­ли от Си­най, те ня­ма­ли ка­шер­ни съ­до­ве и мо­же­ли да ядат са­мо мле­ч­ни про­ду­к­ти, за­що­то ка­ши­ра­не­то на съ­до­ве­те за ме­со изи­с­к­ва­ло вре­ме.

 

Ме­сец Та­муз

 

17 Та­муз е един от че­ти­ри­те по­с­та, ус­та­но­ве­ни в спо­мен за раз­ру­ше­ни­е­то на Хра­ма, на­ред с Пост Ге­да­лия (3 Ти­ш­ри), Де­се­ти Те­вет и Де­ве­ти Ав. На 10 Те­вет ва­ви­лон­с­ки­ят цар На­ву­хо­до­но­сор за­по­ч­нал об­са­да­та на Йе­ру­ша­лайм, на 17 Та­муз не­го­ви­те вой­ни­ци про­би­ли гра­д­с­ка­та сте­на, а три се­д­ми­ци по-къ­с­но, на 9 Ав, на­с­тъ­пи­ла тра­ги­че­с­ка­та раз­в­ръ­з­ка на съ­би­ти­я­та - Хра­мът бил из­го­рен.

В ис­то­ри­я­та на ев­рей­с­кия на­род да­та­та 17 Та­муз е ден на бе­д­с­т­вия. В Тал­му­да, в тра­к­та­та Та­а­нит, се из­б­ро­я­ват пет бе­д­с­т­вия, слу­чи­ли се в про­дъл­же­ние на ис­то­ри­я­та ни в то­зи ден:

1. Мо­ше Ра­бей­ну счу­пил скри­жа­ли­те на за­ве­та, ко­га­то ви­дял зла­т­ния те­лец;

2. По вре­ме на об­са­да­та на Йе­ру­ша­лайм в то­зи ден се пре­к­ра­ти­ло при­на­ся­не­то на еже­д­не­в­на­та жер­т­ва "та­мид", по­ра­ди не­въз­мо­ж­но­ст­та да се оси­гу­ря­ват жер­т­ве­ни жи­во­т­ни, ко­е­то било и при­з­нак на на­д­ви­с­на­ла­та ка­та­с­т­ро­фа;

3. Ка­к­то се раз­ка­з­ва в кни­га­та на про­рок Йер­ми­яу, на 9 Та­муз по вре­ме на об­са­да­та на Йе­ру­ша­лайм в епо­ха­та на Пър­вия Храм би­ла про­би­та гра­д­с­ка­та сте­на, а по вре­ме­то на Вто­рия Храм съ­що­то се слу­чи­ло на 17 Та­муз;

4. Апо­с­то­мос, на­ме­с­т­ник на цар Ан­ти­ох, из­го­рил сви­тък То­ра, раз­би­рай­ки, че най-ефи­ка­с­ният на­чин да по­ро­би ев­ре­и­те е ка­то на­не­се удар на тя­х­но­то ду­хо­в­но на­с­ле­д­с­т­во; из­га­ря­не­то на То­ра­та ста­на­ло на­ча­ло на го­не­ния на ев­рей­с­т­во­то ка­то ця­ло и се яви­ло ед­на от гла­в­ни­те при­чи­ни за въ­с­та­ни­е­то на Ма­ка­бе­и­те;

5. В то­зи ден в Хра­ма би­ла по­с­та­ве­на ста­туя на идол. Спо­ред ед­но мне­ние то­ва се слу­чи­ло в епо­ха­та на Вто­рия Храм и би­ло ед­но от де­ла­та на Апо­с­то­мус; спо­ред дру­го мне­ние (Тал­муд Йе­ру­шал­ми) то­ва из­вър­шил ца­рят на Юдея Ме­на­ше, кой­то уп­ра­в­ля­вал в епо­ха­та на Пър­вия Храм и се "про­с­ла­вил" с то­ва, че по­то­пил Йе­ру­ша­лайм в не­вин­на кръв и бил идо­ло­по­к­ло­нник, по-го­лям от вси­ч­ки свои пре­д­ше­с­т­ве­ни­ци.

Цар Ме­на­ше бил син на цар Хи­з­ки­яу - ед­на от най-све­т­ли­те ли­ч­но­с­ти, за­е­ма­ла тро­на на Юдея. Ва­ви­лон­с­ки­ят Тал­муд в тра­к­та­та Бе­ра­хот раз­ка­з­ва, че зна­ей­ки ка­къв син ще има, Хи­з­ки­яу не ис­кал да се же­ни. Но про­рок Йе­ша­яу го уко­ря­вал за то­ва и изи­с­к­вал Хи­з­ки­яу да из­пъл­ни за­по­ве­д­та на То­ра­та "Пло­де­те се и се раз­м­но­жа­вай­те". В края на кра­и­ща­та Хи­з­ки­яу се оже­нил и на све­та до­шъл Ме­на­ше, кой­то из­вър­шил мно­же­с­т­во ло­ши де­ла, но въ­п­ре­ки вси­ч­ко на­к­рая из­вър­шил раз­ка­я­ние (тшу­ва) и Все­ви­ш­ният - ка­к­то ка­з­ва Тал­му­дът - от­во­рил за не­го "тай­на вра­та" на Не­бе­то, чрез ко­я­то той вля­зъл в рая.

 

Ме­сец Ав

 

В про­дъл­же­ние на ця­ла­та ни ис­то­рия ня­ма по-те­жък ме­сец от Ав, и по-спе­ци­ал­но да­та­та 9 ав. В то­зи ден Все­ви­ш­ни­ят про­из­не­съл при­съ­да­та си над по­ко­ле­ни­е­то, из­ля­з­ло от Еги­пет за­ра­ди то­ва, че по­вяр­ва­ли на шпи­о­ни­те (ме­ра­г­ли­ми­те), пра­те­ни от Мо­ше да про­у­чат Ис­ра­ел - при­съ­да­та би­ла то­ва по­ко­ле­ние да не вле­зе в обе­ща­на­та зе­мя, а вси­ч­ки в про­дъл­же­ние на 40 го­ди­ни да ум­рат в пу­с­ти­ня­та (вж. параша Шелах Леха). На 9 ав би­ли раз­ру­ше­ни и два­та хра­ма в Йе­ру­ша­ла­им. В то­зи ден па­да град Бей­тар по вре­ме­то на въ­с­та­ни­е­то на Бар Ко­х­ба, ко­е­то до­ве­ло до смърт­та на сто­ти­ци хи­ля­ди ев­реи, още тол­ко­ва в ро­б­с­т­во и т.н. Бей­тар би­ли и един от го­ле­ми­те цен­т­ро­ве за изу­ча­ва­не на То­ра­та. След по­ту­ша­ва­не­то на въ­с­та­ни­е­то на Бар Ко­х­бар рим­с­ки­те вла­с­ти пре­д­п­ри­е­ли вся­ка­к­ви мер­ки, це­ля­щи да из­т­ри­ят вси­ч­ки сле­ди от ев­рей­с­ко при­съ­с­т­вие в Ис­ра­ел. Пре­и­ме­ну­ва­ли стра­на­та на Па­ле­с­ти­на. Йе­ру­ша­ла­им бил на­пъл­но уни­що­жен, хъл­мо­ве­те му изо­ра­ни и го на­ре­к­ли "Елил Ка­пи­то­ли­на". Има и мно­го дру­ги чер­ни за на­ро­да ни съ­би­тия, слу­чи­ли се на раз­ли­ч­ни об­щ­но­с­ти на та­зи да­та. За­то­ва мъ­д­ре­ци­те са ка­за­ли: "Ко­га­то до­й­де ав, на­ма­ля­ва­ме ра­до­ст­та си."

Ша­бат пре­ди 9 ав се на­ри­ча Ша­бат Ха­зон, тъй ка­то че­тем аф­та­ра, за­по­ч­ва­ща с пър­ва гла­ва на Ие­ша­яу. В та­зи аф­та­ра се го­во­ри за бъ­де­ще­то на Йе­ру­ша­ла­им, как вра­го­ве­те на Ис­ра­ел ще ус­пе­ят да раз­ру­шат Пър­вия Храм. За­то­ва мъ­д­ре­ци­те ус­та­но­ви­ли да се че­те тъ­к­мо та­зи аф­та­ра - да ни по­с­лу­жи ка­то по­у­ка. Мъ­д­ре­ци­те пи­тат за­що Б-г ре­шил да раз­ру­ши Вто­рия Храм и от­го­ва­рят, че бил раз­ру­шен за­ра­ди без­при­чин­на­та ом­ра­за, за то­ва, че хо­ра­та не се по­п­ра­вя­ли един друг, не да­ва­ли ува­же­ние към мъ­д­ре­ци­те на То­ра­та и се от­на­ся­ли с тях ка­то с оби­к­но­ве­ни хо­ра, вя­ра­та на на­ро­да от­с­ла­б­на­ла и хо­ра­та не си про­ща­ва­ли един друг. Ви­ж­да­ме, че при­чи­ни­те за раз­ру­ша­ва­не­то на Хра­ма са пре­дим­но свър­за­ни с вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та ме­ж­ду са­ми­те хо­ра, ко­е­то са­мо по се­бе си го­во­ри за ва­ж­но­ст­та им. Мъ­д­ре­ци­те ус­та­но­ви­ли по­с­та на 9 ав не са­мо за спо­мен на раз­ру­ша­ва­не­то на Хра­ма, а ос­но­в­но ка­то спо­мен за при­чи­на­та за раз­ру­ша­ва­не­то му. При­чи­на, ко­я­то все­ки от нас мо­же да по­п­ра­вя, по­ло­же­ние, ко­е­то все­ки от нас мо­же да про­ме­ни.

Мъ­д­ре­ци­те за­да­ват и ло­ги­ч­ния въ­п­рос: А за­ра­ди ка­к­во ще се по­с­т­рои Хра­ма на­но­во? Т.е. ка­к­во да на­п­ра­вим вси­ч­ки ние за да за­с­лу­жим той от­но­во да бъ­де по­с­т­ро­ен. И от­го­во­рът им е: За­ра­ди без­при­чин­на­та лю­бов - то­ва е по­п­ра­в­ка­та на без­при­чин­на­та ом­ра­за, ос­но­в­но по­ра­ди ко­я­то бил раз­ру­шен Вто­рия Храм. Все­ки от нас ли­ч­но тря­б­ва да си за­да­де въ­п­ро­са да­ли има ка­че­с­т­во­то на без­при­чин­на­та лю­бов, ка­че­с­т­во, ко­е­то впро­чем е ос­но­в­на при­чи­на Б-г да из­бе­ре на­шия ба­ща Ав­ра­ам из­ме­ж­ду вси­ч­ки хо­ра. Без­при­чин­на­та лю­бов ръ­ко­во­де­ла Ав­ра­ам през вси­ч­ки­те дни на жи­во­та му - да оби­ка­ля зе­мя­та и да по­ма­га на­в­ред ка­то учи хо­ра­та на пъ­ти­ща­та на до­б­ро­то. То­ва ка­че­с­т­во е по­тен­ци­ал­но за­ло­же­но и в нас, но все­ки кой­то ис­ка да го изя­ви тря­б­ва да ра­бо­ти се­ри­о­з­но вър­ху се­бе си. Мъ­д­ре­ци­те ка­з­ват, че от мо­мен­та на раз­ру­ша­ва­не­то на Хра­ма в Йе­ру­ша­ла­им все ед­но же­ля­з­на за­ве­са е спу­с­на­та ме­ж­ду нас и Б-г и още, че по­ко­ле­ние, в дни­те на ко­е­то Хра­ма не е по­с­т­ро­ен е та­ко­ва, че все ед­но за­ра­ди не­го за­с­лу­жа­ва да е раз­ру­шен. На­и­с­ти­на тъ­ж­ни и те­ж­ки са те­зи ду­ми, но все­ки от нас има въз­мо­ж­но­ст­та да по­п­ра­вя мал­ко по мал­ко по­ло­же­ни­е­то - пър­во ка­то оп­ра­ви се­бе си и сти­г­не до без­при­чин­на­та лю­бов, по­с­ле во­ден от нея да по­ма­га и на дру­ги. Ка­ба­ла­та обя­с­ня­ва, че с вся­ка за­по­вед, ко­я­то един ев­ре­ин из­пъл­ня­ва се сла­га още един ка­мък в ос­но­ви­те на Тре­тия Храм, да­но вси­ч­ки ние да се удо­с­то­им да го ви­дим ско­ро. Ня­кой мо­же да по­пи­та: Щом пра­ве­д­ни­ци ка­то Рам­бам, Ор а-Ха­им, Ба­ба Са­ли (и, раз­би­ра се, мно­го, мно­го дру­ги) не са за­с­лу­жи­ли да бъ­де по­с­т­ро­ен Хра­ма в те­х­ни дни (т.е. по­ра­ди за­с­лу­ги­те им), ни­ма аз мо­га да на­п­ра­вя не­що днес? Дне­ш­ни­те ра­ви­ни от­го­ва­рят, че на­и­с­ти­на Хра­ма не е по­с­т­ро­ен за­ра­ди Рам­бам и без­б­рой­ни­те пра­ве­д­ни­ци, жи­ве­ли пре­ди нас, но те са по­ло­жи­ли ос­но­ви­те на Тре­тия Храм, тъй ка­то все­ки пра­ве­д­ник ос­та­вя све­т­ла сле­да и с то­ва строи на­но­во Хра­ма. Та­ка и все­ки от нас спо­ред си­ли­те си, из­пъл­ня­вай­ки до­ри ед­на един­с­т­ве­на за­по­вед мо­же да да­де сво­я­та ле­п­та, да сло­жи още един ка­мък в сградата на Тре­тия Храм, чи­е­то ве­ли­чие ще на­д­ми­не то­ва на пре­ди­ш­ни­те два, за­що­то то­га­ва не са­мо Ис­ра­ел ще се по­к­ла­ня на Б-г в не­го, но и вси­ч­ки ос­та­на­ли на­ро­ди, "То­га­ва Б-г ще бъ­де един и име­то Му - ед­но.”

 

За­ко­ни за по­с­тът на 9 ав

 

Мъ­д­ре­ци­те ка­з­ват, че все­ки, кой­то стра­да и по­с­ти за­ра­ди раз­ру­ша­ва­не­то на Хра­ма, ще се удо­с­тои да го ви­ди по­с­т­ро­ен. 9 ав е ден на пост и той за­по­ч­ва от ве­чер­та на 8 ав (пре­ди за­лез слън­це) и про­дъл­жа­ва до из­г­ре­ва на зве­з­ди­те на 10 ав. За­б­ра­не­но е да ядем, да пи­ем, да се ми­ем, да хо­дим с ко­же­ни обу­в­ки, да се ма­жем с раз­ли­ч­ни ма­зи­ла и да има­ме ин­тим­ни съ­п­ру­же­с­ки вза­и­мо­о­т­но­ше­ния. Пре­ди на­ча­ло­то на по­с­та се пра­ви се­у­да ма­ф­се­кет (раз­де­ли­тел­на тра­пе­за). Ве­чер­та на 9 ав се че­те кни­га­та Ей­ха (част от Та­на­ха), ко­я­то го­во­ри за вре­ме­то пре­ди Б-г да ре­ши да раз­ру­ши Пър­вия Храм. Кни­га­та Ей­ха спо­ред ня­кои мъ­д­ре­ци е на­пи­са­на от про­рок Йер­ми­яу, тя се че­те и по вре­ме на мо­ли­т­ва­та Ша­х­рит.

На 9 ав не се ка­з­ва Та­ха­нун. Тфи­лин не се сла­га по вре­ме на мо­ли­т­ва­та Ша­х­рит, а все­ки сам си сла­га в къ­щи и по­с­ле без тфи­лин оти­ва на си­на­го­га, об­ле­чен са­мо в та­лит. При­чи­на­та е, че тфи­ли­нът за нас е ук­ра­са, ко­ро­на, да­де­на ни от Б-г, а в то­зи тъ­жен ден ня­ма мя­с­то за ра­дост и ук­ра­са. Има ми­д­раш, кой­то ка­з­ва, че Ма­ши­ах е ро­ден 9 ав и за то­ва след обед от­бе­ля­з­ва­ме то­ва ра­до­с­т­но съ­би­тие и си сла­га­ме тфи­лин и за­е­д­но вси­ч­ки се мо­лим та­ка мо­ли­т­ва­та Мин­ха.

 

15 ав

 

Ми­ш­на­та в тра­к­та­та Та­а­нит ка­з­ва: "Ня­ма та­ки­ва пра­з­ни­ци за Ис­ра­ел ка­то 15 ав и Йом Ки­пур." Що за ден е 15 ав и за­що се сра­в­ня­ва чак с Йом Ки­пур? Мъ­д­ре­ци­те ра­зя­с­ня­ват: Йом Ки­пур сим­во­ли­зи­ра про­ща­ва­не­то на гре­ха с те­ле­ца, тъй ка­то то би­ло по­лу­че­но имен­но на Йом Ки­пур, ко­га­то Мо­ше сля­зъл от пла­ни­на­та Си­най с но­ви­те скри­жа­ли на За­ве­та. 15 ав съ­що сим­во­ли­зи­ра из­ку­п­ле­ние на грях - гре­ха на шпи­о­ни­те (ме­ра­г­ли­ми­те), пра­те­ни в Ерец Ис­ра­ел и по-къ­с­но я ок­ле­ве­ти­ли. На 15 ав се пре­к­ра­тил мо­рът, уни­що­жа­вал по­ко­ле­ни­е­то из­ля­з­ло от Еги­пет, из­вър­ши­ло два те­ж­ки гря­ха - съ­з­да­ва­не­то на зла­т­ния те­лец и не­же­ла­ни­е­то да вля­зат в Ис­ра­ел, вяр­вай­ки на ду­ми­те на ме­ра­г­ли­ми­те. Мъ­д­ре­ци­те из­б­ро­я­ват още 6 зна­чи­ми по­ло­жи­тел­ни съ­би­тия, ста­на­ли то­ч­но на 15 ав. От вси­ч­ко ка­за­но по-го­ре се ви­ж­да, че та­зи да­та е на­и­с­ти­на спе­ци­ал­на за нас и днес в Ис­ра­ел на нея се ор­га­ни­зи­рат мно­же­с­т­во сва­т­би. На 15 ав не се ка­з­ва Та­ха­нун.

 

Ме­сец Елул

 

"Аз при­на­д­ле­жа на моя въз­лю­бен, а той на мен."

 Съ­г­ла­с­но Тал­му­да пър­вият ден на Тво­ре­ни­е­то, ко­га­то "ка­за Б-г: Да бъ­де све­т­ли­на", бил на 25 Елул, а ше­с­тият ден на Тво­ре­ни­е­то, ко­га­то "ка­за Б-г: "Да на­п­ра­вим чо­ве­ка по Наш об­раз, по На­ше по­до­бие", е имен­но пър­вият ден на ме­сец Ти­ш­ри. 1Ти­ш­ри (Рош Ашана) - то­ва е ро­ж­де­ният ден на чо­ве­че­с­т­во­то, кой­то ден То­ра­та на­ри­ча "Ден на тръ­б­ни зву­ци", а Ми­ш­на­та от­бе­ля­з­ва та­зи да­та ка­то де­ня на съ­да над ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во. За да се по­д­го­т­вим до­б­ре за то­зи ден, ние се ста­ра­ем пре­д­ва­ри­тел­но да на­п­ра­вим ра­в­но­с­ме­т­ка на вси­ч­ки на­ши де­ла в те­че­ние на из­ми­на­ва­ща­та го­ди­на - ка­к­во сме на­п­ра­ви­ли до­б­ре, ка­к­во не дотам до­б­ре, кое сме про­пу­с­на­ли. За вси­ч­ко то­ва го­во­ри из­ре­че­ни­е­то: "При­го­т­ве­те се да се сре­щ­не­те с твоя Б-г, Ис­ра­ел." Вре­ме­то за та­зи по­д­го­то­в­ка е ме­сец Елул, пре­д­ше­с­т­ващ де­ня на съ­да.

Пона­ча­ло съ­дът на не­бе­то се из­вър­ш­ва по по­до­бен на то­зи на зе­мя­та на­чин - има ан­ге­ли, из­пъл­ня­ва­щи ро­ля­та на ад­во­ка­ти-за­щи­т­ни­ци, и та­ки­ва в ро­ля­та на про­ку­ро­ри-об­ви­ни­те­ли. Ми­ш­на­та ка­з­ва в тра­к­та­та Авот: "Все­ки, кой­то из­вър­ши до­б­ро де­ло, се сдо­би­ва със за­щи­т­ник, а все­ки, кой­то из­вър­ш­ва грях, си спе­чел­ва об­ви­ни­тел." От Ми­ш­на­та яс­но се ви­ж­да, че шан­со­ве­те да бъ­дем оп­ра­в­да­ни в съ­да за­ви­сят от то­ва да­ли ще на­д­де­ле­е бро­ят на до­б­ри­те ни де­ла или бро­ят на пре­г­ре­ше­ни­я­та, ко­и­то из­вър­ш­ва­ме. Раз­би­ра се, по­ня­ко­га ед­но до­б­ро де­ло мо­же да бъ­де ра­в­но­сил­но на хи­ля­ди дру­ги та­ки­ва и об­ра­т­но. Във ве­з­ни­те на не­бе­са­та вси­ч­ко вли­за в об­ща­та сме­т­ка, до най-мал­ка­та по­д­ро­б­ност. Ос­но­в­но не­що ос­вен са­ми­те де­ла е и же­ла­ни­е­то на сър­це­то на чо­ве­ка - към ка­к­во той се е стре­мял, за ка­к­во се е бо­рил през из­ми­на­ла­та го­ди­на. Почти невъзможно е да по­п­ра­вим вси­ч­ко ло­шо, сто­ре­но през го­ди­на­та за един ден, за­що­то раз­ка­я­ни­е­то (тшу­ва­та) е не­що сло­ж­но, вклю­ч­ва­що в се­бе си мно­го ета­пи: по­п­ра­в­ка на ха­ра­к­те­ра и по­ве­де­ни­е­то и усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на по­с­тъ­п­ки­те. За до­с­ти­га­не на раз­ка­я­ни­е­то (тшу­ва­та) е ну­ж­на се­ри­о­з­на ра­бо­та, а то­ва изи­с­к­ва вре­ме. Ме­се­цът Елул, ме­се­цът на ми­ло­сър­ди­е­то, е то­зи, в кой­то ние мо­жем да се при­го­т­вим за съ­да, да све­рим ча­со­в­ни­ци­те си с вре­ме­то, в ко­е­то бие ча­со­в­ни­кът на Все­ле­на­та.

Мъ­д­ре­ци­те ка­з­ват, че по­р­ти­те на раз­ка­я­ни­е­то ни­ко­га не се за­т­ва­рят, за­що­то ръ­ка­та на Го­с­под е ви­на­ги про­те­г­на­та към те­зи, ко­и­то ис­кат да се вър­нат към Не­го. Пона­ча­ло тшу­ва на ив­рит оз­на­ча­ва връ­ща­не, то­ва е връ­ща­не към нор­мал­но­то съ­с­то­я­ние на чо­ве­ка. Ко­га­то чо­век гре­ши, то­ва во­ди до по­с­ле­д­с­т­вия - от ед­на стра­на, той на­на­ся вре­да на ду­ша­та си, от дру­га, ка­то сле­д­с­т­вие от гре­ха и Бо­же­с­т­ве­но­то при­съ­с­т­вие се от­те­г­ля от не­го. Ка­к­то Ка­ба­ла­та пояснява - чо­ве­ш­ка­та ду­ша е ка­то ко­с­тил­ка, а гре­хо­ве­те по­к­ри­ват та­зи ко­с­тил­ка с пла­с­то­ве, та­ка и ду­ша­та на чо­век пона­ча­ло е чи­с­та и съ­з­да­де­на да се ра­д­ва на съ­вър­шен­с­т­во­то на Б-г, но гре­хо­ве­те ни от­де­лят от Не­го и пре­чат на ду­ши­те ни да ви­ж­дат бо­же­с­т­ве­но­то и да жи­ве­ем жи­во­та, за кой­то пона­ча­ло Б-г ни е съ­з­дал. Раз­ка­я­ни­е­то е връ­ща­не на ду­ша­та към Бо­же­с­т­ве­но­то при­съ­с­т­вие и в не­й­но­то нор­мал­но съ­с­то­я­ние. Зо­ар ка­з­ва: "От мо­мен­та, ко­га­то в гър­ди­те на гре­ш­ни­ка се ра­ж­да чу­в­с­т­во­то на раз­ка­я­ние и за­по­ч­ва да си про­к­ра­д­ва път към Не­бе­са­та, ми­ло­сър­ди­е­то на Все­ви­ш­ния се спу­с­ка сре­щу не­го, ус­по­ко­я­вай­ки ду­ша­та му и уве­ря­вай­ки го, че тя ще по­лу­чи про­ш­ка от Тво­ре­ца и гре­хът ще бъ­де за­б­ра­вен."

Ето ус­ло­ви­я­та, ко­и­то тря­б­ва да са на­ли­це за раз­ка­я­ни­е­то:

1. Чо­век да при­з­нае то­ва, че е сгре­шил (одаа).

2. Ис­к­ре­но съ­жа­ле­ние за сто­ре­ния грях (ха­ра­та).

3. Обе­ща­ние в бъ­де­ще да не по­в­та­ря гре­ш­ка­та си.

4. Въз­ме­з­дя­ва­не на за­гу­би (ако е въз­мо­ж­но).

Ако са на­ли­це те­зи ус­ло­вия и чо­век, след ка­то се е раз­ка­ял, по­па­д­не в съ­ща­та си­ту­а­ция, при съ­щи­те ус­ло­вия, при ко­и­то пре­ди то­ва е сгре­шил, и ако сега той не го на­п­ра­ви (гре­ха), за­що­то ве­че знае и вяр­ва, че то­ва не е пра­вил­но, то­га­ва да­де­ният чо­век се е раз­ка­ял съ­вър­ше­но за кон­к­ре­т­но­то пре­г­ре­ше­ние. В на­ши­те све­ти кни­ги че­с­то се сре­щат из­б­ро­е­ни три сре­д­с­т­ва, чрез ко­и­то мо­жем да сме­к­чим при­съ­да­та  в де­ня на съ­да: раз­ка­я­ни­е­то, мо­ли­т­ва­та и це­да­ка­та (спра­ве­д­ли­вост и вза­и­мо­по­мощ). И ка­з­ва Шло­мо а-ме­лех: "Чрез вър­ше­не­то на ми­лост и ис­ти­на се очи­с­т­ва гре­хът и със стра­ха от Г-спод се от­с­т­ра­ня­ва (чо­век) от зло."

Но за­що то­ч­но ме­сец Елул е то­зи, в кой­то сме по-бли­зо до Б-г? Ка­к­то е из­ве­с­т­но, Мо­ше Ра­бей­ну раз­бил скри­жа­ли­те на За­ве­та, след ка­то ви­дял, че ев­ре­и­те са на­п­ра­ви­ли зла­т­ния те­лец. То­ва е ста­на­ло на 17 Та­муз. На 1 Елул Все­ви­ш­ни­ят за­по­вя­дал на Мо­ше от­но­во да се ка­чи в пла­ни­на­та, за да по­лу­чи вто­ри­те скри­жа­ли, за­що­то Го­с­под се сми­лил над Ис­ра­ел, от­с­тъ­п­вай­ки пред на­с­той­чи­ви­те мо­ли­т­ви на Мо­ше. То­ва вто­ро пре­би­ва­ва­не на Мо­ше в пла­ни­на­та Си­най би­ло в про­дъл­же­ние на 40 дни. Кра­ят на те­зи дни бил на 10 Ти­ш­ри, на Йом Ки­пур. В то­зи ден Все­ви­ш­ни­ят ка­зал на Мо­ше: "Аз про­с­тих (на Ис­ра­ел), ка­к­то ти (Мо­ше) по­мо­ли." За­то­ва те­зи 40 дни за­ви­на­ги ос­та­ват дни на ми­ло­сър­дие, про­ш­ка и бла­го­с­к­лон­ност от стра­на на Все­ви­ш­ния, ко­га­то Той охо­т­но при­е­ма мо­ли­т­ви­те на на­ро­да ни и про­ща­ва на­ши­те гре­хо­ве. То­ва са дни, в ко­и­то ние усе­ща­ме Б-г не са­мо ка­то Съ­дия и Цар на све­та, а ка­то Ба­ща, кой­то оби­ча де­ца­та си, го­тов да им про­ща­ва, да ги на­пъ­т­с­т­ва и мил­ва. Те­зи дни от не­бе­са­та във вся­ка ев­рей­с­ка ду­ша се из­ли­ва све­т­ли­на, свя­тост се из­ли­ва по це­лия свят, свя­тост, спо­со­б­на да ни из­ди­г­не и из­це­ли, за да слу­жим на на­шия Б-г, на на­шия Не­бе­сен Ба­ща с любов, бла­го­дар­ност, ра­дост и сър­де­ч­на до­б­ро­та и та­ка в де­ня на съ­да да за­с­та­нем пред Не­го чи­с­ти и из­ви­се­ни, сдо­би­ли се ве­че с мно­го за­щи­т­ни­ци и по­д­го­т­ви­ли се за съ­да.

Тра­ди­ци­я­та при нас, сфа­ра­ди­ми­те, е да ка­з­ва­ме през вси­ч­ки дни от Рош Хо­деш Елул до Йом Ки­пур (без Ша­ба­ти­те и дни­те на Рош Хо­деш) спе­ци­ал­ни мо­ли­т­ви, на­ре­че­ни "сли­хот". В тях ние мо­лим за из­ви­не­ние за вси­ч­ки гре­ш­ки през го­ди­на­та. Вре­ме­то за че­те­не­то на сли­хот е през но­щ­та - от сре­да­та на но­щ­та до из­г­рев слън­це. Ня­кои от мно­го­у­ва­жа­ва­ни­те и оби­ча­ни­те от нас ста­ри хо­ра още по­м­нят как ка­то мал­ки ба­щи­те и дя­до­в­ци­те ги бу­де­ли през но­щ­та и ги во­де­ли в си­на­го­га­та да че­тат сли­хот.

По­пи­та­ли Мъ­д­ро­ст­та: "Ка­к­во е на­ка­за­ни­е­то за гре­ш­ни­ка?", Мъ­д­ро­ст­та ка­за­ла: "Гре­хът ще пре­с­ле­д­ва гре­ш­ни­ка” (ня­къ­де се сре­ща: "Гняв ще пре­с­ле­д­ва гре­ш­ни­ка"). По­пи­та­ли Про­ро­ци­те: "Ка­к­во е на­ка­за­ни­е­то за гре­ш­ни­ци­те?", Про­ро­ци­те от­вър­на­ли: "Гре­ш­на­та ду­ша ще ум­ре." По­пи­та­ли Пре­с­ве­тия и Той ка­зал: "Не­ка гре­ш­ни­кът се раз­кая и ще му бъ­де про­с­те­но" (Тал­муд Йе­ру­шал­ми).