Rav Bechor Kahlon, Rav Eliau Avraam

 

Заповеди

 

Думата “мицва” има корен от думата “цивуй” - заповед. Мъдреците са преброили, че в Тората има 613 заповеди. 248 от тях са предписващи определено действие (мицвот асе) и 365 забраняващи дадена дейност (мицвот ло-таасе). Примери за заповеди прави са: четенето на “Шма Исраел” сутрин и вечер, молитвата, слагането на тфилин и талит, да обичаш човека до теб като себе си и т.н., а за заповеди не прави –да не правим идолопоклонничество, прелюбодейство, убийство, кражба, лъжа и други. Интересно защо има нужда от толкова много заповеди? Защо не са 5-6 или 20, а 613?

1. Казал раби Хананя бен Акашя: “Пожелал Б-г да награди Исраел, за това им дал Тора и много заповеди”, и така, демонстрирайки с толкова много заповеди предаността си към Ашем, ние ще заслужим по-голяма награда.

2. Така ние имаме възможност всеки ден, всяка минута да изпълняваме заповедите и не се налага да чакаме една седмица или месец да изпълним някоя мицва.

3. Заповедите обхващат целия живот на човека, всеки един ден от него - от момента на ставането му от сън, докато си легне вечер, във всяка ситуация човек трябва да се съобразява с тях. Когато човек има навик много пъти да превъзмогва нещата от живота и да налага на себе си да прави неща, които не винаги са му “удобни” (разбира се, с увереността, че Б-г ни ги е заповядал, значи те са нещо съвършено и добро), това с времето става част от него и така в бъдеще му става по-лесно да побеждава желанията на сърцето си и характерът на човек се укрепва. Така с времето човек заздравява и развива в себе си разумното и отхвърля безсмислените неща и прекаленото “робуване на материалността”, защото основно нещо за човека е нави­кът. Ако човек не възпитава в себе си със съвършено постоянство всички качества, които Тората изисква от нас, ако той се впусне в живота, без да обръща внимание на волята на Б-г - лесно би могъл да се превърне от човек в животно, както е казано: “няма разлика между човек и животното, защото всичко е суета, но чистата душа, която Ти си вдъхнал в нас и за която ние ще дадем съд и отчет...” Само тази чиста душа - само в това е разликата, а кой освен Б-г, който ни я е дал, знае по-добре как да се грижи за нея. Б-г ни заповядал определен набор от действия, чрез които ние ще живеем по начин, оправдаващ и достоен за нашето съществуване. Наше право е да изберем, да се доверим на Б-г или на собствените си мисли и идеи. Но избирайки второто, вече не можем да държим Б-г отговорен за това успяваме ли да достигнем истинската идея и смисъл на живота. Хафец Хаим дава пример: “Все едно някой да отиде на лекар и лекарят да му предпише ре­цепта, но болният да не спази рецептата, а да започне самолечение, без да разбира същността на болестта си.” Разбира се, разликата между нашето знание и знанието на Б-г е неизмеримо по-голяма отколкото тази между лекар и пациент. Или все едно имаме сложна програма, създадена от програмист, и вместо да вървим една по една по стъпките, предписани от програмиста, се опитаме да получим краен резултат, започвайки ту от средата, ту от края, но ако направим всичко, предписано от програмата, ние ще получим краен резултат.

 Изобщо в човек има две природи, два инстинкта - към добро, идващо от чистата душа, която има във всеки един от нас, и инстинкт към зло, идващ от тялото. Има правило, изведено от мъдреците: “Б-г не праща някакво изпитание на човек, преди да изпрати лек или начин за спасяване и достойно преминаване през това изпитание.” В случая Б-г създал човека с двойствена природа, но пратил и лека - Тората. Човек, учейки Тора и изпълнявайки предписанията на най-висшия Лекар и Програмист, ще намери успокоение и щастие за душата си. “Този свят прилича на коридор пред бъдещия свят. Подготви се добре в коридора, за да може да влезеш в залата.” (Мишна, Перке Авот 4,16) Подготовката, това са заповедите и ученето на Тора. В “Съчинение за основите” раби Моше Хаим Луцато (XVIII век), гений в Учението и кабалист, относно Тората и заповедите пише, че светът е създаден от Твореца с желание да се даде възможност на човека да се приближи, прилепи до Него и да се радва на истинското добро - съвършенството и пълнотата на Б-г. На човека била дадена способност да избира пътя на доброто или злото, който той пожелае. И ако той съзнателно по своя воля избере доброто и се отвърне от злото, то той ще бъде награден с вечно благо. Това е и причината в човека да има влечение към добро и зло - за да може човек винаги да се намира в изпитание кое от двете ще избере. Били създадени специални източници на святост и духовна нечистота. Когато човек прави определен набор от действия, той привлича върху себе си святост (това са заповедите от Тората “прави”), а когато прави определени други, привлича върху себе си и върху света като цяло нечистота, тоест отделяне от Него (това е неспазването на заповедите “не прави”). И наистина за човек, осъзнал факта, че Б-г е Всемогъщ и Съвършен и с любов е създал света, за да направи добро на човека в него, не остава нищо по-логично от това да се довери на тази Причина на всички причини за всяко нещо от живота си. Вече доверил се, вършейки споменатия набор от действия, то той на свой ред ще заслужи доверие от Твореца и делата му ще свидетелстват за него, че е избрал не своите си прищевки, а желанието на тази по-висша Инстанция, управляваща със съвършена мъдрост, справедливост и любов Небесата и Земята - така ще влезе в залата, тоест бъдещия свят, който е вечен и съвършен.

 

Сега продължаваме с класификация на заповедите

 

I. ЗАПОВЕДИТЕ ПРАВИ се делят на две групи

1. Независещи от времето - примери: уважение към родителите, цедака (т.е буквално справедливост - оказване на парична или физическа помощ на нуждаещ се евреин, чужденец, сирак и т.н.) - жените са задължени да ги изпълняват.

2. Зависещи от времето - примери: правене на сука и живеене в нея 7 дни, талит и т.н. - жените са освободени от тях.

Ин­те­ре­с­но е за­що се пра­ви та­ко­ва раз­де­ле­ние в за­по­ве­ди­те и же­ни­те тря­б­ва да из­пъл­ня­ват по-мал­ко за­по­ве­ди от мъ­же­те. Ще да­дем ня­кол­ко от­го­во­ра: в су­т­ре­ш­ни­те бла­го­с­ло­ве­ния же­ни­те ка­з­ват: “Бла­го­с­ло­ве­н си ти, кой­то ме на­п­ра­ви спо­ред сво­е­то же­ла­ни­е­.” Ако Б-г же­лае да на­п­ра­ви не­що, ни­ма то мо­же да бъ­де не­що не­съ­вър­ше­но? Же­ни­те, би­дей­ки по-съ­вър­ше­ни от мъ­же­те, не се ну­ж­да­ят от из­пъл­не­ни­е­то на тол­ко­ва мно­го за­по­ве­ди. Дру­га при­чи­на е, че мъ­жът оби­к­но­ве­но е по­то­пен в де­ла­та на све­та повече от же­на­та, за­що­то до­ри и же­на­та да ра­бо­ти, след ра­бо­та тя оти­ва вкъ­щи и се за­е­ма с до­ма­ш­ни­те де­ла, а мъ­жът по­с­то­ян­но се сре­ща с мно­го хо­ра, за­ни­ма­ва се с раз­ли­ч­ни не­ща и въз­мо­ж­но­ст­та да на­п­ра­ви гре­ш­ки при не­го е мно­го по-го­ля­ма, за­то­ва и тря­б­ва да вър­ши по­ве­че за­по­ве­ди. Съ­що и от­го­вор­но­с­ти­те в се­мей­с­т­во­то тря­б­ва да бъ­дат раз­де­ле­ни. Ка­к­во би ста­на­ло, ако вся­ка су­т­рин мъ­жът и же­на­та оти­ва­ха за­е­д­но на си­на­го­га, уче­ха То­ра - ка­к­во би ста­на­ло с де­ца­та? Та­ка Бо­же­с­т­ве­на­та мъ­д­рост раз­де­ли­ла не­ща­та по съ­вър­шен на­чин - на все­ки спо­ред ну­ж­ди­те му, съ­че­та­ни по съ­вър­шен на­чин. Има две за­по­ве­ди оба­че, ко­и­то мъ­д­ре­ци­те са ре­ши­ли,че са мно­го ва­ж­ни за же­на­та и тя има пре­дим­с­т­во в из­пъл­не­ни­е­то им пред мъ­жа - па­ле­не­то на све­щи­те за Ша­бат и пра­з­ник и от­де­ля­не­то на ха­ла (спе­ци­а­лен хляб, кой­то се пра­ви в чест на Ша­бат).

За край ще ци­ти­ра­ме ду­ми­те на са­ма­та То­ра от­но­с­но за­по­ве­ди­те, на­пи­са­ни в нея: “И ето Аз по­с­та­вям днес пред теб жи­во­та и до­б­ро­то, смърт­та и зло­то, ако слу­шаш за­по­ве­ди­те на    Г-спод, твоя Б-г, ко­и­то днес ти да­вам - да оби­чаш Г-спод, твоя Б-г, да хо­диш по вси­ч­ки­те му пъ­ти­ща и да из­пъл­ня­ваш за­по­ве­ди­те, на­ре­д­би­те и за­ко­ни­те му - то ще жи­ве­еш и ще се раз­м­но­жиш и Г-спод, твоя Б-г, ще те бла­го­с­ло­ви в зе­мя­та, в ко­я­то оти­ваш, за да я за­в­ла­де­еш. Ако пък се от­вър­не сър­це­то ти и не слу­шаш, ка­то пре­с­тъ­пиш и по­ч­неш да се кла­няш на дру­ги бо­го­ве и да им слу­жиш, то ка­з­вам ви днес, че ще за­ги­не­те и не ще ос­та­не­те дъл­го на зе­мя­та, през ко­я­то пре­ми­на­ва­те, за да я за­в­ла­де­е­те”. А То­ра­та, тя “... не е те­ж­ка за те­бе, ни­то е да­ле­ч­на, тя не е на не­бе­то, та ня­кой да ка­же кой ще се ка­чи на не­бо­то, за да ни я до­не­се, да я чу­ем и да я из­пъл­ним, но то­ва е не­що бли­зо до те­бе, то е на ус­т­ни­те ти и в сър­це­то ти, за да го из­пъл­ня­ваш.”

Друг основен момент при заповедите е, че освен тяхното изучаване, за да усети и вкуси вкуса на Тората, човек трядва да ги прави. “Не мидраша(тълкуванията) е основното, а действието”, казва Мишната.Ако някой се опита да ни обясни вкуса на ананаса може да говори много, но резултата далеч няма да бъде като това да пробваме самите ние ананаса. Така и Тората, за да почувстаме нейната сладост, трябва с горещо сърце да я претворяваме в живота си и нейната светлина ще освети нас и света наоколо.

 

Ему­на - Вя­ра

 

Защо изо­б­що е ва­ж­но не са­мо да из­пъл­ня­ва­ме за­по­ве­ди­те, а съ­що та­ка и да вяр­ва­ме? Друг пък мо­же да по­пи­та - ни­ма вя­ра­та не е до­с­та­тъ­ч­на, за­що са ну­ж­ни за­по­ве­ди? С две ду­ми ка­за­но, за­що тря­б­ва да има­ме и две­те - и вя­ра­та, но при­д­ру­же­на със стри­к­т­но из­пъл­ня­ва­не на За­ко­на.

Ис­ти­на е, че без вя­ра из­пъл­ня­ва­не­то на за­по­ве­ди­те е ни­що. Ако ня­кой спа­з­ва Ша­бат, но не вяр­ва в Б-г - то­ва е ни­що. Но ако ня­кой вяр­ва, но не ис­ка да спа­з­ва за­по­ве­ди­те - и то­ва не е ис­тин­с­ка­та вя­ра. Опи­т­вай­ки се да ра­зя­с­ним въ­п­ро­са, ще из­по­л­з­ва­ме сле­д­ния при­мер. Оти­ва­ме да си ку­пим ня­ка­къв еле­к­тро­у­ред - пе­рал­ня или друг по­до­бен. Съ­з­да­те­лят на пе­рал­ня­та (ин­же­не­рът кон­с­т­ру­к­тор) е дал по­д­ро­б­на ин­с­т­ру­к­ция за на­чи­на на по­л­з­ва­не на та­зи ма­ши­на, не­й­ни­те ос­но­в­ни по­ка­за­те­ли. Да си пре­д­с­та­вим, че та­зи пе­рал­ня е ня­ка­къв мно­го нов мо­дел, не­ви­ж­дан до­се­га. Без ин­с­т­ру­к­ци­и­те на ин­же­не­ра ще ни е тру­д­но да из­по­л­з­ва­ме пе­рал­ня­та по пре­д­на­з­на­че­ние - с вси­ч­ки­те й про­г­ра­ми и ме­ню­та. Из­по­л­з­вай­ки при­ме­ра, мо­жем да оп­ри­ли­чим пе­рал­ня­та на са­мия чо­век, ин­же­не­рът - то­ва е Б-г, ин­с­т­ру­к­ци­и­те - то­ва са за­по­ве­ди­те на То­ра­та. До­ри в мо­мен­та на­у­ка­та не по­з­на­ва из­ця­ло чо­ве­ш­ка­та при­ро­да. За да ни уле­с­ни, Б-г ни е дал те­зи ин­с­т­ру­к­ции. Ние сме ща­с­т­ли­ви, че то­ч­но нас Б-г е из­б­рал да из­пъл­ня­ва­ме и раз­про­с­т­ра­ня­ва­ме та­зи ин­с­т­ру­к­ция, да по­ка­з­ва­ме кра­со­та­та и хар­мо­ни­я­та на пъ­ти­ща­та на Б-г. Че­с­то ние не мо­жем да раз­бе­рем ня­кой де­тайл от ин­с­т­ру­к­ци­я­та, но не мо­жем и да ги от­ме­ним и да ги обя­вим за не­ва­ли­д­ни - би би­ло не­ле­по. Та­ка е и със за­по­ве­ди­те - има за­по­ве­ди, ко­и­то не раз­би­ра­ме, но ни­кой от нас не мо­же да обя­ви да­де­на­та за­по­вед за без­с­ми­с­ле­на и да я пре­не­б­ре­г­не. Ако не спа­з­ва­ме ин­с­т­ру­к­ци­я­та на на­шия Съ­з­да­тел, то­ва би ни за­т­во­ри­ло ня­кои ас­пе­к­ти от со­б­с­т­ве­на­та ни при­ро­да и въз­мо­ж­но­с­ти­те на съ­з­да­ни­е­то ни, вло­же­ни в нас от Б-г. За то­ва вя­ра­та и из­пъл­ня­ва­не­то на за­по­ве­ди­те вър­вят ръ­ка за ръ­ка. Без вя­ра­та - без да осъ­з­на­ва­ме ис­ти­на­та за съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на Тво­рец на све­та, жи­во­тът ни без съм­не­ние би бил в не­ве­де­ние. То­га­ва го­лям е ри­с­кът да жи­ве­ем ле­ко­ми­с­ле­но и без­цел­но. Но осъ­з­на­ва­не­то на та­зи ис­ти­на во­ди не­по­с­ре­д­с­т­ве­но след се­бе си до ну­ж­да­та да се съ­о­б­ра­зя­ва­ме с то­зи факт - да сле­д­ва­ме за­ръ­ки­те на на­шия Тво­рец, кой­то оби­ча сво­и­те тво­ре­ния и за­ра­ди лю­бо­в­та Си ни да­ва въз­мо­ж­но­ст­та да по­с­ти­га­ме Не­го­ва­та съ­вър­ше­на мъ­д­рост. Тъй ка­то жи­ве­ем в ма­те­ри­а­лен свят, за­то­ва и Той об­ля­къл Сво­я­та мъ­д­рост в ма­те­ри­ал­на об­ви­в­ка - То­ра­та, ко­я­то е пъл­на със за­по­ве­ди, за­ся­га­щи ма­те­ри­ал­на­та дей­с­т­ви­тел­ност. Чрез из­пъл­ня­ва­не­то на за­по­ве­ди­те ние по­з­на­ва­ме Бо­же­с­т­ве­на­та мъ­д­рост, свър­з­ва­ме би­ти­е­то си с то­ва на Съ­з­да­те­ля, Чи­е­то би­тие е един­с­т­ве­но аб­со­лю­т­но. Та­ка са­ми­те ние жи­ве­ем жи­во­та, вло­жен ни ка­то въз­мо­ж­но­с­ти и цел от Не­го, а не та­къв, ръ­ко­во­ден от оби­ча­и­те на на­ро­ди­те, вре­мен­ни­те мо­ди или со­б­с­т­ве­ни­те ни ин­с­тин­к­ти.

На­и­с­ти­на тру­д­но е ня­кой да се ре­ши да за­по­ч­не да из­пъл­ня­ва за­по­ве­ди­те на То­ра­та. Един от не­до­с­та­тъ­ци­те на жи­во­та в Ди­а­с­по­ра­та е опа­с­но­ст­та от сли­ва­не с на­ро­да на да­де­на­та дър­жа­ва - ка­к­то ет­ни­че­с­ки, та­ка и по от­но­ше­ние на оби­ча­и­те, вя­ра­та и ман­та­ли­те­та им. С вре­ме­то то­ва вли­я­ние се за­сил­ва осо­бе­но, ко­га­то се пре­къ­с­не изу­ча­ва­не­то на То­ра­та. С го­ди­ни­те тя ни се стру­ва все по-чу­ж­да и ние все по­ве­че се сли­ва­ме с ме­с­тна­та сре­да. Но на­ши­ят ба­ща Ав­ра­ам ни е за­ве­щал ед­на по­го­вор­ка, ко­я­то все­ки от нас ви­на­ги тря­б­ва да си по­в­та­ря: "Вся­ко не­що (ко­е­то се слу­ч­ва с нас) е за до­б­ро." Лю­би­ма­та на вси­ч­ки нас пе­сен ка­з­ва: "Све­тът е ка­то те­сен мост, но ос­но­в­но­то е да не се бо­иш изо­б­що." Че сме в Ди­а­с­по­ра­та, че е тру­д­но - та­ка е, но и то­ва е за до­б­ро, не би­ва да се бо­им, за­що­то ско­ро ид­ва спа­се­ни­е­то, оча­к­ва­но от вси­ч­ки. Ед­ни мъ­д­ре­ци ка­з­ват, че ед­на от це­ли­те на раз­п­ръ­с­к­ва­не­то на Ис­ра­ел е той да ог­рее със све­т­ли­на­та на То­ра­та на­в­ся­къ­де в све­та, да съ­бе­ре мно­го­б­рой­ни­те све­т­лин­ки по ли­це­то на зе­мя­та. То­ва е ху­ба­во­то, ко­е­то тря­б­ва да ви­ж­да­ме. В на­ши ръ­це е днес да въз­ро­дим Тра­ди­ци­я­та и за да има­ме си­ли­те да го сто­рим тря­б­ва да из­по­л­з­ва­ме оръ­жи­е­то на Б-г - То­ра­та - да я изу­ча­ва­ме по­с­то­ян­но, да вър­вим в не­й­ния път, пъ­тя на све­т­ли­на­та и ис­тин­с­кия жи­вот.

Ус­пех на вси­ч­ки в то­ва не­ле­ко, но най-достойно на­чи­на­ние.

 

В началото на  деня

 

Ко­га­то от­во­ри очи и се из­п­ра­ви в ле­г­ло­то си, ев­ре­и­нът ка­з­ва: "Мо­де ани ле­фа­не­ха ме­лех хай ве­ка­ям ше­хе­зар­та би ми­ш­ма­ти бе­хем­ла - ра­ба ему­на­те­ха!", в пре­вод: "Бла­го­да­ря Ти, Ца­рю Жи­ви и Ве­ч­ни за то­ва, че Ти по Сво­я­та ми­лост ми въз­вър­на ду­ша­та - ог­ром­на е Тво­я­та вяр­ност!"

Съ­нят, ка­к­то обя­с­ня­ват мъ­д­ре­ци­те, е "ед­на ше­с­т­де­се­та част от смърт­та" и ко­га­то су­т­рин се съ­бу­дим, то­ва е един вид чу­до. Все­ки ден, в кой­то ние се бу­дим су­т­рин, е ка­то кре­дит, кой­то ни да­ва Б-г. Той ка­то че ни ка­з­ва: "Не­ка ви­дим, чо­ве­ш­ки си­не, как ти ще из­по­л­з­ваш Моя кре­дит, с кол­ко ду­хо­в­на хра­на ще се сдо­би­еш чрез то­зи кре­дит." Нор­мал­но е, щом та­ка се­дят не­ща­та и ня­ма ни­що по-ес­те­с­т­ве­но от то­ва да бла­го­да­рим за то­ва, че ни е да­ден още един ден и че Б-г още вяр­ва в нас.

Сле­д­ва не­що мно­го ва­ж­но - су­т­ре­ш­но из­ми­ва­не на ръ­це­те. Ди­ре­к­т­но се от­п­ра­вя­ме към мя­с­то­то, къ­де­то ще се из­ми­ем. Тря­б­ва да на­пъл­ним съд с во­да (кан­че или не­що по­до­б­но) и при то­ва са­ми­те ни ръ­це тря­б­ва да са на­пъл­но су­хи. Хва­ща­ме съ­да с ля­ва­та си ръ­ка и по­ли­ва­ме дя­с­на­та в ча­ст­та на ръ­ка­та от ки­т­ка­та (включително) на­до­лу. След то­ва по­да­ва­ме съ­да от ля­ва­та в дя­с­на­та ръ­ка (ако сме го из­п­ра­з­ни­ли пре­ди то­ва, раз­би­ра се, го на­пъл­ва­ме) и по­ли­ва­ме ля­ва­та ръ­ка пак ху­ба­во. По съ­щия на­чин по­ли­ва­ме от­но­во пак дя­с­на­та и ля­ва­та ръ­ка вто­ри път и на­к­рая ги по­ли­ва­ме тре­ти по­с­ле­ден път. Та­ка сме по­ле­ли три пъ­ти дя­с­на­та и три пъ­ти ля­ва­та ръ­ка. Ка­к­то ка­за­х­ме: "Съ­нят - то­ва е ед­на ше­с­т­де­се­та част от смърт­та" и в ня­ка­к­ва сте­пен тя­ло­то ни е би­ло ка­то мър­т­во и ка­то та­ко­ва е би­ло по­д­в­ла­с­т­но на ду­хо­в­на­та не­чи­с­то­та. Ко­га­то се съ­бу­ж­да­ме, тя се от­с­т­ра­ня­ва от тя­ло­то ни, но ос­та­ва мал­ка част в ки­т­ки­те и пръ­с­ти­те ни. За да от­с­т­ра­ним и те­зи ос­та­тъ­ци от то­зи дух на не­чи­с­то­та, тря­б­ва да из­ми­ем ръ­це­те си по спо­ме­на­тия по-го­ре на­чин. Преди да се измием сутринта не пи­па­ме тя­ло­то си и хра­на, за­що­то та­ка може да пре­да­дем и на тях от та­зи не­чи­с­то­та.

Тал­му­дът в раз­де­ла Бе­ра­хот ка­з­ва, че ко­га­то чо­век чуе пе­те­ла да пее, тря­б­ва да ка­же: "Бла­го­с­ло­вен да е Б-г, Ца­рят на све­та, Кой­то да­ва ра­зум на пе­те­ла да раз­ли­ча­ва де­ня от но­щ­та." След ка­то от­во­ри очи­те си, тря­б­ва да ка­же: "Бла­го­с­ло­вен да е Б-г, Ца­рят на све­та, Кой­то от­ва­ря очи­те на сле­пи­те." Ко­га­то се об­ли­ча: "... (пак съ­що­то на­ча­ло), Кой­то об­ли­ча го­ли­те." Ко­га­то ста­не: "..., Кой­то из­п­ра­вя те­зи, ко­и­то са сгър­бе­ни (на­ве­де­ни)." Ко­га­то стъ­пи на зе­мя­та: "..., Кой­то си на­п­ра­вил су­ша­та на зе­мя­та сред во­ди­те." Ко­га­то за­по­ч­не да хо­ди: "..., Кой­то на­п­ра­в­ля­ваш стъ­п­ки­те на чо­век." Ко­га­то сла­га обу­в­ки­те си: "..., Кой­то пра­ви за мен вси­ч­ко, ко­е­то ми е ну­ж­но." Ко­га­то сла­га ко­ла­на си: "..., Кой­то опа­с­ва Ис­ра­ел с ве­ли­чие." Ко­га­то сла­га не­що на гла­ва­та си: "..., Кой­то ук­ра­ся­ва Ис­ра­ел с ве­ли­ко­ле­пие." Вси­ч­ки те­зи бла­го­с­ло­вии са вклю­че­ни в си­ду­ри­те (мо­ли­т­ве­ни­ци­те). Днес не ги ка­з­ва­ме в та­зи по­с­ле­до­ва­тел­ност, а про­с­то ги про­чи­та­ме на­ве­д­нъж от мо­ли­т­ве­ни­ка.

За­що оба­че е ну­ж­но да ка­з­ва­ме бла­го­с­ло­вии за тол­ко­ва оби­к­но­ве­ни и по съ­щ­но­ст­та си нор­мал­ни не­ща (от­ва­ря­не на очи­те, об­ли­ча­не и т.н.)? Има хо­ра, ко­и­то ня­мат та­зи въз­мо­ж­ност (да от­во­рят очи­те си, до­ри да се об­ле­кат или да чу­ят гла­са на пе­те­ла), ко­га­то се се­тим за те­зи хо­ра, ние се из­пъл­ва­ме с бла­го­дар­ност към Б-г за то­ва, че ни е на­да­рил с те­зи въз­мо­ж­но­с­ти. До­ри хо­ра, ко­и­то не мо­гат да пра­вят не­що от те­зи не­ща (сле­пи, глу­хи, с раз­ли­ч­ни дру­ги про­б­ле­ми), бла­го­с­ла­вят вси­ч­ки те­зи бла­го­с­ло­вии, за­що­то те ка­к­то и на­ши­те мо­ли­т­ви са в мно­же­с­т­ве­но чи­с­ло. Ние не бла­го­да­рим на Б-г и не Му се мо­лим са­мо за нас, а ви­на­ги за це­лия на­род. От дру­га стра­на, до­ри и сле­пе­цът е бла­го­да­рен на Б-г, че Той от­ва­ря очи­те на хо­ра­та, тъй ка­то те му по­ма­гат - по­ка­з­ват му пъ­тя и т.н., ана­ло­ги­ч­но и за дру­ги­те слу­чаи на ня­ка­къв не­дъг у чо­ве­ка.

Сле­д­ва част от ут­рин­ни­те бла­го­с­ло­вии, в ко­и­то ние бла­го­да­рим на Б-г, че ни е из­б­рал из­ме­ж­ду на­ро­ди­те на зе­мя­та; че ни е дал, учил ни е и ни учи на Сво­я­та То­ра. Без да ка­жем по­с­ле­д­ни­те бла­го­с­ло­ве­ния, не мо­же да при­с­тъ­пим към уче­не­то на То­ра или мо­ли­т­ва.

Вси­ч­ки спо­ме­на­ти дотук бла­го­с­ло­вии ги има в ка­фя­вия мо­ли­т­ве­ник "Си­дур Бет Иц­хак" (най-ско­ро из­да­ва­ния мо­ли­т­ве­ник), къ­де­то има тран­с­к­ри­п­ция на ив­ри­т­с­кия текст та­ка, че мо­же да се че­те на ки­ри­ли­ца. Те­зи мо­ли­т­ве­ни­ци се про­да­ват в си­на­го­га­та или при ну­ж­да мо­гат да бъ­дат за­е­ма­ни. За кон­та­к­ти те­ле­фо­нът на си­на­го­га­та е 983-50-85 и 983-12-73.

 

 

Та­лит

 

В 15 гла­ва на кни­га­та Бе­ми­д­бар е ка­за­но: "Обър­ни се към си­но­ве­те на Ис­ра­ел и им ка­жи: не­ка пра­вят ре­с­ни (ци­цит) по кра­и­ща­та на дре­хи­те си във вси­ч­ки по­ко­ле­ния и не­ка впли­тат във вся­ка ре­с­на ни­ш­ка от не­бе­с­но­си­ня тъ­кан..." Не­бе­с­но­си­ня­та ни­ш­ка, за ко­я­то го­во­ри То­ра­та, би­ла оц­ве­тя­ва­на от кръ­в­та на мор­с­ко­то жи­во­т­но хи­ла­зон. Цве­тът на та­зи тъ­кан бил по­до­бен на не­бо­с­во­да и тря­б­ва­ло да на­по­м­ня на ев­ре­и­на за не­бе­са­та - сим­вол на чи­с­то­та и ду­хо­в­ност. Та­ка ев­ре­и­нът об­ръ­ща сво­и­те ми­с­ли към Все­ви­ш­ния, кой­то в То­ра­та се на­ри­ча "Се­дящ на не­бе­са­та". Ис­тин­с­ка­та боя "те­хе­лет", ко­я­то се по­лу­ча­ва от кръ­в­та на хи­ла­зо­на, е мно­го го­ля­ма ря­д­кост и в дне­ш­но вре­ме до­ри не е яс­но ка­к­во то­ч­но пре­д­с­та­в­ля­ва. За­то­ва в на­ши дни вси­ч­ки ре­с­ни (ци­цит) са бе­ли. Има­ме два ви­да та­лит - "та­лит га­дол" (голям талит) и "та­лит ка­тан" (малък талит). Та­лит га­дол ние си сла­га­ме вся­ка су­т­рин по вре­ме на ут­рин­на­та мо­ли­т­ва "Ша­х­рит", а през де­ня не но­сим. Та­лит ка­тан сла­га­ме под връ­х­ни­те си дре­хи и но­сим през це­лия ден. Спо­ред на­ша­та тра­ди­ция (сефа­ра­дим­с­ка­та) ци­ци­ти­те на та­лит ка­та­на са скри­ти и не се по­ка­з­ват на­вън. Пре­ди да об­ле­чем та­лит га­дол, ка­з­ва­ме бла­го­с­ло­ви­я­та: "БА­РУХ АТА АДО­НАЙ ЕЛО­ЕЙ­НУ МЕ­ЛЕХ АО­ЛАМ, АШЕР КИ­ДЕ­ША­НУ БЕ­МИ­Ц­ВО­ТАВ ВЕ­ЦИ­ВА­НУ ЛЕ­И­ТА­ТЕВ БЕ­ЦИ­ЦИТ."

"Бла­го­с­ло­вен да си ти, Бо­же, Вла­де­те­лю на Все­ле­на­та, Кой­то ни ос­ве­ща­ваш със сво­и­те за­по­ве­ди и ни за­по­вя­д­ваш да се об­ли­ча­ме с ци­цит".

То­ра­та ни обя­с­ня­ва сми­съ­ла на за­по­ве­д­та за ци­цит: "И ще ги ви­ди­те, и ще си спом­ни­те за­по­ве­ди­те на Г-спод и ще ги из­пъл­ня­ва­те". С дру­ги ду­ми, пре­д­на­з­на­че­ни­е­то на ци­ци­ти­те е да на­по­м­ня на ев­ре­и­на все­ки ден да из­пъл­ня­ва за­по­ве­ди­те на Все­ви­ш­ния.

 

Те­фи­лин

 

В кни­га­та Два­рим за те­фи­ли­на се го­во­ри: "И за­вър­жи ги ка­то знак на ръ­ка­та си и не­ка бъ­дат ук­ра­ше­ние между очи­те ти". Об­що То­ра­та го­во­ри на че­ти­ри ме­с­та за за­по­ве­д­та за те­фи­лин. Въ­т­ре в кор­пу­си­те на те­фи­ли­на се на­ми­рат пер­гамен­ти, на ко­и­то са на­пи­са­ни че­ти­ри­те от­къ­са от То­ра­та, къ­де­то се спо­ме­на­ва за­по­ве­д­та за те­фи­лин.

Пър­ви­ят от­къс се от­на­ся за при­е­ма­не вла­ст­та на Б-г вър­ху нас и вя­ра­та ни в Не­го. Вто­ри­ят го­во­ри за го­то­в­но­ст­та ни да из­пъл­ня­ва­ме за­по­ве­ди­те. Тре­ти­ят - за из­хо­да от Еги­пет, а че­т­вър­ти­ят - как об­щ­но­ст­та на на­ро­да на Ис­ра­ел за­по­ч­на­ла съ­ще­с­т­ву­ва­не­то си. Кор­пу­си­те и ре­мъ­ци­те на те­фили­на се пра­вят от ко­жа на чи­с­ти жи­во­т­ни. Те­фили­нът, кой­то сла­га­ме на ръ­ка­та си, се на­ри­ча "те­филин шел яд". В не­го вси­ч­ки го­ре­с­поме­на­ти от­къ­си са на­пи­са­ни вър­ху един пер­га­мент, а в те­зи на те­фи­ли­на за гла­ва (те­фи­лин шел рош) в че­ти­ри от­дел­ни от­де­ле­ния. Ние сла­га­ме те­фи­ли­на на ръ­ка­та си - гла­в­ни­я ин­с­т­ру­мент на на­ша­та де­я­тел­ност, на­со­чен ле­ко сре­щу сър­це­то ни - оби­те­ля на емо­ци­и­те, и на гла­ва­та си - из­во­ра на ин­те­ле­к­та. Та­ка ние се стре­мим на­ши­ят ум, на­ши­те де­ла и чу­в­с­т­ва да бъ­дат по­д­чи­не­ни на ед­на за­да­ча: из­пъл­не­ние во­ля­та на Все­ви­ш­ния. Та­зи идея мо­же да се из­ра­зи и по друг на­чин. Те­фи­лин шел рош има че­ти­ри от­де­ле­ния, а те­фи­лин шел яд - са­мо ед­но. Пет чу­в­с­т­ва обе­з­пе­ча­ват въз­мо­ж­но­ст­та чо­век да жи­вее на зе­мя­та, да дей­с­т­ва и да тво­ри: зре­ние, слух, обо­ня­ние, вкус (от­го­вор­на за те­зи чу­в­с­т­ва е гла­ва­та) и осе­за­ние (ор­га­нът, от­го­во­рен за не­го, е ръ­ка­та). Та­ка че­ти­ри­те от­де­ле­ния на те­фи­лин шел рош въз­дей­с­т­ват на че­ти­ри­те ор­га­на на чу­в­с­т­ва­та, на­ми­ра­щи се в гла­ва­та, а ед­но­то от­де­ле­ние на те­фи­лин шел яд въз­дей­с­т­ва на ръ­ка­та. Та­ка вси­ч­ки­те пет чу­в­с­т­ва се по­д­чи­ня­ват на при­н­ци­пи­те, за ко­и­то се го­во­ри в те­к­с­то­ве­те на те­фи­ли­на. Ев­рей­с­ки­те ми­с­ли­те­ли от­к­ри­ват още един сми­съл в стру­к­ту­ра­та на те­фи­ли­на: юда­и­з­мът до­пу­с­ка въз­мо­ж­но­ст­та да има­ме най-раз­ли­ч­ни раз­съ­ж­де­ния от­но­с­но То­ра­та и те вза­им­но се до­пъл­ват и обо­га­тя­ват едни с дру­ги, за­то­ва в те­фи­лин шел рош има че­ти­ри от­дел­ни ме­с­та, в ко­и­то са раз­по­ло­же­ни от­къ­си от То­ра­та. А що се от­на­ся до де­ла­та - из­пъл­не­ни­е­то во­ля­та на Все­ви­ш­ния тря­б­ва да бъ­де ед­но за вси­ч­ки ев­реи. За­то­ва в те­фи­лин шел яд ня­ма раз­ли­ч­ни от­де­ле­ния и той е написан на един пергамент.

 

 

Шма Ис­ра­ел

 

"Слу­шай Ис­ра­ел Все­сил­ни­ят наш Б-г е Б-г един.

И въз­лю­би Г-да Все­сил­ни­ят твой (Б-г), с ця­ло­то си сър­це и с ця­ла­та си ду­ша и с вси­ч­ка­та си си­ла. И да бъ­дат те­зи ду­ми, ко­и­то Аз ти за­по­вя­д­вам днес - в сър­це­то. И по­в­та­ряй ги на си­но­ве­те си и ги про­из­на­сяй, ко­га­то се­диш в до­ма си и ко­га­то хо­диш на път, и ко­га­то ля­гаш, и ко­га­то ста­ваш. И вър­жи ги ка­то знак на ръ­ка­та си и не­ка бъ­дат ка­то знак ме­ж­ду очи­те ти. И на­пи­ши ги на стъл­бо­ве­те (на вхо­да) на до­ма си на вра­ти­те си."

 

Един мъ­д­рец тъл­ку­ва пър­во­то из­ре­че­ние и ка­з­ва, че "Слу­шай" оз­на­ча­ва раз­бе­ри, а "Ис­ра­ел" - то­ва е бо­же­с­т­ве­на­та ду­ша, вдъ­х­на­та във все­ки ев­ре­ин. Мъ­д­ре­ци­те ка­з­ват, че във все­ки ев­ре­ин има ед­на ча­с­ти­ца от са­мия Б-г, от най-съ­к­ро­ве­на­та Не­го­ва Съ­щ­ност. Или ако съ­бе­рем вси­ч­ки обя­с­не­ния за­е­д­но, би зву­ча­ло та­ка: Раз­бе­ри, ду­ша моя, ко­я­то си част от Все­сил­ния, че Той е един и вси­ч­ко е ед­но ця­ло с Не­го.

Про­из­на­сяй­ки "Шма" ние по­ка­з­ва­ме, че сме го­то­ви да при­е­мем и вър­ху се­бе си един­с­т­во­то на цар­с­т­во­то на Б-г и да про­въз­г­ла­сим Не­го­во­то все­мо­гъ­ще­с­т­во. Ни­що на не­бе­то и на зе­мя­та не се слу­ч­ва без зна­ни­е­то и по­з­во­ле­ни­е­то на Б-г. Тук не би­ва да ми­с­лим, че Той е съ­г­ла­сен с мно­же­с­т­во­то зло и глу­пост, ко­и­то се тво­рят по ли­це­то на зе­мя­та. Ние сме съ­з­да­ния със сво­бо­д­на во­ля и са­ми по­е­ма­ме от­го­вор­но­ст­та за взе­тия от нас из­бор, бил той до­бър или лош. В ка­къв свят жи­ве­ем, ка­к­ви вза­и­мо­о­т­но­ше­ния има ме­ж­ду нас за­ви­си от са­ми­те нас - та­ка­ва е во­ля­та на Б-г. А Б-г: "Той па­зи те­зи с пра­ви ми­с­ли и на­ме­ре­ния, щит е за хо­де­щи­те в не­по­ро­ч­ност, за да па­зи пъ­тя на пра­в­да­та и стъ­п­ки­те на бла­го­че­с­ти­ви­те Си." (Ми­ш­лей Шло­мо - при­т­чи на цар Со­ло­мон) Б-г е един­с­т­вен, Кой­то е "до­бър към вси­ч­ки свои тво­ре­ния", най-до­б­ри­ят при­я­тел и по­мо­щ­ник, кой­то има все­ки един от нас. Един Той е съ­з­дал вси­ч­ки и ни оби­ча ка­к­то ба­ща оби­ча де­ца­та си. Вси­ч­ко­то зло, ко­е­то ни се слу­ч­ва, е на­ка­за­ние от лю­бе­щия Ба­ща. Б-г е съ­вър­шен и без­мер­но Свят и пред Не­го вся­ко зло и глу­пост са ни­що­ж­ни и пре­з­ре­ни, Той не ис­ка да за­ца­п­ва­ме и ос­к­вер­ня­ва­ме та­зи ча­с­ти­ца, ко­я­то ни е вдъ­х­нал от са­мия Се­бе си. За то­ва с лю­бов ни е дал оръ­жи­е­то, с ко­е­то да се про­ти­во­по­с­та­вя­ме на жи­во­тин­с­кия его­и­зъм, по­с­то­ян­но ата­ку­ващ съ­ще­с­т­ва­та ни, и това е свя­та­та То­ра, ко­я­то га­ли ду­ша­та, ус­ла­ж­да сър­це­то, да­ва ни си­ли и зна­ния да жи­ве­ем в хар­мо­ния с во­ля­та и же­ла­ни­е­то на Тво­ре­ца. Ако чо­век по­чу­в­с­т­ва и уз­нае дъл­бо­ко в сър­це­то си вси­ч­ко то­ва, то­га­ва лю­бо­в­та към Не­го ще бъ­де ес­те­с­т­вен по­рив, тя ще бли­ка от сър­це­то му. Та­къв чо­век ще се ра­д­ва, ко­га­то спо­ме­на­ва име­то на Б-г, ще се хва­ли с Не­го и та­зи лю­бов ще му до­не­се без­мер­на ра­дост, с иде­я­та за ко­я­то е съ­з­да­ден чо­ве­кът. Мъ­д­ро­ст­та ще ос­ве­ти ми­съл­та му и той все по-яс­но ще ви­ж­да ис­ти­на­та, ще чу­в­с­т­ва единството и хар­мо­ни­я­та на Тво­ре­ни­е­то, скром­ност, ис­ти­на и ду­ше­вен мир ще го съ­п­ро­во­ж­дат. Спо­ред мъ­д­ре­ци­те на Тал­му­да ед­но от най-ва­ж­ни­те про­я­в­ле­ния на лю­бо­в­та към Г-д се за­к­лю­ч­ава в то­ва чо­век да на­п­ра­ви сво­е­то по­ве­де­ние тол­ко­ва до­с­той­но, бла­го­ро­д­но и мъ­д­ро, че ок­ръ­жа­ва­щи­те ви­на­ги да въз­к­ли­к­ват: Кол­ко ве­ли­ка е То­ра­та, ко­я­то е за­по­вя­дал Все­ви­ш­ни­ят на то­зи чо­век.

Мъ­д­ре­ци­те про­дъл­жа­ват: Как се до­с­ти­га та­зи лю­бов: И въз­лю­би Г-да Все­сил­ни­ят твой (Б-г), с ця­ло­то си сър­це и с ця­ла­та си ду­ша и с вси­ч­ка­та си си­ла "?- когато изпълниш... про­из­на­сяй ги, ко­га­то си в до­ма си и на път", т.е. чрез изу­ча­ва­не­то на То­ра­та; "... и вър­жи ка­то знак на ръ­ка­та си" - то­ва е из­пъл­не­ни­е­то на за­по­ве­ди­те. Да въз­лю­биш Б-г с ця­ло­то си сър­це, то­ва е да оби­чаш Все­ви­ш­ния и с до­б­ри­те си же­ла­ния, и с ло­ши­те, за­ра­ж­да­щи се в не­д­ра­та на чо­ве­ш­ко­то сър­це, и та­ка да на­со­чиш и две­те към ум­но­жа­ва­не на до­б­ро­то в све­та. Ка­за­но с две ду­ми - да пре­вър­неш да­же ло­ши­те на­к­лон­но­с­ти в из­то­ч­ник на енер­гия и дви­же­ща си­ла за до­б­ри де­ла. Да Го оби­чаш с ця­ла­та си ду­ша - то­ва лю­бо­в­та към Не­го да не ни на­пу­с­ка до­ри ко­га­то уми­ра­ме и ду­ша­та ни се връ­ща при Б-г. В име­то на Б-г тря­б­ва да сме го­то­ви да да­дем до­ри и жи­во­та си. Да го оби­чаш с ця­ла­та си си­ла оз­на­ча­ва да го оби­чаш с вси­ч­ки свои стре­ме­жи, же­ла­ния и си­ли. Един ра­вин отъ­ж­де­с­т­вя­ва си­ла­та на чо­век с не­го­во­то иму­ще­с­т­во и то­га­ва из­пъл­не­ни­е­то на та­зи за­по­вед оз­на­ча­ва да не жа­лим на­ше­то иму­ще­с­т­во в из­пъл­не­ни­е­то на Не­го­ва­та во­ля. "...ко­и­то Аз ти за­по­вя­д­вам днес..." - "Не се от­на­сяй към бо­же­с­т­ве­ни­те по­ве­ле­ния ка­то към ос­та­ре­ли пра­ви­ла и пре­д­пи­са­ния или ка­то към ня­ка­к­ви про­с­то на­пи­са­ни ис­ти­ни. Длъ­ж­ни сте да ги раз­г­ле­ж­да­те ка­то не­що но­во, ка­то но­ви по­с­та­но­в­ле­ния на Ца­ря, ко­и­то са би­ли про­въз­г­ла­се­ни то­ч­но днес." (Си­ф­ри)

Вто­ра­та част от То­ра­та, ко­я­то вли­за в мо­ли­т­ва­та под об­що на­з­ва­ние "Шма Ис­ра­ел", е от кни­га­та Шмот. В об­щи ли­нии тя е обе­ща­ние от Все­ви­ш­ния да въз­на­г­ра­ди все­ки чо­век поот­дел­но и це­лия на­род Ис­ра­ел за из­пъл­не­нието на за­по­ве­ди­те и пре­ду­п­ре­ж­де­ние за на­ка­за­ние, ко­е­то ще по­с­ле­д­ва в слу­чай на пре­не­б­ре­же­ние на за­ко­ни­те на То­ра­та. Тре­ти­ят от­къс от "Шма" съ­дър­жа за­ко­ни­те за ци­цит (ре­с­ни­те на та­ли­та) и то­ва, че тря­б­ва да ги връ­з­ва­ме към кра­и­ща­та на дре­хи­те си и та­ка, ка­то ги гле­да­ме, ние ще по­м­ним вси­ч­ки за­по­ве­ди и ня­ма да вър­вим след сър­ца­та и очи­те си и ще бъ­дем све­ти на Б-г, Кой­то ни е из­вел от еги­пе­т­с­ка­та зе­мя.

За­по­ве­д­та да че­тем "Шма" е два пъ­ти на ден - ве­чер и су­т­рин. В на­ша­та ис­то­рия "Шма" е не са­мо част от мо­ли­т­ва­та. Все­ки път, ко­га­то ня­кой ев­ре­ин е в бе­да или ис­ка да се обър­не към Б-г, той че­те "Шма". Те­зи из­ре­че­ния са пър­ви­те, на ко­и­то ба­ща­та учи своя син. Ко­га­то при­б­ли­жа­ва смърт­та на ня­кой, то и хо­ра­та око­ло не­го че­тат "Шма". Мъ­д­ре­ци­те ка­з­ват, че на вся­ка за­по­вед съ­о­т­ве­т­с­т­ва оп­ре­де­лен ор­ган от тя­ло­то на чо­ве­ка. На за­по­ве­д­та за че­те­не­то на "Шма" - съ­о­т­ве­т­с­т­ва сър­це­то.

 

Мо­ли­т­ва

 

Мо­ли­т­ва­та не е са­мо за ре­ли­ги­о­з­ни. Тя е част от на­ша­та при­ро­да. Мно­го хо­ра в мо­мент на тру­д­ност усе­щат, че тря­б­ва да се мо­лят. По­ня­ко­га до­ри не им е яс­но на кого, но в мъ­ка­та си ис­кат мно­го да по­лу­чат по­мощ. Е, ние сме ща­с­т­ли­ви, че зна­ем на Кого тря­б­ва да се мо­лим, и Той е Един­с­т­ве­ни­ят, Кой­то мо­же да ни по­мо­г­не. Един из­ра­ел­с­ки висш во­е­нен раз­ка­з­ва за слу­чай, ко­га­то при ед­на от най-на­пре­г­на­ти­те си­ту­а­ции в ка­ри­е­ра­та му и вси­ч­ко би­ло по­тъ­на­ло в не­из­ве­с­т­ност (ще спе­че­ли или ще за­гу­би би­т­ка­та), по­чу­в­с­т­вал, че тря­б­ва да се мо­ли. То­ва из­ля­з­ло от най-въ­т­ре­ш­но­то на сър­це­то му - да се мо­ли за ус­пе­ха, за жи­во­та на хо­ра­та си. То­га­ва той не зна­ел как да се мо­ли, ка­к­во да ка­же и пи­ше кол­ко мно­го и до ден дне­шен съ­жа­ля­ва за то­ва. Ще се опи­та­ме да ра­зя­с­ним ня­кои от ас­пе­к­ти­те на ре­ли­ги­о­з­но­то чу­в­с­т­во, ко­е­то тря­б­ва да съ­п­ро­во­ж­да мо­ли­т­ва­та.

След ка­то на­ши­ят ра­зум ре­ши, че тря­б­ва да се обър­не към Все­ви­ш­ния с мо­ли­т­ва, за да ни да­ри с не­що не­об­хо­ди­мо, тря­б­ва да про­ве­рим да­ли са­ма­та на­ша мол­ба си стру­ва. На­при­мер ра­зум­но ли е да мо­лим Б-г да ста­нем ца­ре на све­та. Би­х­ме ли би­ли са­ми­те ние до­с­той­ни за то­ва. Раз­би­ра се, то­зи при­мер е мал­ко кра­ен, но мно­го че­с­то ние ис­ка­ме не­ща, пра­вил­но­ст­та на ко­и­то не е мно­го яс­на. За то­ва цар Да­вид ка­з­ва: "До­ве­ри на Г-спод пъ­тя си и на Не­го се упо­ва­вай и Той ще на­п­ра­ви вси­ч­ко, ко­е­то е ну­ж­но." Т.е. до­ве­ри се на мъ­д­ро­ст­та на Все­ви­ш­ния, ко­я­то един­с­т­ве­на мо­же да оп­ре­де­ли без­г­ре­ш­но кое е по­ле­з­но за чо­век и кое не, кое мо­жем са­ми­те ние да въз­при­е­мем и кое не. Дру­го ос­но­в­но не­що е чо­век да не си ка­з­ва, че вси­ч­ко е пре­д­ва­ри­тел­но от­съ­де­но и пре­д­на­чер­та­но - ка­к­ва по­л­за то­га­ва от мо­ли­т­ва. Ако Б-г е ре­шил да на­п­ра­ви не­що, кой съм аз, че за­ра­ди мен Той да из­ме­ни же­ла­ни­е­то си и да на­п­ра­ви дру­го. Ни­ма ако Б-г ре­ши да ни на­г­ра­ди ня­коя го­ди­на с до­бър уро­жай, ние не тря­б­ва орем и да се­ем? Ко­га­то на не­бе­са­та се взе­ме ре­ше­ние ня­кой да по­лу­чи ня­ка­к­во бла­го, то­ва ре­ше­ние се опи­ра на мо­мен­т­но­то съ­с­то­я­ние на да­де­ния чо­век (ко­ли­че­с­т­во­то и ка­че­с­т­во­то на до­б­ри­те му де­ла). И об­ра­т­но - ако се взе­ма ре­ше­ние ня­кой да го по­с­ти­г­не бе­да, то то се явя­ва на­ка­за­ние за зло­то, из­вър­ше­но от чо­ве­ка до­се­га. И в пър­вия, и във вто­рия слу­чай, ако чо­век про­ме­ни по­ве­де­ни­е­то си, то и ре­ше­ни­е­то на не­бе­са­та ще се из­ме­ни - от­но­во в съ­о­т­ве­т­с­т­вие със со­б­с­т­ве­ни­те му де­ла. Пак при­по­м­ня­ме при­н­ци­па, с кой­то Б-г ни съ­ди: "Ми­да ке­не­гед ми­да" ("Мя­ра спо­ред мя­ра" или "Ка­че­с­т­во спо­ред ка­че­с­т­во"). Се­га ви­ж­да­ме кол­ко ва­ж­но е ста­ра­ни­е­то да пра­вим кол­ко­то се мо­же по­ве­че и по-ис­тин­с­ки до­б­ри не­ща и в съ­що­то вре­ме са­ми­те те да бъ­дат сто­ре­ни по съ­вър­шен на­чин. То­ва е ис­тин­с­ка­та по­д­го­то­в­ка, за да въз­при­е­ма­ме все по­ве­че бла­га от Все­ви­ш­ния или да от­ме­ним да­де­на стро­га при­съ­да. А що се от­на­ся до въ­п­ро­са как мо­же мо­ли­т­ва­та да из­ме­ни во­ля­та Му, то от­го­во­рът ста­ва ясен - ре­ше­ни­е­то на Б-г ви­на­ги е при да­де­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва, а в на­ши ръ­це е ви­на­ги да ги про­ме­ня­ме. Молитвата е дори изключение от общото правило. Един мидраш казва, че когато човек се моли искрено, то дори и да не е достоен да получи поисканото, Г-спод му го дава.

Не все­ки чо­век мо­же да по­с­т­рои мо­ли­т­ва­та ка­к­то му хрум­не и още по­ве­че да на­зо­ва­ва Все­ви­ш­ния с ка­к­ви­то си по­и­с­ка епи­те­ти. За то­ва цар Шло­мо е ка­зал: "Не бър­зай с ус­т­ни­те си и не­ка сър­це­то ти не бър­за да из­ре­че ду­ма пред Б-г." Ние се мо­лим с мо­ли­т­ва­та "Ами­да" (ко­га­то ни­кой не мо­же да го­во­ри и вси­ч­ки сто­ят пра­ви), ко­я­то е съ­с­та­ве­на от мъ­д­ре­ци­те на го­ле­мия Си­не­д­рин и про­ро­ци­те Ез­ра, Ха­гай, За­ха­рия, Ма­ла­хи и до­о­фор­ме­на от мъ­д­ре­ци­те в сле­д­ва­щи­те по­ко­ле­ния. Вси­ч­ки те би­ли дъл­бо­ко вни­к­на­ли в тай­ни­те на мо­ли­т­ва­та и ни я за­ве­ща­ли ка­то свя­то на­с­ле­д­с­т­во.

 Ва­ж­но е сър­це­то ни да бъ­де в съ­г­ла­сие с ду­ми­те на мо­ли­т­ва­та, не би­ва да при­ли­ча­ме на те­зи, за ко­и­то е ка­за­но (Те­и­лим, псал­ми): "И уго­ва­ря­ха Го с ус­т­ни­те си, лъ­га­ха Го с ези­ка си - а сър­це­то им не бе­ше пра­в­ди­во пред Не­го." То­ч­но об­ра­т­но - тря­б­ва да се стре­мим, ка­к­то е ка­зал цар Да­вид: "Не­ка бъ­дат уго­д­ни пред Теб ду­ми­те на ус­та­та ми и ми­с­ли­те на сър­це­то ми..." Ко­га­то ду­ми­те, из­ли­за­щи от ус­та­та, са в пъл­но съ­г­ла­сие с ми­с­ли­те на сър­це­то, ня­ма съм­не­ние, че те ще бъ­дат уго­д­ни на Все­ви­ш­ния. Ко­га­то чо­век се мо­ли, ху­ба­во е да се мо­ли ти­хо, сви­де­тел­с­т­ва­що за по­кор­ност, та­ка ка­к­то чо­век умо­ля­ва го­с­по­да­ря си. Шул­хан Арух учи, че ко­га­то чо­век се мо­ли, тря­б­ва да си пре­д­с­та­вя, че пред не­го стои цар от плът и кръв. Ко­га­то се се­тим как на­и­с­ти­на скром­но и кон­цен­т­ри­ра­но би­х­ме го по­мо­ли­ли за не­що, ще се по­д­се­тим кол­ко по­ве­че тря­б­ва да вни­ма­ва­ме, ко­га­то се мо­лим пред Ца­ря на вси­ч­ки ца­ре, Све­тия, бла­го­с­ло­вен да бъ­де Той.

Има раз­ли­ч­ни ви­до­ве мо­ли­т­ви: ор­га­ни­зи­ра­на мо­ли­т­ва на гру­па хо­ра; мо­ли­т­ви за про­дъл­жа­ва­не на до­б­ро­то, ко­е­то Б-г ни пра­ви; мо­ли­т­ви за усъ­вър­шен­с­т­ва­не на са­ми­те нас и ре­ал­но­ст­та, ко­я­то ни за­о­би­ка­ля.

В най-ва­ж­на­та мо­ли­т­ва - Ами­да, ние се мо­лим в сле­д­на­та по­с­ле­до­ва­тел­ност:

1. За­по­ч­ва­ме със сла­во­с­ло­вие и хва­ла към Б-г.

2. Мо­лим се за на­ше­то ли­ч­но бла­го (и на це­лия Из­ра­ел ка­то ця­ло).

3. Бла­го­да­рим на Б-г.

Ин­те­ре­с­но е за­що ре­дът е то­ч­но та­къв - то­ва е то­ч­но ка­к­то в на­шия жи­вот. Ако ис­ка­ме на­ши­ят шеф да ни по­ви­ши за­п­ла­та­та, да ни да­де от­пу­с­ка - пър­во го хва­лим, че той има си­ла­та да ни по­мо­г­не, по­с­ле ка­з­ва­ме мол­ба­та си и на­к­рая бла­го­да­рим.

По вре­ме на Пър­вия храм мо­ли­т­ви се про­из­на­ся­ли ор­га­ни­зи­ра­но са­мо от ле­ви­ти­те в Хра­ма, къ­де­то цен­т­рал­но мя­с­то в слу­ж­ба­та за­е­ма­ли жер­т­во­п­ри­но­ше­ни­я­та. Все­ки тря­б­ва­ло три пъ­ти в го­ди­на­та да хо­ди в Хра­ма "пред ли­це­то на Б-г" и се пре­на­ся­ли спе­ци­ал­но пре­д­пи­са­ни за от­дел­ни­те пра­з­ни­ци жер­т­ви. Жер­т­ви­те из­ку­п­ва­ли гре­хо­ве­те на на­ро­да и но­се­ли бла­го­с­ло­вия на све­та. По вре­ме на Вто­рия храм мо­ли­т­ва­та би­ла ве­че по­с­то­ян­но за­дъл­же­ние за вси­ч­ки чле­но­ве на об­щ­но­ст­та, въ­п­ре­ки че ле­ви­ти­те про­дъл­жа­ва­ли да се мо­лят в Хра­ма и се пре­на­ся­ли жер­т­ви. Ка­к­то казахме, мъ­д­ре­ци­те от го­ле­мия Си­не­д­рин - про­ро­ци­те Ез­ра, Ха­гай, За­ха­рия, и мъ­д­ре­ци­те по вре­ме­то на Ми­ш­на­та и Тал­му­да офор­ми­ли раз­ли­ч­ни­те ви­до­ве бла­го­с­ло­вии и мо­ли­т­ва­та, ко­я­то се­га за­ме­с­т­ва­ла жер­т­во­п­ри­но­ше­ни­я­та и слу­ж­ба­та в Хра­ма. Пре­ди око­ло 1000-1100 го­ди­ни пър­ви­ят си­дур (мо­ли­т­ве­ник) бил офор­мен от ра­би Ам­рам Га­он.

 

Мо­ли­т­ва­та Ами­да

 

То­ва е ва­ж­на част от ця­ла­та мо­ли­т­ва и изо­б­що, ко­га­то се го­во­ри за мо­ли­т­ва, че­с­то се има пре­д­вид то­ч­но Ами­да­та.

Ами­да­та има три име­на:

Мо­ли­т­ва, ко­я­то ка­з­ва­ме ше­п­тей­ки - тъй ка­то Б-г раз­би­ра на­ши­те же­ла­ния до­ри и да не ги из­ка­з­ва­ме с ду­ми яс­но на глас, до­с­та­тъ­ч­но е да се мо­лим от сър­це­то си и ле­ко да ше­п­тим с ус­т­ни, за да мо­жем да се кон­цен­т­ри­ра­ме. То­ва по­ка­з­ва и на­ша­та вя­ра, че Б-г ви­ж­да, чу­ва и раз­би­ра вси­ч­ко.

Мо­ли­т­ва, в ко­я­то сме из­п­ра­ве­ни (от ко­ре­на на са­ма­та ду­ма ами­да) има осем­на­де­сет­ бла­го­с­ло­ве­ни (всъщност 19).

Мо­ли­т­ва­та Ами­да свър­ш­ва с ду­ми­те "Осе ша­лом бим­ро­мав У яа­се ша­лом але­ну ве ал кол амо Ис­ра­ел ве­им­ру, Амен." ("Ти, Кой­то пра­виш мир в не­бе­са­та, дай мир и на нас, и на це­лия Ис­ра­ел.") Ко­га­то за­вър­шим, от­с­тъ­п­ва­ме по­ч­ти­тел­но три кра­ч­ки на­зад от Ли­це­то на Ца­ря на Ца­ре­те. Ами­да­та е мно­го ва­ж­на част, тя е цен­тър на мо­ли­т­ва­та и за­то­ва ще спо­ме­нем ня­кол­ко за­ко­на, свър­за­ни с нея.

- Все­ки по вре­ме на Ами­да тря­б­ва да бъ­де из­п­ра­вен с ли­це към Аа­рон а-ко­деш (на из­ток). Кра­ка­та тря­б­ва да са при­б­ра­ни един до друг.

- По вре­ме на Ами­да­та ни­кой не би­ва да се раз­хо­ж­да или да го­во­ри.

- До­ка­то са­ми­ят чо­век не свър­ши Ами­да­та, не би­ва да от­го­ва­ря до­ри (Амен).

- Ко­га­то се мо­лим, не би­ва да има ме­ж­ду нас и сте­на­та ня­ка­к­ви сним­ки, ог­ле­да­ла, кар­ти­ни и т.н.

Мо­ли­т­ви­те в Ша­бат и пра­з­ни­ци не са съ­с­та­ве­ни от по 18 бла­го­с­ло­вии, то­га­ва не би­ва да сме тъ­ж­ни, а ща­с­т­ли­ви. Ако тря­б­ва да се мо­лим ка­к­то в оби­к­но­вен ден - за здра­ве, бла­го­по­лу­чие, про­ш­ка за гре­хо­ве­те, - то­ва мо­же да ни при­по­м­ни за ня­коя на­ша не­с­по­лу­ка или грях и та­ка да се на­тъ­жим. За­то­ва и мо­ли­т­ви­те в пра­з­ни­ци са по­д­б­ра­ни с по­д­хо­дящ по-ма­лък брой бла­го­с­ло­вии.

Тъй ка­то сме един на­род, се мо­лим в мно­же­с­т­ве­но чи­с­ло. Все­ки по­от­дел­но се мо­ли не са­мо за се­бе си, а за вси­ч­ки, тъй ка­то друг мо­же да ня­ма въз­мо­ж­но­ст­та да се мо­ли. Мо­же аз се­га да съм здрав, бо­гат и т.н., но пак се мо­ля за дру­ги­те и те да бъ­дат здра­ви, ма­те­ри­ал­но оси­гу­ре­ни и т.н. То­ва съ­бу­ж­да бла­го­ро­д­ност в сър­ца­та ни, по­ма­га ни да не бъ­дем са­мо­и­зо­ли­ра­ли се его­и­с­ти. С мо­ли­т­ва­та обе­ди­ня­ва­ме сър­ца­та си с Б-г, с въ­т­ре­ш­но­то же­ла­ние и мо­ли­т­ва за мир и лю­бов на вси­ч­ки в све­та, за­що­то: "Ако чо­век не съ­чу­в­с­т­ва на мъ­ки­те и бол­ки­те на своя при­я­тел, Б-г не чу­ва мо­ли­т­ва­та му.”

 

 

 

 

 

Кадиш

 

Кадишът е една молитва. Първият й стих е един химнов възглас: ЙИТГАДАЛ ВЕЙИТКАДАШ ШЕМЕ РАБА!

В синагогалните служби Кадиш се казва на някои места само от свещеника, а на други места се казва и от някои от богомолците, които са в траур.

Кадиш може да се казва само в присъствието на десет религиозно пълнолетни богомолци, навършили 13-годишна възраст.

Такава една минимална кадишна колегия се нарича “минян” (брой).

Кадишът, който се казва в сутрешните, предвечерни и вечерни молитви (ШАХАРИТ, МИНХА и АРВИТ) се нарича “кадиш тефила”, молитвен кадиш. Освен в молитви кадиш се казва след приключване на четения и учения по Тората и свещените писания. В такива случаи кадишът се нарича “Кадиш талмуд тора”. Този кадиш може да се казва и без ученето да е предшествано от някоя от споменатите молитви на деня. Такъв е случаят, когато се устройва ярцайт в къщи, обаче за да се казва кадиш, трябва преди това да има религиозно четене и учене.

Кадишът води началото си от богослуженията в Соломоновия Храм. Един от стиховете на днешния кадиш се е казвал от богомолците в отговор на благословията на Първосвещеника. Той е един стих от псалмите: Да бъде благословено името на Бога. В днешния кадиш той гласи на арамит така: “Йе шеме Раба...”

Оттам се е развил като отделна кратка молитва, за която Синедрионът определил текста и местата, на които трябва да се казва в молитвите.

Още от библейски времена е било въведено да се държат проповеди - дерашот - в синагогата, върху прочетената част от Петокнижието (Параша) и от пророците (Афтара). Към обясненията на текстовете проповедниците са прибавяли тълкувания и легенди по предание (Агада). След тия проповеди се е казвал кадиш.

По стечение на историческите събития разпространеният говорим език сред населението е станал арамита. Поради това е станало нужда да се преведат Тората и Пророците на арамит, за да станат разбираеми за народа. По логичен ред е бил преведен кадиша на арамит, и така е останал до днес.

Има и друга версия за превеждането на кадиша на арамит. В епохата на римската окупация на Юдея римляните са преследвали еврейската религия, нейните учители и религиозните обичаи учения и молитви. Те даже са подготвяли агенти, които са научили иврит и еврейските свещени писания и обичаи, и са шпионирали дали се спазват забраните на властта по отношение на еврейската религия. Тогава са намерили за нужно да преведат кадиша на арамит, за да не бъде разбран от “ангелите”, а под това се е подразбирало обратното.

В религиозните занимания са участвали духовни глави и учители на Тората. В тяхна чест са били прибавени в кадиша благопожелания, както и за учениците им и учениците на техните ученици, и въобще за целия еврейски народ. Така също са били прибавени пасажи, свързани с очакването на Спасителя - Машиях. Допълненият така кадиш се нарича “Кадиш дерабанан”. Той е пълният кадиш и е прието да се казва на ярцайти, след изучаване на Тората  и нейното четене.

Кадишът доби особено значение с въвеждането му в молитвата за упокоение душите на покойници.

Защо се казва кадиш?

По една мистична инспирация от небесните сфери в епохата на Раби Акива (началото на днешното гражданско летоброене) сиракът би могъл да освободи баща си от мъките на задгробния живот, ако каже молитвата свързана с “бареху” (покана за славославяне), която обикновено се казва само от хазана. Така е било възприето първоначално сиракът да казва само един кадиш, но с течението на времето е било въведено да се казва кадиш няколко пъти в молитвите и на ярцайта. Този кадиш се нарича “Кадиш ятом” -  сирашки кадиш. У ешкеназимите, а така също в някои сефарадски общини този кадиш се казва само от сираците, без хазана. У нас той се казва заедно с хазана, който само приглася четенето на сираците. Впоследствие е бил разширен кръгът на лицата, които казват кадиш и кръгът на покойниците, за които се казва кадиш, и се стигна дотам, че има случаи когато казването на кадиша се възлага на някой от роднините, ако покойникът няма синове, или на един пълномощник, който няма никакви роднински връзки с покойника или покойницата. Това е резултат от търсенето на смисъла в казването кадиш за умрелия. Има едно обяснение, което се вижда логично и внушава да се възприеме чувството, че се изпълнява един дълг спрямо покойника.

Кадишът, както е вече споменато, е една молитва. Еврейският поет и философ Йеуда Алеви е казал, че молитвата е храната на душата. Мнозина чувстват как им става леко на душата, когато привършват някоя молитва или извършват някоя “Мицва” - повеля. Заедно с мицвата отива и “Захута”, което значи заслуга със запазена награда. Заслугата остава лично приписана на тоя, който си я спечелва. Евреинът е повелен да казва определени молитви, например “Шема Исраел”. Той обаче не е повелен да казва молитвата кадиш. Покойникът не може да казва молитва, за да си спечели заслуга. Идва му на помощ синът, който се застъпва за баща си и по пълномощие на същия казва вместо него една молитва, която синът за себе си, лично, не е задължен да я казва. Тази молитва е кадишът. Синът спечелва с това заслугата за баща си, и тази заслуга остава, за добро, приписана на покойния му баща. Има известно чувство на морално удовлетворение за изпълнен дълг спрямо родителя. Задоволство изпитват и останалите членове на семейството, които не казват кадиш.

Кадишът като молитва

Кадишът има в основата си два главни мотива:

вярата и благопожеланието. Той съдържа стихове по тия два мотива, както и молби за приемане на молитвите. Заключителният стих “Осе Шалом” е същият на молитвата, която се казва тихо и стоешком (“Амида”). След изслушването на всеки стих, присъстващите отговарят “Амен”. Педантни богомолци съгласуват смисъла на Амен с мотива на рецитираните стихове, като при тия на вярата Амен се казва в смисъл “вярно”, а при благопожеланията се предава смисъл “дай Боже”. Само четвъртият стих, който започва с “Йее Шме Раба...” се казва целокупно от присъстващите и след тях хазанът го рецитира по свой ред. Езикът на кадиша е арамит (семитски език, който е бил езикът на древните империи Асирия и Вавилония, и е бил наложен в завладените страни, включително еврейската). От оригиналния еврейски текст са били оставени непреведени само първите две думи на началния възглас “Иитгадал Вейиткадаш” и няколко хвалебствени думи от четвъртата строфа: “вейищабах, вейитпаар, вейитромам, вейитнасе...”

Има една специална строфа, наречена ”Титкабал”, която се прибавя в кадиши, които се казват в молитвите само от хазана. Този кадиш се казва “Кадиш Титкабал”.

 

Кадиш

1. ЙИТГАДАЛ ВЕЙИТКАДАШ ШЕМЕ РАБА.

2. БЕАЛМА ДИ БЕРА ХИРУТЕ ВЕЯМЛИХ МАЛХУТЕ ВЕЯЦМАХ ПУРКАНЕ ВИКАРЕВ МЕШИХЕ

3. БЕХАЙЕХОН УВЕЙОМЕХОН УВЕХАЙЕ ДЕХОЛ БЕТ ЙИСРАЕЛ БААГАЛА УВИЗМАН КАРИВ ВЕИМРУ АМЕН.

4. ЙЕЕ ШЕМЕ РАБА МЕВАРАХ ЛЕАЛАМ УЛАЛМЕ АЛМАЯ ЙИТБАРАХ. ВЕЙИШТАБАХ ВЕЙИТПААР ВЕЙИТРОМАМ ВЕЙИТНАСЕ ВЕЙИТАДАР ВЕЙИТАЛЕ ВЕЙИТАЛАЛ ШЕМЕ ДЕКУДША БЕРИХ У

5. ЛЕЕЛА МИН КОЛ БИРХАТА ШИРАТА ТИШБЕХАТА ВЕНЕХЛМАТА ДААМИРАН БЕАЛМА ВЕИМРУ АМЕН.

6. АЛ ЙИСРАЕЛ ВЕАЛ РАБАНАН ВЕАЛ ТАЛМИДЕОН ВЕАЛ КОЛ ТАЛМИДЕ ТАЛМИДЕОН  ДЕАСКИН   БЕОРАЙТА   КАДИШТА ДИ БЕАТРА АДЕН, ВЕДИ БЕХОЛ АТАР ВЕАТАР. ЙЕЕ ЛАНА УЛХОН УЛЕОН ХИНА ВЕХИСДА ВЕРАХАМЕ МИН КАДАМ МАРЕ ШЕМАЯ ВЕАРА, ВЕИМРУ АМЕН.

7. ЙЕЕ ШЕЛАМА РАБА МИН ШЕМАЯ ХАЙИМ ВЕСАВА ВИШУА ВЕНЕХАМА ВЕШЕЗАВА УРФУА УГЕУЛА УСЛИХА ВЕХАПАРА ВЕРЕВАХ ВЕАЦАЛА, ЛАНУ УЛХОЛ АМО ЙИСРАЕЛ ВЕИМРУ АМЕН.

8. ОСЕ ШАЛОМ БИМРОМАВ У БЕРАХАМАВ. ЯАСЕ ШАЛОМ АЛЕНУ ВЕАЛ КОЛ АМО ЙИСРАЕЛ ВЕИМРУ АМЕН.

 

Превод на кадиша

1) Да се възвиши и освети Великото Име!

2) В света, който е създал по волята своя, ще въведе царството Си, ще доведе спасение и ще наближи (идването на) Помазаника Си (Машиях).

3) През живота ви и дните ви и дните на целия Израилев Дом, скоро и в близко време, Амен!

4) Да бъде Великото Име благословено вечно и на веки веков да бъде благословено. И възхвалено, въздигнато, възвишено, украсено, повишено и възхвалено Името на Благословената Му Святост.

5) Над всичките благословии, песни, хвалебствия и просби за утеха, които се казват в света - Амен!

6) За Исраел, за нашите учители и техните ученици и учениците на техните ученици, които се занимават със Свещената Тора, тук и на всяко друго място. Нека бъде споделена нам и тем понравата, благосклонността и милостта на Господаря на Небето и Земята, Амен!

7) Да дойдат от Небето крепък мир, живот и доволство, спасение, успех, избавление, здраве, свобода, прошка, отдих и спасение нам и на целия Му Исраелски народ, Амен!

8) Той, който въдворява мир от висините Си, нека изпрати мир нам и на целия Му Исраелски народ, Амен!

 

Автор на текста за кадиша е Сасон Леви, благословена да е паметта му.

 

Три­на­де­сет­те ос­но­ви на вя­ра­та

 

Рам­бам из­вел три­на­де­сет­те ос­но­ви на вя­ра­та, в ко­и­то все­ки един ев­ре­ин тря­б­ва да вяр­ва. Ако ня­кой не вяр­ва до­ри и в ед­на от тях, то той из­кар­ва се­бе си от об­щ­но­ст­та на Ис­ра­ел.

 

Ра­зя­с­не­ния на ос­но­в­ни­те при­н­ци­пи на То­ра­та, да­де­ни пак от Рам­бам в тру­да му "Ми­ш­не То­ра"

1. Ос­но­ва­та на ос­но­ви­те, фун­да­мен­тал­ни­ят при­н­цип на мъ­д­ро­ст­та е зна­ни­е­то, че има Един, Кой­то съ­ще­с­т­ву­ва ве­ч­но и Той е пър­во­п­ри­чи­на на вси­ч­ко съ­ще­с­т­ву­ва­що и вси­ч­ко, ко­е­то има на све­та, на зе­мя­та, в не­бе­са­та и под тях дъл­жи сво­е­то съ­ще­с­т­ву­ва­не на Не­го­ва­та съ­щ­ност.

2. И ако до­пу­с­нем, че Той не съ­ще­с­т­ву­ва, то от то­ва би сле­д­ва­ло, че не съ­ще­с­т­ву­ва въ­о­б­ще ни­що.

3. Но ако ка­жем, че вси­ч­ко ос­вен Не­го не съ­ще­с­т­ву­ва, то то­ва не оз­на­ча­ва, че не съ­ще­с­т­ву­ва и Той, за­що­то Не­го­во­то съ­ще­с­т­ву­ва­не е бе­зу­с­ло­в­но. Вси­ч­ко за­ви­си от Не­гo, а в съ­що­то вре­ме Той, Бла­го­с­ло­ве­ни­ят, не за­ви­си от све­та ка­то ця­ло или от ня­кое от­дел­но не­що в не­го. И не­съ­по­с­та­ви­мо­ст­та на Не­го­во­то би­тие е не­с­ра­в­ни­ма със съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на вси­ч­ко ос­та­на­ло.

4. За­то­ва е ка­зал про­ро­кът "Г-под, Все­мо­гъ­щи­ят е ис­ти­на." Той един­с­т­вен е Ис­ти­на и ня­ма друг, чи­я­то ис­тин­ност да е по­до­б­на на Не­го­ва­та. За­то­ва То­ра­та го­во­ри: "Ня­ма ни­що ос­вен Не­го." С дру­ги ду­ми би­ти­е­то на вси­ч­ко съ­ще­с­т­ву­ва­що ос­вен Не­го­во­то не е аб­со­лю­т­но.

5. Той, съ­ще­с­т­ву­ва­щи­ят пре­ве­ч­но е Б-г на све­та, Вла­ди­ка на ця­ла­та зе­мя и уп­ра­в­ля­ва ми­ро­з­да­ни­е­то с без­пре­дел­на си­ла, дей­с­т­ви­е­то на ко­я­то ни­ко­га не пре­къ­с­ва.

6. Да зна­ем за то­ва, че Той съ­ще­с­т­ву­ва е ед­на от за­по­ве­ди­те "пра­ви", за­що­то е ка­за­но: "Аз съм Г-спод, Все­сил­ни­ят твой." И все­ки, кой­то до­пу­с­не ми­съл за съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на Б-г ос­вен Не­го на­ру­ша­ва за­по­вед "не пра­ви", за­що­то е ка­за­но: "Да ня­маш дру­ги бо­го­ве ос­вен Мене" Та­къв чо­век от­ри­ча ос­но­в­ния при­н­цип на ре­ли­ги­я­та, от кой­то за­ви­си вси­ч­ко ос­та­на­ло.

7. Б-г е един, ня­ма два бо­га - а са­мо един. Той е един­с­т­вен и ни­що в све­та не е та­ка един­но, за да се сра­в­ня­ва с Не­го. Един­с­т­во­то Му не би­ва да се раз­би­ра ка­то един­с­т­во от де­тай­ли, съ­с­та­вя­щи об­що ця­ло. Той е не­с­ра­в­ним с об­ща­та вза­и­мо­с­вър­за­ност на ма­те­ри­ал­ния свят, Не­го­во­то един­с­т­ва ня­ма по­до­бие в све­та. Си­ла­та на на­шия Б-г е без­пре­дел­на, не­с­ра­в­ни­ма с та­зи на те­ла­та от ма­те­ри­ал­ния свят.

8. В То­ра­та и Про­ро­ци­те яс­но е ка­за­но, че Све­ти­ят Тво­рец, бла­го­с­ло­вен да бъ­де той, е без­те­ле­сен. "За­що­то Б-г, Той е Все­мо­гъ­щи­ят на не­бе­то го­ре и на зе­мя­та до­лу", а за ед­но тя­ло е не­въз­мо­ж­но да бъ­де ед­но­в­ре­мен­но на две ме­с­та (и на не­бе­то, и на зе­мя­та). И е ка­за­но: "Тъй ка­то не ви­дя­х­те ни­ка­къв об­раз" и още е ка­за­но: "Кой ще се упо­до­би и ще се сра­в­ни с Ме­не" - ако Той бе­ше ма­те­ри­а­лен, то би мо­гъл да бъ­де сра­в­нен с дру­ги ма­те­ри­ал­ни те­ла.

9. Но ако т. 8 е вяр­на, то ка­к­во оз­на­ча­ват ду­ми­те на То­ра­та и Про­ро­ци­те, го­во­ре­щи за "очи­те на Б-г", "уши­те на Б-г", "и под не­го­ви­те кра­ка" и др.? Вси­ч­ко то­ва е ка­за­но по­ра­ди ог­ра­ни­че­но­ст­та на чо­ве­ш­ко­то въз­при­я­тие в та­ка или ина­че ог­ра­ни­че­ния ма­те­ри­а­лен свят. В Про­ро­ци­те един Го ви­ж­да об­ле­чен в бе­ло­с­не­ж­ни дре­хи, Мо­ше го ви­дял ка­то во­ин, друг път ка­то ха­зан, во­дещ мо­ли­т­ва­та в си­на­го­га­та и мно­го дру­ги об­ра­зи, ви­де­ни от Про­ро­ци­те. Вси­ч­ко то­ва го­во­ри, че той ня­ма об­раз или фор­ма, а те­зи кар­ти­ни пре­д­с­та­в­ля­ват ду­хо­в­ния взор на про­ро­ци­те, ка­к­то е ка­за­но в Йов: "Ни­ма мо­же с ми­съл­та си да из­с­ле­д­ва­ме и по­с­ти­га­ме Б-г, ни­ма на­пъл­но мо­жем да раз­бе­рем Все­ви­ш­ния?"

10. То­га­ва как тря­б­ва да раз­бе­рем же­ла­ни­е­то на Мо­ше да ви­ди Все­ви­ш­ния "Яви ми се". С то­ва той из­ра­зил же­ла­ни­е­то си да раз­бе­ре ис­тин­с­ка­та съ­щ­ност на Све­тия Тво­рец, бла­го­с­ло­вен да бъ­де Той, и то­ва зна­ние да бъ­де за­пе­ча­та­но в съ­з­на­ни­е­то му ка­к­то об­ра­за на чо­век, ос­та­вящ ярък от­пе­ча­тък в съ­з­на­ни­е­то. Но Все­ви­ш­ни­ят му от­го­во­рил, че жив чо­век, в кой­то са съ­е­ди­не­ни тя­ло и дух не мо­же на­пъл­но да по­с­ти­г­не то­ва зна­ние. Все пак Мо­ше ви­дял тол­ко­ва, кол­ко­то друг жив чо­век не бил, не е и не ще "ви­ди" от съ­щ­но­ст­та на Б-г. То­ва е и сми­съ­ла на ка­за­но­то: "И ще ви­диш гър­ба Ми, но ли­це­то Ми не мо­жеш да ви­диш."

11. Вся­ко по­ня­тие, ко­е­то из­по­л­з­ва­ме, опи­с­вай­ки Б-г Го ог­ра­ни­ча­ва. За­то­ва в Тал­му­да се ка­з­ва: "За Все­ви­ш­ния не би­ва да ка­з­ва­ме, че Той се­ди или е из­п­ра­вен; от­но­с­но Не­го­ва­та съ­щ­ност са не­при­ем­ли­ви по­ня­тия ка­то раз­де­ля­не и съ­е­ди­ня­ва­не, за­що­то е ка­за­но: "Аз, Г-под не съм се из­ме­нил." Та­ка вси­ч­ки ду­ми на Про­ро­ци­те, опи­с­ва­щи от­но­ше­ни­е­то на Б-г към нас в раз­ли­ч­ни­те слу­чаи ка­то "раз­сър­ди се", "за­ра­д­ва се" е за­що­то То­ра­та го­во­ри на ези­ка на хо­ра­та. Ако Той на­и­с­ти­на от вре­ме на вре­ме се гне­ве­ше, друг път пък ли­ку­ва­ше - то­ва би оз­на­ча­ва­ло, че Той се из­ме­ня, но "Аз, Г-под не съм се из­ме­нил" ни до­ка­з­ва, че Б-г, бла­го­с­ло­ве­ни­ят Цар на Все­ле­на­та е на­пъл­но не­из­ме­ня­ем, не­за­ви­сим от ни­що и ве­чен.

А ето и са­ми­те при­н­ци­пи, явя­ва­щи се ос­но­ва на на­ша­та вя­ра

 

1. Г-под е съ­з­дал све­та

2. Г-под е един­с­т­вен и не­де­лим

3. Г-под ня­ма тя­ло и об­раз

4. Г-под е пръв и ня­ма на­ча­ло, Той е по­с­ле­ден

5. Един­с­т­ве­но Не­му тря­б­ва да се мо­лим ди­ре­к­т­но, без по­с­ре­д­ни­ци

6. Вси­ч­ко ка­за­но от Про­ро­ци­те е ис­ти­на

7. Мо­ше е гла­ва на вси­ч­ки про­ро­ци

8. Мо­ше е по­лу­чил ця­ла­та То­ра от Б-г (и Пи­с­ме­на­та, и Ус­т­на­та)

9. За­ко­ни­те на То­ра­та не се из­ме­нят във вре­ме­то

10. Г-под знае вси­ч­ко, ко­е­то пра­вят и ми­с­лят хо­ра­та

11. Г-под да­ва на­г­ра­да на те­зи, ко­и­то из­пъл­ня­ват Не­го­ви­те за­по­ве­ди и на­ка­з­ва гре­ш­ни­ци­те

12. Да вяр­ва­ме в то­ва, че Ма­ши­ах ще до­й­де

13. Да вяр­ва­ме, че то­га­ва мър­т­ви­те ще ста­нат

 

Все­ки Ша­бат ве­чер­та, ко­га­то свър­ши мо­ли­т­ва­та Ар­вит вси­ч­ки пе­ем пе­сен­та "Иг­дал", чи­и­то ав­тор и до днес не е из­ве­с­тен. Ед­ни мъ­д­ре­ци ка­з­ват, че то­ва е бил р. Шло­мо бен Гви­рол, а дру­ги - р. Да­ни­ел, си­на на р. Йе­у­да. В "Иг­дал" се из­б­ро­я­ват вси­ч­ки 13 ос­но­ви на вя­ра­та.

 

1. Игдал елоим хай веищабах, нимца веен ет ел мециуто,

2. ехад веен яхид кеихудо, нелам вегам ен соф леахдуто,

3. ен ло демут агуф, веено гуф, ло наарох елав кедушато,

4. кадмон лехол давар ашер нивра, ришон веен решит лерешито,

5. ино адон олам лехол ноцар, йоре гедулато умалхуто,

6. шефа невуато нетано ел, анше сегулато ветифарто,

7. ло кам беисраел кемоше од, нави умабит ет темунато,

8. торат емет натан леамо ел, ал яд невио нееман бето,

9. ло яхалиф аел вело ямир дато, леоламим лезулато,

10. цофе вейодея сетарену, мабит лесоф давар бекадмуто,

11. гомел леиш хасид кемифало, нотен лераша ра керишато,

12. ишлах лекец аямин мешихену, лифдот мехаке кец йешуато,

13. метим йехайе ел беров хасдо, барух аде ад шем теилато,

 

1. Да възвеличим живия Б-г и да го славославяме. Той съществува. И неговото съществуване не е ограничено нито по време, нито по пространство.

2. Той е един единствен и няма подобно на Неговото единство.

3. Той е невидим, безкраен, без образ, без тяло, и нищо не може да се сравни с Неговата святост.

4. Той е създател на всичко. Той е първият и няма друг, Който да го предшествува.

5. Той е Господар на вселената и на всички твари. Всичко свидетелствува за Неговото величие и царството Му.

6. Той възнагради Своите избраници и любимци с дарят на прорицанието.

7. Никога Исраел не е имал пророк подобен на Моше, които е видял Б-г в лицето Му.

8. Чрез Моше, верен Божи служител, Б-г е дал на народа Си Своята свещена Тора.

9. Тази Тора е неизменна.

10. Той вижда и познава нашите скрити мисли. Той предвижда още в началото му краят на всяко нещо.

11. Той възнаграждава добрите люде според техните заслуги, и наказва злите съобразно техните злодеяния.

12. Накрая на поколението Той ще изпрати Спасителя, за да освободи тези, които Го очакват.

13. Със Своето милосърдие ще възкреси мъртвите. Нека бъде благословено името Му завинаги.

Това са тринайсетте начала на божествената религия и вяра.

 

 

Бар и Бат ми­ц­ва

 

До­се­га го­во­ре­х­ме за за­по­ве­ди­те, се­га ще от­го­во­рим на въ­п­ро­са ко­га то­ч­но ста­ва­ме от­го­вор­ни за спа­з­ва­не­то им. Мъ­д­ре­ци­те учат, че мом­че след 13-а си го­ди­на и мо­ми­че след 12-а - ве­че ста­ват от­го­вор­ни за по­ве­де­ни­е­то си. Пре­ди та­зи въз­раст чо­век не мо­же още до­б­ре да раз­бе­ре съ­щ­но­ст­та на за­по­ве­ди­те, за­то­ва и То­ра­та го ос­во­бо­ж­да­ва от тях. На­вър­ши­ли­ят мла­деж (де­вой­ка) спо­ме­на­тата въз­раст, се на­ри­ча ве­че Бар или Бат ми­ц­ва (в пре­вод Син или Дъ­ще­ря на за­по­ве­ди­те). От дру­га стра­на, до­ри и ко­га­то е мно­го ма­лък, ро­ди­те­ли­те му тря­б­ва да за­по­ч­нат да го обу­ча­ват, за да се сдо­би­ва с на­ви­ци, ко­и­то ще му бъ­дат по­ле­з­ни в бъ­де­ще. Ако той не е по­лу­чил то­ва об­ра­зо­ва­ние, Б-г на­ка­з­ва ро­ди­те­ли­те му. От дру­га стра­на, след на­вър­ш­ва­не на та­зи въз­раст ба­ща­та ве­че не е от­го­во­рен за по­с­тъ­п­ки­те на си­на си. За­то­ва и той ка­з­ва бла­го­с­ло­ви­я­та (в де­ня на це­ре­мо­ни­я­та) - "Бла­го­с­ло­вен да си ти, Го­с­по­ди, Цар на все­ле­на­та, кой­то ме ос­во­бо­ди от не­го". Де­нят на Бар ми­ц­ва­та за мом­че­то и мо­ми­че­то е мно­го ва­жен, ден, в кой­то де­те­то ста­ва ве­че го­лям чо­век, на­то­ва­рен с от­го­вор­но­с­ти­те на на­ро­да и Тра­ди­ци­я­та. То­ра­та ве­че го тре­ти­ра ка­то от­де­лен, не­за­ви­сим чо­век. Пред не­го се от­ва­ря но­ва стра­ни­ца.

Рав Ка­х­лон ще обя­с­ни на­к­ра­т­ко ка­к­во е до­б­ре да на­п­ра­вят ро­ди­те­ли­те на де­ца­та, при­б­ли­жа­ва­щи се до та­зи въз­раст.

- по­ло­вин го­ди­на пре­ди то­ва мо­гат да до­й­дат в си­на­го­га­та, за­що­то за по­д­го­то­в­ка­та на са­мия Бар/Бат ми­ц­ва е ну­ж­но вре­ме. Вся­ка се­д­ми­ца де­те­то ще учи ос­но­ви­те на юда­и­з­ма, ис­то­рия и др.

- На са­ма­та це­ре­мо­ния се ка­нят вси­ч­ки ро­д­ни­ни и при­я­те­ли. На мо­ли­т­ва­та Бар ми­ц­ва­та се ка­ч­ва да че­те от То­ра­та и то­ва е пър­ва­та за­по­вед, ко­я­то той из­пъл­ня­ва. Ако са там ба­ща му или дя­до му, те съ­що се ка­ч­ват на ам­во­на. След мо­ли­т­ва­та мом­че­то дър­жи кра­т­ко бла­го­дар­с­т­ве­но сло­во и ня­кол­ко ду­ми То­ра. Сле­д­ва тър­же­с­т­во в чест на Бар ми­ц­ва­та. Си­на­го­га­та му по­да­ря­ва та­лит и си­дур (мо­ли­т­ве­ник). Съ­що де­вой­ки­те, ид­ва­щи до то­зи въз­раст, тря­б­ва да се по­д­го­т­вят за съ­би­ти­е­то. Но, раз­би­ра се, не се ка­ч­ват да че­тат от То­ра­та. След мо­ли­т­ва­та и те ка­з­ват кра­т­ко сло­во и от­но­во сле­д­ва мал­ко­то тър­же­с­т­во. Вси­ч­ки пе­ят пе­с­ни и от­п­ра­вят по­же­ла­ния.

Ка­к­во тря­б­ва да се знае:

- са­мо мом­че, чи­я­то май­ка е ев­рей­ка, мо­же да се ка­чи да че­те от То­ра­та и не­го­ва­та Бар ми­ц­ва се пра­ви в си­на­го­га­та.

- за­б­ра­не­но е сни­ма­не­то в си­на­го­га­та през Ша­бат.

- за хра­на­та на тър­же­с­т­во­то ро­ди­те­ли­те тря­б­ва да се свър­жат с хо­ра­та, ко­и­то ра­бо­тят в си­на­го­га­та, тъй ка­то в нея се ядат и вна­сят са­мо ка­шер­ни хра­ни. Се­мей­с­т­во­то и вси­ч­ки хо­ра, ид­ва­щи в си­на­го­га­та, тря­б­ва да са об­ле­че­ни със скром­ни дре­хи (осо­бе­но ва­ж­но е за же­ни­те).

-        все­ки, кой­то се ну­ж­дае от по­ве­че ин­фор­ма­ция, мо­же да се оба­ди в си­на­го­га­та на тел. 983 12 73 и 983 50 85 и с ра­дост ще му по­мо­г­нем във вси­ч­ко по слу­чая.

-         

Же­на­та

 

Тря­б­ва ли же­на­та да се мо­ли мо­ли­т­ва­та Ами­да три пъ­ти на ден или не? За­по­ве­д­та за мо­ли­т­ва­та е за­по­вед, за­ви­се­ща от вре­ме­то (ако е та­ка­ва - то же­ни­те са ос­во­бо­де­ни от из­пъл­ня­ва­не­то й), или не? Ми­ш­на­та в тра­к­тат Бе­ра­хот ка­з­ва: же­ни­те са ос­во­бо­де­ни да ка­з­ват "Шма Ис­ра­ел" (ко­я­то за­дъл­жи­тел­но все­ки мъж ка­з­ва су­т­рин и ве­чер), да сла­гат тфи­лин и са за­дъл­же­ни в из­пъл­не­ни­е­то на за­по­ве­ди­те за ме­зу­за­та, мо­ли­т­ва­та и Бир­кат-ама­зон (мо­ли­т­ва­та след яде­не).

Въ­п­ро­сът е за­що же­ни­те са за­дъл­же­ни в мо­ли­т­ва­та (ко­я­то съ­що за­ви­си от вре­ме­то), а за че­те­не­то на "Шма" и сла­га­не­то на тфи­лин - са ос­во­бо­де­ни. Тал­муд Йе­ру­шал­ми ка­з­ва, че мо­ли­т­ва­та е ми­ло­сър­дие, т.е. че чрез нея ние се мо­лим на Б-г да се сми­ли над нас. Рам­бам ка­з­ва, че спо­ред То­ра­та за­по­ве­д­та за мо­ли­т­ва­та не за­ви­си от вре­ме­то (мъ­д­ре­ци­те са ус­та­но­ви­ли оп­ре­де­ле­ни гра­ни­ци във вре­ме­то за раз­ли­ч­ни­те мо­ли­т­ви - Ар­вит, Ша­х­рит и Мин­ха), ня­ма уто­ч­не­но вре­ме в То­ра­та, в ко­е­то все­ки тря­б­ва да се мо­ли. Та­ка все­ки, кой­то има про­б­лем, мо­же да се мо­ли и тря­б­ва да бла­го­да­ри на Б-г за вся­ко не­що, ко­е­то Той му да­ва. Т.е. с две ду­ми - за­по­ве­д­та от То­ра­та е все­ки да се мо­ли по­не ве­д­нъж на ден, ка­то за то­ва ня­ма оп­ре­де­ле­но вре­ме. За­то­ва же­ни­те са за­дъл­же­ни да из­пъл­нят за­по­ве­д­та за мо­ли­т­ва­та - по ве­д­нъж на ден, без ну­ж­да от мо­ли­т­ве­ник. Рам­бан ми­с­ли, че мо­ли­т­ва­та е за­по­вед от мъ­д­ре­ци­те, а не от То­ра­та. Въ­п­ро­сът се­га е да­ли же­на­та мо­же да се мо­ли мо­ли­т­ва­та Ами­да, в ко­я­то има 18 бла­го­с­ло­вии и се спо­ме­на­ва име­то на Б-г. Да­ли ако же­на­та ка­же те­зи бла­го­с­ло­вии, те ще бъ­дат на­п­ра­з­ни или не? Вся­ка бла­го­с­ло­вия, къ­де­то се спо­ме­на­ва име­то на Б-г без ну­ж­да, е на­п­ра­з­на и се смя­та, че та­ка спо­ме­на­ва­ме Име­то на Б-г на­п­ра­з­но, ко­е­то е за­б­ра­не­но в Де­сет­те Бо­жи за­по­ве­ди на Си­най, из­ре­че­ни пред це­лия на­род.

Рав Ова­дия, бивш гла­вен ра­вин на сфа­ра­ди­ми­те от цял свят и най-го­ле­ми­ят ра­вин днес в Ала­ха­та - за­ко­на, ус­та­но­вя­ва, че ня­ма ну­ж­да и за­дъл­же­ние же­на­та да се мо­ли три пъ­ти на ден, но ако ед­на же­на ис­ка, тя има пра­во да го сто­ри и не­й­ни­те бла­го­с­ло­вии не се счи­тат за на­п­ра­з­ни. Рав Ова­дия за­к­лю­ч­ва с думиъе на Талмуда: ах, ако все­ки чо­век се мо­ле­ше през це­лия ден!

Се­га ще ка­жем ня­кол­ко ду­ми за по­ло­же­ни­е­то на же­на­та в юда­и­з­ма. Спо­ред мъ­д­ре­ци­те же­ни­те са по-ин­те­ли­ген­т­ни от мъ­же­те. Те сто­ят в ос­но­ва­та на вся­ко се­мей­с­т­во. Мъ­д­ре­ци­те ни раз­ка­з­ват сле­д­на­та ис­то­рия: един пра­ве­д­ник се оже­нил за пра­ве­д­на же­на, но ня­ма­ли де­ца и се раз­ве­ли. Той се оже­нил по­в­тор­но - то­зи път за не­п­ра­ве­д­на же­на и по­ле­ка-ле­ка и той ста­нал гре­ш­ник. Би­в­ша­та му же­на се омъ­жи­ла за гре­ш­ник, кой­то по-къ­с­но се пре­вър­нал в пра­ве­д­ник. Тук яс­но се ви­ж­да кой е дви­же­ща­та си­ла, кой да­ва на­со­ка­та в ед­но се­мей­с­т­во. За­то­ва осо­бе­но ва­ж­но за мъ­жа е вни­ма­тел­но да из­бе­ре сво­я­та спъ­т­ни­ца. Един ра­вин ка­з­ва, че все­ки от нас тря­б­ва да бъ­де мно­го вни­ма­те­лен от­но­с­но ува­же­ни­е­то, ко­е­то ока­з­ва на же­на си, тъй ка­то бла­го­с­ло­ви­я­та в един дом ид­ва бла­го­да­ре­ние на же­на­та. Ра­ва ка­з­ва: дай ува­же­ние на же­на­та и та­ка Б-г ще те бла­го­с­ло­ви! Же­на­та въз­пи­та­ва де­ца­та, тя фор­ми­ра те­х­ни­те ха­ра­к­те­ри. Един съ­в­ре­ме­нен ра­вин ка­з­ва, че же­на­та тря­б­ва да бъ­де ка­то от­во­ре­на Се­фер То­ра (кни­га на То­ра­та) и та­ка вси­ч­ки­те й до­ма­ш­ни да се въз­пи­тат в ду­ха на скром­но­ст­та, тру­до­лю­би­е­то, ми­ло­сър­ди­е­то и мъ­д­ро­ст­та.

 

 

Как се прави “Гиюр”

 

Много често при Рав Кахлон идват хора с желание да  вземат изпита “Гиюр”, като си мислят, че е нещо елементарно и е достатъчно само човек да има желание, за да го издържи. По този повод Рав Кахлон ни помоли да дадем малко повече информация за този изпит и целия процес, свързан с него. 

Първото нещо, което трябва да бъде налице, е искреното желание, обусловено не от някакви други причини, а единствено от желанието да се стане част от народа на Израел и самия Израел, да се изпълняват заповедите на Б-г, да бъдеш по-близо до Него, защото Създателят на Вселената е избрал Израел и му е дал Тората,  волята на Всемогъщия, за живота на хората на Земята. Разбира се, Тората по-специално е свързана с Израел, защото това е народът, който трябва да свидетелства пред целия свят за единството на Б-г и да освещава името Му пред всички народи. Лично според нас тази стъпка е може би най-основната и най-сложната, защото тя е свързана с мирогледа на човека и неговата вяра. Без това искрено желание пътят нататък се обезсмисля. Ако човек иска да стане част от Израел само за да се ожени, да направи алиа в Израел и т.н., той няма да бъде приет, защото това не е игра, не е просто рутинна процедура, а нещо дълбоко съкровено и сериозно.

Втората стъпка е човек да започне да учи подробно историята на Израел от времето на Танаха и до днес, закони, свързани с живота на един евреин, и т.н.

Може би когато човек види колко много неща трябва да се спазват и от колко да се ограничава, би спрял дотук. Но ако иска да продължи, то всичко това,  което е научил, трябва да се опитва да го прави на практика или успоредно с учението директно да го осъществява. Според Рав Кахлон само за това са му необходими две-три години.

Има три неща, които трябва да са налице, за да може някой, извървял пътя дотук, да приеме юдаизма.

1. Бейт дин

2. Брит мила

3. Микве

1.) Бейт дин - това е съдебен състав от трима равини, пред който той ще трябва да държи изпита. Въпросите, които се задават, не са лесни, а едновременно с това кандидатът трябва да ги убеди, че той е искрен и сигурен в това свое желание и е готов да приеме както добрите, така и трудните страни на еврейския живот. Това не е много лесно, защото тези равини не са случайни хора и те добре могат да вникват в нещата и да ги разграничават.

Следва за мъжете:

2.) Брит мила-обрязване и след две седмици (най-малко) потапяне в микве (а за жените само микве) и ако всичко това е налице, даденият кандидат е вече евреин.

Явяването пред Бейт дин не може да стане в България. Това е възможно в Израел, Европа или Америка. Също така трябва да се знае, че в България е много трудно да се води ортодоксален еврейски живот във всички детайли, но, разбира се, не е невъзможно.

Рав Кахлон е готов да помогне на всеки, който е готов да измине този път, и той е добре дошъл в Синагогата.